Решение по адм. дело №1422/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба от А. В. А. от [населено място], Местност ***, против Решение № 1012-26-422-1/27.11.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което се отхвърля жалбата на оспорващата срещу Разпореждане №**********/2139-26-18/15.10.2024 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково.

В жалбата и в допълнително представените уточняващи молби, включително и в съдебно заседание се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението и потвърденото с него разпореждане, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, материалноправните норми и несъответствие с целта на закона,както и противоречие с европейското право. Оспорващата счита, че в конкретния случай следвало да се приложи разпоредбата на чл. 99, ал. 1 КСО и към датата на придобиване на право на лична пенсия за ИОЗ при 100 % намалена работоспособност, въз основа на влязло в сила ЕР № 91702/88/10.05.2023 г. на ТЕЛК Хасково, да се извърши преценка на по-благоприятната пенсия от двете, на които има право - лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Такава преценка можело да бъде извършена единствено в случай на отпускане, възобновяване или възстановяване на лична пенсия за ИОЗ. Твърди, че по-благоприятна за нея е личната пенсия за ИОЗ при 100 % инвалидност. По подробно изложени съображения моли за отмяна на обжалваните актове и връщане на преписката на пенсионния орган за ново произнасяне, с указания за изменение на пенсията за ИОЗ въз основа на ЕР № 91702/88/10.05.2023 г. на ТЕЛК Хасково и изплащане на по-благоприятната от двете пенсии, на които има право, като счита, че това е личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В съдебно заседание поддържа жалбата и уточняващите молби, представя доказателства и моли за отправяне едновременно за искане за обявяване на нормата на чл. 74 от КСО за противоконституционна и за отправяне на преюдициално запитване дали същата не противоречи на правото на европейския съюз. В последното съдебно заседание моли за пряко приложение на нормите на Европейския съюз и не поддържа молбата за отправяне на преюдициално запитване и искане за обявяване на разпоредбата за противоконституционна, като иска делото да се реши в това съдебно заседание и да не се отлага повече.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. В представена писмена защита се излагат подробни съображения, въз основа на които се моли да бъде потвърден оспорения акт.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По подадено Заявление вх. № 2111-26-918/29.11.2019 г. (л. 80 гръб на том І), с Разпореждане № **********/№20/ прот. № N01479/11.12.2019 г. (л. 167 на том І) на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково, на А. В. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ) по чл. 74, ал. 1 КСО за 69% намалена работоспособност – пожизнено, считано от 09.10.2019 г., както е определена датата на инвалидизацията, в минимален размер от 186,52 лв. до определянето на размера ѝ след уточняване на осигурителния доход.

С Разпореждане № ********** /№14/прот. № N01166/30.04.2020 г. (л. 182 гръб) е определен същия размер на 186.52 лв. С разпореждане № **********/№9/ прот. № N01280/23.07.2020 г. (л. 168) размерът на ЛПИОЗ е изменен, като е определена сума за изплащане в размер на 212.50 лв. С последващи разпореждания от 01.01.2021 г. (л. 199) и от 01.07.2021 г. (л. 197) размерът на пенсията е бил осъвременен, а с разпореждане № 26221992273701.01.2022 г. (л. 196)– преизчислен, от 25.12.2021 г., на основание §7е, ал. 1 и 2 ПЗР КСО. След преизчисляването, размерът на ЛПИОЗ е определен на 314.50 лв. Последните три разпореждания са били обжалвани от А. В. А. пред Директора на ТП на НОИ-Хасково, който с Решение №1012-26-153-1/05.04.2022 г. (л. 202) е отхвърлил жалбата. Решението е влязло в сила на 08.03.2023 г., след осъществен съдебен контрол по адм. д. №399/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково и по адм.д. №1068/2023г. по описа на ВАС.

С Разпореждане № ********** № 3, прот № N 01362/21.09.2022 г. (л. 257) е спряна ЛПИОЗ, тъй като размерът ѝ към 29.11.2020 г. е бил 212,50 лв., а размерът на ЛПОСВ, към 01.01.2021 г. е 255 лв. Със същото разпореждане към 01.10.2022 г. размерът на ЛПОСВ е 396,95, който размер е и определен за изплащане. Същото е обжалвано и с Решение № 1012-26-483-4 от 01.12.2022 г. (л. 281) на директора на ТП на НОИ – Хасково е отменено и върнато за ново разглеждане.

С Разпореждане № ********** /№6/ прот. № N01126/31.03.2023 г. (л. 383) на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково, на А. В. А., считано от 29.11.2020 г., е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 3 КСО в размер на 236.75 лв. Считано от 01.01.2021г., съгласно чл. 10 ЗБДОО размерът на ЛПОСВ е определен на 255.00 лв., считано от 01.07.2021г., на основание чл. 70, ал. 13 КСО пенсията е определена в размер от 255.00 лв. Считано от 25.12.2021 г., след преизчисляване на основание §7е ПЗР на КСО, ЛПОСВ е определена в размер от 314.50 лв., а след преизчисляване на основание §7ж ПЗР на КСО и на основание чл. 70, ал. 13 КСО, считано от 01.07.2022 г., е определена в размер 396.95 лв. ЛПОСВ е преизчислена, считано от 01.10.2022 г., на основание §7з ПЗР на КСО, като на основание чл. 70, ал. 13 КСО е определена в по-високия размер, спрямо този към 30.09.2022 г., а именно 396.95 лв. Със същото разпореждане от 31.03.2023 г., на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО, ЛПИОЗ е спряна, считано от 29.11.2020 г., тъй като размерът на ЛПОВС е по-голям от този на ЛПИОЗ.

Разпореждане № ********** /№6/ прот. № N01126/31.03.2023 г. е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ-Хасково. С жалбата е представено ЕР №91702 от 10.05.2023 г. на ТЕЛК –Хасково (л. 399 гръб) , видно от което на жалбоподателката е определена пожизнено 100% ТНР, поради общо заболяване, с дата на инвалидизиране 09.10.2019 г., но с придобит процент на инвалидизация от 10.05.2023 г. С Решение № 1012-26-152-1/20.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ Хасково (л. 402), жалбата е отхвърлена. Решението е влязло в сила на 16.09.2024 г., след осъществен съдебен контрол по адм. д. № 1066/2023 г. по описа на Административен съд –Хасково и по адм. д. № 2040/2024 г. по описа на ВАС.

Със заявление с вх. № 2107-26-128/17.05.2023 г. А. В. А. е направила искане за възобновяване на ЛПИОЗ вместо получаваната от нея ЛПОСВ, а със заявление № 2177-26-45/17.05.2023 г. е поискала отпускането на ЛПИОЗ на основание чл. 90а от КСО. С разпореждане № **********/2144-26-92/08.09.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково (л. 411 гръб) е спряно производството по посоченото по-горе заявление до съдебното произнасяне по обжалването на Решение № 1012-26-152-1/20.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ, а с Разпореждане № **********/2135-26-63/15.10.2024 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково е възобновено спряното административно производство по заявление вх. № 2107-26-128/17.05.2023 г. С Разпореждане № **********/2144-26-93/08.09.2023 г. ( л. 412) на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково е било спряно производството по заявление № 2177-26-45/17.05.2023 г. до решаването на посочения въпрос. С Разпореждане № **********/2135-26-64/15.10.2024 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково е възобновено спряното административно производство по заявление № 2177-26-45/17.05.2023г.

С Разпореждане № **********/2139-26-18/15.10.2024 г. (л. 463), на основание чл. 74, ал.4 КСО, Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково отказва да възобнови лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. В. А., като е отбелязано, че остава да получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане №**********/2140-26-896/15.10.2024г., на основание чл. 90а КСО, Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково отказва да отпусне социална пенсия за инвалидност на А. В. А., като е посочено, че остава да получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Разпореждане № **********/2139-26-18/15.10.2024г. е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх. №1012-26-422/14.11.2024г.(л. 471) (неправилно в жалбата е посочено Разпореждане №**********/2139-15-18/15.10.2024г.). С обжалваното в настоящото производство Решение №1012-26-422-1/27.11.2024 г. (л.473), Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърля жалбата.

Жалбата срещу издаденото решение е подадена чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-422-2/09.12.2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок и изхожда от лице с правен интерес от търсената защита, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от законово овластен орган по смисъла на чл. 117, ал.1, т.2, б. „а“ КСО, която разпоредба чертае тяхната материалноправна компетентност. По възражението на жалбоподателя, че длъжностните лица подписали оспорваните актове нямат необходимия образователен ценз, съдът намира, че същите са оправомощени по силата на закона поради длъжностите, които заемат ( Заповед № 1716/17.08.2015 г. директор на ТП на НОИ Хасково за Д. и Заповед № 1015-26-38/23.01.2024 г. началник отдел Пенсии и ръководител Пенсионно осигуряване В. А. -Г.) и административния съд в настоящото производство е в невъзможност да проверява дали същите отговарят на изискванията на закона за заемане на длъжността, тъй като това е обект на нарочно производство и стои далеч извън спорния предмет по делото. Решението е обективирано е в изискуемата писмена форма, като съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му.

Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореното решение е съответно на материалния закон.

В случая не е спорно, че жалбоподателката е имала право на ЛПИОЗ, каквато по подадено от нея Заявление вх.№2111-26-918/29.11.2019 г. и е била отпусната, считано от 09.10.2019 г. (датата на инвалидизиране, съгласно ЕР на ТЕЛК №2865/14.11.2019 г. ).

Не е спорно също, че жалбоподателката е придобила и право на ЛПОСВ, каквато, по повод подадено от нея Заявление вх. №2113-26-2041/03.10.2016 г., е отпусната, считано от 29.11.2020 г., с разпореждане от 31.03.2023 г. Именно тогава на 29.11.2020 г. същата е придобила правото да получава и двете пенсии, поради което и само това е момнта в който се определя по-благоприятната по размер пенсия.

Спорният въпрос в случая се свежда до възможността на жалбоподателката да бъде възобновена и преизчислена ЛПИОЗ след като ѝ е била отпусната ЛПОСВ.

Според жалбоподателката, по-благоприятна за нея би се явила ЛПИОЗ, с оглед издаденото ЕР № 91702 от 10.05.2023 г. на ТЕЛК - Хасково, с което е определена пожизнено 100% трайно намалена работоспособност, поради общо заболяване и което ЕР според нея неправилно не е било взето предвид от административния орган.

Това становище съдът не споделя.

Разпоредбата на чл. 101, ал.1 от КСО въвежда забрана за едновременното получаване на различни видове пенсии, като според т. 2 от същата, не могат да бъдат получавани едновременно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В случая със сила на пресъдено нещо по предишни съдебни решения е установено, че считано от 29.11.2020 г. жалбоподателката е придобила право на ЛПОСВ. Към този момент последната вече е получавала ЛПИОЗ, поради което правилно административният орган е приел, че преценката коя от двете пенсии е по-благоприятната по смисъла на чл. 95, ал.1, т.4 от КСО следва да бъде извършена именно към 29.11.2020 г. Единствено към тази дата е възможна преценката за по-благоприятен размер. След отпускане на ЛПОСВ или ЛПИОЗ въз основа на вярната преценка кое е по-високото по размер плащане, правото да се получава другата пенсия се изчерпва.

Към тази дата, видно от Разпореждане №**********/№9/ прот. № N01280/23.07.2020 г., ЛПИОЗ на жалбоподателката е в размер на 212.50 лв. Този размер безспорно е по-нисък от определения с разпореждане от 31.03.2023 г. такъв на ЛПОСВ – 236.75 лв. Поради това, на основание чл. 95, ал.1, т.4 от КСО, изплащането на ЛПИОЗ е било спряно, което е в съответствие със забраната по чл. 101, ал.1, т. 2 от КСО и това е решено със сила на пресъдено нещо с Решение по адм. д. № 1066/2023 г. по описа на Административен съд –Хасково и по адм. д. № 2040/2024 г. по описа на ВАС. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от КСО, пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настоящият случай е именно такъв, поради което правилно на жалбоподателката е отказано възобновяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

След спиране на отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване заради отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е налице основание за получаване на лична пенсия за инвалидност от жалбоподателката поради законовата забрана на чл. 74, ал. 4 от КСО, както и невъзможността да се получава повече от една пенсия. След спиране на отпуснатата ЛПИОЗ поради отпускането на ЛПОСВ не е налице изобщо основание за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от жалбоподателката. В Глава 6 Раздел I от КСО е регламентиран реда за отпускане на „Пенсии за осигурителен стаж и възраст“, а в Раздел II е регламентиран реда относно отпускането на „Пенсии за инвалидност“. Така в посочения Раздел II се съдържа разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от КСО, съгласно която пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Такава е постоянната практика на върховната инстанция обективирана в множество решения (Решение № 5315 от 29.04.2024 г. по адм. д. № 10426 / 2023 г. на Върховен административен съд Решение № 11661 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2167/2024 г., VI о., докладчик председателят Н. Г. Решение № 10950 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2230/2023 г., VI о., докладчик съдията Д. С. Решение № 5452 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2022 г., VI о., докладчик съдията Ю. Т. Решение № 764 от 24.01.2023 г. по адм. д. № 7216 / 2022 г. на Върховен административен съд Решение № 5827 от 14.05.2024 г. по адм. д. № 6796 / 2023 г. на Върховен административен съд).

 

Предвид гореизложеното, съдът счита, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с материалния закон.

По отоншение на възражението на жалбоподателката, че произнасянето на административния орган противоречи на разпоредби на европейското законодателство и въпреки че не поддържа в последното съдебно заседание молбата си да се отправи преюдициално запитване, а счита че следва те да се приложат пряко, съдът дължи обосновка. Съобразно чл. 628 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК отправянето на преюдициално запитване до СЕС е обусловено от необходимостта от тълкуването на разпоредба на общностното право. Процедурата, уредена в чл. 267 от ДФЕС, е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните съдилища или юрисдикции, чрез които СЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз, които са им необходими за разрешаване на спор, с който са сезирани. Националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени, предвид особеностите на делото, необходимостта от преюдициално запитване. Националните юрисдикции не следва да отправят преюдициални запитвания до СЕС, когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно негово решение или значението и смисълът на разпоредбата или актът са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде отправяно преюдициално запитване, тъй като именно чл. 9 от сочената от жалбоподателката Конвенция № 37 относно осигуровката за инвалидност повелява, че изплащането на инвалидната пенсия може да бъде спряно, когато лицето се ползва от други плащания по закон за задължителните обществени осигуровки или пенсиите. В случая „може“ е употребено, не като потенциален избор между алтернативи, а в смисъл, че Конвенцията допуска правна уредба, която да установява точно такъв развой, а именно чл. 9 в т. 2 буква С от Конвенцията гласи, че пенсията може да бъде изцяло или частично спряна, докато заинтересуваният се ползува от друго периодично парично обезпечение, което му се дава по силата на закон за задължителните обществени осигуровки, за пенсиите или обезщетенията за трудови злополуки или професионална болест. Случаят е именно такъв: А. получава по-високото от двете възнаграждения, а именно плащане по пенсионното осигуряване за стаж и възраст като нормата е вече приложена пряко, пореди което нито се налага нейното тълкуване, нито пък има противоречие с чл. 74, ал. 4 от КСО. Нормата касае допускането на национална правна уредба, която да касае спиране на инвалидна пенсия при получаване на друг вид такава свързана с общественото осигуряване. Останалите сочени разпоредби касаят определяне на размера на ЛПИОЗ, което не е предмет на настоящото производство, тъй като вече е преценяван в другите посочени по-горе две дела. Като допълнителен аргумент следва да бъде посочена и разпоредбата на чл.629, ал.3 от ГПК, съгласно която съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен в изключенията, посочени в правната норма. В случая настоящият съд действа като първа инстанция, съответно решението му ще подлежи на обжалване пред ВАС като последна инстанция, където съобразно цитираната по-горе норма, касационната инстанция би могла да прецени, че са налице основанията за уважаване искането на жалбоподателя за отправяне до СЕС на запитване за тълкуване на общностните норми.

В настоящото производство по дадените факти, съдът установи, че преценката кой от двата размера пенсия е бил по-благоприятен към датата на възникване на правото на пенсия е направен законосъобразно и е предпочетен по-високия размер на ЛПОСВ. Поставеният от жалбоподателката въпрос дали размерът е определен правилно и към кой момент е следвало същият да се определи, е изследван в предходно адм. д. № 1066/2023 г. по описа на Административен съд –Хасково и по адм. д. № 2040/2024 г. по описа на ВАС, където е оспорена законосъобразността на Решението на директора на ТП на НОИ Хасково, с което е потвърдено Разпореждането за спирането на ЛПИОЗ и същият е преценен като правилен, поради което и този въпрос остава извън спорните по настоящото дело и не може да бъде пререшаван. В този смисъл съдът не установи противоречие, нито с конституционните, нито с нормите на международното право, поради което и не счете за необходимо да отправи преюдициално запитване за тълкуване на правото на Европейския съюз, като самият факт, че нормата противоречи не тезата на жалбоподателката не е основание за тълкуването ѝ

По изложените съображения, оспореното решение е издадено в съответствие с изискванията за законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. В. А. от [населено място], Местност ***, против Решение № 1012-26-422-1/27.11.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане №**********/2139-26-18/15.10.2024г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.