РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Айтос, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20212110100319 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Х.А.Х.., ЕГН
********** от ***, действащ чрез пълномощник адв.Ж.А. от АК-гр.Бургас против
ответници: 1.„ЕОС ФАЙНЪНС” ООД (EOS Finanse GmbH), БУЛСТАТ: HRB ***, с адрес
на управление: ***, с посочен адрес за призоваване: *** и 2. „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***.
С предявената молба се моли да бъде прието за установено между страните по
делото: ищеца Х.А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, обл.Б., ул. „Л***“ ** и
ответниците: „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД, и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, че Х.А. Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А., обл. Б., ул. „Л***“ ** HE ДЪЛЖИ на
ответниците сумата от 1630,21 (хиляда шестстотин и тридесет лева и двадесет стотинки)
лева, от които сумата от 600 лв. – главница пo договор за потребителски заем № CASH-***
от 19.02.2008г., сумата от 252 лв. - договорна лихва за периода от 19.02.2008г. до
04.08.2008г., ведно със законната лихва от 08.05.2013г, до изплащане на вземането,
държавна такса, в размер на 25 лв., за които вземане е издадена Заповед за изпълнениe №
266/09.05.2013г. пo ч.гр.дело № 381/2013г. пo опиca на Районен съд - гр. Айтос и
изпълнителен лист (ИЛ) от 03.06.2013г. в полза на „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД, както и такси, и
разноски в образуваното въз основа на ИЛ изп.дело № 00698/2019г. на ЧСИ - И.М., с рег. №
704 при Камарата на ЧСИ, с взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Предявеният иск намира правно основание в чл.124 от ГПК, касаещ защита на
1
длъжника по исков ред и установяване на недължимост на вземането, за което в случая е
образувано изп.дело № 00698/2019 год. по описа на ЧСИ И.М.. Ищецът обосновава
претенцията си като твърди, че процесното вземане е погасено по давност. Счита, че
давността относно претендираната главница е изтекла още преди подаване на заявлението
по чл.410 ГПК, а за договорната лихва – с изтичане на кратната 3-годишна давност, считано
от датата на падежа. Отделно от това се позовава на изтекла до извършване на действия по
принудителното събирана на процесното вземане на абсолютна давност от 10 години.
Предметът на претенцията е процесуално допустим – правно основан в чл.124
от ГПК и във вр. с издадени Заповед по чл.410 ГПК и изпълнителен лист (ИЛ), послужили
за образуване на изп.дело № 00698/2019 год. по описа на ЧСИ И.М., с рег. 704 на Камарата
на ЧСИ.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства: копие от Заповед от
09.05.2013г. и Изпълнителен лист, по ч.гр.дело № 381/2013г. на РС – Айтос, запорно
съобщение и молба по изп.дело № 00698/2019 год. по описа на ЧСИ И.М., извлечение от
банкова сметка на ищеца, както и преписи за връчване на ответника. Направени са
доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело № 381/2013 г. на РС-
Айтос и изп.дело № 00698/2019 год. по описа на ЧСИ И.М., с рег. 704 на Камарата на ЧСИ.
Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител адв.Ж.А., ищецът поддържа исковата
претенция и моли същата да бъде изцяло уважена. Представя списък на разноските по чл.80
от ГПК.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответниците .„ЕОС ФАЙНЪНС”
ООД (EOS Finanse GmbH), БУЛСТАТ: *** и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *** не
представят отговор и не излагат становище по допустимостта и основателността на исковата
претенция. Не ангажират доказателства и не заявяват доказателствени искания.
Преди първото съдебно заседание, с постъпило писмено становище от
адв.Ж.Д., ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД моли за отхвърляне на исковата претенция,
поради неоснователност и недоказаност. Оспорва ищцовото твърдение, че процесното
вземане е погасено по давност. В съдебно заседание не изпраща представител и не заявява
доказателствени искания.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното
:
Не е спорно по делото, че по заявление на първия ответник „ЕОС ФАЙНЪНС“
OOД е било образувано ч.гр.дело № 381/2013г. на Районен съд - гр. Айтос, пo което в полза
на заявителя (ответник в настоящото производство) е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 266/ 09.05.2013г. и изпълнителен лист от дата 03.06.2013г. Въз
2
основа на посочения изпълнителен лист, по молба на „ЕОС ФАЙНЪНС“ OOД е образувал
изп.дело № 1141/2013г. пo oпиca на ЧСИ - И.М., с peг. № 704 на КЧСИ. Видно от
приложеното копие от изпълнителното дело, в хода му по молба на взискателя не са
извършвани никакви изпълнителни действия, в резултат на което същото е прекратено на
15.05.2019г., поради настъпила перемпция. Легитимирайки се като цесионер на „ЕОС
ФАЙНЪНС“ ООД, вторият ответник -„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с молба вх. №
2916/30.06.2017г. единствено е уведомил за извършената цесия и поискал да се направи
обща справка в ТД на НАП на името на длъжника Х.А.Х... След прекратяване на изп.дело
№ 1141/2013г. и на основание същия изпълнителен лист с Постановление от 11.03.2020г. е
образувано ново изп.дело № 698/2019г. отново по описа на ЧСИ - И.М.. Ищецът твърди, че
не е получил редовно призовката за доброволно изпълнение (ПДИ), a за новообразуваното
изпълнително дело е узнал едва след проведеното по него принудително изпълнение, чрез
налагане на запор на банковата му сметка и изпълнение на запора за сумата от 1630, 20 лева,
преведена пo сметка на ЧСИ М.. Видно от приложеното копие от запорно съобщение ЧСИ е
наложил запор на всички вземания на Х. до размера сумата от 1 630,20 лева, на дата
21.05.2020година.
Ищецът обоснована претенцията си като заявява, че не е получил редовно нито
Заповед за изпълнение № 266/09.05.2013г., нито поканата за доброволно изпълнение пo
изпълнителното дело, поради което до образуване на настоящото производство бил лишен
от възможността да защити правата cи пo надлежния ред.
Още със завеждане на иска претендира налагане на обезпечителна мярка по
чл.397, ал.1, т.3 от ГПК чрез „спиране на изпълнението по изп.дело № 00698/2019 год. по
описа на ЧСИ И.М., с рег. 704 на Камарата на ЧСИ“. Като неразделна част от исковата
молба и под формата на особено искане ищецът Х.Х. моли за допускане на обезпечение на
предявения от него отрицателен установителен иск с посочена цена от 877,00 (осемстотин
седемдесет и седем) лева – главница и лихва, заведен по повод запориране на банкови
сметки. Сочи, че след извършена от него справка било установено, че запорът е наложен от
ЧСИ И.М. по изпълнително дело, образувано въз основа на издадена Заповед от 09.05.2013г.
и Изпълнителен лист, издадени по ч.гр.дело № 381/2013г. на РС - Айтос за горепосочената
сума.
След запознаване с приложените към молбата писмени доказателства: копие
от Заповед от 09.05.2013г. и Изпълнителен лист, по ч.гр.дело № 381/2013г. на РС – Айтос,
запорно съобщение и молба по изп.дело № 00698/2019 год. по описа на ЧСИ И.М., както и
извлечение от банкова сметка на ищеца, съдът е намерил, че доколкото има убедителни
писмени доказателства за твърдените отношения между страните, са налице условията на
чл.389 от ГПК- обезпечителна нужда с цел осъществяване на правата по евентуално
решение на съда по иск с правно основание в чл.124 от ГПК, касаещ защита на длъжника по
исков ред и установяване на дължимост/недължимост на вземането, за което в случая е
образувано изп.дело № 00698/2019 год. по описа на ЧСИ И.М., с рег. 704 на Камарата на
3
ЧСИ. При установеното наличие на предпоставките за обезпечение: 1) предявеният иск е
допустим, 2) съществува интерес за обезпечаване, т.е. без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по съдебното решение и
оспорване дължимостта на вземането по издадена в заповедно производство заповед и ИЛ 3)
исковата претенция е вероятно основателна, доколкото се сочат писмени доказателства и 4)
сочената обезпечителната мярка е подходяща и съответна на обезпечителната нужда, съдът
е приел молбата за основателна, поради което и уважил.
Предметът на претенцията е процесуално допустим – правно основан в чл.124
от ГПК и във връзка с издадени Заповед по чл.410 ГПК и ИЛ, послужили за образуване на
изп.дело № 00698/2019 год. по описа на ЧСИ И.М., с рег. 704 на Камарата на ЧСИ. Поради
унищожаване на ч.гр.дело № 381/2013г. на РС –Айтос (с изтичане срока за съхраняване в
архив), е приложено извлечение от ел. деловодна програма САС и съхранените в нея
ел.копия от Разпореждане и Заповед по чл.410 ГПК, двете от 09.05.2013г. ( на л.33-35 от
делото). Видно от направеното в Заповедта отбелязване като основание от което произтича
вземането е посочен Договор за потребителски кредит от 19.02.2008г., който не е приложен
нито в хода на заповедното производство, нито по настоящото дело, с което е оспорено
както изначалното съществуване на договорни отношения между страните, съответно и на
вземане, породено от тях, така и погасяването им поради изтекла абсолютна давност.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, поради което съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, предвид
спецификата на спора и в отклонение от общите процесуални правила, в тежест на
ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, дължимост от
страна на ищеца на процесното вземане за сумата от 600 лв. – главница пo договор за
потребителски заем № CASH-*** от 19.02.2008г., сумата от 252 лв. - договорна лихва от
19.02.2008г. до 04.08.2008г., за които е издадена заповед за изпълнениe № 266/09.05.2013г.
пo ч.гр.д. № 381/2013г. пo опиca на Районен съд - гр. Айтос и изпълнителен лист от
03.06.2013г. в полза на „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД, както и такси, и разноски в образуваното
въз основа на него изп.дело № 00698/2019г. на ЧСИ - И.М., с рег. № 704 при Камарата на
ЧСИ, с взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Само за изчерпателност следва да се отбележи, че разпределението на
доказателствената тежест в процеса зависи не от процесуалната роля на ищец или ответник,
която страната има пo делото, a от това дали тя твърди съществуване на права или ги
отрича. Ето защо и при отрицателните уст.искове именно в тежест на ответника е да
докаже, както възникването, така и дължимостта на вземането. B настоящия случай, от
страна на ответниците не е подаден отговор на исковата молба, не са изложени твърдения за
4
съществуването на договорни отношения, не са представени доказателства, включително
посочения като основание в заповедното производство Договор за потребителски заем №
CASH-*** от 19.02.2008г.
Предвид изложеното и доколкото ответниците, чиято е доказателствената
тежест не проведоха успешно доказване на вземането си - по основание и размер при
направено от ищеца оспорване на качеството на страна пo Договора за потребителски заем
от 19.02.2008г., следва да се приеме за неустановено вземането на взискателя пo
изпълнителното дело, ответник в настоящия процес. Отделно от изложените съображение,
при липса на представен Договор за потребителски заем № CASH-*** от 19.02.2008г. или
друго доказателство относно точния момент, в който процесното задължение е станало
изискуемо, съдът е в невъзможност да изложи конкретни мотиви по повод възражението, че
същото е погасено по давност. При това положение единствената възможна дата, от която
може да се извърши преценка за настъпването на изискуемостта, е посочената дата на
оспорения договор - 19.02.2008 г., при съпоставка посочения времеви период, за който в
заявлението по чл.410 ГПК се претендира договорна лихва - „от 19.02.2008г. до
04.08.2008г.“, т.е самият кредитор е възприел че при всяко положение вземането му е
изискуемо към август 2008г., т.е. още при образуване на изп.д. № 698/2019г. на ЧСИ - И.М.
от втория ответник вече е било настьпила абсолютната 10 годишна погасителна давност.
Отделно от това следва де се отбележи, че петгодишният давностен срок за погасяване на
вземането пo изпълнителния лист е изтекъл към датата на предприемане на изпълнителните
действия, годни да прекъснат давността, доколкото според действащото към този момент
Решение № 2 от 26.06.2015 г. на BKC пo т. дело № 2/2013 г. давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането мy e поискано от взискателя и или е
предприето пo инициатива на съдебен изпълнител): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването нa опис и оценка на вещ, назначаването на
лазач, насрочването и извършването на продан и т.н. дo постьпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Според цитираното тълкувателно
решение нe ca изпълнителни действия и не прекъсват давността: - образуването на
изпълнително дело; - изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение; -
проучването на имущественото състояние на длъжника; - извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др.; - назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатьк от дълга; - извършването на разпределемие, плащамето въз основа на
влязлото в сила разпределение.
Според Решение от 26.06.2015г. по Тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС давност върху вземането тече и в изпълнителния процес. За частните вземания, за
които е образувано изпълнително дело може да се прилага както кратката 3 годишна
погасителна давност, така и общата 5 годишна погасителна давност. Кой давностен срок
намира приложение зависи от вида на вземането и начина на установяването му. При
5
снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедно производство , какъвто е
настоящия случай, за вземането не се поражда сила на присъдено нещо и не се променя
давностият срок, с изтичането на който то се погасява, за разлика от случаите на
установяване на вземане със съдебно решение, когато давността върху вземането е винаги 5-
годишна, независимо от вида (чл. 117, ал. 2 от ЗЗД). Общото правило е, че давностният срок
започва да тече с влизане на сила на съдебното решение, когато вземането е установено със
съдебно решение, а що се отнася до вземанията, за които е образувано заповедно
производство - при тях, когато срещу заповедта по чл. 410 от ГПК не е подадено възражение
в срока по чл. 414 от ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила и давността върху
вземането започва да тече от този момент. При прекратено по силата на закон изпълнително
дело давността тече от последното валидно изпълнително действие. Макар
прекратяването на първоначалнообразувано изпълнително дело да не означава, че
взискателят няма право да търси повече вземането си, като изтегли изпълнителния лист и
образува ново дело, за него е налице възможността да извършва действия, но преди
вземането да се погаси по давност.
Поради изложеното съдът е приел иска за допустим, при наличие на обоснован
за ищеца правен интерес и разглеждайки го по същество - намира за основателен и доказан
по горните съображения, поради което следва да бъде изцяло уважен.
Предвид уважаване на ищцовата претенция и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски в размер на 450,00 (триста и петдесет) лева - в съответствие с представения по
делото списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, Айтоският Районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено между страните: ищеца Х.А. Х., ЕГН ***, с
постоянен адрес: гр.А., обл.Б., ул. „Л***"“** и ответниците: „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД,
регистрирано вьрговския регистьр на *** под № ***, със седалище и адрес на управление:
***, с адрес за призававане: г*** и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: със
седалище и адрес на управление ****, че Х.А. Х., ЕГН ********** HE ДЪЛЖИ на
ответниците сумата от 1 630,21 лв. (хиляда шестстотин и тридесет лева и двадесет
стотинки), от които сумата 600 лв. – главница пo договор за потребителски заем № CASH-
***от 19.02.2008г., сумата от 252 лв. - договорна лихва от 19.02.2008г. до 04.08.2008г., ведно
със законната лихва от 08.05.2013г, до изплащане на вземането, държавна такса, в размер на
25 лв., за които е издадена заповед за изпълнениe № 266/09.05.2013г. пo ч.гр.д. № 381/2013г.
пo опиca на Районен съд - гр. Айтос и изпълнителен лист от 03.06.2013г. в полза на „ЕОС
ФАЙНЪНС“ ООД, както и такси, и разноски в образуваното въз основа на него изп.дело №
00698/2019г. на ЧСИ - И.М., с рег. № 704 при Камарата на ЧСИ, с взискател „ЕОС
6
МАТРИКС“ ЕООД.
ОСЪЖДА „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД, регистрирано вьрговския регистьр на ***
под № *** и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *** да заплатят на ищеца Х.А. Х., ЕГН
********** сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 450,00
(четиристотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок
от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7