Присъда по дело №8060/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260039
Дата: 13 октомври 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20195330208060
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

№ 260039                        13.10.2020 г.                    град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ  РАЙОНЕН  СЪД         ХVІІІ  наказателен състав

на тринадесети октомври                  две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: Виолина Шивачева

ПРОКУРОР: Елена Богданова

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

НОХД № 8060 по описа за 2019 година.

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.М.К. - роден на *** ***, постоянен адрес ***, б., български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН:********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.06.2018 год. в с. Труд, обл. Пловдив е причинил на Н.С.Ц. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с отоци, кръвонасядане на лявата очна ябълка и разкъсно-контузна рана на десния горен клепач, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 130 ал. 1 вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ така наложеното на подсъдимия И.М.К. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален ”СТРОГ РЕЖИМ”.

 

        На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И.М.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 216,00 /двеста и шестнадесет/ лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски, както и ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Пловдив сумата от 50,00 /петдесет/ лева, представляваща направени в хода на съдебното производство разноски.

        Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес пред Пловдивски окръжен съд.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда №260039 от 13.10.2020г. по НОХД №8060/2019г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

 

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.М.К., ЕГН:********** за това, че на 25.06.2018 год. в с. ***, обл. Пловдив е причинил на Н.С.Ц., ЕГН:********** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с отоци, кръвонасядане на лявата очна ябълка и разкъсно-контузна рана на десния горен клепач, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК.

Производството по делото е протекло задочно спрямо подсъдимия на осн. чл.269, ал.3, т.1 от НПК.  

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на подсъдимия К. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер. Не взема отношение за начина на изтърпяването му. Пледира направените по делото разноски да бъдат възложени на подсъдимия.

В хода на съдебното производство пострадалият Н.С.Ц. не е бил конституиран като страна в процеса – граждански ищец и частен обвинител. Не е направил такова искане, макар да е бил надлежно уведомен за това.    

Служебният защитник на подсъдимия К. – адв. Н.Г., счита, че повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК не е доказано по категоричен и несъмнен начин. Моли за оправдателна присъда. Алтернативно прави искане за налагане на наказание лишаване от свобода под предвидения в закона минимум. Не взема отношение за начина на изтърпяването му и за направените по делото разноски.

Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият И.М.К. е роден на ***г***, постоянен адрес ***, б., български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН:**********.

Подс. И.К. бил осъждан към датата на инкриминираното деяние. Същият бил известен с прякора „***“.

На 25.06.2018г. вечерта подсъдимият и неговият приятел - свидетелят Р.С., се били събрали в дома на последния, находящ се в с. ***, където пили бира. Тъй като алкохолът привършил, двамата с колелата си, тръгнали към магазин в с. ***. По същото това време свид. Н.Ц.,***, но работел в с. ***, се прибирал от работа, заедно със своя велосипед. Малко след 22.00 часа на същата дата пострадалият Ц. ***, минавайки моста на реката, в посока с. Строево. В близост до намиращото се там училище зад пострадалия се появили двамата колоездачи - свидетелят Р.С. и подс. К.. Свид. С. взел шапката на свид. Ц. и продължил напред със своето колело, последван от подс. К.. Последният обаче паднал на земята и свид. Ц. успял да го настигне, дори го задминал. В този момент обаче бил спрян от свид. С., който попречил на по - нататъшното движение на колелото му. Свид. Ц. поискал да му върнат шапката, като подсъдимият въпреки, че не бил предизвикан по никакъв начин от страна на свид. Ц., без да бил провокиран от пострадалия, употребил физическо насилие спрямо него и проявил арогантно поведение на обществено място, като му нанесъл удари с юмрук по лицето. В резултат на ударите свид. Ц. паднал от своето колело. От своя страна подсъдимият продължил да му нанася удари с юмруци по главата на пострадалия, в областта на двете очи, което довело до контузия на главата с отоци, кръвонасядане на лявата очна ябълка и разкъсно-контузна рана на десния горен клепач. По този начин подсъдимият демонстрирал незачитане на личната неприкосновеност на индивида, установения в страната правов ред и порядки и проявил явно неуважение към обществото. Тъй като на място се появил друг човек подсъдимият преустановил действията си по нанасяне на удари и заедно със свид. С. се отдалечили.  

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно - медицинска експертиза по писмени данни №240/18, от вещото лице д-р З.Н., от заключението на която се установява, че на свид. Ц. е било причинено: контузия на главата с отоци, кръвонасядания, охлузване, кръвонасядане на лявата очна ябълка и разкъсно-контузна рана на десния горен клепач. Описаните увреждания са причинени в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, така както се съобщава от пострадалия - при процесния инцидент, с който са в пряка причинна връзка. Причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

В хода на досъдебното производство е причинена и допълнителна съдебно – медицинска експертиза по писмени данни №51/19, от вещото лице д-р З.Н., от заключението на която се установява, че уврежданията на свид. Ц. са само и единствено по лицето, предимно в областта на двете очи - отоци, кръвонасядания, разкъсно-контузна рана на клепача, кръвоизлив под лигавицата на лявото око, като същите не могат да се получат при падане от велосипед, но много добре могат да се получат при удари с юмруци, като уврежданията са в пряка причинно-следствена връзка с побоя, нанесен на Ц. на 25.06.2018г. Разпитано в съдебно заседание вещото лице поддържа заключенията и на двете експертизи, като уточнява, че констатираните травматични увреждания могат да се получат освен от удари с юмруци и от удари с ритници.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото в хода на съдебното следствие гласни доказателства - изцяло от показанията на свидетеля Н.Ц., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав, изцяло от отчасти прочетените му на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, дадени пред органа на досъдебното производство и частично от показанията на свидетеля Р.С., дадени непосредствено пред съда.

При постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза по писмени данни №240/18 и допълнителна съдебно – медицинска експертиза по писмени данни №51/19. Експертните заключения са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност и според преценката на съда са извършени компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.

Описаната по - горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства, надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК – протоколи за предупреждение /л.6 – 7 от дос.пр./, копие на СМУ №689/2018г. /л.8 от дос.пр./, характеристична справка на подсъдимия /л.30 от дос.пр./, справка за съдимост, ведно с приложени копия на бюлетини за съдимост /л. 9 – 25 от съд.пр./.  

В съдебното производство пред настоящия съдебен състав свид. Н.Ц. беше подробно разпитан за развилите се събития на инкриминираната дата. За един релевантен по делото факт същият не можа да си спомни. В тази връзка на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК бяха приобщени показанията му, дадени пред органа на досъдебното производство, относно датата на инцидента. Така приобщените му показания се кредитират от съда при изграждане на изводите му от фактическа страна. Нормално и логично е поради отминалия период от време свидетелят да няма спомен точен спомен за това обстоятелство. Показанията на свид. Ц., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав, се възприемат изцяло. Същите са съответни на останалата събрана по делото доказателствена съвкупност, включително и на по – голямата част от показанията на свид. Р.С.. Казаното от последния не се цени единствено относно заявеното от него, че не е предприемал действия по възпиране движението на велосипед на пострадалия и че подсъдимият е удрял пострадалия и с ритници, тъй като е изолирано и в директно противоречие с посоченото от свид. Ц., за който няма никакви основания за некредитиране на твърденията му.  

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият И.М.К. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 25.06.2018 год. в с. ***, обл. Пловдив е причинил на Н.С.Ц., ЕГН:********** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с отоци, кръвонасядане на лявата очна ябълка и разкъсно-контузна рана на десния горен клепач, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди.

От обективна страна с действията си на 25.06.2018г., насочени към телесния интегритет на свидетеля Н.Ц., подсъдимият му е причинил /удряйки го с юмруци в лицевата част на главата/ контузия на главата с отоци, кръвонасядане на лявата очна ябълка и разкъсно-контузна рана на десния горен клепач. Според заключението на съдебно – медицинската експертиза тези телесни увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.  

Налице е по – тежко наказуем квалифициращ деянието признак с оглед на начина на извършването на престъплението, а именно – телесната повреда е причинена по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 от НК. Предприемането на действия, насочени към здравето на бегло познато лице, с което подсъдимият е нямал никакъв личен конфликт, извършени на обществено място /централната улица на селото/, съдът преценява като проявено поведение на незачитане на личната неприкосновеност, на демонстрация на несъблюдаване добрите нрави и установените норми на дължимо поведение в обществото. Това агресивно поведение съдът прие, че се дължи на проявени хулигански подбуди от страна на подсъдимия, заради което е и налице този по - тежко наказуем състав на престъплението.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Умисълът на подсъдимия за осъществяване на престъпното деянието се обективира чрез неговите действия, като същият напълно съзнателно ги е насочвал пряко телесния интегритет на пострадалия, съзнавайки техния ефект, значение и отражението, което ще дадат.  

Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия, липсата на елементарен самоконтрол, в незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към обществото, както и незачитане на неприкосновеността на човешката личност и телесен интегритет.

За престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание до три години лишаване от свобода. При индивидуализиране наказанието на подсъдимия К. съдът отчете съобразно разпоредбата на чл.54 от НК като смекчаващи отговорността обстоятелства изтеклият период от време от извършване на престъплението до постановяване на съдебния акт, както и не толкова високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление. Като отегчаващо отговорността обстоятелства прецени по – високата степен на обществена опасност на личността, обусловена от предходния досег на подсъдимия със съдебните органи. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус следва на подсъдимия К. да се наложи наказание от  ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. По делото няма многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или пък изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, за да може да намери приложение разпоредбата на чл.55 от НК. Така наложеното наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, защото не са налице материалноправните изисквания на посочената правна норма, предвид на това, че преди извършване на престъплението, предмет на настоящото производство, подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС следва така наложеното на подсъдимия И.М.К. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален ”СТРОГ РЕЖИМ”.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.М.К. следва да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 216,00 /двеста и шестнадесет/ лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски /за експертизи/, както и следва да заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от 50,00 /петдесет/ лева, представляваща направени в хода на съдебното производство разноски /за експертизи/.
         По делото няма приложени веществени доказателства. 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ