МОТИВИ към НОХ дело № 44 / 2010г.
Против подсъдимия Д.П. *** е повдигнато обвинение от
Районна прокуратура гр. Раднево по чл. 323 ал. 1 от НК.
Прокурора поддържа повдигнатото обвинение при
фактическа обстановка подробно описана в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като пледира на подсъдимия да се наложи наказание пробация в условията на
чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” от НК, при наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства.
Подсъдимият Д.П.Д. не се признава за виновен, не дава
обяснения, моли съда да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия – адв. Ц. В. ***, моли съда
да постанови оправдателна присъда, алтернативно да признае подсъдимия за
виновен, но на основание чл. 323 ал. 3 от НК да не му наложи наказание.
Съдът след като съобрази и обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с повдигнатото обвинение приема за установено
следното:
Подсъдимия Д.П.Д. е роден на ***г***, живущ ***,
български гражданин е, с начално образование е, разведен, в момента е
пенсионер, до сега е осъждан за престъпления от общ и частен характер както
следва:
-
с присъда №
31/13.12.1994г по НОХ дело № 185/1994г на Окръжен съд Стара Загора, за
престъпление по чл. 115 от НК е бил осъден на 14 години лишаване от свобода.
Присъдата е влязла в законна сила на 06.04.1995г. бил е приложен института на
УПО с изпитателен срок от 2 години 5 месеца и 23 дни;
-
с присъда
/определение/ № 429/04.10.2004г по НОХ дело № 558/2004г на РРС, влязла в
законна сила на 04.10.2004г за престъпление по чл. 144 ал. 1 от НК е бил осъден
на „глоба” в размер на 300 лева;
-
с присъда №
117/08.09.2005г по НЧХ дело № 571/2004г на РРС, влязла в законна сила на
16.11.2005г е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 130 ал. 1
от НК, като на основание чл. 130 ал. 3 от НК съдът е приложил института на
Реторсията;
-
с присъда №
106/10.05.2005г по НЧХ дело № 572/2004г на РРС, влязла в законна сила на
01.12.2005г за престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК е бил осъден на „глоба” в
размер на 1000 лева.
Подсъдимия Д. и свидетелката К. са бивши съпрузи. Били
са сключили граждански брак през 1964
година. През 1998 година гражданския брак е бил прекратен. След прекратяването
на брака между бившите съпрузи възникнали делбени правоотношения. Било
образувано гр. дело № 13/2000г по описа на РРС. С решение № 84/29.07.2004г
допълнено с решение № 84/16.11.2004г на РРС, постановено по гр. дело №
13/2000г, имота предмет на делбата е бил поделен, като на свидетелката К. бил
поставен в дял първи жилищен етаж от жилищна сграда, заедно с построените в
дворното място: гараж, лятна кухня, стопанска постройка и 1/2 идеална част от навес. На подсъдимия Д.
бил поставен в дял втори жилищен етаж от жилищна сграда на два етажа, ведно със
стопанска постройка и 1/2 идеална част
от навес.
Така постановеното решение, било отменено от Въззивен
съд Стара Загора с решение № 216/27.06.2006г, постановено по Вгр.д. № 322 по
описа на Окръжен съд гр. Стара Загора. Въззивния съд постановил, имота да бъде
изнесен на публична продан.
Това решение било обжалвано пред ВКС и с решение по
гр. дело № 1408/21.01.2008г ВКС отменил решението на Въззивния съд, и вместо
него постановил:
Поставя в дял на З.Д.К. следния недвижим имот: първи жилищен
етаж от жилищна сграда на два етажа, масивен тип, построена в централната част
на дворно място /собственост на Д.П. *** парцел ХІ-322 по нот. акт № 87 том І
по нот. дело № 174/1979г, в кв. 41, заедно с построените в парцела – гараж,
лятна кухня, стопанска постройка и навес /съгласно приложена скица по гр. дело
№ 13/2000г по описа на РРС/.
На следващо място ВКС с решението си е постановил също
и следното:
Поставя в дял на Д.П.Д. следния недвижим имот: втори жилищен
етаж и тавански етаж от жилищна сграда на два етажа, масивен тип, построена в
централната част на дворно място /собственост на Д.П. *** парцел ХІ-322 по нот.
акт № 87 том І по нот. дело № 174/1979г, в кв. 41 по плана на с. ****, заедно с построените в парцела: стопанска постройка
и навес.
Отношенията между бившите съпрузи са се влошили след
влизането на подсъдимия през 1994 година в затвора. И към настоящия момент
отношенията между тях са повече от обтегнати и враждебни. За това говорят
многобройните жалби, сигнали и от двете страни до различни институции, броя на
образуваните НЧХ дела в Районен съд гр. Раднево.
След влизане на подсъдимия в Затвора, къщата се
обитавала от свидетелката З.К. и по-малкия им син Д. заедно с неговото
семейство /съпруга и две малолетни деца/. През 2001 година подсъдимия бил
условно предсрочно освободен и първоначално заживял при другия си син, а в
последствие заживял при сестра си. К. и по-малкия им син Д.Д. и неговото
семейство обитавали поставения в дял на К. недвижим имот.
През месец март 2009 година, подсъдимият в отсъствието
на К. и синът им Д.,*** /описан подробно в решението на ВКС/, запушил тръбите
на двете дворни чешми и поставил скоби с катинар на вратата на единствената
външна тоалетна в имота. Тези си действия той обяснил с факта, че той е
собственик на земята, а чешмите и тоалетната са били построени върху неговата
земя. Последвали множество враждебни действия от негова страна, имащи за цел
най-вече да влошат начина на живот на обитателите на имота. В резултат на това
негово поведение, синът Д. и семейството му били принудени да си намерят друго
място за живеене и се изнесли от имота.
На 24.04.2009г. около 09.00 часа сутринта, подсъдимия
извикал свои приятели свидетелите Д.К. и М.М. като им обяснил, че се нуждае от
тяхната помощ. Тримата отишли в съсобствения
имот с автомобила на подсъдимия. Пристигайки на място свалили от
багажника кирка и лопата и влезли в двора. Подсъдимия посочил конкретно място в
двора /циментова шахта/ на свидетелите и те започнали да копаят. На тях им било
казано от подсъдимия, че следва да търсят и намерят тръбата, отвеждаща отпадните
води от къщата, за да се свържел към нея подсъдимия.
Свидетелите не подозирали замисъла на подсъдимия
най-напред разбили цимента, покриващ малката шахта. Продължили да копаят и
стигнали до въпросната тръба. Разкопали около тръбата в диаметър 0,50 м., а
подсъдимия с помощта на чук смачкал тръбата на мястото където се събирали
тръбите от къщата и лятната кухня. Д. смачкал демонстративно тръбата, въпреки
несъгласието на свидетелката К., въпреки нейните викове и молби да не върши
това.
След като подсъдимия смачкал тръбата, накарал
свидетелите да запълнят дупката, като по този начин им станало ясно на тях
истинските намерения на подсъдимия, а именно да прекъсне възможността отпадните
води от имота на К. да изтичат в шахтата, и по този начин да я лиши от
възможността да ползва ВиК инсталацията.
По този начин до действителното възстановяване на
фактическото положение /16.11.2009г/ свидетелката К. е била лишена от
възможността да ползва вода в собствения
й имот, тъй като при такова ползване, водата /поради липса на възможност
за изтичане в шахтата/ се е връщала в имота, респективно в санитарните възли.
От заключението на съдебно-техническата експертиза
/приета в съдебно заседание на основание чл. 282 ал. 3 от НПК/ се установява,
че: канала за мръсната вода, свързващ санитарните възли от жилищната сграда и
прилежащите към нея, е бил прекъснат – видимо, и в резултат на това прекъсване
не е било възможно ползването на имота.
При тази фактическа обстановка съдът призна подсъдимия
Д. за виновен и му наложи наказание по следните съображения:
Безспорно се установи в хода на съдебното следствие,
че подсъдимия Д. и свидетелката К. са бивши съпрузи, имали са и продължават да
имат един към друг имуществени претенции. Една от тези имуществени претенции е
била предмет на делбено производство, по което ВКС като последна съдебна
инстанция е решил имуществения спор между двамата, касаещ собствеността и
ползването на недвижим имот бивша семейна имуществена общност. ВКС е поделил
имот бивша СИО, като е поставил в дял на свидетелката К.: първи жилищен
етаж от жилищна сграда на два етажа,
масивен тип /построена върху дворно място, собственост на подсъдимия/, заедно с
построените в парцела – гараж, лятна кухня, стопанска постройка и навес, а на
подсъдимия е поставил в дял: втори жилищен и тавански етаж заедно с построените
в парцела стопанска сграда и навес. Също безспорен е факта, че жилищната сграда
и прилежащите постройки са били построени върху парцел, собственост на
подсъдимия. Именно този факт донякъде е провокирал подсъдимия да предприеме
самоуправни действия /промени в съществуващото фактическо положение по ползването
на създадената вече ВиК инсталация/. Имайки се за собственик на парцела,
подсъдимия е сметнал, че след като канализационната шахта е в неговия двор, той може да прави с нея,
респективно с тръбите, които се вливат в нея, каквото си поиска, той като той е
собственикът. Това мислене би намерило някаква формална логика в случай, че
единствено подсъдимия беше собственик както на парцела, така и на всички
останали постройки. При положение, че с решението си ВКС е създал вече
съсобственост /етажна собственост/ такова мислене и такова поведение са
противоправни. Нещо повече, подсъдимия не се е съобразил с факта на оспорването
от страна на съсобственика свидетелката К., която по недвусмислен начин е
заявила на него и свидетелите М. и К., да преустановят тези действия, и
по-конкретно към подсъдимия да не мачка и чупи тръбата, тъй като по този начин
я лишава от правото й на ползване на канализацията.
Такава е констатацията на специалиста и експерт от
Община Раднево, който в присъствието на инспектор при РПУ Раднево е извършил на
място на 15.06.2009г в с. **** проверка,
която установила: Канализационните тръби на ВиК инсталацията от жилищната
сграда до септичната яма са премахнати, а септичната яма е засипана от
подсъдимия, което води до невъзможност за използване на санитарното помещение
от собственика свидетелката К., респективно е довело до промяна на
съществуващото фактическо положение по ползването на ВиК инсталацията от
жилищната сграда.
Всички твърдения в смисъл, че това е направено за да
можел той /подсъдимия/ да свърже неговия жилищен имот /втори етаж/ към
съществуващата ВиК инсталация, са
несъстоятелни и се опровергават от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Самите свидетели /приятели на подсъдимия/ заявяват в съдебно
заседание, че им е станало ясно, че по този начин „затапват” свидетелката З.К., че първоначалния замисъл е
бил да се свърже подсъдимия към отпадните води, а в последствие се е оказало,
че целта е била да се попречи на
свидетелката К. да ползва ВиК инсталацията нормално.
Нещо повече, след констатациите на комисията от Община
Раднево, подсъдимия на 22.06.2009г е бил предупреден /чрез протокол за
предупреждение/, да възстанови самоуправно повредения от него канал за
отпадните води за имота на З.К., бил му даден 7-мо дневен срок от полицейски
инспектор Кънев, но подсъдимия не се съобразил с това предупреждение. Едва след
предявяване на разследването /11.11.2009г/, на 16.11.2009г подсъдимият е
възстановил предишното фактическо положение /по данни на пострадалата/.
Не биха били действията на подсъдимия самоволни и извършени
не по установения от Закона ред, ако беше взел съгласието на пострадалата да се
затапи временно тръбата, докато траят ремонтните работи по свързването и
прекарването на вода на неговия жилищен етаж, респективно свързването му към
изградената вече ВиК инсталация в имота. Разбира се, че за нормално
съществуване и живеене, подсъдимия следва да си прекара вода на собствения си
втори жилищен етаж и тази вода да бъде отведена, чрез съществуваща ВиК
инсталация в съответна септична яма, но това негово право не следва да се
упражнява чрез ограничаване или лишаване на другия съсобственик на имота от
правото му нормално да ползва общата ВиК инсталация.
В този смисъл
съдът не споделя твърденията на подсъдимия /дадени по същество/, че намеренията
са му били почтени, и че ремонта се е забавил поради липса на средства и други причини,
тъй като тези му твърдения се опровергават от собствените му действия и от
събраните по делото гласни доказателства.
При оценка на събраните по делото доказателства съдът
даде вяра на приложените и приети по делото писмени доказателства, на приетата
съдебно-техническа експертиза и на показанията на разпитаните по делото
свидетели и не даде вяра на макар и кратките твърдения на подсъдимия, твърдения
насочени и целящи да избегне наказателна отговорност.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Деянието, извършено от подсъдимия на 24.04.2009г в с. ***** е престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК, тъй като на
посочената дата и място подсъдимия, самоволно не по установения от закона ред,
е осъществил едно оспорвано от другиго /от З.К. ***/ свое предполагаемо право –
прекъсвайки тръбата /канала/ за отвеждане на отпадните води от имота на З.К. –
самоуправство, което представлява немаловажен случай.
В случая, в резултат на едно конкретно правоотношение
възникнало по повод на едно имуществено право /каквото е правото на
разпореждане между подсъдимия и пострадалата/, той подсъдимия е упражнил
самоволно, не по установения от закона ред това свое предполагаемо право на
разпореждане /произтичащо му от правото му на собственост, предполагайки, че като
собственик на парцела и при условие, че тръба, шахта се намират в неговата
собственост/, оспорено от пострадалата и собственик З.К.. Това самоволно
упражняване на правото на разпореждане от страна на подсъдимия, не по
установения от закона ред, оспорено от пострадалата е довело до промяна в
съществуващото фактическо положение /свързано с нормалното ползване на
създадената ВиК инсталация, от съсобственичката З.К./.
Престъплението е извършено умишлено – с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че извършва промяна на съществуващото фактическо
положение при упражняването на своето предполагаемо право, съзнавал е, че
нарушава установения от Закона ред, съзнавал е, че липсва съгласие от страна на
пострадалата, т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Престъплението е извършено чрез действие и представлява немаловажен случай,
имайки предвид дългия период /около 7 месеца/, през които пострадалата е била
лишена от правото й на ползване.
Съдът не споделя алтернативното становище на защитника
на подсъдимия, за приложението разпоредбата на чл. 323 ал. 3 от НК, т.е.
подсъдимия да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 323 ал.
1 от НК, но на основание чл. 323 ал. 3 от НК да не му наложи /съдът/ наказание.
Нормата на чл. 323 ал. 3 от НК е приложима според съда, когато е налице
елементът „незабавност”, т.е. нарушилият фактическото положение в кратък срок
след неправомерните си действия трябва да възстанови фактическото положение,
така, че от деянието му да не се търпят вредни последици. В конкретния случай
деянието е било извършено на 24.04.2009г, два месеца след това подсъдимия на
22.06.2009г е бил предупреден чрез протокол за предупреждение да възстанови
фактическото положение, като му е бил даден седмодневен срок. Възстановяването
на действителното фактическо положение близо пет месеца след предупреждението
не е незабавно по смисъла на чл. 323 ал. 3 от НК. това последващо и закъсняло
действие от страна на подсъдимия е осъзната вина и смекчаващо обстоятелство, но
не и основание за прилагане разпоредбата на чл. 323 ал. 3 от НК.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното престъпление се предвижда наказание до
пет години лишаване от свобода и глоба до 1000 лева.
При определяне степента на вината, вида и размера на
наказанието, съдът взема в предвид следното: Престъплението не е с висока
степен на обществена опасност, причинените вреди са репарирани, подсъдимия
макар и да не се признава за виновен е критичен към извършеното, отчете
неговото семейно, имотно и материално състояние, напрежението между него и
бившата му съпруга, желанието му занапред да уреждат отношенията си по легален
и мирен начин, неговата възраст и добрите характеристични данни и при наличието
на многобройни смекчаващи обстоятелства в условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б.”б”
от НК му наложи наказание „Пробация” и „Глоба”.
Съдът отчете като отегчаващи обстоятелства предишните
осъждания, както и личния му принос за тези обтегнати отношения с бившата му
съпруга, както и немалкия срок, през който пострадалата е била лишена от
възможността да упражнява правото си на ползване на ВиК инсталацията в имота.
Съдът наложи на подсъдимия наказание „ПРОБАЦИЯ” при
следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от 1 година при периодичност 3 пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от една година. Кумулативно съдът наложи и
наказанието „ГЛОБА” в размер на 100 /сто/ лева, като счете, че с така
наложените наказания ще се постигнат целите на наказанието, предвидени в чл. 36
от НК.
Съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка ***. Раднево разноските по делото в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева.
Причината за извършеното престъпление е незачитане на правните норми, в
липсата на правна култура, в сложните личностни взаимоотношения между
подсъдимия и бившата му съпруга, в липсата на самоконтрол.
По изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: