Решение по дело №14734/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  гр.София, 11.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Габриела Лазарова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №14734 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.

С решение №198327 от 21.08.2019г., постановено по гр.дело №7650/2017г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в е допуснато извършването на съдебна делба между С.О.П. с ЕГН**********, В.Н.П. с ЕГН********** и Ц.О.П. с ЕГН**********, на недвижим имот- апартамент №6, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 81,87кв.м., при съседи на жилището: от изток- тревна площ, от запад- улица, от север- стълбище и ап.№5, от юг- тревна площ, отгоре- ап.9, отдолу ап.3, заедно с принадлежащото избено помещение №6 с площ от 3,20 кв.м., при съседи: от изток- коридор, от запад- улица, от север- мазе 5, от юг- тревна площ, заедно с 4,9708% идеални части общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, находящ се в град София, ж.к. „*********ап.6, при квоти: 4/6 ид.ч. за В.Н.П., 1/6 ид.ч. за С.О.П. и 1/6 ид.ч. за Ц.О.П.. С решението е възстановена, по заявено възражение по чл.30, ал.1 ЗН, запазената част на В.Н.П. и Ц.О.П. от наследството на О.Ц.П. с ЕГН **********, починал на 01.12.2015г., като е намалено с 21299,16/54300 идеални части извършеното от наследодателя О.Ц.П. в полза на С.О.П. дарение, обективирано в нотариален акт за дарение №008, том II, peг.№8991, дело №197/2004г., на следния недвижим имот: апартамент №84 в гр.София, ж.к,*********, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 56,48 кв.м., при съседи по документ за собственост: изток-зелена площ, запад-апартамент №83 и стълбище, север-зелена площ и улица, юг- апартамент №103, отгоре-апартамент №87 и отдолу- апартамент №81 - сем. З., заедно с мазе №20, без отбелязана площ по документ за собственост, при съседи по документ за собственост: изток-мазе на сем.П., запад-коридор, север-коридор и юг-коридор, заедно с припадащите се 0,882 %, идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Поради отчуждаването на дарения имот от надарената С.О.П., същата е осъдена да заплати на В.Н.П. и Ц.О.П. сумата от общо 21299,16 лева (по 10649,58 лв. за всеки един), представляваща стойността на накърнената запазена част на последните от наследството на О.Ц.П., починал на 01.12.2015г. С.П. е осъдена и да заплати на ответниците, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1180 лева (по 590 лв. за всеки един)- разноски по делото във връзка с възражението по чл.30 от ЗН.

Срещу така постановеното решение, в частта с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от С.О.П.. Жалбоподателят поддържа, че оценките на двата апартамента не са съобразени с пазарните цени към съответния момент. Твърди също така, че решението в тази част е недопустимо, тъй като СРС вече бил оставил веднъж без разглеждане направеното възражение по реда на чл.30, ал.1 от ЗН. Оценките на имотите и оттам- на делбената маса били абсурдни и нереални. СТЕ не били приети без възражения, а била поискана тройна СТЕ, която не била допусната от съда. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а възражението по чл.30, ал.1 ЗН- отхвърлено изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемите  В.Н.П. и Ц.О.П. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна. Излагат подробни съображения относно правилността на решението в обжалваната му част. Молят мъззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на СРС- потвърдено в обжалваната му част. Претендират разноски във въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. В тази връзка не могат да бъдат възприети доводите на жалбоподателя за формиране сила на пресъдено нещо относно оставянето без разглеждане на възражението по реда на чл.30, ал.1 от ЗН. С определение №5168 от 06.03.2018г. по ч.гр.д.№2654/2018г. на СГС, І-ви въззивен брачен състав, е отменено определение от 11.09.2017г., поправено с определение от 23.01.2018г. на СРС, 71 състав по гр.д.№7650/2017г. в частта, с която е оставено без разглеждане възражението на ответниците по чл.30 от ЗН, като делото е върнато на СРС с изрично указание за допускане на претенцията до разглеждане и произнасяне по същество.

Решението е и правилно в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

В производството пред първата инстанция са изслушани две единични СТЕ относно стойността на делбения имот и имота- предмет на горепосоченото дарение. Експертизата относно стойността на последния е приета без да бъде оспорена от страните. Заключението относно стойността на имота- предмет на делбата действително е оспорено от процесуалния представител на ищцата, като първоинстанционният съд е допуснал по нейно искане изслушването на тройна СТЕ в о.з. на 27.09.2018г. В следващото съдебно заседание на 12.12.2018г. ищцата е заявила, че не е внесла и няма да внесе депозит за изготвянето на тройната СТЕ, поради което оттегля искането за изслушване на такава. Следователно не е налице твърдяното от жалбоподателката процесуално нарушение. При определяне стойността на имотите и на делбената маса съдът правилно се е съобразил със заключенията на изслушаните единични СТЕ. Правилни са и изчисленията относно разполагаемата и запазената част от наследството на общия наследодател О.Ц.П., починал на 01.12.2015г., както и овъзмездяването на ответниците със сума съответна на размера на намаляването на дарението, поради последващото разпореждане с този имот от страна на ищцата.

Видно от гореизложеното, решението на СРС в обжалваната му част не страда от посочените във въззивната жалба пороци. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателката С.П. следва да заплати на ответниците по жалбата В.Н.П. и Ц.О.П. сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева съгласно представените договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 от ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящият състав намира неоснователно, доколкото това възнаграждение е заплатено общо от двамата ответници по въззивната жалба и е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно наредбата на ВАдвС.

 

По така изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №198327 от 21.08.2019г., постановено по гр.дело №7650/2017г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА С.О.П. с ЕГН********** да заплати на  В.Н.П. с ЕГН********** и Ц.О.П. с ЕГН********** общо сумата от 1000 (хиляда) лева (по 500 лева на всеки един от тях)- разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/