Р Е Ш Е Н И Е
№ / ….2022 година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
в публично заседание на десети
февруари през две хиляди и двадесет и втора година, четвърти тричленен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2.НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Добринка Долчинкова при
участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. н. д. № 96 по
описа за 2022година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по повод касационна жалба, депозирана от „САРС
12“ ООД против Решение № 496/20.08.2021 г. по НАХД № 2978/2021г. на РС - Варна,
с което е изменено Наказателно постановление №03-013336/02.12.2020 г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „САРС 12“ООД
е наложено
административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 5000 лв., на основание чл. 414, ал. 3 от КТ и е намален
размера на наложената „имуществена санкция“ от 5000 лв. на 1500лв.
Заявеното касационно основание
за обжалване е допуснато нарушение на закона. Твърди, че в случая се касае за
граждански договор, а не за трудово правоотношение. Отправеното искане към
касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт.
В съдебно заседание, касаторът не изразява становище.
Ответникът- Дирекция „ИТ“Варна оспорва жалбата.
Претендира разноски по делото.
Представителят на ВОП изразява мнение за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна
страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи
представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Производството пред РС- Варна е образувано по жалба на „Сарс
12“ООД срещу НП №03- 013336/02.12.2020г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
Изложената в решението и приета за установена от
районния съд фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящия състав.
Районният съд е провел съдебно дирене, което е довело
до несъмнения и правилен извод на съда, че
наказаното лице е осъществило вмененото му административно нарушение.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са
отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства -
собствените си възприятия; попълнена декларация от работещото лице А. Д. М. . В акта за установяване на
административно нарушение е посочена правилната правна квалификация на
описаното административно нарушение. Административнонаказващият орган, на база
на събраните доказателства, е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
Следва да се отбележи, че по административнонаказателната
преписка е приложено постановление от
01.10.2020г. по чл.405а от КТ за обявяване съществуването на трудово
правоотношение на А. Д. М. , което е влязло в законна сила, тъй като липсват
данни да е обжалвано. Съгласно чл.405а от КТ, когато се установи, че работна
сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото
правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на
инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение
може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението е
определена началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Този
официален свидетелстващ документ сочи, че удостоверените от длъжностното лице
факти са се осъществили от външна страна така, както е посочено в документа, а
именно, че лицето М. е работил за
дружеството като товарач. В тази връзка твърденията на касатора, че се касае за
граждански договор, а не за трудов, са ирелевантни.
Въз основа на изложеното, настоящият състав на
Административен съд-Варна намира, че постановеното от РС-Варна решение не
страда от пороци, които да обосновават неговата неправилност. Атакуваното
решение е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния
закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата на „Сарс
12“ООД, като неоснователна следва да се отхвърли.
На основание чл. 63д ал.4 вр.ал.5 от ЗАНН на ответната
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер по 80лв.,
съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. II
от АПК, вр. с чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 496/20.08.2021г. по НАХД № 2978/2021г. на РС – Варна.
ОСЪЖДА „Сарс
12“ООД, ЕИК *********, гр.Варна, представлявано от Хатидже Мустафа да заплати
на ГД ИТ , сумата от 80 /осемдесет/лв.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……