Р Е
Ш Е Н
И Е
№
387 29.09.2020г.
град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 404 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК
във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на М.А.С. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. С.З. ***, уточнена с писмена молба вх. №
3878/ 17.07.2020г., против Решение № 62151/ 18.04.2019г., издадено от Началник
отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора и против Акт за
установяване на задължение по декларация № 62151/ 07.06.2018г., издаден от старши
инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, потвърден с
Решение № 62151/ 18.04.2019г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Стара Загора, с който на жалбоподателя М.С. са
установени и определени задължения към бюджета на Община Стара Загора за данък
върху превозните средства за периода 2013г. – 2017г. и лихви за просрочие общо
в размер на 1057.24 лева, от които 821.43лв. главница и лихви в размер на 235.81лв.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на Акт за
установяване на задължение по декларация № 62151/ 07.06.2018г. и на
потвърждаващото го Решение № 62151/ 18.04.2019г. на Началник отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Стара Загора, по съображения за издаването им в
противоречие и при неправилно приложение на закона и
при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че за придобития от него през 2012г.
лек автомобил марка „Волво“ с рег. № ******, не е подал декларация по чл.54,
ал.1 от ЗМДТ и съответно че не е заплащал данък върху превозните средства за
автомобила, вкл. за периода 2013г. – 2017г., като поддържа, че към момента на
издаване на Акт за установяване на задължение по декларация № 62151/ 07.06.2018г., е
изтекъл 5-годишния преклузивен срок по чл. 109, ал.1 от ДОПК за образуване на
административно производство за установяване на данъчните задължения. По съображения, че от една страна е преклудирано правото на органите по
приходите за образуване на производство по чл.107, ал.3 от ДОПК, а от друга
страна че задълженията за данък върху превозните средства за периода 2013г. –
2017г. са погасени по давност при прилагането на чл.171, ал.1 от ДОПК, е
направено искане да бъдат отменени Акт за установяване на задължение по декларация № 62151/
07.06.2018г. и потвърждаващото го Решение № 62151/ 18.04.2019г. на
Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Местни
данъци и такси” при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа изложените
в Решение № 62151/ 18.04.2019г. съображения, че към момента на издаване на Акт
за установяване на задължение по декларация № 62151/ 07.06.2018г. за задълженията на М.С. ***
за данък върху превозните средства за периода 2013г. – 2017г., не е изтекъл
5-годишния преклузивен срок по чл.109,
ал.1 от ДОПК.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
С Договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 01.03.2012г., жалбоподателят в
настоящото производство – М.А.С., е закупил лек
автомобил марка „Волво“ модел V 40 рама № YV1VW1623WF243235. От
представеното Свидетелство за регистрация част I, Удостоверение рег. №
201228000248 от 19.06.2020г. от сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора и справка
от информационната система на КАТ, е видно, че на -1.03.2012г. автомобилът е регистриран за
движение в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора на името на М.А.С.,
в качеството му на собственик, с рег.№ ******. М.С. не е подал
Декларация по чл.54 ал.1 от ЗМДТ /в приложимата към 2012г. редакция на
разпоредбата/ за придобития лек автомобил. Регистрацията на автомобила е
прекратена на 23.10.2017г.
След
извършена проверка по реда на чл.107, ал.3, изр. трето от ДОПК от орган по
приходите в Община Стара Загора, въз основа на данни от регистъра на пътните
превозни средства, поддържан от МВР, е констатирано, че М.А.С. - собственик на
лек автомобил марка „Волво В 40“ с рег. № ******, регистрирано да движение
01.03.2012г. и с прекратена регистрация за движение от 23.10.2017г., в
качеството си на задължено лице за заплащане на данък върху превозните
средства, не е подало декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ в двумесечен срок от
датата на придобиване на автомобила, съотв. не е заплащал дължимия се данък
върху превозните средства за притежавания от него автомобил. С оглед на
констатираните задължения на лицето към бюджета на Община
Стара Загора за данък върху превозните средства, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 от ЗМДТ, в хипотезата на неподадена декларация по чл.54,
ал.1 от ЗМДТ, е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № 62151/ 07.06.2018г. от Динко Георгиев на длъжност старши инспектор в
отдел „МДТ” в Община Стара Загора, определен за орган по приходите със Заповед
№ РД-25-152 от 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора. С посочения АУЗД е определен размера на
задълженията за данък върху превозните средства по периоди и лихвите за
просрочие към тях, изчислени към 07.06.2018г. за лек автомобил марка „Волво В 40“, рег. № ******, рама № YV1VW1623WF243235, с максимална
мощност на двигателя 103 KW, година на производство /първа регистрация/ - 1998г.,
прекратена регистрация за движение от 23.10.2017г., както следва:
данък върху превозни средства за 2013г. в размер на 169.95лв и лихва за
просрочие в размер на 81.73лв.; данък върху превозни средства за 2014г. в
размер на 169.95лв и лихва за просрочие в размер на 64.49лв.; данък върху превозни средства за 2015г. в
размер на 169.95лв и лихва за просрочие в размер на 47.68лв.; данък върху превозни средства за 2016г. в
размер на 169.95лв и лихва за просрочие в размер на 30.43лв и данък върху
превозни средства за 2017г. в размер на 141.63лв и лихва за просрочие в размер
на 11.48лв или общо задължения в размер на 1057.24 лева, от които
821.43лв. главница и лихви в размер на 235.81лв. Размерът на задълженията е
определен при използване на данните от регистъра на пътните превозни средства,
поддържан от МВР и при прилагането на чл.43, ал.1 от Наредбата за определянето
и администрирането на местните данъци на територията на Община Стара Загора във
вр. с чл. 55, ал.1 от ЗМДТ /в приложимите им редакции/.
В нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК, М.С.
е подал жалба до Началник отдел „МДТ” в Община Стара Загора срещу издадения
АУЗД, с искане за неговата отмяна, като постановен след изтичане на
преклузивния срок по чл.109, ал.1 от ДОПК.
В производство по чл.155 ал.2 от ДОПК, с Решение № 62151/ 18.04.2019г.
на Началник отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Стара Загора, изцяло е потвърден
АУЗД № 62151/ 07.06.2018г., като е прието за неоснователно възражението, че
производството за установяване на задълженията за данък върху превозните
средства е образувано слез изтичането на преклузивния 5-годишен срок по чл.109,
ал.1 от ДОПК.
По делото са представени
и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения АУЗД № 62151/ 07.06.2018г. и потвърждаващото
го Решение № 62151/ 18.04.2019г. на Началник отдел „МДТ”
при Община Стара Загора. Като доказателства са приети и представените от
жалбоподателя Договор за покупко-продажба на МПС от 01.03.2012г. и фактура от същата
дата, СРМПС част I, Удостоверение рег. № 201228000248 от
19.06.2020г. от сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора.
Към материалите по делото са
приложени препис – извлечения от Наредбата за определянето и администрирането
на местните данъци на територията на община Стара Загора, в приложимите й
редакции.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения АУЗД № 62151/
07.06.2018г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
В чл. 144 от ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се
обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този
кодекс не е предвидено друго. Единственото специално правило за обжалване на
АУЗД е относно органа, пред който се осъществява обжалването по
административен ред. Относно останалите правила за
обжалване на АУЗД важат правилата за обжалване на ревизионните актове,
регламентирани в дял трети на
ДОПК - "Обжалване". В разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК
е предвидено, че ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155
/решението на решаващия орган при обжалването по административен ред/, може да
се обжалва пред административния съд в 14-дневен срок от получаването на
решението. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност в производство по реда на
чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, подлежи АУЗД,
в частта му, в която е потвърден с решението на ръководителя на звеното за
местни приходи в съответната община, упражняващ правомощия на Териториален директор
на НАП по см. на чл.4, ал.5 от ЗМДТ, а не
потвърждаващото АУЗД решение. В този смисъл съдът приема, че предмет на съдебно
обжалване е Акт за установяване на задължение по декларация № 62151/ 07.06.2018г.,
потвърден с Решение № 62151/ 18.04.2019г. на Началник отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Стара Загора.
Оспорването, като
направено в законово установения срок /считано от датата на връчване на Решение
№ 62151/ 18.04.2019г. – 13.06.2020г.; от легитимирано лице с правен интерес и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Задължението за данък върху
превозните средства представлява публично общинско вземане, съгласно чл.162,
ал.2, т.1 от ДОПК във вр. с чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166,
ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва
по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък
върху превозните средства /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/,
приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1
от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4,
ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на общинската
администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията
на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален
директор на НАП.
Акт за установяване на
задължение по декларация № 62151/ 07.06.2018г. е издаден от длъжностно
лице на длъжност старши инспектор в отдел „МДТ” в Община Стара Загора, надлежно
определено да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията
на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г. на Кмета
на Община Стара Загора. Следователно
обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на
неговите правомощия.
Оспореният АУЗД е постановен в предписаната от закона
форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като е
обоснован в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна
страна. Посочено е, че АУЗД № 62151/
07.06.2018г. се издава на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл. 4 от ЗМДТ, като от съдържанието на акта е несъмнено, че същият е издаден служебно, в
хипотезата на неподадена от данъчно задълженото лице декларация по чл.54, ал.1
от ЗМДТ. Обосновано е съществуването на законово регламентирано задължение за М.С.
за заплащане на данък върху превозните средства към бюджета на Община Стара
Загора за периода 2013г. – 2017г. /до прекратяване регистрацията на автомобила/,
като собственик на МПС, подлежащо на облагане с посочения данък. В обстоятелствената част на АУЗД подробно е
описан реда за определяне и начина на изчисляване размера на данъчните
задължения.
Съдът не констатира
допуснати нарушения на административно-производствените правила, включително
при образуването на производството по чл.107, ал.3 от ДОПК за установяване на
задълженията на М.С. за данък върху превозните средства за периодите на 2013г.
– 2017г. и при извършеното установяване на релевантните за определените
задължения факти и обстоятелства. Основното възражение на жалбоподателя се
свежда до това, че към момента на издаване на Акт за установяване на задължение по
декларация № 62151/ 07.06.2018г., е изтекъл 5-годишния преклузивен срок по чл.
109, ал.1 от ДОПК за образуване на административно производство за установяване
на данъчните задължения. Това възражение съдът приема за неоснователно,
по следните съображения:
Съгласно чл. 109,
ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения
за данъци по този кодекс,
когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена
декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на
годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в
случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Приложимостта
на посочената разпоредба в процедурата
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, е безспорна. Противно на поддържаното от
жалбоподателя, към момента на издаване на оспорения АУЗД, не е изтекъл срокът
по чл. 109, ал. 1 от ДОПК,
преклудиращ възможността на органа по приходите да образува производство за
установяване на задължения за данък върху превозните средства за периода 2013г.
– 2017г. Според задълженото лице, декларацията по чл. 54, ал.1
от ЗМДТ е следвало да бъде подадена до 01.05.2012г. /в двумесечен
срок от придобиването на автомобила, считано от 01.03.2012г./, поради което
преклузивният петгодишен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е изтекъл на 01.05.2017г., а
постановеният след този срок /на 07.06.2018г./ АУЗД, се явява
незаконосъобразен. Тълкуването на жалбоподателя, че производство за
установяване на задължения за данъци може да се проведе само в рамките на
петгодишния срок от декларирането /респ. от изтичането на срока, в който е
следвало да бъде подадена декларацията/, според съда не намира каквото и да е
било законово основание и не кореспондира на вложения от законодателя смисъл на
правилото, регламентирано с разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК. Това правило
следва да се тълкува като се съобразява спецификата на задълженията и
декларирането по ЗМДТ. Задължението за данък върху превозните средства възниква
по силата на закона с придобиване на регистрирано превозно средство, което ППС следва
да се декларира еднократно, като данъчното задължение се установява въз основа на декларираното пред общинските данъчни власти и се
изпълнява периодично. За определяне на
задълженията по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен период (ежегодно
или ежемесечно), а еднократно при придобиване на имот/МПС или при промяна на
обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка. Следователно не
съществува задължение за данъчно задълженото лице всяка година да подава
декларация с цел определяне на данъка върху притежаваното превозно средство за
съответната календарна година. Веднъж възникнало по силата на закона,
задължението се дължи за всяка календарна година, докато не настъпи предвиден в
правната норма факт, който да го прекрати или измени, т. е. съществува законова
фикция, че при липса на промяна в обстоятелствата, първоначално
подадената декларация "замества" декларациите за следващите
календарни години /в този смисъл е и трайната съдебна практика/. Следователно
при неподаването на първоначална декларация по чл. 54, ал. 1
от ЗМДТ е налице основание за приложение спрямо всеки последващ
данъчен период на хипотезата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК "е следвало да бъде подадена
декларация". Поради изложеното законосъобразно издаденият на 07.06.2018г. АУЗД
обхваща периода 2013г. – 2017 г., тъй като петгодишният преклузивен срок по
чл. 109, ал. 1 от ДОПК, изтича, както следва: за задълженията
за 2013г. - на 31.12.2018г.; за задълженията за 2014г. - на 31.12.2019г.; за
задълженията за 2015г. - на 31.12.2020г.; за задълженията за 2016г. - на
31.12.2021г. и за задълженията за 2017г. - на 31.12.2022г. Следователно по
отношение на задълженията на М.С. за данък върху превозните средства за
периодите на 2013г. – 2017г., не е изтекъл срокът по чл. 109, ал.1 от ДОПК, преклудиращ правото на органите по приходите да
издадат акт за установяване на данъчните задължения. Съответно не е налице
законово предвидената в чл.109, ал.1 от ДОПК отрицателна процесуална
предпоставка, съставляваща пречка за образуването и провеждането на
административно производство по чл.107, ал.3 от ДОПК за установяване на тези
задължения.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че обжалваният
АУЗД е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон,
като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на
превозните средства. В разпоредбата на чл.52, т.1 от ЗМДТ е регламентирано, че
с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани
за движение по пътната мрежа в РБългария. При прилагане на посочената
нормативна регламентация следва извода, че задължението за заплащане на данък
върху превозните средства възниква за собственика на ППС, което е регистрирано
за движение по пътната мрежа в РБългария. В случая от фактическа страна по
делото е безспорно установено, че с Договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство от 01.03.2012г., жалбоподателят в настоящото производство – М.А.С.,
е придобил лек автомобил марка „Волво“ модел V 40 рама № YV1VW1623WF243235,
като от представените Свидетелство за регистрация на МПС част I, Удостоверение
рег. № 201228000248 от 19.06.2020г. от сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора и
справка от информационната система на КАТ, е видно, че автомобилът е
регистриран за движение на 01.03.2012г. в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
– Стара Загора на името на М.А.С., в качеството му на собственик, с рег.№ ******,
както и че регистрацията на автомобила е прекратена, считано от 23.10.2017г.
Съгласно чл.54, ал.1 от ЗМДТ /в приложимата редакция на разпоредбата, ДВ бр. 95/
2009г./, собствениците на превозни средства декларират пред общината по
постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства
в двумесечен срок от придобиването им, като за превозните средства, които не са
регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от
датата на регистрацията им за движение. В случая жалбоподателят не оспорва обстоятелството,
че не е подал в Община Стара Загора декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за
притежавания лек автомобил марка „Волво В 40“, рег. № ******, каквото
задължение е съществувало за М.С. като собственик на превозно средство, към
момента на придобиване на собствеността. Несъмнено лекият автомобил,
регистриран за движение по пътната мрежа в РБългария, е бил обект на облагане с
данък върху превозните средства, съгласно чл. 52, т.1 от ЗМДТ, съответно М.С.,
като собственик на превозното средство, е бил задължено лице по смисъла на
чл.53 във вр. с чл.52, т.1 от ЗМДТ за данък върху превозните средства за
притежавания от него лек автомобил. Жалбоподателят не оспорва и
обстоятелството, че за данъчните периоди от 2013г. до 2017г. вкл. /до прекратяване
на регистрацията на лекия автомобил/, данък върху превозните средства за посоченото
МПС не е бил внасян в бюджета на община Стара Загора. Ето защо правилно и
законосъобразно на М.С. е издаден Акт за установяване на задължение по декларация
№ 62151/ 07.06.2018г. в хипотезата на чл. 107, ал.3, изр. трето от ДОПК –
служебно, поради неподаване от задълженото лице на декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ.
Размера на установените
данъчни задължения, както и на лихвата за забава, не се оспорват от
жалбоподателя. При извършената служебна проверка съдът установи, че размерът на
задълженията за данък върху превозните средства за периодите на 2013г. – 2017г.
е определен в съответствие с регламентацията по чл.43, ал.1, т.4 от Наредбата
за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община
Стара Загора /изм. с Решение № 347/ 29.01.2009г. на ОбС – Стара Загора, в сила
от 01.01.2010г. и приложима за процесните периоди/, във вр. с чл.55, ал.1 от ЗМДТ /в приложимата й редакция/, при съобразяване на данните от регистъра на
пътните превозни средства, поддържан от МВР, относно мощността на двигателя на
МПС /103 КW/ и годината на производство
– първа регистрация на автомобила /1998г./. Съответно правилно и законосъобразно дължимият се данък върху
превозните средства за 2013г., 2014г. 2015г. и 2016г. е определен като такъв в
размер на 169.95лв. годишно /за леки автомобили с
мощност над 74кW до 110кW вкл. и над 14 години от годината на производството – 1.65 за 1Кw/. С оглед прекратената,
считано от 23.10.2017г., регистрация на МПС, в съответствие с чл.58, ал.4 от ЗМДТ, за 2017г. данъкът е определен в размер, съответстващ на дължимия се до м.
октомври 2017г. включително, в размер на 141.63лв. Независимо, че по аргумент
от чл. 60, ал.2 от ЗМДТ, задължение за заплащане на данък върху превозното
средство е съществувало и за периода м. март – м. декември 2012г., при
съобразяване на нормата на чл.109, ал.1 от ДОПК и поради изтичането на
нормативно регламентирания преклузивен срок за образуване на производство за
установяване на това задължение, правилно обжалваният акт не обхваща
задължението за данък върху превозните средства за 2012г. Противно на
твърденията на жалбоподателя, по отношение на задълженията за данък върху
превозните средства за периодите на 2013г. – 2017г., към момента на издаване на
оспорения АУЗД № 62151/ 07.06.2018г., не е изтекъл петгодишния давностен срок
по чл.171, ал.1 от ДОПК, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати съответното публично задължение. А с
издаването на АУЗД давността се явява прекъсната на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК и е започнала да тече нова давност.
С оглед на
изложеното съдът намира, че Акт за установяване на задължение по декларация №
62151/ 07.06.2018г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и
такси” в Община Стара Загора, потвърден с Решение № 62151/ 18.04.2019г. на
Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, е
законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона
форма; постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се
явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на направените
по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1, изр. второ и трето от ДОПК и при прилагането на чл.36 от
Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.1,
т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на ответника се следва определяне на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 304лв. С оглед обаче на заявената от процесуалния
представител на ответника претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, М.С. следва бъде осъден да заплати на
Община Стара Загора сумата от 300лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.160, ал.1, предл. последно от
ДОПК и чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.С. *** против Акт за установяване на
задължение по декларация № 62151/ 07.06.2018г., издаден от старши инспектор в
отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, потвърден с Решение №
62151/ 18.04.2019г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара
Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА М.А.С. ***, ЕГН **********,*** сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: