№ 48493
гр. София, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110103481 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по Молба вх. № 301198/25.09.2024
г., подадена от адвокат М. Л. Л., в лично качество.
В молбата се сочи, че с подаденото от негова страна възражение по реда на чл. 414 от ГПК
е представен и Договор за предоставена безплатна правна помощ и съдействие за доверителя на
адв. Л. – длъжника по делото С. К., както и е направено искане за присъждане на адвокатски
хонорар от 600 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Сочи, че е представен и
списък с разноските, в който бил описан характера на исканите разноски, на кого да бъдат
присъдени и в какъв размер, като твърди, че размерът е изчислен по реда на Наредба № 1/2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага
съображения, че производството по делото е инициирано за четири броя кумулативно съединени
претенции – за главници и мораторни лихви. Подкрепя доводите си със съдебна практика и цитира
конкретни норми от Наредбата. Молителят сочи, че ангажиментите на адвоката в заповедното
производство, каквото е настоящото, не винаги се изчерпвали единствено с подаване на
възражение, а можело да включват и ред други действия, които зависели от конкретната стратегия
на адвоката и неговия доверител, както и в исковото производство по ГПК, като неизвършването на
всички възможни действия не водело до намаляване на минималния размер на адвокатското
възнаграждение, дължимо за производството, нито до приравняването на извършената от адвоката
работа с необходимата за изготвянето на нотариална покана, на молба за отказ или приемане на
наследство и други. Счита, че възприемане на обратното би означавало длъжникът да бъде
поставен в по-неблагоприятно положение от заявителя в производството досежно сумите, които би
могъл да претендира да му бъдат възстановени за платено от него адвокатско възнаграждение,
което според молителя е недопустимо.
Молителят сочи, че с оглед на това, че чрез обезсилената заповед са били предявени три
самостоятелни иска, то за всеки от тях се следвало да се определи дължимото адвокатско
възнаграждение по правилата на чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 2, ал. 5 от Наредбата и цитира
съдебна практика в подкрепа на този свой довод, поради което адвокатското възнаграждение
следва да се определи за всеки отделен иск, независимо от тяхното съединяване. Моли съда измени
определението в частта за разноските и да осъди заявителя да му заплати адвокатски хонорар от
1
600 лв., или сумата от още 482.28 лв., представляваща разликата между дължимото и присъденото
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД, не ангажира становище по искането
по чл. 248 от ГПК.
След като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът счита, че молбата се явява неоснователна по следните съображения:
Видно от материалите по делото е, че в мотивите към определението съдът е обсъдил
подробно защо и как определя размера на адвокатското възнаграждение за адвокат Л., предоставил
безплатна правна помощ на длъжника С. К., като е присъдил сума, съразмерна на вземанията, по
отношение на които заповедта е обезсилена. Не е налице основание да се присъжда възнаграждение
и за частта от вземанията, която се признава. Предвид това, че сумата по заявлението не е погасена
преди неговото подаване пред съда, следва да се приеме, че длъжникът е дал повод на заявителя да
претендира вземанията по съдебен ред, поради което е дал повод производството да бъде
образувано и дължи направените разноски на заявителя в частта, в която признава вземанията.
Неоснователни са доводите на молителя относно начина на формиране на
възнаграждението, което се определя при предоставена безплатна на правна помощ по реда на чл.
38 от ЗА и адвокатски хонорар, заплатен от съответната страна. При заплатен адвокатски хонорар
има възмезден договор между адвоката и неговия доверител, по който двете страни по него се
договарят за размера на хонорара и го определят по своя преценка и усмотрение, прилагайки или не
минималните размери, определени в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, в това число
определяйки хонорар за всеки отделен иск или един общ, съобразно постигнатото съгласие между
страните по съответния договор. Присъждането на такива разноски обезвъзмездява страната,
спечелила производството пред съда, за извършени реално разноски.
Възнаграждението за адвокат, предоставил правна помощ за лице, което няма възможност
да заплати такава по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, се определя от съда, съгласно
минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г., но Наредбата на Висшия адвокатски
съвет се явява подзаконов нормативен акт, който урежда минималните размери на адвокатските
възнаграждения, които клиентите на лицата, упражняващи адвокатската професия следва да
заплащат. Доколкото в определени случаи други нормативни актове препращат към тази наредба,
съдът прилага посочените размери, но същата не дерогира действието на нормативните актове от
по-висок ранг, какъвто се явява Гражданско-процесуалния кодекс, където е определено
императивно как се определя цената на иска (исковете), дори при кумулативно съединяване и как
се определя държавната такса, дължима от съответните страни (чл. 72, ал. 1). Настоящият съдебен
състав не споделя изводите на молителя, почиващи на цитираните разпоредби на Наредбата и на
националната съдебна практика.
Доколкото съдът не извършва проверка и преценка на обстоятелствата, обуславящи
предоставянето на безплатна за съответната страна по делото адвокатска помощ, право на страната
е да избере дали да се ползва от този вид защита или от платена такава, или да поиска правна
помощ по реда на чл. 95 от ГПК и по Закона за правната помощ от съответния компетентен съд.
Това право на ползващата страна обаче не може да се вмени в задължение на другата страна,
насрещна по съответния иск или заявление в случая, да търпи последиците от този избор и гарант
за равнопоставеност на страните се явява отново съдът. При липса на възможност, поради
непредоставени правомощия, съдът да контролира законосъобразно упражняване на правото по чл.
2
38 от Закона за адвокатурата за ползване на безплатна за страната адвокатска помощ и съдействие,
единственият възможен начин за съблюдаване равнопоставеността на двете страни е, чрез
определяне на съответното възнаграждение за адвокат по преценка на съда, съобразно характера на
производството, неговата правна и фактическа сложност, броя на проведените заседания, когато е
исково, събраните доказателства, реалните процесуални действия, осъществени от адвоката,
предоставил правната помощ по реда на чл. 38 от ГПК. Тези обстоятелства са обективни,
установими по съответното производство и не подлежат на тълкуване. Съдът в конкретния случай
ги е приложил абсолютно равнопоставено, определяйки по съответния начин възнаграждението на
молителя и на юрисконсулта, представляващ заявителя.
Като се има предвид изложеното по-горе и факта, че при присъждане на възнаграждение на
адвокат за предоставена от него безплатна правна помощ на лице, отговарящо на условията на
чл. 38 от Закона за адвокатурата не се касае за уговорено между страната възнаграждение,
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата е неприложима. Уважаването на молбата би довело до
нарушаване на съществени принципи на гражданското право и процес в отношенията между двете
страни по делото, а именно принципите за добросъвестност (чл. 3 от ГПК) и принципа за равенство
между страните (чл.9 от ГПК).
Не на последно място, съдът е достатъчно подробно е мотивирал защо присъжда определен
размер възнаграждение в полза на молителя адвокат Л.. Не е налице грешка в изчисляването на
сумата, присъдена в негова полза, нито има непълнота, за да се извършва изменение или допълване
на решението в частта за разноските. Касае се за несъгласие на заинтересованото лице с мотивите
на съда за определянето на разноските, което обаче подлежи на проверка от съответната въззивна
инстанция, а не чрез изменение или допълване на акта на първоинстанционния съд.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита молбата за изменение на
определението в частта за разноските за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена,
поради което и на основание чл. 248 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 301198/25.09.2024 г., подадена от адвокат М. Л. Л. по чл.
248 от ГПК, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3