№ 86
гр. Варна, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500015 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Т. Т., чрез процесуален
представител адв. Д., против решение № 1219/15.11.2024г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 853/2023г. и с което е отхвърлен предявения от него
против Прокуратурата на РБ иск за заплащане на сумата от 200 000 лева,
претендирана като дължимо обезщетени за претърпени неимуществени вреди
– болки и страдания, вследствие на повдигнато му обвинение за престъпление
по чл.198, ал.1 НК вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК, по
което обвинение ищецът е оправдан с присъда №141/30.06.2022г.,
постановена по НОХД №2024/2021г. на ВРС, потвърдена с решение от
25.10.2022г. постановено по ВНОХД №1065/2022г. на ВОС, както и за вредите
в резултат на разглеждане на наказателното производство по същото
обвинение извън разумния срок, ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда - 07.11.2022г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, немотивираност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в
противоречие с материалния закон и трайно установената съдебна практика.
Оспорва се извода на първостепенния съд за недоказаност на твърдените
неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с процесното
наказателно производство. Излагат се подробни аргументи, че ангажираните
1
по делото доказателства – медицински документи, безспорно установяват
психическото му състояние по повод това производство. Наред с това се сочи,
че съдът не се е съобразил с практиката на ВКС и ЕСПЧ, съгласно която
повдигането на обвинения, по които впоследствие лицето е оправдано е
достатъчно да се приеме, че са налице негативни изживявания /претърпени
вреди/, които не е необходимо да бъдат доказвани с ангажирането на гласни и
писмени доказателства. Твърди се, че неправилно съдът е отхвърлил и
искането за обезвреда на вредите, търпени от безспорно установената по
делото продължителност на наказателното производство извън разумния срок.
Отправеното искане е за отмяна на първоинстанционното решение и
уважаване на исковата претенция.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна.
В с.з., чрез процесуален представител въззивната жалба се поддържа.
Представителят на Прокуратурата на РБ – прокурор от Апелативна
прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе, в съответствие с правомощията си по чл.269
ГПК, наведените във въззивната жалба оплаквания, ангажираните
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна
съобрази следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС – Варна се е произнесъл по предявен от въззивника К. Т. Т. иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Изложените в исковата молба фактически основания на така предявения
иск са за образувано срещу въззивника ДП № 19/2018г. по описа на Пето РУ
на МВР – Варна, по което на 14.08.2018г. е бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл.198, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 НК и по което е оправдан с влязла в сила на 25.10.2022г.
присъда, постановена по НОХД № 2024/2021г. на РС – Варна, потвърдена с
решение на ОС – Варна по ВНОХД № 1065/2022г. Сочат се конкретни доводи
за това, че в хода на досъдебното производство са били допуснати множество
нарушения, свързани с обстоятелството, че към момента на повдигане на
обвинението е бил непълнолетен и неспазване на особените правила за
непълнолетни, както и че наказателното производство е продължило извън
разумния срок. Твърди се, че в резултат на повдигнатото му
незаконосъобразно обвинение, поддържано от Прокуратурата в продължение
на пет години, период, надхвърлящ разумния срок според практиката на
ЕСПЧ, е претърпял неимуществени вреди – страх и тревожност, появили се
психически проблеми, установени от преглед при психиатър и предписано
медикаментозно лечение, на 20.06.2021г. направил опит за самоубийство.
Счита, че за възмездяването на същите му се следва заплащане на
обезщетение в размер на общо 200 000 лева, за която сума е и предявената
искова претенция.
С подадения писмен отговор в срока по чл.131 ГПК искът е оспорен от
2
Прокуратурата на РБ с възражения за неговата неоснователност. Твърди се, че
здравословното състояние на въззивника не е свързано с повдигнатото
процесно обвинение, тъй като по същото време срещу него са се водили и
други наказателни производства, по които същият е бил осъден, в т.ч. и с
налагане на наказание „лишаване от свобода“, по повод настоящото
обвинение не му е била налагана мярка за неотклонение и същият не е бил
откъсван от семейната и социалната си среда, не е било допуснато медийно
разгласяване на случая. Оспорва се твърдението за неразумна
продължителност на наказателното производство. В условията на
евентуалност счита, че претендираното обезщетение е прекомерно.
Към настоящия момент между страните липсва спор относно
установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка досежно
воденото срещу въззивника наказателно производство за престъпление по
чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, приключило
с оправдателна присъда, както и по хронологията на извършените по него
процесуални действия.
С постановление от 14.08.2018г. по ДП № 19/2018г. по описа на Пето РУ
на МВР – Варна К. Т., непълнолетен към този момент, е привлечен като
обвиняем за това, че на 17.01.2018г. в съучастие с други лица е направил опит,
чрез употреба на сила, да отнеме чужда движима вещ – парична сума от трето
лице, съставляващо престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК. Първият обвинителен акт срещу него е внесен на
27.11.2019г., по който било е образувано НОХД № 5437/2019г. на РС – Варна,
прекратено с определение от 20.03.2020г. и върнато на ВРП за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения. След връщането му с
постановление от 26.05.2020г. въззивникът отново е привлечен като обвиняем
за същото престъпление, взета е била мярка за неотклонение „подписка“ и на
същата дата е изготвен и внесен нов обвинителен акт. С определение от
14.10.2020г. по НОХД № 14.10.2020г. на РС – Варна производството отново е
било прекратено и върнато на Прокуратурата за отстраняване на допуснати в
досъдебната фаза процесуални нарушения. Последвало е ново повдигане на
обвинение за същото престъпление /постановление от 19.02.2021г./ и внасяне
на трети по ред обвинителен акт от 26.05.2021г., по който е образувано НОХД
№ 2024/2021г. С присъда № 141/30.06.2022г. К. Т. е признат за невинен по
въздигнатото му обвинение. Оправдателната присъда е протестирана от
Прокуратурата като с решение № 209/25.10.2022г. по ВНОХД № 1065/2022г.
на ОС – Варна, влязло в сила от същата дата, въззивният съд я е потвърдил.
Видно от материалите по ВНОХД № 1065/2022г. обвинението е било
поддържано от Прокуратурата до датата на проведеното открито съдебно
заседание – 20.10.2022г., в което представителят на обвинението е заявил, че
не поддържа подадения протест.
В хода на досъдебното производство въззивникът К. Т. се е явявал за
извършване на процесуалните действия по предявяване на обвинението и
3
следващият от това разпит като обвиняем, за предявяване на материалите и за
извършване на СПЕ. Други процесуални действия с негово участие не са
извършвани. Чрез процесуалните си представители е правил искания пред
органа на разследването за събиране на доказателства.
По образуваните съдебни производства е участвал в проведените общо 8
открити съдебни заседания /три разпоредителни и за събиране на
доказателства/, а по негово искане поради служебна ангажираност на
процесуалния му представител са били отложени/пренасрочени три съдебни
заседания.
Не е спорно, а това е установено и от приетата като доказателство
справка-бюлетин за съдимост, че в периода на времетраене на процесното
наказателно производство срещу въззивника са се водили и други наказателни
дела, по които са били постановени осъждания – за извършено на 01.10.2017г.
престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 63, ал.1, т.3, вр. чл. 55,
ал.1, т.2, б.“б“ НК, за което съгласно одобрено по НОХД 3735/2019г. на РС –
Варна споразумение от 20.08.2019г. му е наложено наказание „пробация“; за
извършено на 02.09.2019г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр.2 вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл. 63, ал.1 НК, за което с одобрено по НОХД № 3012/2019г. на РС –
Варна споразумение от 02.09.2019г. отново му е наложено наказание
„пробация“; за престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 пр.1 вр.чл. 63, ал.1, т.5
вр. чл. 54, ал.1 НК, признат за виновен с присъда № 224/07.10.2019г. по НОХД
№ 3124/2019г., влязла в сила на 23.10.2019г. и наложено наказание
„обществено порицание“; за извършено на 30.04.2017г. престъпление по чл.
330, ал.3, пр.1-во, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, т.3 НК, за което с влязла в сила
11.10.2021г. присъда № 75/16.12.2019г. по НОХД № 110/2019г. на ОС – Варна,
изменена с решение на АпС по ВНОХД 94/2021г., му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален общ режим.
Присъдата е приведена в изпълнение като съгласно справка от Затвора –
Варна същият е постъпил там на 15.10.2021г.
В процесния период въззивникът К. Т. е бил обвиняем/подсъдим и по
водено срещу него наказателно производство за извършено на 28.01.2018г.
престъпление по чл. 116, ал.1, т.11, пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, пр.2, вр.
чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.2, т.1 и чл. 54 НК /опит за убийство, извършен по
хулигански подбуди/. По това обвинение също е бил признат за виновен с
постановена присъда № 3/16.03.2022г. на АпС – Варна по ВНОХД №
346/2021г., с която му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от шест години при първоначален строг режим. Със същата е извършено
групиране на това наказание с останалите осъждания като е постановено да
изтърпи най-тежкото – лишаване от свобода за 6 години, увеличено на
основание чл.24 НК с една година, т.е. седем години при първоначален строг
режим и при зачитане срока на наложените вр. обвинението по чл.116 НК
мерки за процесуална принуда „задържане под стража“ и „домашен арест“.
Тази присъда е влязла в сила на 17.01.2023г., т.е. след приключване на
процесното наказателно производство.
4
Спорните въпроси между страните са относно това дали въззивникът е
претърпял претендираните от него неимуществени вреди, респ. дали същите
са в причинна връзка именно с процесното обвинение, по което е бил
оправдан, продължило ли е същото в неразумен срок и при положителен
отговор на тези въпроси - какъв е справедливия размер на следващото се
обезщетение.
Наличието на повдигнато обвинение, по което въззивникът е бил
оправдан ангажира отговорността на Държавата, чрез Прокуратурата, по чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ вр. чл.4 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от него
неимуществени вреди, които са пряка причинно-следствена връзка с това
незаконно обвинение. Повдигането и на други обвинения, по които лицето е
било осъдено в същия период, не изключва тази отговорност, но в този случай
това обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне справедливия
размер на дължимото обезщетение по см. на чл.52 ЗЗД, доколкото
възмездяването на засегнатите неимуществени блага изисква преценка на
всички конкретни относими обстоятелства, каквото безспорно се явява и
осъждането за други престъпления /в т.см. т.11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на
ВКС и константната съдебна практика, напр. решение № 39/29.01.2025г. по
гр.д. № 3546/2022г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 145827.09.2022г. по гр.д. №
3365/2021г. на ВКС, ІV г.о. и др./.
Наред с това в съдебната практика непротиворечиво се приема, че при
повдигнати повече от едно обвинения, независимо дали са в рамките на едно
наказателно производство или в отделни, но съвпадащи изцяло или частично
по време, лицето търпи негативни изживявания от всички тях, без да може да
се разграничат неимуществените вреди за всяко поотделно, поради това и
вредите следва да бъдат определени глобално, с оглед всички водени
наказателни производства, но размерът на следващото се обезщетение следва
да бъде определен само за онези производства, които са основание за
възникване на отговорността по ЗОДОВ /решение № 39/29.01.2025г. по гр.д.
№ 3546/2022г. на ВКС, ІV г.о./.
От ангажираните по делото доказателства – направления за извършени
медицински прегледи от психиатър и рецепти за изписвани лекарства, съдът
приема за доказано, че в периода от повдигане на процесното обвинение до
влизане в сила на оправдателната присъда по него, въззивникът е бил
диагностициран с тревожно разстройство, депресивна симптоматика, по повод
на което му е било назначено съответно лечение с антидепресанти. Не се
оспорва от ответната страна, а на това сочи и представения амбулаторен лист
от 20.06.2021г., че на посочената дата е извършил опит за самоубийство.
Отчитайки липсата на доказателства, сочещи за други житейски
неблагополучия в този период, вън от водените срещу него множество
наказателни дела, следва и извода, че това му психично състояние е в пряка
причинна връзка именно с повдигнатите по тях обвинения, в т.ч. и
процесното.
5
Аргумент за този извод е и приетото в практиката на ЕСПЧ и на
касационната инстанция, съгласно която по отношение на неимуществените
вреди е налице силна, но оборима житейска презумция, че както незаконно
повдигнатото обвинение, така и неразумната продължителност на
производството по него причиняват такива, поради което по начало не е
необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени
вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което е предприета незаконна
наказателна репресия, респ. същата е продължила извън рамките на разумния
срок, като страх от неоснователно осъждане, притеснения и безпокойство за
развитието на делото, накърняване на чувството за справедливост и на
доверието в държавността /в т. см. Scordino с/у Италия; Smirnova с/у Русия,
1999г.; Д. и Х. срещу България и др. решения на ЕСПЧ, а също и решение №
306/22.10.2019г. по гр.д. № 4482/2017г., решение № 272 от 27.01.2020г. по гр.д.
№ 924/2019г. и решение № 48/06.04.2020г. по гр.д. № 1610/2019г., и трите на
IV г.о. на ВКС, определение № 3272/26.06.2024г. по гр.д. № 4511/2023г. на
ВКС, ІV г.о./.
Ето защо съдът приема за доказано, че в резултат и на повдигнатото му
незаконно обвинение въззивникът К. Т. е търпял неимуществени вреди,
изразяващи се в притеснения, страх и тревожност. Такива са търпени и от
неговата продължителност, която безспорно надхвърля разумния срок по см.
на чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
изхождайки от визираните в Конвенцията и чл.2б, ал.2 ЗОДОВ критерии.
Общата продължителност на досъдебната и съдебната фаза е четири години и
два месеца, като деянието, за което е привлечен като обвиняем не се
характеризира с фактическа и правна сложност. Обемът на извършените
процесуално-следствени действия в досъдебното производство не обосновава
оправдана продължителност на разследването в този срок, при отчитане и
специалните правила за делата срещу непълнолетни. В хода на същото са били
допуснати процесуални нарушения, което е обусловило двукратното връщане
на делото от съда на органа на разследването, а в същото време поведението
на въззивника не е рефлектирало съществено върху общата продължителност
на процеса /по негово искане поради служебна ангажираност на процесуалния
му представител са били отложени/пренасрочени три съдебни заседания, а по-
голямата продължителност на процеса се отнася за досъдебната фаза/.
Съгласно дадените разрешения с ТР № 1/2022г. на ОСГК на ВКС
нарушението на чл.6, §1 от Конвенцията при незаконно обвинение е част от
основанието на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, поради което и в присъденото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди по него се включва и
обезщетяването за това нарушение. Определя се едно общо глобално
обезщетение, но в мотивите си съдът е длъжен да посочи каква част от него се
6
отнася за вредите от неразумния срок на производството.
С оглед на горното съдът определя, че справедливия по см. на чл.52 ЗЗД
еквивалент на претърпените от въззивника неимуществени вреди е сумата от
5 000 лева, от която 3 000 лева са за нарушеното право по чл.6, §1 от
Конвенцията.
За да постанови този резултат съдът отчита в съвкупност конкретно
установените по делото относими обстоятелства – доказания обем на
претърпените неимуществени вреди, техния интензитет и продължителност,
възрастта и личността на въззивника, отражението на воденото наказателно
производство върху здравословното му състояние, личен и социален живот,
характера и тежестта на повдигнатите обвинения, наложените мерки на
процесуална принуда и извършените процесуални действия с негово участие,
продължителността на наказателния процес, водените други наказателни
производства и постановени в същия период осъждания, както и при
съобразяване общественото възприятие за справедливост на съответния етап
на обществено-икономическото развитие в страната.
В резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение
въззивникът е претърпял негативни изживявания, изразяващи се в
притеснения и страх от осъществяваната наказателна репресия и
възможността да бъде осъден, които не надхвърлят обичайните вреди в
подобни случаи. Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление,
за което поради това, че към датата на деянието К. Т. е бил непълнолетен,
максималното наказание, което би получил при осъждане е три години
лишаване от свобода /чл.63, ал.1, т.3 НК/. Както към момента на повдигане на
обвинението – 14.08.2018г., така и за част от периода на досъдебната фаза /до
13.03.2019г./ също е бил непълнолетен, което предполага по-голяма уязвимост
поради липса на зрялост. В същото време обаче срещу него са се водили и
други наказателни производства за деяния, извършени в периоди, близки до
процесното, за които са постановени осъдителни присъди, което сочи за
трайно незачитане на установения правов ред. Съдът приема, че тези
производства и осъждания имат по-голям принос за негативните изживявания,
търпени от въззивника и най-вече постановените през времетраене на
настоящото наказателно производство присъди с наложено наказание
„лишаване от свобода“ – присъда № 75/16.12.2019г. по НОХД № 110/2019г.,
влязла в сила на 11.10.2021г. и присъда № 3/16.03.2022г., постановена по
ВНОХД № 346/2021г. по повдигнатото обвинение за опит за убийство по
хулигански подбуди. Аргумент за това е и обстоятелството, че по настоящото
наказателно производство по отношение на въззивника не са налагани мерки
на процесуална принуда, които да са го откъснали от неговата семейна и
социална среда. Мярка „задържане под стража“, съответно привеждане в
изпълнение на присъдата по НОХД № 110/2019г., е имало по тези други
производства. В тази връзка съдът намира за недоказано твърдението, че
единствено процесното наказателно производство е причина за направения
суициден опит. Към 20.06.2021г. по настоящото обвинение е бил внесен
7
последния обвинителен акт от 26.05.2021г. с насрочено разпоредително
заседание /НОХД № 2024/2021г./, но в същото време към тази дата вече е била
постановена осъдителната присъда по НОХД № 110/2019г. с наложено
наказание лишаване от свобода /макар все още невлязла в сила/, както и
внесен обвинителен акт по повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1, т.11 вр.
чл.115, вр. чл.18, ал.1,пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.2, т.1 и чл.54 НК.
Неразумната продължителност на поддържаното незаконно обвинение
обаче безспорно е рефлектирала върху интензитета на претърпените от
въззивника неимуществени вреди, не само поради тяхната продължителност
във времето, но и поради обстоятелството, че наличието на това обвинение е
имало значение за наложената мярка „задържане под стража“ по делото за
опита за убийство /изрично отчитано в мотивите на съда при налагането й/.
Поради това и съдът определя посочения по-горе по-голям дял на следващото
се обезщетение за нарушеното право по чл.6, §1 ЕКЗПЧОС.
С оглед на така изложеното исковата претенция е основателна до размер
на сумата от общо 5 000 лева като за горницата до претендираната сума от
200 000 лева искът следва да се отхвърли.
Върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва, считано от
влизане на оправдателната присъда в сила, но с оглед заявеното искане такава
следва да бъде присъдена от датата на завеждане на исковата молба –
07.11.2022г.
Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която исковата претенция е отхвърлена до размер на сумата от 5 000
лева и вместо него постановено друго в изложения по-горе смисъл.
В останалата част за отхвърляне на иска за горницата над 5 000 лева до
претендираните 200 000 лева, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Въззивникът има право да му бъдат възстановени направените от него
разноски съобразно правилото на чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Поради
освобождаването му при условията на чл.83, ал.3 ГПК държавна такса не е
заплащана. Представен е договор за заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред ОС в размер на 1 500 лева, който размер не е прекомерен.
С оглед на това следващите се разноски за уважената част от исковата
претенция, които Прокуратурата следва да бъде осъдена да му заплати са в
размер на 37.50 лева.
Разноски за въззивната инстанция не са претендирани.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1219/15.11.2024г. на ОС – Варна, постановено по
8
гр.д. № 853/2023г. в частта, в която е отхвърлен предявения от К. Т. Т. против
Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ до размер
на сумата от 5 000 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на К.
Т. Т., ЕГН ********** сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на
повдигнато му обвинение за престъпление по чл.198, ал.1 НК вр. чл. 20, ал.2,
вр. чл.18, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК, по което е оправдан с присъда №
141/30.06.2022г., постановена по НОХД № 2024/2021г. на РС - Варна,
потвърдена с решение от 25.10.2022г., постановено по ВНОХД № 1065/2022г.
на ОС - Варна, както и за вредите в резултат на разглеждане на наказателното
производство по същото обвинение извън разумния срок, ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда -
07.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1219/15.11.2024г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 853/2023г. в останалата му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на К.
Т. Т., ЕГН ********** сумата от 37.50 лева /тридесет и седем лева и петдесет
стотинки/, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в първоинстанционното производството, съобразно уважената част от иска, на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9