Разпореждане по дело №379/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 21/01.04.2014 г., постановено по гр. д. № 1906/2013 г., К.районен съд е прекратил гражданския брак между В. Х. Б. и Г. П. Б., двамата от гр. К., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на двамата съпрузи; предоставил е ползването на семейното жилище на съпругата и е постановил след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име Иванова. С решението съдът е постановил разноските по делото да останат в тежест на всеки от съпрузите, така както са ги направили и ги е осъдил да заплатят по сметка на К.йския районен съд по 20 лв., представляваща окончателна държавна такса по иска за развод.

Недоволна от така постановеното решение в частта, с която е прекратен брака между съпрузите по вина и на двамата съпрузи и в частта за разноските, е останала жалбодателката Г. П. Б., която чрез пълномощникът си А. Т. Б. го обжалва като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения. Поддържа в жалбата, че с решението съдът установил брачна вина и на двамата съпрузи. Приел брачна вина и на ответницата, каквато ищецът не претендирал и нямало въведено твърдение за наличие на такава. Ищецът искал прекратяване на брака между страните по делото поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по вината и без претенция за разноски. В отговора по иска по чл. 131 от ГПК, ответницата изразила становище за основателност на иска за развод, но е оспорила посочените в исковата молба обстоятелства и на основание чл. 49 ал. 3 от СК поискала произнасяне по въпроса за вината като се установи, че вина за разстройството на брака има ищецът. Съдът трябвало да изследва единствено въпроса налице ли е вина на ищеца за разстройството на брака на посочените от ответницата основания. По въпроса за вината било налице противоречие между мотиви и диспозитив, а и липса на мотиви. В мотивите на съда били посочени брачни провинения само на ищеца като било прието, че ответницата правела опити да заздрави семейството си и не било установено да е търсела повод и да е провокирала съпруга си. Не ставало ясно защо следва да се ангажира вината и на двамата съпрузи за разстройството на брачните отношения и липсвали мотиви какво е брачното провинение на ответницата. Неправилно в тази насока съдът се позовал на показанията само на част от свидетелите. Счита, че доказателствата установявали изключителна вина единствено на съпруга. Неправилно било решението и в частта относно разноските по делото, тъй като не се установявала вина и на двамата съпрузи за разстройството на брака им, поради което следвало съдебните разноски да се възложат върху виновния съпруг. Искането е да се отмени решението в частта относно вината на двамата съпрузи за дълбокото и непоправимо разстройство на техния брак, вместо което се постанови решение, с което се приеме, че вина за разстройството на брака има съпругът и на основание чл. 329 ал. 1 от ГПК разноските да се възложат на виновния съпруг. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Жалбодателката и процесуалният й представител излагат сходни съображения. В съдебно заседание се представя ново доказателство- заверен препис на присъда № 37/12.05.2014 г., постановена по н. ч. х. д. № 341/2014 г. по описа на К.йския районен съд. Претендират се разноски.

В писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК ответникът по жалбата я оспорва и иска да се потвърди атакуваното решение. В отговора излага подробни съображения за правилността на атакуваното решение. Счита, че правилно съдът е прекратил брака като е приел, че е налице настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. Несъстоятелен бил довода на процесуалния представител на жалбодателката, че след като няма искане от страна на ищеца съдът да се произнесе по въпроса за вината, съдът следвало да се произнесе само досежно виновното поведение на ищеца по делото, тъй като ответницата с отговора е поискала произнасяне. Така се тълкувал стеснително смисъла на разпоредбата на чл. 49 ал. 3 от СК. Твърди се, че в исковата молба били направени доводи за наличие на виновно поведение на ответницата, което допринесло за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака- ищецът твърдял, че ответницата безпричинно изпитвала ревност към него и не само го тормозела вкъщи с безпочвените си обвинения, но през последните години започнала без покана да се появява на тържествата, организирани в неговата служба в по- късните часове с цел да го „хване в изневяра”. Това поведение дразнело ищеца и предизвиквало поводи за закачки и подигравки от страна на колегите му. Тези твърдения били доказани от показанията на св. М., който бил в близки отношения и с двете страни по делото, от които косвено се установявал тормоза, на който ищеца бил подложен от ответницата. Несъстоятелен бил и довода за липса на мотиви досежно приетото виновно поведение на двамата съпрузи. Твърди, че инцидента на 05.10.2013 г. бил в причинна връзка с поведението на ответницата- безпричинната ревност и посещението около 23 часа на тържество, организирано от службата на ищеца. Счита решението за обосновано, а в частта за разноските- последица от приетата вина за разстройството на брака на двамата съпрузи. В с·дебно заседание съображенията в отговора се поддържат и се излагат сходни такива. Поддържа се, че за инцидента на 05.10.2013 г. съпругът бил провокиран от поведението на съпругата си. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49 от СК.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата сключили брак на 17.05.1992 г. в гр. К. с акт за сключен граждански брак № 0060/17.05.1992 г. на община К.. Имали родено на 06.08.1993 г. едно дете Х., понастоящем пълнолетен. Семейното жилище представлявало апартамент, находящ се в гр. К.. Първоначално семейният живот на страните протичал нормално, макар да живеели при родителите на ответницата. Според ищеца, това съжителство не се отразявало добре на отношенията им, поради което родителите му закупили жилище и го предоставили на страните да го ползват. През 2006 г. родителите му продали по молба на страните жилището, което им предоставили за ползване и закупили на тяхно име жилище. Твърди, че от години имали проблеми с ответницата, която изпитвала безпричинна ревност към него и непрекъснато го обвинява в извънбрачни връзки, което изнервяло обстановката в дома им и довело до обтягане на взаимоотношенията им. Ищецът твърди, че ответницата започнала да посещава организираните от службата му празненства, без да е поканена и без на тържествата да присъстват съпругите на другите служители, и той станал обект на подигравки от колегите. Напрежението между ищеца и ответницата се натрупало и се стигнало до това на 05.10.2013 г. след поредното посещение от страна на ответницата на организирано от службата му празненство, без да е поканена, той я ударил. Състав на К.районен съд издал заповед за налагане мярка за защита от домашно насилие в полза на ответницата по гр. д. № 1709/2013 г. по описа на съда и ищецът бил отстранен за 12 месеца от семейното жилище. Счита, че след инцидента и издаването на заповед за защита от домашно насилие, не би могъл да живее с ответницата като съпрузи, обичта и уважението между страните изчезнало, отношенията били силно влошени и продължаването на брака не било в техен интерес, бил дълбоко и непоправимо разстроен, опразнен от съдържание, и следвало да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Искането е да се постанови решение, с което да се прекрати брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство като след прекратяването на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име И.

В писмен отговор ответницата Г. П. Б. е изразила становище, че иска е допустим, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака в резултат от виновно поведение на ищеца. Налице били негови брачни провинения, които били причина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. Оспорва обстоятелствата, на които се основава предявения иск. Неоснователни били твърденията за безпричинна ревност от нейна страна, за безпочвени обвинения от нея към ищеца, за тормоз от нея към ищеца. Твърди, че ищецът тормозил ответницата години наред физически и психически; във връзка с покупката на семейното жилище, изтеглила кредит, който лично изплащала, както и, че години наред ищецът проявявал безотговорно отношение към семейството, не се интересувал и не се грижел за нищо, злоупотребявал с алкохол. Трайно се дезинтересирал от семейството и на 05.10.2013 г. й нанесъл жесток побой, причинил й множество физически увреждания, стрес и шок, от които все още не можела да се възстанови. Ищецът извършил спрямо нея домашно насилие, за което с решение № 116/19.11.2013 г. , постановено по гр. д. № 1709/2013 г. по описа на КРС, били наложени мерки за защита от домашно насилие, като ищецът бил отстранен от семейното жилище за срок от една година. Ищецът изпратил на ответницата покана за заплащане на обезщетение, равняващо се на месечен наем от по 200 лева, заради това, че бил лишен от възможността да ползва собственото си жилище, което ответницата ползвала. Твърди, че от месеци живеели разделени. ПрÕз лятото на 2008 г., след като се завърнал от командировка в чужбина, съпругът й променил окончателно отношението към нея, бил отчужден, не полагал никакви грижи за семейството, не говорел, справяла се сама със семейните задължения, като правила многократни опити да заздрави брака, но без успех, ищецът продължил да се държи грубо, зачестили скандалите, употребявал алкохол, започнал по- често и без основание да я обвинява в изневери, да я обижда, да я удря. След побоя на 05.10.2013 г. за нея нямало съмнение, че бракът е непоправимо и дълбоко разстроен, като счита, че вината за брачното разстройство била на ищеца.

Съдът с доклада по делото признал за безспорно обстоятелството, че страните по делото са съпрузи, за което бил издаден акт за граждански брак № 0060/17.05.1992 г. на община К., както и че по гр. д. № 1709/2013 г. по описа на К.йския районен съд, била наложена мярка за защита от домашно насилие срещу ищеца в полза на ответницата и издадена заповед за защита.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано само в частта относно вината за разстройството на брака и в частта за разноските, а в останалата му част относно прекратяването на брака, ползването на семейното жилище и фамилното име на жената след брака, е влязло в сила.

От фактическа страна се установява следното:

Страните по делото сключили граждански брак на 17.05.1992 г. в гр. К., при което съпругата заменила фамилното си име И. с фамилното име на съпруга си Б.. По време на брака на 06.08.1993 г. се родило детето Х. В. Б., който вече бил пълнолетен. На 19.12.2006 г. страните придобили апартамент № *в блок „*. на ул. „Г. Д.” в гр. К..

Установява се и това, че на 05.03.2013 г. около 23.30 ч. на ответницата били причинени оток /по външната повърхност на лявата подбедрица/, кръвонасядания по лицето /по лигавицата на лявата очна ябълка и по гърба и двете странични повърхности на носа/ и по левия крак /по гърба на лявото стъпало/, които били получени при действието на твърд тъп предмет и според съдебния лекар отговаряли да са възникнали така, както съобщавала освидетелстваната за време и начин- бита с ръце и крака и повалена на земята от съпруга й, удряна била главата й в стената, с което й било причинено болка и страдание. По повод нанесения побой ответницата била приета в Спешно отделение с препоръка за хоспитализация в Очно отделение, откъдето била изписана след пет дни с окончателна диагноза Контузия на очната ябълка и околоочната област на лявото око- Травматична хифема и издаден болничен лист за 20 дни. Във връзка с извършения акт на насилие била издадена заповед за защита по гр. д. № 1709/2013 г. на КРС, с която ищецът бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. Б., бил отстранен от обитаваното с нея жилище в гр. К. за срок от 1 година, било му забранено да я приближава на разстояние по- малко от 30 м. от жилището й и от местоработата й в гр. К. за срок от 1 година и му била наложена глоба. С влязла в сила присъда № 37/12.05.2014 г., постановена по н. ч. х. д. № 341/2014 г. по описа на К.йския районен съд, копие от която е представена пред тази инстанция, ищецът бил признат за виновен в това, че на 05.10.2013 г. в гр. К. причинил на Г. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядания по лицето и левия крак, с което й било причинено болка и страдание, без разстройство на здравето и на основание чл. 130 ал. 2 от НК във вр. с чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност като му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Същият бил осъден да заплати на пострадалата сумата в размер на 2400 лв. обезщетение за нанесени неимуществени вреди вследствие причинените й телесни увреждания.

На 05.12.2013 г. ищецът уведомил ответницата, че му дължи обезщетение, равняващо се на месечен наем от по 200 лв. за това, че е лишен от възможността да ползва собственото си жилище- апартамент *, вх. Б на ул. „Г. Д.” № * в гр. К. и поради това, че същото се ползва от нея.

По делото са разпитани свидетелите Д. М.М.- кръстник на детето на страните, Н.В. Б.- майка на ищеца, Д.Б.С.- съседка на страните, М.Д. С.- майка на ответницата и М.П. Т.- Г.- приятелка на майката на ответницата.

Св. М. твърди, че месец- два преди инцидента, ответницата го потърсила. Тя се съмнявала в изневяра на съпруга си и посочила конкретни събития. Свидетелят се опитал да я убеди, че няма такова нещо. С ищеца повече от 20 години работели в един завод и известно време му бил пряк ръководител. Твърди, че не е имало случаи ищецът да е прекалил с алкохол, нямал впечатления системно да употребява алкохол, известно му било, че си гледал семейството. От ответницата знаел, че тя е била в ресторанта на празника, срещнала колеги и разговаряли. Според свидетеля неоснователната ревност на ответницата била повод и причина тя да отиде в ресторанта, което довело до инцидента.

Според св. Н. Б.- майка на ищеца, след сватбата, предоставили на страните обзаведен апартамент, но след няколко месеца ответницата започнала да недоволства, че било много далече, било й трудно и се преместили да живеят при нейните родители. От тогава ищецът бил тормозен от съпругата си и майка й за това, че носел малко пари в семейството и неговата дума не се чувала. Поради това напуснал апартамента и се върнал в дома на родителите си за повече от половин година. Ответницата „направила път”, за да върне ищеца обратно, непрекъснато го следяла, искала му пари, оплаквала се, че детето страда заради баща си, че плаче и той се принудил да се върне. Заради това, че парите не им стигали, работел допълнителна работа, а също и заради това да бъде по- далече от семейството и да се чувства по- спокоен. Закупили нов апартамент, но ответницата и него не харесала, продали го и им закупили друг по- малък апартамент, в който заживели, но за кратко време. Поради непрекъснатите претенции на ответницата, тя била изгонена от апартамента за около пет- шест месеца, но по нейно настояване отново се върнали, а след това закупили голям апартамент. Ищецът винаги полагал грижи за семейството си, заплатата му отивала за семейството, поемал всички сметки и разходи за храна, а заплатата на ответницата била само за нейни нужди и пари в семейството не внасяла. Ищецът полагал грижи и за детето и в момента издръжката била поета от ищеца, който ежемесечно превеждал на детето по 300 лв. Свидетелката не била виждала сина си пиян. По повод осъщественото домашно насилие заявява, че не може да обясни защо точно този ден ответницата решила да ходят на бар и да изведе съпруга си от празненството, което станало причина за инцидента. От сина си знаела, че ответницата търсела причина той да й посегне, като го принуди към това, търсела подходящ момент да го предизвика. Не била очевидец на скандали или сина й да удря съпругата си. В последно време, ответницата търсела причина да сподели със свидетелката, че мъжът й я избягвал и, че тя нямала връзка с друг мъж. При разговор със сина си, той заявил, че за него нямало никакъв проблем.

Според св. М. С., майка на ответницата, страните 8 години живели като семейство в дома й и тя се грижела за бебето, а дъщеря й работела и получавала майчинство. Не видяла от зет си внимание и ласка към жена му, която била лудо влюбена в него и го обичала. Отнасял се грубо към нея. Свидетелката заявява, че и преди инцидента на 05.10.2013 г., ищецът тормозел и малтретирал дъщеря й, и тя я съветвала да търпи. По времето, когато живели при нея, не е чула Г. да има претенции към него за пари и да иска пари. След това отишли да живеят в гарсониерата и тогава внукът й бил на 6 години. Там ищецът започнал много по- грубо да се държи към ответницата. Веднъж сменил бравата, без тя да знае, заради дрехи, които оставила на стола и торбичка с гримове- на масата. Година и половина- две ищецът не я допуснал, Г. отишла да го моли и останала там. След това намерила апартамент, взела от баща си назаем 23000 лв. и с помощта на родителите на В. закупили ново жилище. Всяка вечер ищецът консумирал алкохол. Тя присъствала на много сцени помежду им. Обяснява, че след гостуване на техни близки и роднини, В. явно пийнал, седнал на компютъра, а съпругата му занесла чиния с негова порция, която той строшил в земята и избухнал с думите: „Бързо, събирай, чисти!”, след което я хванал за врата и я ударил в стената. На молбите на свидетелката да се успокои, той я хванал и я изхвърлил навън от жилището. Според свидетелката, В. не се интересувал от нищо, освен от компютъра и дори когато се хранел, не общувал и не разговарял нито със сина си, нито с жена си. Веднъж натикал съпругата си под дивана, тъй като там имало прашинка, друг път също я удрял в стената заради някаква паяжина. Г. искала от него само да се сближат и да общуват.

Свидетелката Д. С.твърди, че ответницата била пъргава, амбициозна, с добро отношение към възрастните хора, много добра домакиня, чистница, жена с вкус и грижовна майка. Когато си гостували двете семейства, всичко било нормално, не забелязала агресия у В. в резултат на алкохол, не го е виждала пиян. Когато вечер посещавала семейството, заварвала В. пред компютъра, а съпругата му сервирала салата за аперитива, готвела вечеря. Свидетелката не виждала и не чувала скандали, макар че понякога виждала, че В. засича съпругата си в приказките и отправял много сериозни погледи към нея, за да млъкне. Обиди не била чувала. Ищецът помагал всеки петък, когато бил денят за чистене, идвал си по- рано, тупал килимите и китениците, а ответницата поемала друга работа. След инцидента на 5.10.2013 г. ответницата отишла при свидетелката. Според нея ответницата не получавала любов, уважение и внимание от съпруга си и нормално било да се появи ревност. Последните 3- 4 години забелязвала отчуждение в отношенията им, но не може да каже причината. Не била чула В. да се чувства подтиснат от Г. или тя да има претенции за по- високи доходи. Било й известно, че до скоро ответницата изплащала кредит и се оплаквала, че заплатата й отивала за погасяването му. Виждала двамата да пазаруват, а когато синът им кандидатствал за висше образование, навсякъде ходели с колата тримата. Майката на Г. също изпращала пари за издръжка на внука си, когото отгледала.

Св. М. Т.- Г. установява, че ответницата й споделила, че трябва да й правят апаратно изследване след травмата на окото и свидетелката се консултирала с нейна приятелка- офталмолог за последиците, които могат да настъпят по- късно и чието мнение било, че нараняването може да има трайни последици. Г. след травмата била много разтревожена, плачела, била с видими психически травми.

При така установеното от фактическа страна, първоинстанационният съд приел, че в брачните отношения между страните по делото е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, поради което е прекратил брака. В тази част, както вече се посочи, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.

В обжалваната част на първоинстанционното решение относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, тази инстанция съобрази следното: Досежно вината за разстройство на брака, следва да се посочи, че Законът задължава съда да даде оценка за поведението на съпрузите, довело до опразване на брачния съюз от придаденото му съдържание, ако и доколкото това е поискано от някой от тях- чл. 49 ал. 3 от СК. В случая, такова искане е направено от ответницата по иска. Тъй като основа за оценката е установеното в процеса поведение на всеки от съпрузите, следва да бъдат доказани конкретни обстоятелства от брачния живот на страните, разкриващи несъвместимост с утвърдените принципи на съпружески отношения, като Законът не разграничава вината за разстройство на брака с оглед степента на провинение на всеки от съпрузите, поради което и изключителната вина предполага безукорно поведение на другия съпруг. Съгласно чл. 14 от СК съпрузите си дължат взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. В конкретния случай, от показанията на разпитаните по делото свидетели М., С.и Г., които съдът кредитира, /съдът не кредитира в значителната им част показанията на свидетелките Б. и С.- майки на страните по делото, които като близки родственици са явно заинтересовани от изхода на делото/, се установява, че първоначално брачните отношения между съпрузите протичали нормално, двамата се грижели за дома, пазарували заедно, а дори и когато синът им кандидатствал във висше учебно заведение, навсякъде ходели тримата с колата. Постепенно обаче през годините съпрузите се отчуждили, липсвали внимание и обич от страна на съпругът, в резултат на което съпругата започнала да се съмнява в неговата вярност. Установява се и това, че съпругата била гонена от семейното жилище от съпруга си и била принудена да го напусне заедно с детето. Св. С. твърди, че през последните 3- 4 години забелязала отчуждение в отношенията им, ответницата не получавала любов, уважение и внимание от съпруга си. Установява се по делото и това, че съпругът търсел поводи да е извън дома, а съпругата правела опити да заздрави връзката помежду им, за което говори и св. М.. Същият посочва единствен случай, при който съпругата е изразила съмнение за изневяра на съпруга си. Свидетелят разказва и за единствен случай, за който ответницата му споделила, че била в ресторанта, в който празнували от местоработата на ищеца. Съдът кредитира и показанията на майката на ищеца в частта им, в която те съдържат неизгодни за ищеца факти. Така, от нейните показания се установява, че синът й е напускал семейното жилище- "...той напусна апартамента и се върна в къщи за повече от половин година". Свидетелката установява и, че съпругата е била изгонена от съпруга си от дома- „…Когато синът ми я изгони, не е гонил и детето, но то тръгна с майка си. Детето беше на 3- 4 годинки. Това беше много отдавна….”. Същата твърди и това, че синът й работел допълнително, не само за средства за семейството, но и за да бъде далеч от него, за да се чувства по- спокоен. И още: „Г. е идвала при мен, разговаряли сме, оплаквала ми се е, че не й обръщал внимание”. Наред с това, същата обяснява посещението на ответницата в заведението, където е празнувал ищеца с колегите си, не с проявявана от същата ревност, а с намерението двамата да посетят друго заведение. От друга страна, от доказателствата по делото не се установява, съпругата да е имала поведение, което да е допринесло за разстройство на брачните отношения, да е проявявала такава ревност, която да е допринесла за влошаване на отношенията между съпрузите или, да е търсела повод или да е провокирала съпруга си, той да стане агресивен към нея. Напротив, същата е правила опити да заздрави семейните отношения, споделяла е с майката на ищеца проблемите на семейството и по този начин е търсела и нейната помощ. Впрочем, настъпилото отчуждение и явната нетърпимост, проявявана от съпруга към съпругата, са довели и до осъществения от съпругът над съпругата акт на насилие на 05.10.2013 г. За това му поведение с влязла в сила присъда на 28.05.2014 г., постановена по НЧХД № 341/2014 г. по описа на К.районен съд, същият бил признат за виновен за причинена лека телесна повреда на съпругата си, изразяваща се в оток и кръвонасядане по лицето и левия крак- престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК, за което му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и бил осъден да заплати на пострадалата си съпруга обезщетение в размер на 2400 лв. В конкретния случай, установеното по делото поведение на ищеца, който се е отчуждил от семейството, липсата на внимание и обич от негова страна, който търсел поводи да е извън дома, гонел е съпругата си от жилището, немалките периоди на раздели между съпрузите, упражненото над нея физическо насилие и явна агресия, сочи на брачно провинение на съпруга, с което е допринесъл за нарушеното общуване между страните и не е положил каквото и да било усилие за ограничаване неблагоприятните последици от поведението му. Установеното поведение на съпругата в брачните отношения не води до извод за действия и проява на чувства, извън рамките на възприетото благоприличие, вкл. и ревност, които обективно да накърнят достойнството на брачния партньор, да обусловят брачно провинение и да допринесат за разстройство на брачните отношения между съпрузите. Следва да се посочи и това, че преодоляването на неизбежните при съжителството недоразумения, предполага положено от всеки от съпрузите усилие за преодоляването им. В случая се установява, че въпреки всичките проблеми между съпрузите, които до голяма степен са останали скрити за приятели и познати на семейството, съпругата единствена е правила опити за заздравяване на отношенията между съпрузите и за запазване на брака. И накрая следва да се посочи, че е без значение въпросът за материалния принос за благополучието на семейството, който не може да компенсира липсата на внимание и взаимност между съпрузите, нито да оправдае упражнената агресия. Впрочем, всичко това е довело до разстройство на брачните отношения, което съпрузите не са могли да преодолеят, по вина единствено и само на съпруга. С оглед изложеното, следва да се приеме, че вина за настъпилото разстройство на брачните отношения, има само и единствено съпругът. Като е направил различни изводи и е приел, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношение имат и двамата съпрузи, първоинстанционният съд е направил необоснован извод и е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази част. Следва да се постанови друго решение в тази част, с което се признае, че вина за прекратяване на брака между съпрузите има само съпругът В. Б.. Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и в частта, с която Г. П. Б. е осъдена да заплати по сметка на К.йския районен съд сумата в размер на 20 лв., представляваща окончателна държавна такса по иска за развод.

При този изход на делото и на основание чл. 329 ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да се възложат на виновния съпруг В. Б.. Поради това и на основание чл. 329 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва ищецът по делото и ответник по въззивната жалба, да бъде осъден да заплати на жалбодателката разноските по делото в размер на 332.50 лв. за двете инстанции, както и по сметка на К.йския окръжен съд окончателна държавна такса по допускане на развода допълнително в размер на 20 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 21/01.04.2014 г., постановено по гр. д. № 1906/2013 г. по описа на К.йския районен съд в частта, с която е прекратен бракът между В. Х. Б. и Г. П. Б., двамата от гр. К., по вина на двамата съпрузи, както ивчастта, с която Г. П. Б. е осъдена да заплати по сметка на К.йския районен съд сумата в размер на 20 лв., представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, вместо което постановява:

Обявява, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между В. Х. Б. и Г. П. Б., има съпругът В. Х. Б..

ОСЪЖДА В. Х. Б., с ЕГН *, от гр. К., ул. „С.С.” № *. бл. „*., вх.*, ап.* да заплати допълнително по сметка на К.йския окръжен съд сумата в размер на 20 лв., представляваща окончателна държавна такса по иска за развод.

ОСЪЖДА В. Х. Б., с ЕГН *, от гр. К., ул. „С.С.” № *. бл. „*., вх.*, ап.* да заплати на Г. П. Б., от гр. К., с ЕГН * разноски по делото за двете инстанции в размер на 332.50 лв. на основание чл. 329 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/