№ 1601
гр. Варна, 01.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900198 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 5843/29.03.2021 г. на „НОВО
ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ив.
Срацимир“, № 2 срещу М. ХР. АТ., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. „Дружба“,
№ 26, ет. 5, ап. 22.
Съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК
и чл. 128 ГПК, и с оглед допустимостта на иска, производството по делото следва да се
разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на
делото и
ОПРЕДЕЛИ:
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявеният иск за
допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК –
„Производство по търговски спорове”.
НАСРОЧВА в с.з. на 19.01.2022 г., 10.00 ч.
ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото: Предявени от ищеца „НОВО ФИНАНС“
ООД, ЕИК ********* са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът М. ХР. АТ., ЕГН **********,
дължи: - сумата 72000.00 лв., неплатена главница, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението в съда – 31.08.2020 г. до изплащането ; - сумата 9160.00 лв.,
възнаградителна лихва за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на осн. чл. 2.2, б. „ж“ и „з“; -
сумата 18360.00 лв., наказателна лихва за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г. , на осн. чл.
1
2.6 и чл. 2.8; - сумата 43200.00 лв., договорна неустойка, на осн. чл. 2.7, - сумата 100.00 лв.,
законна лихва върху главницата, за периода 27.07.2020 г. (прекратяване на договора) –
31.07.2020 г.; всички дължими по силата на Договор за заем № 261-ВН-11.10.2018
г./11.10.2018 г.; - сумата 3000.00 лв., неплатена главница, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда – 31.08.2020 г. до изплащането ; - сумата 381.67
лв., възнаградителна лихва, за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на осн. чл. 2.2, б. „ж“ и
б. „з“; - сумата 765.00 лв., наказателна лихва за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на осн.
чл. 2.6 и чл. 2.8; - сумата 1800.00 лв., договорна неустойка на осн. чл. 2.7; - сумата 4.17 лв.,
законна лихва върху главницата за периода 27.07.2020 г. (прекратяване на договора) –
31.07.2020 г., дължими по силата на Договор за заем № 258-ВН-10.10.2018 г./10.10.2018
г., за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10661/2020 г., на ВРС,
XII с.
Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени два договора за заем
съответно от 10.10.2018 г. за сумата 3000.00 лв. и от 11.10.2018 г. - за сумата 72000.00 лв.
Сочи, че по договорите бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20 %
като длъжникът следвало да заплаща по погасителен план към договора само дължимата
лихва под формата на месечни вноски, а предоставената в заем главница била дължима при
изтичане на уговорения срок на договорите. Поради неизпълнение на задълженията по
договорите и заплащане от ответника само на първите 14 бр. вноски за дължима лихва по
двата договора сочи, че е упражнил правото си на едностранно прекратяване с покани
връчени лично на длъжника, считано от 27.07.2020 г. като се твърдят останали неплатени
задължения. Така по договорите дължими били предоставените в заем главници, дължима
била още възнаградителната лихва върху главницата в размер на 20 % годишно и
наказателна лихва за забава в размер на 5 %, месечно, начислявана върху предоставената в
заем сума, за период с начална дата падежа на всяка неплатена месечна вноска до датата на
прекратяването. Уточнява, че за периода на извънредното положение, както и два месеца
след това 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. наказателна лихва не е била начислявана. Излага още,
че по двата договора се дължи и неустойка в размер на 60% от предоставените в заем суми.
Претендира се и законна лихва върху главниците за периода от прекратяването на
договорите 27.07.2020 г. - 31.07.2020 г.
В границите на срока по чл. 267 ГПК, ответникът М.А., депозира писмен отговор, в
който счита иска за неоснователен. Релевира възражение за неспазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
тъй като не била налице яснота относно задълженията за законна, договорна и наказателни
лихви. Отделно сочи, че се кумулира неустойка в размер на 60 % от заемната сума с
наказателна лихва в размер на 5 % върху непогасената заемна сума. Сочи, че тези при тези
уговорки и при дължима договорна лихва в размер на 20 %, се достига до неоснователно
обогатяване на ищеца. Още сочи, че са налице нарушения на чл. 11, т. 20, т. 26 и ал. 2 ЗПК,
както и противоречия на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5, 10 и 19 ЗЗП. Сочи, че
след като се твърди от ищец, че договорите са прекратени, то връщане на главниците
следвало да бъде търсено по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Оспорва предсрочната
изискуемост като твърди, че подписите положени от името на ответника в представените 2
бр. разписки от 27.07.2020 г. не са изпълнени от лицето М.А.. Твърди, че подписите и
почеркът на А. са пренесени от други документи. Сочи, че съобразно чл. 6 от ЗМДВИП, до
два месеца след отмяна на извънредното положение задълженията не могат да бъдат
обявявани за предсрочно изискуеми и договорите не могат да бъдат разваляни поради
неизпълнение. Твърди, че ответникът е заплатил гаранционна вноска в размер на 14400.00
лв. съобр. пар. 4 от р. Предварителна информация, на 12.10.2018 г., както и на 18.10.2018 г.,
сумата 600.00 лв., гаранционна вноска по договор за заем на 3000.00 лв. На 11.11.2019 г. е
2
заплатил още сумата 1250.00 лв. и на 27.02.2020 г., сумата 1250.00 лв. Уточнява, че от
последните суми 1200.00 лв. се отнасят по единия договор, 50.00 лв. по другия договор.
Всички тези суми не ставало ясно как са били отразени от ищеца. Оспорва подписите
положени от името на ответника на всяка страница в представените договори за заем от
10.10.2018 г. и 11.10.2018 г., погасителните планове към тях, предварителни договори за
заем – 2 бр. от 27.09.2018 г., европейски информационен формуляр – 2 бр., примерен
погасителен план – 2 бр. и твърди, че те не принадлежат на ответника.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова
молба, в която излага, че спрямо процесните договори приложение намира Закон за
кредитите за недвижими имоти на потребители, а не Закона за потребителския кредит. Сочи,
че дружеството е регистрирано като финансова институция по чл. 3, ал. 2 ЗКИ. На ответника
е предоставена информация относно параметрите на двата договора още на 27.09.2018 г., т.е.
14 дни преди сключването им. Излага, че уговорките в сключените договори, впоследствие
обективирани в договора за ипотека са индивидуално уговорени и сочи съдебна практика по
въпроса кога една клауза се счита за индивидуално уговорена. Отделно сочи, че в двата
договора за заем ответникът е удостоверил, че са му предоставени и е бил запознат със
стандартен европейски формуляр и ОУ и е уведомен за всички клаузи от договорите, както
и с правото му на отказ от договора и последиците от това. Още сочи, че сумата от 3000.00
лв., по Договора от 10.10.2018 г. е предоставена в брой при подписване на договора, а
сумата от 72000.00 лв. по Договора от 11.10.2018 г. е преведена по банкова сметка на
ответника, с което задълженията му били изпълнени. Твърди, че уговорения фиксиран
лихвен процент от 20 % е ясно и недвусмислено посочен и по размер не противоречи на чл.
29, ал. 9 ЗКНИП, където е предвиден максимален размер до 50% на ГПР. Уговореният
лихвен процент и по двата договора бил разпределен в месечните вноски по заемите и се
дължал до 11-то число на месеца като по Договора от 11.10.2018 г. размерът на месечната
вноска бил 1200.00 лв., а не както първоначално било посочено. Уточнява, че дължимите
гаранционни вноски и по двата договора служели да обезпечат изплащането на сумите по
кредита през първите дванадесет месеца от действието им и не представлявали предплатени
лихви. Излага, че внесените от ответника гаранционни суми и по двата договора са били
отнесени за погасяване на първите 12 вноски по договорите като ответникът е заплатил на
датата на падежа 11.11.2019 г. 13-та вноска и по двата договора, а 14-та вноска и по двата
договора е заплатена от него със закъснение на 27.02.2020 г. Счита, че претендираната
наказателна лихва в размер на 5 % месечно от заемната сума, уговорена в чл. 2.6 от
Договорите, не противоречи на добрите нрави. По отношение на уговорената неустойка при
прекратяване на договора, в размер на 60 % от заетата сума, сочи че това вземане е
уговорено изрично в договорите, начислява се върху неплатената част от главницата, не
дублира друго вземане по договорите и е в съответствие с разпоредбата на чл. 41, ал. 3 и 4
от ЗКНИП. Твърди, че всички оспорени от ответника документи са подписани от него и ще
се ползва от тях.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор,
в който поддържа изложеното в отговора становище по исковете и релевираните
възражения. Репликира изложеното в допълнителната искова молба от ищеца.
Съдът указва на страните, че на доказване подлежат следните обстоятелства:
- ищецът - наличието на валидни правоотношения с ответника по процесните
договори, настъпване на основанията за обявяване на предсрочната им изискуемост и
прекратяване действието на договорите към 16.10.2020г.; реалното предоставяне на сумите
по договорите на длъжника; основанието и размера на претендираните суми по двата
договора и съответствието им с добрите нрави и обичайната търговска практика по подобен
вид договори, запознаване на длъжника с ОУ към договора за заем и наличието на
3
индивидуално договаряне на клаузите по двата договора.
- ответникът - възраженията си срещу исковете, вкл. неавтентичността на
оспорените документи, носещи неговия подпис.
Всяка от страните следва да установи обстоятелствата, на които основава
твърденията и възраженията си и черпи изгодни правни последици.
ДОПУСКА до приемане в с.з. писмените доказателства представени от страните.
На осн. чл. 193 ГПК ОТКРИВА производство по оспорване автентичността на
подписите и почерка, изпълнени от името на ответника М.А. в Договор за заем от
10.10.2018 г., Договор за заем от 11.10.2018 г., погасителни планове от 10.10.2018 г. и
11.10.2018 г., предварителни договори за заем – 2 бр. от 27.09.2018 г., европейски
информационен формуляр – 2 бр., примерен погасителен план – 2 бр. и 2 бр. разписки от
27.07.2020 г.
РАЗПРЕДЕЛЯ ТЕЖЕСТ НА ДОКАЗВАНЕ на ответника.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи в оригинал оспорените писмени документи като
при неизпълнение на това задължение, съдът ще приеме, че са налице основанията на чл.
190 и чл. 161 ГПК.
НАЗНАЧАВА съдебно - почеркова експертиза със задача: след изследване на
оспорените документи, представените оригинали, снемане на сравнителни образци и
прилагане на съответните методи да даде заключение по следните въпроси: - изпълнени ли
са от М.А. подписите положени от негово име на всяка страница от оспорените документи; -
налице ли е в оспорените документи ръкописен текст изписан от същото лице; - налице ли
са данни за пренасяне на подписи или ръкописен текст в оспорените документи, при депозит
в размер на 800.00 лв., платим от ответника, в 1 седмичен срок от съобщаването, по сметка
на ВОС, с представяне на доказателства по делото в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице В.В., който да се уведоми след изпълнение от ищеца на
задължението за представяне на оригиналите на оспорените документите.
УКАЗВА на вещото лице да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице с оглед изпълнение на
задачата като им УКАЗВА, че при неизпълнение на това задължение съдът ще приеме, че са
налице основанията на чл. 161 ГПК.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза със задача поставена от ищеца в
допълнителната искова молба, при депозит от 350.00 лв., платим от ищеца по сметка на
ВОС, в 1 седмичен срок от съобщаването, с представяне на доказателства по делото в същия
срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Р.Х., която да се уведоми след доказателства за внесен
депозит.
УКАЗВА на вещото лице да представи заключението си в границите на срока по чл.
199 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им УКАЗВА възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца ведно с препис от
4
допълнителния отговор.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5