№ 148
гр. П., 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230201012 по описа за 2022 година
І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е с правно основание чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Б.Т" ЕООД, с ЕИК: ***, с адрес /населено място/, представлявано
от Н.К.Т. – управител, чрез пълномощника си адв. З. Д., преупълномощена от Адвокатско
дружество „Б. и партньори“, с адрес за призоваване и съобщения /населено място/, против
Наказателно постановление № 618592-F632142 / 14.12.2021 г. на Заместник-директор на ТД
на НАП /населено място/, с което за извършено административно нарушение по чл.3, ал.1,
т.1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, на основание чл.5, ал.1 от същия
закон на дружеството е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 7500 /седем
хиляди и петстотин/ лева.
С депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, поради неотразяване на действителните факти и обстоятелства,
както и поради противоречието му с материалните и процесуалните правила. Релевира се, че
липсват доказателства по отношение на притежаваната от актосъставителя и издателя на
наказателното постановление материална и персонална компетентност да издават
съответните административни актове. Излагат се твърдения, че едноличният собственик на
капитала на дружеството, като самоосигуряващо се лице извършва различни дейности извън
управлението на предприятието, същият осъществява функциите на материално отговорно
лице и има правата и задълженията да внася и да изважда пари от банковите сметки и от
1
касата на дружеството. Навежда се, че представеният на органите по приходите разходен
касов ордер е съставен погрешно от счетоводителя на предприятието, който изпълнява
задълженията си извън офиса или производствените помещения на дружеството-
жалбоподател и не отразява действителното движение на средства в касата на
предприятието, а именно извеждане/вземане от касата на дружеството от страна на
управителя с цел закупуване на машини, на два пъти суми от 7500 лева, съответно на 11.08.
и на 17.08.2021 г., документирано с разходни касови ордери от съответните дати,
осчетоводено по сметка 501 „каса в лева“, както и че случаят не касае „плащане“, а
движение на парични средства от касата на дружеството към неговия управител, с цел
закупуване на машини, но такива не са закупени с процесната сума. Твърдението се
мотивира с цитиране на постановки, изложени в Указание № УК-3 от 4.04.2011 г. на
министъра на финансите относно прилагането на Закона за ограничаване на плащанията в
брой, както и на същността на „плащането“. Алтернативно на изложеното, се навеждат
съображения за наличие на предпоставките за прилагане на разпоредбата за маловажен
случай или за изменение на обжалвания акт като се намали размерът на наложеното
административно наказание. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното НП, в условията на алтернативност да се приложи чл.63, ал.4 ЗАНН, като се
приеме, че е налице маловажен случай, в условията на алтернативност да се намали
определеният размер на имуществената санкция на основание чл.63, ал.7, т.4 ЗАНН.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява законен или процесуален
представител. В депозирана молба процесуалният представител на дружеството поддържа
жалбата и всички съображения изложени в нея, като моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган не се явява представител, депозирано е писмено
становище от юрисконсулт И.Д.М., с което процесуалният представител на Заместник-
директора на ТД на НАП - /населено място/ моли съда да отхвърли депозираната жалба като
неоснователна и недоказана и да потвърди процесното наказателно постановление като
напълно правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Териториално отделение – П. към Районна прокуратура – Б., редовно уведомена, не изпраща
представител, не взема становище.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено
съдебно заседание на 05.04.2023 г. В качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят С. Г. А. и свидетелите по съставянето на акта В. П. Л. и Т. К. Л..
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
2
доказателства, съдът прие за доказана следната фактическа обстановка:
По повод възложена с Резолюция № П-22000121162981-0РП-001/16.09.2021 г. проверка по
прихващане или възстановяване, от дружеството-жалбоподател, като проверявано лице, е
изискана съответна информация посредством Искане за представяне на документи и
писмени обяснения с № П-22000121162981-040-001/16.09.2021 г., връчена на задълженото
лице на 23.09.2021 г. по електронен път. Също по електронен път, от проверяваното лице са
представени съответни документи с придружителни писма № П-22000121162981-ПРД-001-
И/28.09.2021 г.; № П-22000121162981-ПРД-002-И/28.09.2021 г.; № П-22000121162981-ПРД-
003-И/28.09.2021 г.; № П-22000121162981-ПРД-004-И/05.10.2021 г.; № П-22000121162981-
ПРД-006-И/12.10.2021 г.; № П-22000121162981-ПРД-007-И/12.10.2021 г. и № П-
22000121162981-ПРД-008-И/12.10.2021г.
В хода на проверката, от представените с придружително писмо с № П-22000121162981-
ПРД-004-И/05.10.2021 г., органите по приходите установили, че на 10.08.2021 г. от страна
на "Б.Т" ЕООД с ЕИК *** е извършено нерегламентирано плащане в брой в размер на 15
000 (петнадесет хиляди) лева, с получател управителя Н.К.Т. с ЕГН **********. Въз основа
на извършен анализ на представените документи е установено още, че с Разходен касов
ордер (РКО) от 10.08.2021 г., издаден от "Б.Т" ЕООД с ЕИК ***, от касата на дружеството са
изплатени парични средства в брой, в размер на 15 000 лева на управителя Н.К.Т. за
закупуване на машини, отразени по дебита на счетоводна сметка 422 – „Подотчетни лица“.
Констатирано е, че това изплащане на сумата от 15 000 лева, документирано с РКО от
10.08.2021 г., представлява парична престация, надвишаваща прага от 10 000 лева, визиран в
чл.3, ал.1,т.1 ЗОПБ, според която разпоредба, плащанията на територията на страната се
извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на
или надвишаваща 10 000 лева, и същото плащане в брой, извършено на 10.08.2021 г., на
стойност 15 000 лева от "Б.Т" ЕООД с ЕИК ***, не попада в кръга на изключенията на чл.2,
т.1-7 ЗОПБ.
В резултат на констатираното, на 22.10.2021 г. С. Г. А. - главен инспектор по приходите в
ТД на НАП /населено място/, офис П., в присъствието на свидетелите В. П. Л. и Т. К. Л.,
съставила АУАН № F632142 срещу дружеството-жалбоподател за това, че на 10.08.2021 г., с
извършеното плащане в брой на сумата в размер на 15 000 лева, дружеството "Б.Т" ЕООД с
ЕИК *** е извършило нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ, с място на
извършване на нарушението гр. П., ул."Д" № *, ЕТ.*, където се намира касата на
дружеството, съгласно представената Декларация от управителя на дружеството Н.К.Т., като
нарушението е за първи път.
Непосредствено след съставянето, на 22.10.2021 г. АУАН е връчен на управителя на
дружеството-жалбоподател – Н.К.Т., с отбелязване на последния, че ще представи обяснения
и възражения допълнително.
Срещу така съставения акт, в законоустановения срок, е депозирано писмено възражение от
дружеството-жалбоподател, получило вх. № 53-06-8363 от 25.10.2021 г. по описа на ТД на
3
НАП /населено място/. С възражението се навеждат идентични на изложените в жалбата,
инициирала настоящото производство, съображения, че едноличният собственик на
капитала на дружеството осъществява функциите на материално отговорно лице и има
правата и задълженията да внася и да изважда пари от банковите сметки и от касата на
дружеството; че счетоводителят изпълнява задълженията си извън офиса и
производствените помещения на предприятието и управителят няма ежедневен контакт с
него и по тази причина е допуснато неточно оформяне на счетоводните документи; че
несъответствието е коригирано със съставянето на два РКО, всеки в размер на 7 500 лева,
съответно на 11.08.2021 г. и на 17.08.2021 г., каквито са били реалните извеждания на
парични средства от касата, осчетоводени по сметка 501 „каса в лева“; че случаят не касае
„плащане“, а движение на парични средства от касата на дружеството към неговия
управител; че е налице маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
С депозираното възражение са представени заверени копия на РКО от 11.08.2021 г. за
сумата от 7 500 лева за закупуване на машини, РКО от 17.08.2021 г. за сумата от 7 500 лева
за закупуване на машини, извлечение от Главна книга на "Б.Т" ЕООД, отразяващо
хронологичен регистър на сметка 501 „Каса в лева“ за месец август 2021 г.; Заповед № 1 от
09.08.2021 г. на управителя на "Б.Т" ЕООД.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № №
618592-F632142 / 14.12.2021 г. на Заместник-директор на ТД на НАП /населено място/, в
което административнонаказващият орган възприел изцяло залегналата в акта фактическа
обстановка, и като се е обосновал на приложените доказателства, е приел, че е налице
нарушение на чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ от страна на "Б.Т" ЕООД с ЕИК ***, и на основание чл.5,
ал.1 ЗОПБ наложил на дружеството-жалбоподател „имуществена санкция“ в размер на 7500
/седем хиляди и петстотин/ лева.
НП е връчено на 17.03.2022 г., видно от приложената разписка, в законоустановения срок е
депозирана и разглежданата в настоящото производство жалба.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят С. Г. А. и свидетелите по съставянето
на акта В. П. Л. и Т. К. Л.. Свид. А. изнася идентична на изложената в акта фактическа
обстановка, като в кратък разказ описва извършените в хода на производството по издаване
на акта действия, както и установява, че нарушението е констатирано въз основа на
представени от дружеството документи. Допълва, че актът е съставен в административната
сграда на ТД на НАП /населено място/, офис П., в присъствието на управителя на
дружеството-жалбоподател и неговия счетоводител. Последното обстоятелство се
потвърждава и от свидетелите при съставянето на АУАН – свид. Л. и свид. Л..
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода
на делото доказателства и доказателствени средства.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
4
Имайки предвид направените фактически констатации и становищата на страните,
районната инстанция намира за установено от правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице,
което има интерес от провеждането на настоящото производство, и срещу акт, подлежащ на
оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 7-дневен срок, считано от датата на
връчване на препис от НП.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи. АУАН е съставен от компетентно лице съгласно т.2.1. от Заповед №
ЗЦУ - 1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП. Съгласно чл.6, ал.1 ЗОПБ
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от
оправомощени от него длъжностни лица. С цитираната Заповед № ЗЦУ - 1149 от 25.08.2020
г. на Изпълнителния директор на НАП, в т.1.6. териториалните директори на НАП и техните
заместници са упълномощени да издават наказателни постановления за налагане на
административни наказания за нарушения на чл.5 ЗОПБ. Персоналното заемане на
длъжността от издателя на наказателното постановление се установява от приложената
Заповед № 667/30.09.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП. Следователно издателят
на наказателното постановление има правомощията на наказващ орган.
В тази връзка, релевираните в обратна насока възражения от страна на дружеството-
жалбоподател, че са допуснати нарушения на административно-производствените норми,
правила и процедури, поради липса на компетентност на издателите на административните
актове, са неоснователни.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и
издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена
регламентираната процедура по тяхното връчване.
В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
елементи, съгласно Търговския закон – име и фирма на търговеца, неговото седалище и
адрес на управление. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени
строго формалните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН,
като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение,
осъществено от дружество.
При проверка на обжалвания акт от външна страна, съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които да са ограничили
правото на защита на санкционираното лице, и на формално основание да водят до отмяна
5
на наказателното постановление.
В конкретния казус, административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател е ангажирана за това, че на 10.08.2021 г. с Разходен касов ордер (РКО) от
10.08.2021 г., издаден от "Б.Т" ЕООД с ЕИК ***, от касата на дружеството са изплатени
парични средства в брой, в размер на 15 000 лева на управителя Н.К.Т. за закупуване на
машини, отразени по дебита на счетоводна сметка 422 – „Подотчетни лица“, което плащане
представлява парична престация, надвишаваща прага от 10 000 лева, с което е осъществило
нарушение на чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ.
Съгласно нарушената разпоредба, плащанията на територията на страната се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или
надвишаваща 10 000 лева. Следователно, за да се осъществи от обективна страна съставът на
вмененото на дружеството-жалбоподател административно нарушение, е необходимо да са
налице две кумулативно дадени предпоставки – извършено плащане на стойност равна на
или надвишаваща 10 000 лева и плащането да не е чрез превод или внасяне по платежна
сметка, т.е. същото да е в брой.
Основополагащо в настоящия случай е обстоятелството, вмененото „изплащане“ на
паричните средства от касата на предприятието на управителя на дружеството-
жалбоподател, представлява ли „плащане“ по смисъла на разпоредбите на ЗОПБ.
Целите на ограничението по чл.3, ал.1 ЗОПБ е предотвратяване на данъчни измами и
избягване заплащането на данъци и на задължителни социалноосигурителни вноски.
Доколкото предоставянето на паричната сума от касата на предприятието на неговия
управител е част от вътрешните взаимоотношения на дружеството с неговите органи и/или
служители, които нямат външен израз и не касаят финансовите и данъчните задължения на
предприятието към трети лица, не може да се приеме, че в случая е налице „плащане“.
Напротив, органите по приходите установили нарушението, както и наказващият орган,
ясно са посочили в актовете си, че паричните средства, които са предоставени на управителя
на дружеството в брой са отразени по дебита на счетоводна сметка 422 – „Подотчетни
лица“.
Сметка 422 е активно-пасивна счетоводна сметка, която се използва за отчитане на авансово
предоставени суми на персонала, т.е. извеждането на съответна сума пари от касата на
предприятието, която се предоставя на служител във връзка с изпълнение на определени
задачи - финансиране на бъдещи разходи, свързани с дейността като командировки,
закупуване на стоки и материали и др. Предоставената сума, без значение дали фактически
се намира в касата на дружеството или в нейния служител, е актив на предприятието, като
разчетните взаимоотношения между дружеството и неговите служители или оправомощени
лица, иначе казано подотчетните лица, се регулират от вътрешни правила на предприятието,
при които подотчетното лице следва да отчете получената сума за аванс и ако не направи
това, възниква вземане на предприятието. Следователно, предоставената сума под формата
на служебен аванс ще се трансформира в „плащане“ едва когато и ако се изпълни целта, за
6
която сумата е предвидена.
В конкретния случай, ако управителят е закупил машини с процесната сума, сделката по
покупко-продажба ще е правоотношението, което следва да се регулира с вменената за
нарушена разпоредба, защото в тази хипотеза ще бъде налице същинско „плащане“, когато
срещу предоставената сума - плащане на цената, възниква насрещна престация -
прехвърляне собствеността върху вещта. С аргумент за противното, при предоставянето от
касата на дружеството на съответната сума на управителя, за последния не възниква
насрещна престация, задължения - да, но престация - не. За управителя възникват
задължения свързани с изпълнение на целта, за която са му предоставени средствата -
служебния аванс, но по силата на вътрешните облигационни или трудови отношения, в
които се намира с дружеството. В случая между дружеството и управителя липсват
същински договорни отношения, по силата на които за двете страни да възникнат насрещни
престации.
От изложеното може да се направи обоснованият правен извод, че извеждането на
определена сума от касата на дружеството и предоставянето й на подотчетно лице –
работник, служител или управител, поради липсата на насрещни престации, не представлява
„плащане“, а предоставяне на сума за извършване на определени бъдещи разходи на
предприятието. Следователно и разглежданите правоотношения не се регулират от ЗОПБ.
След като предоставянето на парични средства от касата на дружеството на подотчетното
лице не представлява същинско плащане и същото не попада в обхвата на ЗОПБ, то е
безпредметно да се изследва стойността на сумата - дали е еднократно предоставяне на сума
в размер на 15 000 лева, каквото е административното обвинение, или е предоставяне на два
пъти по 7 500 лева, каквато е защитната теза на дружеството-жалбоподател.
Изложеното мотивира съда да приеме, че с обжалваното наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана
незаконосъобразно, тъй като не се доказа по безспорен и категоричен начин, че дружеството
е осъществило от обективна страна състава на вмененото административно нарушение по
чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ, поради което и издаденото наказателно постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
С оглед крайния изход на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази
връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер на 1800 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело. Искането е направено
своевременно, представен е и съответният документ - договор за правна защита и
съдействие от 22.10.2021 г., поради което същото се явява основателно и следва да бъде
уважено, като ТД на НАП /населено място/ следва да бъде осъдена да заплати сторените
7
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1800.00 лева.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 618592-F632142 / 14.12.2021 г. на Заместник-
директор на ТД на НАП /населено място/, с което за извършено административно
нарушение по по чл.3, ал.1, т.1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, на
основание чл.5, ал.1 от същия закон на "Б.Т" ЕООД, с ЕИК: ***, с адрес /населено място/,
представлявано от Н.К.Т. – управител, е наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 7500 /седем хиляди и петстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ТД на НАП /населено място/ да заплати на "Б.Т" ЕООД, с ЕИК: ***, с адрес
/населено място/, представлявано от Н.К.Т. – управител, сумата в размер на 1800.00 /хиляда
и осемстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8