Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено
на 12.06.2018 год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 1822 по описа за 2017
год.
и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.258 от ГПК и е образувано по жалба депозирана от Н.П.Н., ЕГН **********
Срещу Решение № 767/24.02.2017 г., поправено с решение № 3015/ 20.07.2017 год и
решение № 1265/26.03.2018 год , постановени по гр. д. № 16613/2015 г.по описа
на Варненски районен съд, в следните части:
- с което е прието за установено в
отношенията между страните, че П.Г.Г., ЕГН **********, Г.П.Н., ЕГН **********, Н.П.Н.,
ЕГН **********, не са собственици
на ПИ с идентификатор 10135.2515.2832 по КК и КР на гр. Варна,
с площ от 832 кв.м. (а по скица - 699 кв. м.), при граници поземлени имоти с
идентификатори 10135.2515.2170, 10135.2515.2038, 10135.2515.6, 10135.2515.2827,
10135.2515.9579.10135.2515.2148, по иска от Р.П.Ч., ЕГН **********, и В.Г.Ч.,
ЕГН **********, срещу П.
Гергиева Г., ЕГН: **********, Г.П.Н., ЕГН **********, Н.П.Н., ЕГН **********,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
- ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.Н., ЕГН **********,
срещу Р.П.Ч.,
ЕГН **********, и В.Г.Ч., ЕГН **********, за приемане на установено, че
последните не са собственици на ПИ с идентификатор 10135.2515.2832 по КК и КР
на гр. Варна, с площ от 832 кв.м. ( а по скица - 699 кв.м.), при граници
поземлени имоти с идентификатори 10135.2515.2170, 10135.2515.2038,10135.2515.6,10135.2515.2827,10135.2515.9579,10135.2515.2148,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА П. Гергиева Г., ЕГН: **********,
Г.П.Н., ЕГН **********, Н.П.Н., ЕГН **********, да заплатят на Р.П.Ч., ЕГН **********,
и В.Г.Ч., ЕГН **********, сумата от 1543.17 лв., представляващи извършени в
производството по насрещния иск разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.П.Н., ЕГН **********, да
заплати на Р.П.Ч., ЕГН: **********, и В.Г.Ч., ЕГН: **********, сумата от
1100.00 лева, представляващи извършени в производството по насрещния иск
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК.
Твърди се, че
постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, несъобразено със
събраните по делото доказателства, поради което се моли да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 124 от ГПК да
бъде отхвърлен, а се уважи предявения насрещен иск. Моли се да бъде отменено и
решението в частта в която е прекратено производството.Излагат подробни
съображения в депозираната въззивна жалба
Депозиран е отговор на въззивната
жалба, в която се твърди, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно, а депозираните жалби са неоснователни.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, депозирани са срещу валидно и
допустимо съдебно решение, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана
жалбата по същество,съдът приема
следното :
Производството е образувано въз основа
на искова молба вх. № 48300/ 30.12.2015 год. от Р.П.Ч., ЕГН **********, и В.Г.Ч.,
ЕГН **********, срещу П.Г.Г., ЕГН **********, Г.П.Н., ЕГН **********,
Н.П.Н., ЕГН **********, с искане за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на ПИ с идентификатор
10135.2515.2832 по КК и КР на гр. Варна, с площ от 832 кв.м. ( а по скица -699
кв. м.). Твърдят, че са собственици по силата на правна сделка , обективирана в
НА 140/06.03.1996 год., от който момент и владеят непрекъснато същия, а през
2010 год. е извършено трасиране. След справка в АГКК, установяват, че
праводателят на ищците е вписан като собственик на този имот, въз основа на КНА№ 161/26.11.1999 год.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът - Н.П.Н.
предявява насрещен иск за отричане правата на ищците досежно процесния имот, като
се позовават на успешно проведена процедура по § 4а ЗСПЗЗ. Обосноват основателността
на претенцията си и с постановено съдебно решение, с което е отхвърлена
претенцията на праводателя на ищците спрямо наследодателя на ответниците,
влязло в сила преди сключване на разпоредителните сделки с имота. Оспорва
наличието на надлежно осъществена реституционна процедура в полза на
праводателя на ищците. Оспорват факта на осъществено владение от ищците спрямо
процесния имот, за периода от 1996 год. до настоящия момент.Навеждат и
възражения относно основателността на претенцията на ищците, като отправят
искане за отхвърляне на същата. Претендират и присъждане на разноски.
Ответниците по насрещния иск - Р.П.Ч.
и В.Г.Ч. депозират писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който развиват
подробни съображения за неоснователност на насрещната претенция. Оспорват
наличие на предпоставките по §4 а ЗСПЗЗ за трансформация на правото на ползване
в право на собственост. Отправя искане за отхвърляне на насрещния иск.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
С.М., С.М., И.М.И.и Д. К. И., от една
страна прехвърлят на Р.П.Ч. и В.Г.Ч., правото на собственост по
отношение на недвижим имот в м. Оръжейно землище", гр. Варна, с площ от
832 кв. м., пл. № 6989, при граници: изток – И. Д., запад - Г. П., север - хижа
„Ален Мак", юг - военно поделение, срещу движими вещи - пералня и
хладилник./ НА № 140, том VI, дело № 1740/ 96 г., на 06.03.1996 год/
На Р.П.Ч. и В.Г.Ч. е разрешено
изграждане на масивна ограда с плътна част и височина до 2.2 м., разположена
изцяло в ПИ № 10135.2515.2832 по КК на град Варна, към съседни имоти № 2038,
2170, 2148, 2827 и XIII, кв. 65 по плана на СО „Ален мак", гр. Варна / Разрешение
№ 143/ 04.08.2011 год., издадено от Община Варна /.
Наследници на П.Н.Н., ЕГН **********,
починал на 14.10.2014 год. в гр. Варна, са П.Г.Г. (съпруга), Г.П.Н. (син) и Н.П.Н.
(син)./ удостоверение № 6026/ 01.02.2016 год.-л. 29/
Съгласно НА № 161/ 29.11.1999 год./
л.53/, П. Н.Н., ЕГН ********** е признат за собственик на 600 кв. м. ид. ч. от
лозе, цялото с площ от 700 кв. м., находящо се в м. „Каваклар", землище
Виница, имот с пл. № 2111 по КП на СО „Ален мак" от 1989 год., при
граници: път, имоти с пл. № 2148, 2038, Й. Д.Й. и обект на МО.
Съгласно Удостоверение № 34/
19.08.1988 год. на П.Н.Г.е предоставено правото на ползване върху хавра от
600.00 кв. м., в гр. Варна, м. Батареята, при граници Хр. К. и Военно
поделение.
От удостоверение,издадено от Община Варна,
Кметство „Чайка" / л. 98/ е видно, че е заплатена стойност от П.Н.Г.на земя от 600 кв.
м., /чието ползване е предоставено ПМС № 26/, възлизаща на 31800 лв.
Със Заповед № 430/ 12.07.2013 год./
л.68 / е одобрена оценката на ПИ № 10135.2515.2832 по ПНИ, СО „Ален Мак",
за площ от 99.00 кв. м., в размер на 2866.00 лева. Заповедта е влязла в сила на
13.08.2013 год., видно от направено отбелязване. Определената цена, в размер на
2869.57 лв. е заплатена от задълженото лице на 23.08.2013 год., / платежно
нареждане- л. 100/.
Със Заповед № 430/ 12.07.2013 год./
л.68/ е разпоредено П.Н.Г.да придобие правото на собственост по отношение на
доплатени по реда на § 4 „з", ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ 99.00 кв. м. от ПИ №
10135.2515.2832 по ПНИ, СО „Ален Мак", целия с площ от 699.00 кв.м., при
граници: №№ 2170, 2038, 6, 2827, 9579, 2148. Заповедта е влязла в законна сила
на 18.09.2013 год., видно от направеното отбелязване.
С решение №75/ 04.06.1993г. на
ПК-Варна е възстановено правото на собственост на К.Г.П.върху лозе от 0.832дка,
находящ се в землището на Виница, м. Саръ Жеко, имот №6989 отКП-1956г. , при
граници и съседи/не са описани/, по КП"Ален мак", част II, -1990г.: изток-И.
Д.; запад-Г. Д.П.; север-хижа-Ален мак; юг-военно поделение. Заявен с пореден
№4 от заявление и установен с декларация по чл.12. ал.З от ЗСПЗЗ.
Пред ВРС е допусната и приета СТИ
и допълнителна СТИ, от които се установява , следното
:
-че имот 2832 по КП от 1956г. по КК попада в имот №6989, който в разписния
лист е записан на Йордан Дим. Йорданов. Имотът е при граници и съседи: север -
имот № 6993 - записан на ТКЗС - Виница; от изток - имот № 6988 - записан на Г.
И. Д.; от юг - имот № 6985 -записан на ТКЗС-Виница; от запад- имот № 6990 -
записан на Г. Дим. Г..
- По КП от 1987г. имот 2832 по КК попада
в имот №1075 /първоначално имотът е с голяма площ-4375кв.м/изчислена
графически/. В последствие след възстановяване и попълване на кадастралната
основа попада в имот 2175. Първото попълване на КП е на основание заповед
№Р-410/21.09.1995г на кмета на общината, с която се формират два имота, ПИ-2038
и ПИ-1075. Последващо попълване е на основание заповед
№Р-195/17.04.2002г на зам.кмета на общината, като от ПИ-1075 се
обособяват нови два имота с №№2175 /с площ от 832кв.м/изчислена
графически/ и 1075. В разписния лист за имот №1075-първоначално е записан на П.
и П.Г.и, Г. Д.Г., а в последствие на Х.И.К.. Имот № 2175, след извършено
попълване, е записан на Р. и В. Ч., и същият е при граници и съседи: -от
север-път; от изток-имот пл.№ 2174, записан на А.Ю.К. и К.Г.А.; от юг-имот №
967, записан -МО-военно поделение; от запад- имот №2038, записан на П.Г.Г..
-По КП на ползвателите изработен
към 1998г.-2000г., имот 2832 по КК попада в имот №2111, като в регистъра
към плана е записан на Д.М.Д.. Съседи:-от север-път; -от изток-имот №1075- П. и
П.Г.и ; -от юг-военно поделение;; -от запад-имот №2148-неидентифициран, и имот
№2038-записан на П.Г.Г..
- В ПКП на м.Ален мак, имот 2832 по КК
попада в стар имот №2338 /с площ от 875 кв.м/, записан в таблицата на К.Г.П.,
при граници и съседи на имота: от север-стар имот №234, записан на община
Варна; от изток-стар имот №2339-записан на Й.Д.Й.; от юг-стар имот
№2321-записан -Държавна собственост-военно поделение; от запад- стар имот
№2337-записан на Г. Д. Г.; По ПКП западната граница на стар имот №2337
са:-стар имот №2329-записан на К.Т.Т.; стар имот №2336-записан на Д.Г.П.; стар
имот №2335-записан на Д.Д.С.;
-В ПНИ на м.Ален мак, имот 2832
по КК е със същата конфигурация и номер /ПИ 2832 който е с площ от 699 кв.м/,
като в регистъра е записан -неидентифициран собственик, при граници и съседи на
имота: -от север-път; -от изток- имот №2827-записан на А.П.А.; -от
юг-Държавен-военно поделение; от запад-имот №2148-записан на н-ци на Деспина Д.а
Славова; н-ци на К.Г.П.; н-ци на Г. Д. Г.; н-ци на К.Т.Т., -имот №2170-записан
на Ж.П.Ж.; имот №203 8-записан на н-ци на К.Г.П.и н-ци на Г. Д.Г. По ПНИ имот
№1075-записан на И.С.З..
- По действащата КК, в която е
включена м. Ален мак, имот с идентификатор 10135.2515.2832 е с площ от
699кв.м, а в кадастралните регистри са записани Р.П.Ч., В. Г.Ч. и П.Н.Г., при
граници и съседи на имота: -от север-път; от изток- имот с идентификатор
10135.2515.2827, записан на А.П.А.; от юг-имот с идентификатор 10135.2515.6,
записан -Държавен-военно поделение; от запад- имот с идентификатор
10135.2515.2148, записан на П.Г.Г.; имот с идентификатор 10135.2515.2170,
записан на М.П.Н.; имот с идентификатор 10135.2515.2038, записан на Г. Д.Г. и К.Г.П..
- По Решение № 75/ 1993г. на ПК и НА № 140/1996 г. и описаните планове действали
за територията, за процесния имот, от заключението се установява, че има
съвпадение на имота по местонахождение, по приблизителна площ /по
възстановяване - 832 кв.м, по действаща КК - 699кв.м и по четири граници /по
КП-1956г./. Видно от изготвените комбинирани скици процесният имот попада с
цялата си площ в признатия за възстановяване имот по реституционното решение.
-Между процесния имот и този, описан в
Протокол № 9/ 26.07.1988г. на ИК на ОНС- Варна, вещото лице сочи, че е налице
съвпадение на процесния имот по местонахождение, приблизителна площ и една
граница-военно поделение.
За изясняване на спора от фактическа
страна в хода на процеса пред ВРС са разпитани свидетелите А.П.А., С.С. Д., П.Д.Я.,
В.С.В..
В показанията си свид. А. излага, че е
собственик на съседен имот (№ 2827). Познава ищеца от 2003-2004 год., който се
е представил за собственик на имот № 2832. Към този момент дървената барака в
имота е построена, без да е годна за обитаване, използвана е за съхранение на
инструментти. През есента между имота на свидетеля и процесния и поставена нова
ограда. Достъпът до имота на Р. се осъществява през имота на свидетеля. Между
имота на Р. и П. винаги е имало ограда (свидетелят сочи, че между имот № 2148,
2832 и пътя е имало каменна ограда с бодлива тел).
В показанията си свид. Светослав Д.сочи,
че познава
Ч. от 2005 год., за първи път посещава имота в края на 2008 год. - началото на
2009 год., като повод е желанието на ищеца да постави ограда от двете страни.
Имотът е с правоъгълна форма. Уговорката за осъществяване на това през лятото
на 2009 год., но поради разправия със съседи мероприятията не са осъществени.
Направен е и втори опит, през есента на 2011 год., като свидетелят излага
впечатленията си, че коловете, забити през 2009 год. са все още в парцела.
В показанията си свид. П.Я. излага, че
познава имота от години, за последен път го е посещавал преди 3-4 години, към настоящия момент е с Г-
образна форма, ограден с мрежа. Имотът на П. е граничил с този на тъста му,
като по - късно са обединени. Преди смъртта си П. Н. е стопанисвал имота,
отглеждал насаждения (лозя, дръвчета). В имота е построена и дървена барака. От
страната на хижа „Ален мак" имотът е ограден - първоначално с бодлива тел,
а след това с бетонни колове и мрежа.
В
показанията си свид. В.В. излага, че познава имота,
като към 1988- 89 год. същия е с площ около 2 дка., ограден с дървени колове.
От едната страна е имало военно поделение, а от другата - хижа „Ален мак".
Имотът е разделен на две части, едната на П., а другата на дядо Н. (неговия
тъст). В долната част на имота на П. е имало дървена постройка върху бетонна
основа. През 2013 год. свидетелят е поседетил имота, за оказване на съдействие
на един от синовете на П., за поставяне на нова ограда, на мястото на старата. П.
Н., а и синовете му, са стопанисвали имота, отглеждали насаждения (лозя,
дръвчета).
Така установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
Съобразно разясненията, дадени с TP №
8/ 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012
г., ОСГТК, предпоставка за допустимост на предявените отрицателни установителни искове е наличие на
защитимо право при страните по делото. Правният интерес при отрицателния
установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от
твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право
върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането,
респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора.
Интерес от отрицателния установителен
иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право
върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права
върху един и същ обект.
С оглед обстоятелството, че страните
по настоящето дело претендират собствени права
върху процесния имот, е налице правен интерес и на двете страни по
правния спор да предявяват отрицателен
установителен иск,чрез който да оспорят правата на насрещната страна.
С оглед изложеното,предявения
първоначален и предявения насрещен иск са допустими и следва да се разгледат по
същество.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРЕДЯВЕНИТЕ
ОТРИЦАТЕЛНИ УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ :
Всяка страна, независимо от
процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен
иск за собственост и други вещни права, ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва
каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът
ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с
възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по
волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи
активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния
установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и
да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния
си интерес, производството се прекратява. Въпросът за евентуалното наличие,
респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на
съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от
предмета на претенцията. Несъмнено, ищецът би могъл да предяви съдебно своето
право, ако иска да получи защита чрез установяването му със сила на присъдено
нещо, но тогава би се стигнало до предявяване и на положителен установителен
иск, т. е. до обективно съединяване на искове. Наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като
при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да
следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че
ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да
се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или
не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
В настоящето производство и двете
страни предявяват насрещен отрицателен установителен иск,като съдът следва да
се произнесе и по двата предявени иска.
С оглед събраните по делото
доказателства,настоящият въззивен състав прави следните прави изводи,а именно :
От събраните по делото доказателства,
настоящият въззивен състав приема за безспорно установено, че сочените от
ответника 699 кв.м., попадат в имот с идентификатор 10135.2515.2832 по КККР на
гр.Варна с площ от 832 кв.м.,а по актуална скица- с площ от 699 кв.м.,при
граници : ПИ
10135.2515.2170,10135.2515.2038,10135-2515-6,10135-2515-2827,1035-2515.9579 и
10135-2515-2148.
Имот с идентификатор 10135.2515.2832
по КККР е придобит от Р.П.Ч. и В. Г.Ч.,чрез
покупко продажба от Стоян и С.М. и И.М.И.и Д.К.И./ нот.акт 140/1996 год/,като
идентичността на закупения от Р.Ч. и В.Ч. недвижим имот е установена от приетата от съда ,като
обективна и компетентно дадена СТЕ. Правото си на собственост прехвърлителите
по цитирания нотариален акт са установили с нот.акт 20/ 1995 год / л. 90 /
По делото с отговора по исковата молба
и с насрещния иск се оспорва наличието на надлежно осъществена реституционна
процедура.
Ищците по делото Р. и В. Ч. твърдят,че
техните праводатели са собственици на имота въз основа на проведена
реституционна процедура,приключила с постановяване на решение № 75 /04.061993
год.. При спорове за вещни права ищецът следва да установи правото на неговите
праводатели. Ответниците по исковата молба
Н.Н. , Г.Н. и П.Г. не са участвали в производството по чл.14 ал.3 от
ЗСПЗЗ и постановеното реституционно решение им е непротивопоставимо. С оглед на
това обстоятелството и фактът,че ищците по делото Р. и В. Ч.
не са установили правото на собственост върху имота на техните праводатели, независимо че е
постановено решение за възстановяване на
земята № 75/1993 год, настоящият въззивен състав приема,че ищците по делото не
са установили правото си на
собственост,тъй като никой не може да придобие права,които неговите праводатели
не са притежавали.
Следва също така да се вземе предвид и
обстоятелството, че с влязло в сила
решение постановено по гр.д. 6263/1994 год, ВРС със сила на присъдено нещо е
приел за установено между Н. Г. и
праводателя на Р. и В. Ч. –
а именно Д.М.Д. / л. 85-86 / , че
последният не е собственик на процесния имот. Следователно отхвърляйки
претенцията на Д.Д.,праводател на ищците
по настоящето дело срещу П.Г., съдът е установил със сила на присъдено нещо, че
праводателят на Ч. не е собственик на спорния имот,въз основа на сделка по нот.
Акт № 85|/1994 година. Решението обвързва
правоприемниците, поради което и Ч. са обвързани със силата на присъдено
нещо по посоченото решение. А след като праводателят им не е бил собственик на
процесния имот- и те не са могли да придобият повече права от своя праводател.
В хода на съдебното производство,
ответниците по делото са установили по безспорен начин свои права,които са
последица от заплащане на процесниия имот с площ от 699 кв.м. и на основание пар.4а и сл. от
Преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ
И проведена в тяхна полза продажба на 99 кв.м. . т.е ответниците по
исковата молба са придобили
собствеността на процесния имот. Установени са всички елементи от
фактическия състав на пар.4 от ЗСПЗЗ,които опровергават тезата ни ищците Р. и В.
Ч. за липса на права на собственост от страна на ответниците върху процесния
имот. Ответниците по делото са доказали по пътя на пълното и главно доказване,
че са придобили 600 кв.м. ид.части по силата на пар.4 от ЗСПЗЗ- надлежно им е
предоставено право на ползване върху земеделски земи /удостоверение за
предоставено право на ползване- л.98/,наличие на построена сграда до 1991 год и
заплащане на стойността на земята / л.100/.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели,а така също и от приетата по делото СТЕ / л. 210/ се установява,че върху местото е била
изградена сграда по смисъла на ЗСПЗЗ., поради което неоснователно е
възражението на ищците Р. и В. Ч., че върху предоставеното за ползване място,не
е имало изградена сграда,поради което не е могло да се осъществи правото на
изкупуване по пар.4. Масивната постройка е отбелязана и в приложените към
заключението на вещото лице извлечения от планове, върху които вещото лице и
изготвило комбинираните скици/ л.212-216/ Обстоятелството,че към момента на
огледа от вещото лице, изградената сграда е полуразрушена е без правно
значение,тъй като ЗСПЗЗ изисква сградата да е била построена до 1991 год,. От
показанията на разпитаните по делото свидетели / сочени от ответника Н.Н./,
чиито показания настоящият съд кредитира ,се установява по убедителен начин, че
сградата върху предоставеното за ползване място е била построена до 1991 год.
Съдът кредитира показанията на свидетелите,тъй като същите коренспондират с
останалите,събрани по делото доказателства.Сградата технически е трайно
прикрепена към земята чрез масивна бетонова плоча.и се е ползвала като лятна
къща,а не само за складиране на инструменти.
Настоящият въззивен състав счита за
неоснователно възражението на ищците Р. и В.Ч. за липса на идентичност между
предоставения за ползване на П. Н./ праводател на ответниците по иска/ недвижим
имот и процесния имот.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, сочени от страна на ответниците, относно разположението
на предоставения на праводателя на ответниците за ползване недвижим имот,
неговата площ и граници и при анализа на заключението на вещото лице и
останалите събрани по делото доказателства установява, идентичност на
предоставения за ползване имот и процесния. Нещо повече, от нот акт №
54/10.02.2016 год се установява,че съседен на процесния имот е имотът
собственост на Г. Д.Г.- баща на П.Г., поради което и това се явява третата
граница на имота. Именно с оглед и на
този факт, вещото лице е уточнило , че претендирания от ответниците имот, попада
в границите на процесния имот,т.е. е налице идентичност на имотите,въпреки,че
вещото лице посочва , че е налице
идентичност само по една, или две граници,но не отрича идентичността на имотите
.
Идентичността на имота,предоставен за
ползване на праводателя на ответниците / П. П./
се установява и въз основа на представения по делото нот.акт № 161/94
год-л. 53/ ,в който процесният имот е описан с три граници,като видно от заключението
на вещото лице /- л.210/ по този нотариален акт
предоставения за ползване имот припокрива границите на ПИ 2832,което
всъщност означава пълна идентичност. Без значение е обстоятелството, че
номерата посочени в този нотариален акт
и границите са по кадастралния план на ползвателите, след като този нотариален акт също е източник за
информация относно идентичността на имота. Както е посочено и в редица решения
на ВКС, идентичността на имот може да бъде установявана чрез всички
доказателствени средства.
С оглед изложеното, настоящият
въззивен състав счита,че решението на ВРС следва да се отмени изцяло и вместо
него се постанови друго,с което предявеният отрицателен установителен иск предявен
от Р.Ч. и В.Ч. следва да бъде отхвърлен,
а да бъде уважен насрещния предявен отрицателен установителен иск от Н. Г., съобразно
изложените по горе мотиви.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата
инстанция в полза на Н.П.Н. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
600 лв.
Водим от горните съображения
,настоящият въззивен състав
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 767/24.02.2017 г.,
поправено с решение № 3015/ 20.07.2017 год и решение № 1265/26.03.2018 год ,
постановени по гр. д. № 16613/2015 г.по описа на Варненски районен съд, в
следните части:
- с което е прието за установено в
отношенията между страните, че П.Г.Г., ЕГН **********, Г.П.Н., ЕГН **********, Н.П.Н.,
ЕГН **********, не са собственици
на ПИ с идентификатор 10135.2515.2832 по КК и КР на гр. Варна,
с площ от 832 кв.м. (а по скица - 699 кв. м.), при граници поземлени имоти с
идентификатори 10135.2515.2170, 10135.2515.2038, 10135.2515.6, 10135.2515.2827,
10135.2515.9579.10135.2515.2148, по иска от Р.П.Ч., ЕГН **********, и В.Г.Ч.,
ЕГН **********, срещу П.
Гергиева Г., ЕГН: **********, Г.П.Н., ЕГН **********, Н.П.Н., ЕГН **********,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
- ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.Н., ЕГН **********,
срещу Р.П.Ч.,
ЕГН **********, и В.Г.Ч., ЕГН **********, за приемане на установено, че
последните не са собственици на ПИ с идентификатор 10135.2515.2832 по КК и КР
на гр. Варна, с площ от 832 кв.м. ( а по скица - 699 кв.м.), при граници
поземлени имоти с идентификатори 10135.2515.2170,
10135.2515.2038,10135.2515.6,10135.2515.2827,10135.2515.9579,10135.2515.2148,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА П. Гергиева Г., ЕГН: **********,
Г.П.Н., ЕГН **********, Н.П.Н., ЕГН **********, да заплатят на Р.П.Ч., ЕГН **********,
и В.Г.Ч., ЕГН **********, сумата от 1543.17 лв., представляващи извършени в
производството по насрещния иск разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.П.Н., ЕГН **********, да
заплати на Р.П.Ч., ЕГН: **********, и В.Г.Ч., ЕГН: **********, сумата от 1100.00
лева, представляващи извършени в производството по насрещния иск разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Р.П.Ч., ЕГН **********,
и В.Г.Ч., ЕГН **********, срещу
П.Г.Г., ЕГН: **********, Г.П.Н., ЕГН **********, Н.П.Н., ЕГН **********
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че П.Г.Г., ЕГН **********,
Г.П.Н., ЕГН **********, Н.П.Н., ЕГН **********, не са собственици на ПИ с идентификатор
10135.2515.2832 по КК и КР на гр. Варна, с площ от 832 кв.м. (а по скица - 699
кв. м.), при граници поземлени имоти с идентификатори 10135.2515.2170,
10135.2515.2038, 10135.2515.6, 10135.2515.2827,
10135.2515.9579.10135.2515.2148, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявения
от Н.П.Н.,
ЕГН **********, срещу Р.П.Ч.,
ЕГН **********, и В.Г.Ч., ЕГН **********, ИСК против Р.П.Ч., ЕГН **********, и В.Г.Ч.,
ЕГН ********** , ЧЕ Р.П.Ч., ЕГН **********, и В.Г.Ч., ЕГН **********
не са собственици на ПИ с идентификатор 10135.2515.2832 по КК и КР на гр.
Варна, с площ от 832 кв.м. ( а по скица - 699 кв.м.), при граници поземлени
имоти с идентификатори 10135.2515.2170,
10135.2515.2038,10135.2515.6,10135.2515.2827,10135.2515.9579,10135.2515.2148,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА Р.П.Ч., ЕГН **********,
и В.Г.Ч., ЕГН ********** да заплатят общо на Н.П.Н., ЕГН **********, сумата от 600/
шестотин / лв., представляващи извършени в производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на Светлана Цанкова : Считам, че
постановеното от ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено
изцяло,като възприемам изцяло изложените от ВРС мотиви. Считам,че в настоящето
производство не е установено по убедителен начин идентичността на предоставения
на праводателя на ответниците по делото П.
Г. Г., ЕГН: **********, Г.П.Н., ЕГН **********, Н.П.Н., ЕГН ********** за
ползване недвижим имот и процесния имот. Всеки имот освен по площ се
индивидуализира и с неговите граници. От представените по делото писмени
доказателства, включително и от заключението на вещото лице се установява,че
имотът предоставен на праводателя на ответниците е посочен с две граници,
поради което не може да се извърши проверка дали този имот,който е
предоставен съвпада с процесния имот,
поради липса на посочени две от границите на имота. Показанията на
разпитаните по делото свидетели считам,че не следва да се възприемат като
основание за установяване идентичност на имота,тъй като лицата, които те сочат като граници на имота ,предоставен за ползване
не са посочени в заключението на вещото лице. С оглед липсата на доказана идентичност, считам, че ответниците не са доказали права
върху процесния имот, поради което и предявеният иск от Р. и В. Ч. е
основателен и доказан. Правния си интерес ищците Ч. установяват чрез представеното решение на ПК, което е
влязло в сила и може да бъде противопоставено на ответниците по иска.
Неоснователен е отрицателния
установителен иск,предявен от Н. Н., че Р.
и В. Ч. не са собственици на процесния
недвижим имот. Приемам,че с решението на
ПК,което е влязло в законна сила, праводателят на ищците Ч. се легитимира като
собственик на процесния имот, поради което е могъл да прехвърли правата на ищците по делото-Ч., ролади което и те са
носители на правото на собственост
ДАЛ ОСОБЕНОТО МНЕНИЕ :