Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 20** **.12.2021 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети
състав, на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Атанаска Атанасова
при секретаря Галина
Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело
№ 1324 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215,
ал. 1 от ЗУТ и е образувано по повод жалбата на Р.М.Ф.
с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против Заповед № РД-08-433/16.06.2020
г., издадена от кмета на Община Айтос. С оспорената заповед е наредено на
жалбоподателя да премахне установения незаконен строеж, представляващ „Масивна
стопанска сграда“, ползвана за работилница и за стопански нужди, находяща се в
УПИ ІV-30 в кв. ** по плана на с. Тополица, общ. Айтос.
В
жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като
издадена при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 3 - т. 5 от АПК. Твърди се, че постройката, чието премахване е разпоредено със
заповедта, е изградена въз основа на одобрени през 1999 г. строителни книжа,
като на 15.02.1999 г. е издадена виза за проектиране, а на 02.03.1999 г. е
одобрен проектът. Изложено е, че преди изпълнението на гаража, през м.март 2000
г. е изградена от жалбоподателя масивна ограда по границата между УПИ ІV-30 и
УПИ ІІІ-29 в кв. ** по плана на с. Тополица, общ. Айтос, след определяне от
Община Айтос на строителна линия и ниво за оградата, отстояща на 3.30 метра от
построената в имота жилищна сграда, като процесният гараж няма самостоятелен
зид от изток, а конструктивно ползва два съществуващи зида- от запад външния
зид на жилищната сграда и от изток самата ограда. Твърди се също, че не е
налице строежът, описан в оспорения акт. По същество се иска отмяна на заповедта.
В
съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на заповедта, като сочи, че
строежът е изпълнен въз основа на одобрени строителни книжа и в съответствие с
предвижданията на ПУП. При условията на евентуалност заявява, че строежът е
търпим и не подлежи на премахване. Подробни доводи излага в писмени бележки. Претендира
разноски.
Пълномощникът на ответника оспорва жалбата. Ангажира
доказателства. В писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност
на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално
допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
Административното производство е образувано по повод сигнал
(именуван жалба) с вх. № Ж-33/01.07.2019 г. от Рамадан Ф. Юсеин, за извършено от
Р.М.Ф. незаконно строителство в съседен имот. В хода на производството е
извършен оглед на място от служители на Община Айтос, при който е установено,
че по източната граница на УПИ ІV-30, кв. ** по плана с. Тополица е изграден
обект, представляващ масивна стопанска постройка с размери 3.20м х 20.00м, с
обща застроена площ от 64 кв.м., с различни височини (3.50м, 4.50м, 3.00м и 1.80м),
изпълнена от тухлени зидове и стоманобетонни елементи- плоча, колони и греди, като
част от нея навлиза в УПИ ІІІ-29 и пресича регулационната граница между двата
имота. Констатирано е, че постройката е изградена в отклонение от архитектурния
проект, одобрен на 10.02.1999 г., с който е предвидено петно за застрояване
13.00х3.00 м. и височина на сградата 3.00 м. При тези данни е прието, че
строежът е изпълнен от Р.Ф. без одобрени строителни книжа, без отстъпено право
на строеж върху имот- общинска собственост и без съгласието на титуляря на
правото на строеж в съседния имот за навлизането на застрояването в УПИ ІІІ-29,
в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Проверката е извършена в отсъствие на Ф.,
а резултатите от нея са обективирани в констативен акт № 1/22.01.2020 г.,
надлежно връчен на последния на 27.01.2020 г., видно от приложеното известие за
доставяне ИД PS 8500 005EQ2 5. След констатация, че в законния срок не е постъпило
възражение срещу констативния акт, е издадена оспорената Заповед №
РД-08-433/16.06.2020 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във р. с
чл. 225, ал. 2, т. и т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на строежа в срок до
31.07.2020 г.
От заключението на извършената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната постройка представлява
масивна сграда с размери 20.00/3.20 м. и променяща се височина. Изградена е в
незастроената част на дворното място, съставляващо УПИ ІV-30 в кв.**, между
масивната жилищна сграда и масивната ограда на регулационната линия с УПИ ІІІ-29.
При огледа на място е констатирано от вещото лице, че постройката е пристроена към
масивната жилищна сграда, като е изградена съответната самостоятелна
конструкция от колони, греди, пояс и плочи. На североизток за външен зид е
използвана изградената масивна ограда. Разстоянието между жилищната сграда и регулационната
линия по данни от протокола за строителна линия
е 3.30 м, а разстоянието от фасадата на жилищната сграда до външния край на масивната ограда
(регулационната линия), измерено на място е 3.20 м. В заключението е констатирано, че със
скица-виза № 134 от 10.02.1999 г. е допуснато проектиране на допълващо застрояване
на североизточната регулационна граница с УПИ Ш-29 кв.** и е одобрен
конструктивен проект от 02.03.1999 г., като в обяснителната записка към
архитектурния проект са посочени технически параметри 13.00/3.00 м и височина
3.0 м. за гараж. При съпоставяне на изпълнения на място строеж с този, описан в
процесната заповед, са констатирани от вещото лице несъответствия, както
следва: 1) по размери: в заповедта са посочени размери
3.20/20.00 м. и светла височина съответно 3.50 м.; 4.50 м.; 3.00 м. и 1.80 м., а изпълнената масивна постройка е с размери: 3.20/**.00м., разпределена на три части- лицева част- гараж с размер 7.10/3.20 м., с височина 3.00 м.; част от ПС- котелно помещение с размери 3.70/4.20 м., височина 4.50 м.; стопанска част- складова с размери 6.20 / 4.35,
височина 3.0; лека постройка- с размери
3.00/2.50 м., височина 1.80 м., която ползва калканния зид на масивната
постройка и оградата; 2) по местоположение: според заповедта масивната постройка е изградена на източната граница на УПИ 1У-30 кв.** и част от сградата пресича регулационната граница между двата имота, като в констативния акт на окомерната скица
е посочено, че южната фасада на постройката е в една линия с южната фасада на
жилищната сграда, а на място е констатирано, че масивната постройка е изградена на източната
регулационна граница между двата имота, като допълващото
застрояване ползва за ограждаща стена масивната ограда, за която има протокол за
строителна линия, а южната фасада на постройката не
е в една линия с фасадата на жилищната сграда, а на 1.5 м. от югоизточния ъгъл; 3) По предназначение: в
заповедта сградата е посочена като стопанска постройка, а предназначението в момента е гараж, помещение за котелно,
складова част и лека постройка. В с.з. вещото лице допълва, че е налице несъответствие между е
допуснато със скица-виза допълващо застрояване и действително извършеното на
място строителство.
От заключението на извършената по делото допълнителна съдебно-техническа
експертиза се установява, че застрояването по границата между УПИ ІV-30 и УПИ
ІІІ-29 следва оградата, заснета към 1975 г., като постройката навлиза в съседния
УПИ най-много с 0.38 м. във вътрешния си край
между т. 4 и т. 5, обособени от предвидените с плана от 1975 г. регулационни
линии. Според вещото лице допуснатото отклонение се дължи на неправилно
нанасяне на границата при изчертаването ѝ, доколкото и регулационната
граница и оградата са в права линия. Отбелязва, че регулацията не е приложена.
По делото са представени извадка от ПУП за процесния
имот, одобрен със Заповед № 1355/**.12.1975 г., издадена на основание чл. 75 от
ППЗТСУ, за одобряване на застроителен и регулационен план на с. Тополица.
Приложен е също Протокол № 12/09.12.1997 г. на Архитектурно-градоустройствената
комисия в община Айтос, в който е обективирано решение да се ситуират в парцели
***** в кв. ** по плана на с. Тополица петна за допълващо застрояване на калкан
между двете жилищни сгради. В приложеното цветно копие на трасировъчен карнет
към плана на с. Тополица от 1975 г. за кв. ** (л.130) е отразено, че границата
между УПИ ІV и УПИ ІІІ в права линия от лицевата страна на имотите към
вътрешността е с дължина 20.30 м, след което прави чупка с дължина 9.00 м. към
УПИ ІV.
Със скица-виза № 134 от 10.02.1999 г. е допуснато
проектиране на гараж с посочена в скицата дължина 13.00 м., обхващащ
пространството между жилищната сграда и регулационната граница с УПИ ІІІ-29,
като предната фасада на гаража е изравнена с предната фасада на жилищната
сграда. Визата е издадена на жалбоподателя с посочени имена Рафаил Морозов
(приложено е удостоверение за идентичност на имена). Във връзка с реализирането
на гаража е сключен договор от 02.03.1999 г. между жалбоподателя и представител
на Община Айтос, за упражняване от последния на техническо ръководство и
контрол на строеж- масивен гараж в УПИ ІV-30. Върху архитектурния проект за
изграждане на масивен гараж с възложител Рафаил Морозов е поставен печат на
Община Айтос за одобряване с дата 02.03.1999 г. Видно от обяснителната записка,
с проекта е предвидено строителство на гараж с размери 13.00м на 3.00 м. и
височина 3 м., със застроена площ 39 кв.м., ситуиран на североизточната
регулационна граница на имота и долепен до североизточната страна на
съществуващата жилищна сграда. На 15.03.2000 г. е съставен протокол за
определяне на строителна линия и ниво на строеж № 1 (на л.40) за строеж
„ограда“ в УПИ ІV в кв. ** на с. Тополица. В окомерната скица към протокола е
отбелязано, че оградата отстои на 3.30 м от предната фасада на жилищната сграда
и на 1.35 м. от другия край на сградата, като е посочена дължина от 20.30м от
лицевата страна на имота към вътрешността.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- кмет
на Община Айтос, овластен с нормата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ да издава
заповеди за премахване на незаконни строежи от категорията на процесния. Издадена
е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59,
ал.2 от АПК. В нея са изложени обстоятелствата, установени при извършената
проверка на строежа, така, както са отразени в констативния акт, съставен от
длъжностни лица в администрацията на органа, осъществяващ контрол по
строителството.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Жалбоподателят Ф.
е надлежно уведомен за започване на административното производство с връчване
на констативния акт и на същия е предоставена възможност да представи своите
възражения.
Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя за неясно описание на обекта, подлежащ на премахване. Действително,
при индивидуализиране на незаконния строеж в заповедта са допуснати известни
неточности, досежно неговите размери- посочени са размери 3.20/20 м., а на
място е изпълнена масивна постройка на допълващо застрояване с размери 3.20/**
м.; досежно точното местоположение- южната фасада на постройката не е в една
линия с фасадата на жилищната сграда; и досежно неговото предназначение.
Независимо от това, съдът счита, че описанието на строежа позволява той да бъде
индивидуализиран и при евентуално изпълнение не биха били засегнати законно
изградените постройки в имота (жилищна сграда и ограда), поради което
нарушението не е съществено.
Материалноправните предпоставки за издаване на заповед
за премахване на незаконен строеж са установени в нормата на 225 от ЗУТ,
приложима за строежи от категорията на процесния с оглед препращащата норма на
чл. 225а, ал. 1 от същия закон. Съгласно чл. 225, ал.2, т. 1 и т.2 от ЗУТ
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план (т. 1) и без одобрени
инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж (т. 2).
Според дефиницията, дадена с нормата на §5, т. 38 от
ДР на ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на
чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. С оглед
характеристиките на процесния обект, установени посредством СТЕ, съдът приема,
че се касае за строеж по смисъла на цитираната норма и на основание чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ за извършването му е необходимо надлежно разрешение.
От данните по делото е видно, че строителството е
извършено след одобряване на инвестиционен проект, но при липса на разрешение
за строеж- такова не е представено от жалбоподателя, който носи
доказателствената тежест да установи фактите, от които черпи благоприятни
последици, и не се съхранява в архива на Община Айтос (няма данни изобщо да е
издадено). Следователно, налице е хипотезата на незаконност на строежа по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2, предл. 2 от ЗУТ, тъй като за строителството на
постройки от допълващото застрояване както действащите към момента на изграждането
му норми на чл. 55 от ЗТСУ и чл. 225 от ППЗТСУ (отм.), така и действащият
понастоящем чл. 148 от ЗУТ, изискват издаване на разрешение за строеж.
Обстоятелството, че е сключен договор за техническо ръководство и контрол, не
променя този извод, доколкото участието на представител от отдел „ТСУС“ при
Община Айтос в процеса на строителството не освобождава инвеститора от
задължението да се снабди с изискуемото разрешение.
По делото не е спорно, че строежът е изпълнен в имот- общинска
собственост. Видно от приложения нотариален акт 182/1990 г. (л.18) в полза на
праводателите на жалбоподателя е учредено право на строеж за изграждане на
жилищна сграда и салма в имота. За реализираното строителство на гараж и други
обекти от допълващо застрояване, обаче, не е учредявано такова право, а на
основание чл. 56 от ЗТСУ (отм.), респ. чл. 182 от ЗУТ, разрешение за строеж може
да се издаде само на собственика или на лицето, в полза на което е учредено
право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда.
Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя за съответствие на извършеното строителство с одобрения проект. С
проекта е предвидено строителство на постройка на допълващо застрояване- гараж,
ситуиран в североизточната част на парцела на страничната регулационна линия,
долепен до североизточната стена на съществуващата жилищна сграда, съгласно
издадената виза за проектиране, с размери 1300 на 300 см. и височина 300 см. От
данните по делото е видно, че на място са реализирани СМР в по-голям обем-
постройката е с размери 3.20/**.00м., разпределена на няколко помещения с
различно предназначение (гараж, котелно помещение, стопанска част и лека
постройка) и с различни височини, т.е. налице е несъответствие между предвиденото
с проекта и реализираното строителство по площ, разпределение и предназначение.
Според настоящия съдебен състав извършеното
строителство не представлява търпим строеж. Видно от приложения протокол за
определяне на строителна линия и ниво, строителството на оградата е започнало
след 15.03.2000 г., а едва след нейното изграждане е извършен и процесният
строеж. С оглед момента на изграждането му, нормата на § 16 от ПР на ЗУТ е
неприложима. Не е налице и хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, доколкото
се касае за строителство в общински имот, без учредено право на строеж и поради
това не би могло да се приеме, че са изпълнени изискванията ЗУТ, респ. на ЗТСУ
(отм.). Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.М.Ф. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против Заповед №
РД-08-433/16.06.2020 г., издадена от кмета на Община Айтос, с която е наредено
премахване на незаконен строеж, представляващ „Масивна стопанска сграда“ в УПИ
ІV-30 в кв. ** по плана на с. Тополица, общ. Айтос.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: