№ 914
гр. П., 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220103510 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от А. Н. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“ № 3, ет.1, ап.5, против Д. А. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Н. Л.“ № 5.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр. П., ул. „В.“, с идентификатор 55155.502.1982 по КККР, съставляващ УПИ III - 3976,
кв.295 по плана на гр. П., по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 103, том XIV , дело № 1980/ 2017 г., вх.рег. № 4295/16.05.2017г., с двойно входящ
регистър № 4288/2017 г..
Сочи, че след като закупил имота започнал да строй къща.
От запад имотът му граничил с ПИ с идентификатор 55155.502.1984 по КККР
съставляващ УПИ XVI - 6907, собственост на ответника Д. Б., съгласно нот.акт №
41/08.09.1996г., том IV дело 1291. Между двата имота имало изградена плътна ограда за
изпълнението, на която не били представени строителни книжа и документи. Посочва, че
тази ограда навлизала в имота му на места с повече от 60 см. и по този начин не можел да си
изгради плътна ограда. Съгласно действащия регулационен план за квартала регулационната
граница не съвпадала с имотната.
Уточнява, че конкретните действия и бездействия на ответника, се изразяват с това,
че същият след многократни разговори, жалби и проверки от община П., материализирани в
писмо с изх.№ 44-3721-001/20.01.2022г., не предприема никакви действия за премахването
на оградата за своя сметка, като продължава да нарушава имотната граница.
Твърди, че по никакъв начин не се е разпореждал с правото му на собственост върху
1
имота, нито е учредявал ограничени вещни права върху същия или сервитути, поради което
липсвало всякакво правно основание за подобна намеса и нарушаване на владението му от
страна на ответника, още повече че не бил уведомяван за каквито и да било промени или
изменения на имотни граници.
По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда да постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да преустанови действията си, с които нарушава и прекрати
действията си, които му пречат да упражнява своето право, а именно да премахне незаконно
изградената ограда. Претендира разноски.
В хода по същество ищецът се представлява от адвокат Х. С. от АК П., който моли съда да уважи
исковата претенция.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, ответникът Д. А. Б., чрез адвокат
А. Т. от АК П. депозира отговор, в който изразяват становище за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция.
Счита, че исковата претенция е недопустима, тъй като е предявена срещу ненадлежна
страна. Сочи, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 79, том № 1, рег.№ 1639, дело № 64/2023г., одобрен от И. А. - Нотариус, с район
на действие в района на PC П., вписан в регистъра на НК под № 656, на 29.05.2023 г., Д. А.
Б. и Ж. А. Б. прехвърлят на А. Д. Б. процесния имот. Сочи, че със същия нотариален акт на
А. Б. са прехвърлени и находящите се в описания ПИ жилищна сграда - еднофамилна, с
идентификатор № 55155.502.1984.1, със застроена площ от 36 кв.м, както и сграда със
смесено предназначение, с идентификатор № 55155.502.1984.2, със застроена площ от 119
кв.м, като владението върху имотите се предава от прехвърлителите на приобретателя в деня
на подписването на настоящия нотариален акт /29.05.2023г./, при наличието на запазено
пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Владението било своевременно и надлежно
предадено и от тази дата се упражнявало от новия собственик.
Излага твърдения, че ответникът не е изградил процесната ограда и нямал
правомощия да премахва ограда в чужд имот, намиращ се към момента на образуване на
настоящото дело /29.09.2023г./ в патримониума на друг собственик, а именно лицето А. Д. Б.
от 29.05.2023 г., т.е., от дата предхождаща образуването на гр.д. №3510/2023 г. на РС П..
По изложените съображения се иска съдът да остави без разглеждане предявения иск
като заведен срещу ненадлежна страна, да прекрати производството по делото и да присъди
в полза на ответника сторените от него разноски пред настоящата инстанция.
По основателността на исковата претенция не оспорва, че ПИ с идентификатор
55155.502.1982 от запад граничи с имота на ищеца, който до 29.05.2023 г. е бил собственост
на ответника Д. Б., по силата на нотариален акт № 41/08.04.1996 г., като сочи, че всички
помнили изградените огради и тоалетната към момента на сделката. Сочи, че спорната
ограда е изградена от самия ищец през 2020 г., когато наел три лица и започнали да
разрушават старата ограда и изградили новата, не на мястото на старата, а в имота на
ответника.
2
Оспорва, че ищецът притежава претендираното от него право върху имота, досежно
твърдяното навлизане в неговия имот. Нещо повече, ищецът бил навлязъл с градежа на
новата ограда в имота на Д. Б..
Прави възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност досежно
частта от твърдения имот, която според ищецът се намирала зад оградата между двата имота
и във владение на ответника от 1996 г. до лятото на 2020 г. необезпокояван от никого и с
убедеността на владелец-собственик.
По изложеното се иска от съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и
да присъди сторените разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът се явява лично и с адвокат А. Т. от АК
П., като молят съда да отхвърли исковата претенция в цялост.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „В.“,
с идентификатор 55155.502.1982 по КККР, съставляващ УПИ III - 3976, кв.295 по плана на
гр. П., по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том XIV
, дело № 1980/ 2017 г., вх.рег. № 4295/16.05.2017г., с двойно входящ регистър № 4288/2017 г..
Не е спорно, че до 29.05.2023 г. ответникът е бил съсобственик на ПИ с
идентификатор 55155.502.1984 по КККР съставляващ УПИ XVI - 6907, съгласно нотариален
акт № 41/08.09.1996г., том IV дело 1291, а след тази дата е собственост на свидетеля А. Д. Б.
– нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 79, том №
1, рег.№ 1639, дело № 64/2023 г., като ответникът е запазил пожизнено и безвъзмездно
правото си ползване върху процесния имот, ведно с построените в него сгради.
Не спорно, че двата имота са съседни.
По делото е приложено разрешение за строеж № 19/25.01.2019 г., с което е разрешено
на А. А. да построи жилищна сграда в собствения си имот. Приложена е и молба за издаване
на разрешение за строеж на плътна ограда от ищеца, в неговия имот.
От приложеното по делото писмо от общ. П., адресирано до страните се установява,
че по повод жалба на ищеца е извършена проверка, в резултат на която са установили, че
между двата имота има изградена плътна ограда. Непосредствено до оградата на уличната
регулационна линия в ПИ 55155.502.1984, собственост на Д. Б. е изпълнена масивна
постройка от тухлена зидария и стоманобетонна плоча с размери в план 2,70м./2,80м. и
височина 1,70м. До нея, в посока юг и до плътната ограда е изпълнен навес от подръчни
материали - дървени дъски и плоскости, покрив - от дъски, покрит с ламарина и височина
2,60 м., който не представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. На около 1,00 м.
разстояние от оградата, също има изградена и жилищна сграда. За изпълненото
строителство на плътна ограда и постройките на допълващото застрояване не са
3
представени строителни книжа. Посочено е, че тъй като при извършената проверка не е
установен извършителя и собственика на плътната ограда, мерки относно нейното
премахване ще бъдат предприети от страна на общ. П., едва след представяне на
окончателно решение на съда.
По делото е приложен сигнал до РП П. от ответника, за събаряне от страна на ищеца
и други три лица на съществуваща ограда и построяването на нова ограда, но вече в имота
на ответника. Във връзка с него е образувано ДП 588/2024 г. по описа на РУ на МВР гр. П.,
за извършено престъпление по чл.323, ал.1 НК, срещу неизвестен извършител за това, че на
неустановена дата през 2020 г. в гр. П., в немаловажен случай самоволно, не по установения
от закона ред, е било осъществено едно оспорвано от Д. А. Б. предполагаемо право като е
била разрушена ажурна ограда, намираща се между поземлени имоти с идентификатори
55155.502.1984 и 55155.502.1982 по КККР, разположени в гр. П., ул. „В.“.
По делото са приложени заверени копия на преписка, образуван по заявление № 01-
95235/31.03.20217 г. на СГКК – П.. От тях се установява, че има изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягаща процесните имоти. Установява се, че заявлението
е с автор Нигяр Гани Мехмед и получатели Нуран Гани Яшар, Д. А. Б. /ответникът/, Стоянка
Ганчева Сингартелиева и Таи Гани Мустафа. Същото е подписано от всички лица /има
положени подписи на страница две над имената на всяко едно от посочените лица.
От приложената към преписка заповед № 18-2533.11.04.2017 г., в която е посочено, че
се издава по заявление на Нигяр Гани Мехмед, Д. А. Б., Таир Гани Мустафа, се установява,
че се нанасят нови обекти в КККР, а именно ПИ с идентификатор 55155.502.1982 с площ
340 кв.м., ПИ с идентификатор 55155.502.1983 с площ 1595 кв.м. и ПИ с идентификатор
55155.502.1984 с площ 504 кв.м., като се заличават обекти в КККР с идентификатори №
55155.502.1214; 5155.502.1715 и 55155.502.9602.
Към заключението на вещото лице по изготвената СТЕ е приложена заповед със
същия номер, в която е отразено, че същата е издадена във връзка със заявление на Стоянка
Ганчева Сингартелиева. От нея се установява, че се нанасят нови обекти в КККР, а именно
ПИ с идентификатор 55155.502.1982 с площ 340 кв.м., ПИ с идентификатор 55155.502.1983 с
площ 1595 кв.м. и ПИ с идентификатор 55155.502.1984 с площ 504 кв.м., като се заличават
обекти в КККР с идентификатори № 55155.502.1214; № 5155.502.1715 и № 55155.502.9602,
както и че нанасят сгради с идентификатори 55155.502.1983.1, 55155.502.1984.1,
55155.502.1984.2 и се заличават сгради с идентификатори 55155.502.1214.1,
55155.502.1214.2 и сграда 55155.502.9602.1.
Установява се от приложените по делото известия за доставяне, че всички
заинтересовани лица, в т.ч. и ответникът Д. Б. е уведомен за промяната на границите между
имоти с идентификатори № 55155.502.1214; № 5155.502.1715 и № 55155.502.9602 и
образуването на новите поземлени имоти, в т.ч. и процесните. Видно е, че ответникът лично
се е подписал, че е получил уведомление с изх. № 24-6911-11.04.2017 г..
За пълнота следва да се посочи, че подписи срещу името Д. А. Б. се съдържат в
4
протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлени имоти с идентификатори
55155.502.1982; 55155.502.1983 и 55155.502.1984.
По делото не са ангажирани доказателства, че горепосочената процедура не е
приключила, в резултат на обжалване актовете на компетентните органи.
По делото са разпитани в качеството на свидетели – Й. К. Р., Я. Ю. Р., М. А. Б. –
внучка на ответника и А. Д. Б. – син на ответника.
От показанията на свидетелите Й. Р. и Я. Р. се установява, че познават страните и
знаят, че са съседи. Запознати са с възникналия спор между тях, като посочва, че бил за
ограда, която влизала в имота на ищеца. Навлизането било установено и от геодезист, като
затова свидетелят Радев разбрал от ищеца. И двамата свидетели посочва, че ищецът е
построил в собствения си имот къща, като в съседния имот имало построена сграда на
ответника. Споделят и че не знаят ищецът да е бутал ограда. Свидетелят Русков посочва
какви сгради има в имота на ответника, както и вида на оградата между процесните имоти.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
От показанията на свидетеля М. Б. се установява, че живее в дома на дядо и –
ответникът на ул. „В.“ № 4, като уточнява, че дядо й прехвърлил имота на баща й през 2023
г.. Посочва, че когато имотът е бил на дядо й не е имало спорове с ищеца. Споделя, че
скандалите започнали, когато ищецът разрушил оградата, която започва от ул. „В.“ и
продължава около 7 м.. уточнява, че тази ограда винаги е била между имота на дядо й и на
А. А., но сега вече я нямало, тъй като била разрушена. Споделя, че по-надолу оградата
продължавала към ул. „Л. Я.“. Посочва, че дядо й не бил съглА. с разрушаването на
оградата, защото ищецът не поискал съгласието му. Сочи, че сега оградата била с по-плътни
тухли, за да не се виждат двата двора. Излага твърдения кой е разрушил оградата, а именно
ищецът, който бил наел някакви хора. Посочва, че след като я разрушили, изградили новата
ограда на следващия ден. Споделя, че новата ограда била навлязла в техния двор, като по
поради тази причина баща й говорил с ищеца и го попитал, като жена му казала „виж колко
ти е голям двора какво ти пречи, ако навлезем малко вътре?“. Заявява, че по време на
събарянето и строежа на новата ограда напрежението между страните се повишило, но не
извикали полиция. Споделя, че по време на случилото се се намирала на терасата на къщата
и слизала на двора, поради което чула всичко.
От показанията на свидетеля А. Б. се установява, че познава ищеца, тъй като е негов
съсед. Споделя, че една сутрин се събудил от силен трясък, който дошъл от събарянето на
ограда от страна на ищеца и наети от него хора. Сочи, че започнали караници между
ответника и ищеца. Свидетелства каква била съборената ограда, както и че новата ограда
навлизала в техния двор с около 60 см. Уточнява, че бутнатата ограда била дълга 7 м., като и
новоизграденената била също 7 м. и извън нея не е правил друга ограда. Сочи, че не
извикали полиция, тъй като били съседи. Споделя, че е придобил процесния имот през м.
май 2023 г..
5
Съдът счита, че не следва да кредитира показанията на двамата свидетелите, като
намира, че същите са заинтересовани от изхода на делото с оглед роднинската връзка, в
която се намират с ответника. На още по-голямо основание, не следва да се кредитират и тъй
като към настоящия момент свидетелят А. Б. е вече собственик на ПИ с идентификатор
55155.502.1984, а свидетелката Б.а е негова дъщеря. На следващо място достоверността на
показанията им се разколебава и от показанията на двамата свидетели Радев и Русков, които
не са заинтересовани от изхода на делото и които заявяват, че ищецът не е премахвал
никаква ограда, респективни няма как да нейноо място да е изградил процесната.
От заключенията на вещото лице по изготвените СТЕ, които съдът кредитира като
компетентно изготвените и даващи отговор на поставените задачи се установява, че според
изготвената комбинирана скица имотната граница от кадастралната карта и регулационната
линия на процесиите имоти съвпадат. Изградената на място плътна ограда навлиза на места
в имота на ищеца. От комбинираната скица е видно, че имотната граница от кадастралната
карта и регулационната линия на процесната граница съвпадат, но заснетата граница на
място е различна от тези двете - имотната и регулационната линия. На уличната регулация от
към ул. „В.“ разликата е 0,20 м., на чупката е 0,65 м., след чупката е 0,19 м. и на ъгъла 0,24
м.. Вещото лице посочва, че в общ. П. нямало издадено разрешение за строеж на ищеца за
плътна ограда. Посочва, че има вписване на изменение за спорната граница, поради което
имотната и регулационната линия между имотите съвпадат. С изменението на кадастралната
карта имот 55155.502.1982 става 340 кв.м. а имот 55155.502.1984 става с площ 504 кв.м..
Това е причината и двата имота да имат площи различни от нотариалните актове.
От допълнителните заключения се установява, че спорната площ от двора на ищеца
А. Н. А. и от двора на А. Д. Б. е както следва: при вариант първи, когато оградата е
построена в имота на А. Д. Б.. По този вариант спорната площ е 6,58 кв.м., а разстоянията от
ул. „В.“, са както следва - 0,27 м.; 0,63 м.; 0,29 м.; 0,28 м. и 0,34 м.. Вариант втори е, когато
оградата е построена в имота на ищеца А. Н. А.. По този вариант спорната площ е 3,50 кв.м.,
а разстоянията от ул. „В.“, са както следва - 0,09 м.; 0,51 м.; 0.07 м.; 0,01 м. и 0,17 м/, а при
вариант три, когато оградата е построена в по средата в двата имота спорната площ е 5,04
кв.м., а разстоянията от ул. „В.“, са както следва - 0,18 м.; 0,57 м.; 0,18 м.; 0,17 м. и 0,25 м.
Дебелината на оградата е 0,18 м.. По отношение на двете приложени по делото заповеди с
№18-2533/11.04.2017г. е посочила, че във втората, представена от АГКК има вписани сгради,
а при тази която е приложа няма, но и по двете заповеди новообразуваните имоти били едни
и същи и с еднаква площ.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключенията си и допълва
същите.
По отношение на приложените две заповеди с един и същи номер - 18-
2533/11.04.2017 г., съдът счита, че наличието им по никакъв начин не води до погрешни
изводи в заключението на вещото лице, поради което съдът кредитира експертизите в
цялост.
6
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.109 ЗС.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна
защита на собственика срещу всяко неоснователно действие/ бездействие/, а също и
създадено и/или поддържано състояние, което му пречи да упражнява своето право според
предназначените на имота си или в съответствие с обема на това право. Пасивно
легитимиран по иска по чл.109 ЗС е всяко лице което извършва или поддържа
неоснователно действие към собственика. Правото на собственост е от категорията на т.нар.
в правната доктрина абсолютни субективни права, което означава, че носителят на това
право разполага с пълна власт върху вещта и може да изисква от всички останали правни
субекти да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ.
Основателността на иска предполага кумулативно наличието на следните
предпоставки: ищецът да е собственик на имота, а ответникът с неоснователни
противоправни действия или бездействия да пречи на ищеца да упражнява правата си на
собственик в пълен обем.
Безспорно е между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се
в гр. П., ул. „В.“, с идентификатор 55155.502.1982 по КККР, а съседният недвижим имот е с
идентификатор 55155.502.1984, т.е. този който се ползва от ответника.
За да се уважи искът по чл.109 ЗС ищецът следва не само да твърди за наличието на
„пречещо“ действие, а следва да обоснове и докаже неоснователност на такова действие и
преди всичко – реално смущаващо правата му фактическо състояние.
В настоящия случай, неоснователното въздействие, осъществено от ответника, се
изразява в обстоятелството, че същият не премахва плътна ограда, която според твърденията
на ищеца навлиза в неговия имот.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесната ограда е
разположена в недвижим имот с идентификатор 55155.502.1982, собственост на ищеца.
Вещото лице е категорично, че е налице навлизане в имота на ищеца. По делото не се
установи наличието на някакво законово основание, въз основа на което ответникът да
поддържа това състояние и оградата да продължи да бъде разположена в имота на ищеца.
На следващо място останаха и недоказани твърденията на ответника, че процесната
ограда е изградена от ищеца, поради което той следва да я премахне. Единствените
доказателства в тази посока бяха показанията на свидетелите Б. и Б.а, но както изложи по-
горе съдът същите не следва да се кредитират.
Във връзка с горното следва да се посочи, че според настоящия съдебен състава
процедурата по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягаща
процесните имоти е приключила законосъобразно. Съдът не констатира, че е налице някакъв
порок и в частност, че подписът срещу името на ответника не е положен от него. В тази
7
насока съдът допусна изготвянето на СПЕ по искане на ответника, но последния не внесе
определения от съда депозит и оттегли така направеното доказателствено искане. Поради
тази причина, твърденията му останаха недоказани и съдът приеме, че са поставени именно
от ответника.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 2015 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на
ОСГК на ВКС, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо
ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето
право. В мотивите на това решение е посочено, че понякога естеството на извършеното от
ответника нарушение е такова, че е ясно, че се пречи на собственика да упражнява правото
си в пълен обем, например в случаите когато в исковата молба се твърди и по делото е
доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има право за това.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай
естеството на самото нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражняват правото си в пълен обем, доколкото процесната ограда навлиза в част от
процесния имот (без наличието на правно основание за това), собственост на ищеца. Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е основателен и доказан и като
такъв следва да се уважи.
По възражението на ответника, че производството е недопустимо, съдът намира
същото за неоснователно по следните съображения:
Пасивно легитимиран по иска по чл.109 ЗС е този, който извършва или поддържа
неоснователно действие, с което създава пречки за упражняване на правото на собственост.
Това лице не е само собственика на съседен имот, който не изпълнява задължението си по
чл.50 ЗС или съсобственика, но и всяко трето лице, които извърша смущаващите правото на
собственост действия. Тогава когато с подобни еднократни действия се създава
неправомерно състояние, смущаващо правото на собственост на собственика на съседния
имот, задължен да го отстрани е както собственика на имота, включително и на съседния, в
чиято полза е извършено това действие, съгласно чл. 50 от ЗС, така и на извършващия
неоснователното действие – лицето което поддържа това състояние. От събраните по делото
доказателства по категоричен начин се установи, че ответникът е запазил пожизнено
правото си на ползване по отношение на процесния имот, в т.ч. и на сградите, както и че
живее там. Установи се и от събраните по делото доказателства – жалба до РП П.,
образуваното ДП, че именно ответникът е лицето, което поддържа това неоснователно
действие, т.е. пасивно легитимиран е настоящият ответник. /В този смисъл е Решение №
215 от 26.05.2011 г., постановено по гр. д. № 874 от 2010 г. I г. о. на ВКС./.
По отношение на възражението на ответника, че е придобил по давност частта от
имота, която се намира зад оградата между двата имота, тъй като я е владял в периода от
1996 г. до 2020 г., съдът намира следното:
В практиката си ВКС, обективирана в решение №1109/09.12.2008 г., постановено от
8
тричленен състав на Трето ГО на ВКС по гр.д.№3117/2007 г., решение №1008/14.09.2009 г.,
постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС по гр.д. № 3465/2007 г. и в решение
№406/02.10.2014 г., постановено от въззивен състав на ОС П. се приема, че реално
обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в
хипотезата на чл.200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл.19 ЗУТ. Предвиденото в
чл.200, ал.2 ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към
съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. От
събраните по делото доказателства се установява, че процесната реална част не отговаря на
изискванията на чл.19 ЗУТ, поради което това възражение се явява неоснователно.
За пълно следва да се посочи, че и от страна на ответника не бяха ангажирани
никакви доказателства за доказване, че е владял процесната реална част в претендирания
период.
По отношение на въведените от ответника твърдения, досежно наличието на
допустими отклонения при заснемането съдът намира за нужно да посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.18 от Наредба за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри не се касае просто за
допустими отклонения в сантиметри, а за допустими стойности на две величини, наречени
„грешка в абсолютното положение на подробна точка“ и „грешка в разстоянието между две
подробни точки“, които се изчисляват по специална формула.
Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл.20 ал.2 от Наредбата според който
„Разликата в площта на имота, записана в кадастралния регистър на недвижимите имоти и в
документа за собственост, не се счита за грешка и не е основание за изменение на
кадастралната карта, ако грешките в абсолютното положение на подробните точки от
границите на имота и грешките в контролните дължини отговарят на изискванията по чл.18,
ал.4 или 5“. Следователно – това е въпрос на специални знания и експертът следва да
съобрази всичко това, изготвяйки заключението си. Аргумент в тази насока е разпоредбата
на чл.20, ал.3 от Наредба № 3, според която спорът за местоположението на границите на
поземлените имоти се решава по съдебен ред. Изводът, който се налага е, че одобряването на
кадастралната карта е допустимо и при наличие на определена неточност в нея до
предвидените в чл.18, ал.4 максимални стойности, като действителното положение на
имотната граница следва да се установи с иска по чл. 54 ал. 2 ЗКИР, когато грешката е
свързана със спора за материално право. Да се приеме противното, а именно възможността
имотната граница да се отклонява от действителното й положение в рамките на допустимите
отклонения по чл.18, ал.4 без възможност за реалното й установяване при спор за
собственост, би довело до фактическо отнемане на части от един поземлен имот и находящи
се в същия сгради и придаването им към друг, каквато възможност законът не допуска и
което е в противоречие с установения в чл.17, ал.3 от Конституцията основен
конституционен принцип за неприкосновеност на частната собственост. Поради изложеното
това допустимо отклонение, което е 30 см., не следва да се съобразява в настоящото
производството. В случай, че се приеме, следва едната страна да се ощети за сметка на
9
другата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците сумата в размер на 1800 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Н. Л.“ № 5 ДА
ПРЕУСТАНОВИ неправомерните си действия, с които пречи на А. Н. А., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“ № 3 да упражнява правото си на собственост върху
недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „В.“, с идентификатор 55155.502.1982 по КККР,
КАТО ПРЕМАХНЕ построена ограда, означена с кафяв цвят на комбинирана скица към
заключението на СТЕ на вещото лице Х. К., находящо се на л. 296 от делото, която
приподписана от съда се явява неразделна част от решението, на основание чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА Д. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Н. Л.“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ
на А. Н. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“ № 3, на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата в размер на 1800 лева сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10