Решение по дело №2309/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р     Е    Ш   Е   Н   И   Е  № 260555

гр.Пловдив, 16.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                     

 

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Румяна Андреева гр.дело № 2309/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е  въззивно и е по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР против решение № 336/13.08.2020 г., постановено по гр.д. № 2773/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІІ гр. състав, с което е осъдена да заплати на Я.К.Б. сумата от 1630,99 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 229,80 часа за периода 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 219,57 лв. за периода 01.02.2017 г. - 10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на иска – 11.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по производството в размер на 400 лв.  С въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като се иска същото да се отмени и предявените искове да се отхвърлят. Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемият Я.К.Б. чрез адв. Д.Т. оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди. Претендира разноски за въззивното производство.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,  намира за установено следното:

Жалбата е  подадена в законния срок, от  лице, имащо право на жалба, поради което съдът я намира за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта  - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Ищецът Я.К.Б. претендира за заплащането от  страна на ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София на сумата от 1630,99 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 229,80 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 10.12.2016 г.- 10.12.2019 г., както и сумата от 219,57 лева мораторна лихва за периода 01.02.2017 г. – 10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2019 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София е оспорил исковете по основание и размер, като счита, че всички дължими суми на ищеца са изплатени и не следва да се извършва преизчисляване на нощните часове положен труд с коефициент 1,143.

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът Я.Б. е държавен служител в МВР, като през процесния период е заемал длъжността „***“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Асеновград към Регионална дирекция на ПБЗН – Пловдив при Главна дирекция ПБЗН – МВР- София. Не се спори, че  поради естеството на работата  си ищецът е полага 24 часови дежурства, отчитани сумирани на тримесечие. 

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. През исковия период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г). В чл. 3, ал. 3 същата гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч. се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Израз на тази специална закрила е и отчитане тежестта на нощния труд при полагането му като част от отработеното време при сменния режим на работа. Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран.

В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Налице е празнота, поради което следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1,143.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неприложимост на тази наредба към процесното правоотношение.

По силата  на разпоредбата  на  чл.188,  ал.2  от  ЗМВР, тези норми  на  КТ, с които се въвежда специална закрила  на  нощния  труд,  следва  да  намерят  приложение  и  по  отношение  на  държавните  служители  от  МВР. Такива са нормите на чл.140 от  КТ, чл.140 а от КТ. 

При това  положение,  при сумирано  изчисляване  на работното време  за  работещите  на смени служители  на  МВР,  следва  да  се прилага и изрично  уредения  в  общото  трудово  законодателство  принцип  за  превръщане  на  нощните  часове  в дневни. Приложение намира   Наредбата  за структурата  и  организацията  на  работната заплата, която конкретно в чл.9, ал.2  предвижда   при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Обратното разрешение би поставило в неравностойно положение държавните служители в системата на МВР спрямо  работниците и служителите по трудово правоотношение.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание  и  размер.  От  приетото пред АРС заключение на вещото лице М.А. по ССЕ е видно, че през процесния период ищецът е положил общо  1607 часа нощен труд, които не са преизчислени с коефициент на дневен труд.  Отработените 1607 часа нощен труд преизчислени в дневни съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г. за приравняване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, възлизат на 1836,80 лв., като размерът на допълнителните часове е равен на 229,80 часа. Размерът на допълнителното възнаграждение за 229,80 часа, изчислено като извънреден труд е в размер на 1630,99  лв., а размерът на дължимата се мораторна лихва по отношение на тази главница за исковия период е в размер на 219,57  лв.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от вещото лице по ССЕ, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло.

Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от него разноски за въззивното производство, които се констатираха на 450 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Съдът

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 336/13.08.2020 г., постановено по гр.д. № 2773/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІІ гр. състав.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Пиротска“ № 171 А, да заплати  на Я.К.Б. с ЕГН **********, с адрес за призоваване ***, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                    ЧЛЕНОВЕ: