РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. София , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000502738 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 2424/21.04.2020 г., постановено по гр. д. № 11259/ 2018 г. на СГС, е отхвърлен
предявеният от А. Б. С. срещу ЗД «Бул Инс» АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за присъждане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от произшествие, настъпило на 18.08.2015 г., при което е починал
брат му С. Б. С..
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът С., който в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК го обжалва като неправилно. Поддържа, че при анализа и оценката на събраните
по делото доказателства и по – конкретно от събраните гласни доказателства
първоинстанционният съд е стигнал до необосновани фактически изводи за липса на
изключителна връзка между починалия и ищеца. Моли обжалваният акт да бъде отменен и
исковите претенции да бъдат изцяло уважени.
1
Въззиваемата страна «Бул Инс» АД в срока по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата като
неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно
проверката на правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези
правомощия като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - София намира следното:
Пред Градския съд са предявени искове от А. Б. С. против ЗД «Бул Инс» АД с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на
100 000 лв. за неимуществените вреди, причинени от произшествие, настъпило на
18.08.2015 г., при което е починал брат му С. Б. С., ведно със законната лихва върху
главницата от 18.08.2015 г. до окончателното изплащане.
По делото няма спор относно фактите, а и при съвкупна преценка на събраните
доказателства се установява, че на 18.08.2015 г. в гр. София, около 21:00 часа, водачът на
лек автомобил „Мерцедес Е 230“ с рег. № *** Г. Т. С., застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, движейки се по
ул.“Околовръстен път“ в посока от ул. “Суходолска“ към ул. “Филиповско шосе“ със
скорост от 100 км/час, в района преди хотел-ресторант „Езерото“ предприел изпреварване на
два попътно движещи се автомобила и при прибиране в своята лента след изпреварването
изгубил контрол върху управлението, напуснал платното за движение и се ударил с
предното дясно колело в бетонно блокче, разположено в дясно на банкета. При удара
предното дясно колело се отделило и продължило напред и в дясно по посока на
движението на автомобила до мястото, посочено в огледния протокол. Вследствие на
създадения въртящ момент около предно дясно колело, придаден при удара, лекият
автомобил се завъртял по посока на часовниковата стрелка и от силата на инерцията се
преобърнал последователно през лявата си страна, тавана и дясната си страна до
положението, в което отново е застанал на останалите три колела. При преобръщането е
изпаднало тялото на пострадалия, което след полет и търкаляне по асфалта се установило
при мантинелата. Относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца съдът е обвързан и от влязлата в сила присъда № 194 от 01.07.2016 г.
по НОХД № 2486/2016 г. на СГС, НО, 3 състав, с която водачът Г. Т. С. е признат за виновен
в това, че по непредпазливост е причинил смъртта на пътника в автомобила С. С. –
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.
От приетата по делото комплексна експертиза е установено, че към момента на инцидента
С. Б. С. е бил без поставен предпазен колан. Експертите са категорични, че при наличието на
правилно поставен предпазен колан тялото на С. е щяло да остане прикрепено към
седалката. Процесният автомобил е бил оборудван с триточкови инерционни колани на
всички седалки за пътници.
2
За доказване на близките отношения между двамата братя приживе и интензитета на
преживените болки и страдания след смъртта на С., пред първоинстанционния съд е
разпитан свидетеля А. Б., първи братовчед на ищеца, от чиито показания се установява, че
двамата братя са израснали заедно, между тях е съществувала силна емоционална връзка –
двамата заедно ходели на училище, били сплотени. Ищецът във всяко отношение разчитал
на брат си и тежко приел новината за смъртта му, особено първата година бил подтиснат, не
искал да общува с никого, не искал да празнува празници, затворил се в себе си, обвинявал
се непрестанно, че не е успял по някакъв начин да помогне на брат си. Все още според
свидетеля не бил преодолял загубата, не допускал други хора близо до себе си, не общувал с
приятели. Макар и да имал още един брат, отношенията с него не можели да компенсират
загубата на по-големия брат.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
С Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл такива чрезмерни морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават изключение от разрешението, залегнало в горецитираните
постановления.
Същевременно, доколкото ищецът не попада в кръга от лица, определен с ППВС №
4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., за да му се признае правото на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от смъртта на неговия брат, е нужно да се установи
изключението, предмет на ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
а именно – наличие на особено близка привързаност, която поради конкретни житейски
обстоятелства е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка (между братя) и наподобяват тези на родители и
деца. В тези случаи за получаването на обезщетение, не е достатъчна само формалната
връзка на родство, а е необходимо от доказателствата да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и
страдания.
3
В случая от страна на ищеца по делото не бе проведено успешно доказване на
горепосоченото изключение, напротив, от ангажираните гласни доказателства и по
конкретно - от разпита на свидетеля се установява, че между починалия и ищеца не е
налична онази особена близост, визирана в цитираното по-горе тълкувателно решение № 1/
21.06.2018 г. на ВКС, ОСНГТК, различна от обичайната близост между двама братя. Тъй
като по делото не е установено смъртта на С. С. да е причинила на ищеца болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, съдът приема, че ищецът не е активно материално-правно легитимиран да
получи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от смъртта на
неговият брат. Поради това, предявената претенция следва да се отхвърли изцяло, като
неоснователна.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски за един адвокат, които
следва да бъдат редуцирани на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до сумата от 3530 лева,
предвид действителната фактическа и правно сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2424/21.04.2020 г., постановено по гр.д.№11259/2018 г. на
СГС.
ОСЪЖДА А. Б. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр.***, ул.*** № 4, да заплати на ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“ №87, ет.2, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сума в размер на 3530 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5