№ 506
гр. С., 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000500473 по описа за 2025 година
и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на ответника Гаранционен фонд и насрещна въззивна жалба на ищеца Е. Б. Е.
чрез адв. С. Н. срещу решение № 4303 от 16.07.2024 г. на СГС, Първо ГО, 13 състав по
гр.д.9552/2022 г., с което ГФ е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди настъпили при ПТП на 07.05.2022 год. в размер на 20 000 лв.,
ведно със законна лихва върху посочената сума от 10.09.2022 г. до окончателното й
изплащане и разноски в общ размер на 749 лв. като е отхвърлен предявения иск за
неимуществените вреди над уважения размер от до претендирания от 30 000 лв. като
неоснователен.
Ответникът обжалва решението за сумата над 10 000 лева, като твърди, че
обезщетението е завишено.
Ищецът иска уважаване на иска в пълния му размер, като твърди несправедливо
занижено обезщетение.
В рамките на въззивното производство предмет на разглеждане е и частна жалба
на ГФ срещу определение на СГС по чл. 248 ГПК от 16.09.2024 г. От адв. Н. е подаден
отговор на частната жалба.
Няма отправени доказателствени искания и не се е наложило служебното
събиране на доказателства.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател чрез писмена молба, а насрещния
въззивен жалбоподателя чрез адв. П. поддържат изложените тези.
Третите лица-помагачи на страната на ответника не изразяват становище пред
въззивната инстанция.
1
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния
съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни.
Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, както и че вредите са причинени на територията
на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което са налице
предпоставките за отговорност на Гаранционния фонд по чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ. Спорно пред въззивната инстанция е справедливото обезщетение
за неимуществени вреди.
От представените пред СГС медицински документи и назначената съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от д-р Х. М., се установяват следните увреждания
във връзка с ПТП: лека черепно-мозъчна травма, преценена след болнично лечение в
неврохирургична клиника като мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, без
пълна загуба на съзнание, повърхностна рана в лява слепоочна област на главата,
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел /навяхване на врата/ с
радикулопатия и контузия на лявото рамо. След оказана спешна медицинска помощ в
УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ" е проведено е 3-дневно медикаментозно и
инфузионно лечение в УМБАЛ „Света Анна" АД - С., Клиника по неврохирургия.
Лечението е продължено в домашно-амбулаторни условия, при спазване на лечебно-
охранителен режим и наблюдение от личен лекар и невролог. Според д-р М. в резултат
на полученото увреждане ищецът е претърпял интензивни болки и страдания в
продължение на 30 дни и умерени до 2 месеца, а сегашните оплаквания имат
комплексен характер, с водещи придружаващите заболявания, които са: артериална
хипертония, еризипел на десен горен крайник, захарен диабет тип 2 на
медикаментозна терапия от 2016 г., поставен пейсмейкър от 2018 г., състояние след
стентиране 2020 г., шийна остеохондроза. Тези заболявания се отразяват както на
възникването, така и на протичането на травматичните увреждания. Изтръпване на
пръстите на лявата ръка се дължи на травматична увреда на шийни нервни коренчета,
потвърдено и от ЕМГ изследване. Вещото лице е категорично, че пострадалият не е
губил съзнание, както и че е излекуван от преките увреждания при инцидента. При
прегледа се установява разреждане на космената покривка на кожата в лявата
слепоочна област, като ищецът съобщава за периодичен дискомфорт и
главозамайвания.
Разпитан пред първата инстанция, св. Ц. М., който живее на семейни начала с
дъщерята на ищеца, разказва, че ищецът му се обадил след ПТП и свидетелят отишъл
на мястото на инцидента. Непосредствено след произшествието ищецът не бил
адекватен, бил замаян и неориентиран, имал кръв по лицето, с видимо разкъсана кожа
на главата, държал се за лявата ръка, бил повърнал. Отишли двамата в ИСУЛ, но тъй
като Е. имал множество други заболявания, не искал да остава в болницата. Поради
продължаващи оплаквания от световъртеж, силни болки в главата, врата и лявата
ръка, свидетелят го закарал в Окръжна болница, където го приели и останал три дни
за наблюдение. Имал болничен отпуск а 24-25 дни, а после още 20 дни. Около два
месеца не се чувствал добре, предимно лежал и имал болки в главата. Болките му
продължили повече от отпуска му – 50-60 дни. Психически се сринал и вече не
шофирал.
Съдът кредитира показанията, доколкото са в синхрон с медицинското
заключение и медицинските документи.
2
На обезщетение подлежат установените травми: лека черепно-мозъчна травма -
мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, повърхностна рана в лява слепоочна
област на главата, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел
/навяхване на врата/ с радикулопатия и контузия на лявото рамо, изтръпване на
пръстите на лявата ръка, болничния престой от три дни, възстановителния период от
два месеца, световъртежа и силните болки през тези два месеца. От значение е
наличието на придружаващи заболявания, които независимо че не са във връзка с
инцидента, не благоприятстват възстановяването. Следва да се отчете възрастта на
пострадалия – 59 години към деня на инцидента, която също не предполага бързо
възстановяване. Следва да се посочи обаче, че не са провеждани медицински
интервенции и към момента преките увреждания от инцидента са преодолени.
От значение са и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент –
07.05.2022 г., когато е настъпило произшествието. При определяне на обезщетението
следва да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи, като размерът му
се определи на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
Неоснователни са доводите за завишен размер на обезщетението: уврежданията
са в частта на главата и шията, безспорно ключови за състоянието на човек,
възстановителният период е бил два месеца, пътният инцидент се е отразил на ищеца
психически, като му е причинил страх да се вози в кола.
Неоснователни са и оплакванията за занижен размер на обезщетението. По делото
не се доказва твърденият силен стрес и че не е настъпило пълно излекуване. От
свидетелските показания се установява страх от шофиране, но не се установяват други
психически вреди. Не са представени доказателства за психическо заболяване или
отклонение, поради което съдът приема, че става дума за обичайните в такъв род
житейски събития стрес и страх. Дискомфортът на ищеца се дължи на множеството
съпътстващи заболявания, които не са във връзка с инцидента.
Първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено. С оглед
непроменения изход от спора и оставяне на жалбите без уважение разноските за
първата инстанция остават, както са присъдени от СГС, а за въззивната инстанция не
се дължат.
Във връзка с частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК въззивният
съд, макар да не възприема доводите в отговора, че делото е с висока правна и
фактическа сложност, намира, че определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗАДв е съответно на предмета на делото, изслушаните две експертизи, събраните
писмени доказателства, цената на иска, проведените четири заседания, значимостта на
иска за представляваната от адв. Н. страна. Предлаганата в частната жалба сума от 300
лева за адвокатски хонорар е неадекватна на пазара на адвокатски услуги и
положените усилия по настоящото дело. Ето защо, частната жакба следва да се остави
без уважение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4303 от 16.07.2024 г. на СГС, Първо ГО, 13 състав
по гр.д.9552/2022 г.
ОСТАВЯ без уважение частна жалба на Гаранционен фонд срещу определение №
14147 от 16.09.2024 г. на СГС, Първо ГО, 13 състав по гр.д. 9552/2022 г.
3
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Б. Д. И., ЕГН ********** и Б. К.
И. ЕГН:********** - помагачи на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4