Р Е Ш Е Н И Е № 668
15.05.2018г, гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение,
девети граждански състав, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Велина Дублекова
като разгледа докладваното
от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 999/
2018г.
по описа на ПдОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.463,
ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по постъпила
жалба на „Векра-Стил“ ЕООД, с посочено седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от В.И.П. против Постановление за разпределение по изп.д.№
364/2012г. по описа на ЧСИ М.О., с рег.№ 758 на КЧСИ, район на действие
ОС-Пловдив, предявено с Протокол за предявяване от 24.11.2017г. По изложени
доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното разпределение и връщане на
съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение.
Постъпили са писмени възражения от „Първа
инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление –гр.****, чрез
юриск. Х. П. П. , взискател в изп.производство.
Оспорва се жалбата като недопустима поради несочене на това, в което се
изразява неправилността на обжалваното разпределение, както и като
неоснователна , поради съобразяване с
представените по делото документи и начисляването на таксите и разноските от
съдебния изпълнител за реално извършени действия, както и при правилно
изчисление на сумата, с която се погасява вземането на Банката. Претендира се
присъждане на разноски за юриск.възнаграждение в размер на 150 лева.
Останалите ответници по жалбата – Д.П.К.
и Д.Х.К., „Йовета Глас“ ЕАД- гр.****, „Допа „ЕООД-гр.****, ТД на НАП-**** и
„Дойче Лизинг България“ ЕАД, редовно уведомени за жалбата, не вземат становище
по нея.
Постъпили са мотиви от ЧСИ
М.О. по реда на чл.436, ал.3 ГПК. Заявява становище за процесуална допустимост
на жалбата като подадена в срок, но по същество – неоснователна , по подробно
изложени съображения в тази насока.
Пловдивски окръжен съд като
взе предвид доводите и възраженията на страните, намери следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна в изпълнителното производство и в тридневния по чл.262, ал.2 ГПК тридневен срок / на 27.11.2017г./ от датата на предявяване на
разпределението / 24.11.2017г./
Възражението на ответника по жалбата
„Първа инвестиционна банка“ АД –гр.**** за недопустимост на жалбата
поради нейната бланкетност е неоснователно, доколкото с оглед приложимостта на
основание чл.436, ал.4 ГПК на разпоредбата на чл.260 ГПК, изискване за
мотивиране на жалбата в процесуалния закон не е налице.
Изпълнителното производство е
образувано от взискателя „Първа инвестиционна
банка“ АД –гр.**** / преди „МКБ Юнионбанк“ АД/ против длъжниците „Векра –стил“ ЕООД – гр.****, „Векра билд“
ЕООД-гр.**** / сега „Билд 89“ ЕООД/ и В.И.П. за събиране на вземания по
изпълнителен лист от 15.02.2012г., издадени по ч.гр.д.№ 1760/ 2012г. на
РС-Пловдив след проведено производство по чл.417 ГПК, представляващи по
издадената Заповед за изпълнение №1145
по гр.д.№ 1760/2012г. главница в размер на 99 062.79 лв и законна
лихва в размер на 45 638,72 лева, както и по изпълнителен лист от
13.02.2012г. по издадената заповед за изпълнение № 1126/ 09.02.2012г. в размер
на 177 603.72 лева - главница, лихва за просрочие в размер на
11 241,94 лева, просрочена наказателна лихва в размер на 40 994,92
лева, законна лихва в размер на 103 930.98 лева и съдебни разноски в размер
на 7100 лева.
Принудителното изпълнение за
осребряване имуществото на длъжниците е насочено върху недвижими имоти, вкл.
собственост на длъжника на „Векра-Стил“
ЕООД, ипотекирани в полза на взискателя „ПИБ“ АД, представляващи СОС
56784.531.1668.1.32 и СОС 56784.531.1668.1.33
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г на ИД на АГКК ,
които СОС се намират в сграда №1, в ПИ с идентификатор 56784.531.1668, с адм.
адрес: гр.****, с предназначение гаражи в сградата, съответно с площи от 18,72
кв м и 13.36 кв м, ведно със съответните идеални части от общите части в
сградата и правото на строеж. Проведена
е публична продан на имотите в периода 29.07. – 29.08.2017г. , като с протокол
от 30.08.2017г. за купувач на имота е
обявен наддавачът и взискател по делото
– „Първа инвестиционна банка“ АД-гр.**** за сумите, както следва : 12 012
лв за НИ с идентификатор 56784.531.1668.1.32 и за сумата 8008 лева за НИ с идентификатор
56784.531.1668.1.33, съответно при формирана обща сума за разпределение
20 020 лева.
С обжалваното разпределение
формираната сума от продажната цена на недвижимите имоти в размер на 20 020
лева са разпределени на основание чл.
136, т.1 ЗЗД – 7 235,74 лева, от които:
- авансови такси по ТТР към
ЗЧСИ 5 982 лева, платени от взискателя в хода на изп.производство
- допълнителни разноски по
изп.дело платени от взискателя 215.80 лв - държавни такси
- 500 лв хонорар на вещото
лице по изп.дело
-
дължима такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, изчислена съразмерно при общ размер на вземането
1 346 432,62 лв и събраната част 13 322.20 лв;
На
основание чл.136, т.2 ЗЗД вземания на държавата за данъци върху
имоти, както следва:
- за обект
56784.531.1668.1.32 , гараж 1, с площ 18,72 кв м – 60.68 лв
- за обект 56784.531.1668.1.33 , гараж 2 с площ 13,36 кв
м – 43,31 лв, съответно общо сумата 103,99 лева;
И на основание
чл.136, т.3 ЗЗД вземанията,
обезпечени с ипотека – от стойността на заложените или ипотекирани - 12 680,27 лева – сума за частично
погасяване на вземането на взискателя. Суми за останалите хирографарни
взискатели по реда на чл.136 ЗЗД не са останали.
С
депозираната жалба обжалваното разпределение се счита за неправилно е определен
редът на лицата, които са удовлетворени с постъпилите по изп.дело суми, както и
неправилно за това, че на основание чл.136, т.2 ЗЗД неправилно е определен
размерът на присъдените на държавата вземания за описаните обекти , общо в
размер на 103,99 лева; за това че неправилно е определен на
основание чл.136, т.1 ЗЗД размерът , с който е
удовлетворен съдебният изпълнител общо в размер на 7 235,74 лева,
както и неправилно е изчислена разпределената сума в размер на 12 680,27 лева
за погасяване вземането на взискателя.
Жалбата се явява бланкетна, а
разгледана по същество е неоснователна.
От така описаното постановено
разпределение на формираната от продажната цена на недвижимите имоти сума в
размер на 20 020 лева, са отделени суми за погасяване на вземанията за
разноски за принудителното изпълнение ,
които се ползват с право на предпочитателно удовлетворение в първия ред на
предвидените по чл.136, т.1 ЗЗД вземания, представляващи авансови такси и
разноски, направени в изпълнителното производство от взискателя и съответно тези
дължими на съдебния изпълнител, обективирани по основание и размер в нарочно
съставена сметка № 82803 от 26.10.2017г. / л.1402 по делото/.
Съгласно разпоредбата на
чл.136, т.2 ЗЗД с право на
предпочтително удовлетворение от втори ред се ползват вземанията на държавата за данъци върху определен имот
от стойността на този имот. По
изпълнителното дело е постъпило писмо изх.№ **********/ 02.11.2017г. от Община *****,
с което ЧСИ е уведомен за размера на местния данък върху двата недвижими
имоти , съответно за НИ – гараж 1 с площ от 18,72 кв м,
възлизащ общо за годините 2014 – 2017г. в размер на 55,59 лв, с формирана лихва
за периода – 5,09 лева, а за гараж №2, с площ от 13.36 кв м за същия период –
лихвата е в размер на 39,67 лева, с формирана лихва в размер на 3,64 лева.
Общият сбор на тези вземания за местен данък за посочения период възлиза на
сумата 103, 99 лева, отделена в този размер в обжалваното разпределение във
втория ред по чл.136, т.2 ЗЗД правилно / без включване на удостоверените с цитираното
писмо на Община –**** за вземания за ТБО
и лихви за тези вземания/ .
Съгласно разпоредбата на
чл.136, т.3 ЗЗД с право на
предпочтително удовлетворение от трети ред се ползват вземанията , обезпечени със залог или ипотека от
стойността на заложените или ипотекирани имоти. С обжалваното разпределение в
този ред са отделени суми за вземанията на ипотекарния кредитор, явяващ се и
взискател по делото в размер на разликата след приспадане на общия размер на
отделените суми за погасяване на вземанията по чл.136, т.1 и т.2 ЗЗД и
формираната обща сума от продажната цена на имотите / 20 020 лв/, която сума
възлиза на правилно определения размер от 12 680,27 лева / 20 020
лева – 7 339,73 лв / 7 235,74 лв + 103,99 лв/.
По така изложените съображения не се намери
обжалваното разпределение да се явява незаконосъобразно, по което неправилно да
са включени вземанията съобразно изискванията на чл.136 ЗЗД относно
определеният ред на вземанията, които се ползват с предпочтително
удовлетворение, както и техните размери. С оглед на това следователно жалбата
се явява неоснователна, а обжалваното разпределение подлежи на потвърждаване.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на ответника по жалбата – „ПИБ“ АД
следва да се присъди претендираното юриск.възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл. 437, ал.3 ГПК и чл.78, ал.8 ГПК ,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за разпределение по изп.д.№ 364/2012г. по
описа на ЧСИ М.О., с рег.№ 758 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, предявено
с Протокол за предявяване от 24.11.2017г.
Осъжда „Векра-Стил“ ЕООД, ЕИК: **** със
седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от В.И.П. да заплати на
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
–гр.**** сумата 150 лева / сто и петдесет лева/ - юриск.възнаграждение за
съдебното производство.
Решението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му
пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: Членове: