Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261625
гр. Пловдив,
10.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I
граждански състав, в публично заседание на седми декември две хиляди и
двадесета година, в състав :
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 12007 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД
е предявил срещу ответника Н.Д.А., ЕГН ********** иск за признаване за
установено, че ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да му бъдат
заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК,
постановена по ч. гр. дело № 9579/2020 г.
на ПРС, I-ви гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че ответникът има качеството на потребител на основание Наредба № 4/2004
г. и приетите Общи условия, т.к. е
собственик, респ., ползвател на водоснабден недвижим имот. В качеството
на ВиК оператор, ответното дружество, е предоставило на ищеца услуги по
доставка на питейна вода и отвеждането на канална вода за периода от 17.12.2010
г. до 30.06.2020 година в размер на
885,58 лева - главница, начислена е и
мораторна лихва към главницата за периода 28.02.2011 г. – 30.06.2020 г. в
размер на 172,28 лева, за обект, находящ се в ********.
Ищецът твърди, че отношенията
между потребителя и дружеството се уреждат от публично известни Общи условия,
приети и влезли в сила, които са общо достъпни в сайта на дружеството. Твърди,
че в имота на потребителя е налице неизправно измервателно устройство за вода.
Твърди, че е поискал
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, била е издадена
заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от ответника в
качеството му на длъжник, поради което е и налице основание за предявяване на
установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните
съществуването на парично вземане в размер на 885,58 лева - главница, начислена е и мораторна лихва към
главницата за периода 28.02.2011 г. – 30.06.2020 г. в размер на 172,28 лева.
В писмения отговор
ответникът признава иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 9579/2020г. вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение, като заповедта е била връчена
на длъжника, и от същия е постъпило възражение, като искът, по които е
образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД:
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. П. По производството се претендират потребени количества
вода за периода 17.12.2010 г.
до 30.06.2020 г..
Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
В
чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги
са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1
точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на
ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има
качеството на “потребител” на тези услуги. С отговора на исковата молба
ответникът не оспорва да е ползвател на ВиК услуги. Следователно ответникът
като собственик на процесния имот, находящ се в гр. ********, има качеството
потребител с открита на свое име партида при ищеца като потребител с №
********, поради което за него възниква задължение за заплащане на потребената
и отведена вода.
Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). По делото няма
спор, че отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени
от одобрени от ДКЕВР общи условия. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от
наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото няма
релевирани такива, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия, ето защо, съдът приема, че между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните
Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.
Ответникът
не отрича нередовността на
водомера, както и начислените количества вода от оператора на ВиК услуги.
Същият е признал исковете, с оглед
на което исковете ще се уважат.
На ищеца ще се присъдят разноските
в заповедното и исквото производсво, които възлизат на общата сума от 250 лева.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че Н.Д.А., ЕГН ********** дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК *** сумата от 885,58 лв. главница,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 17.12.2010 г. до 30.06.2020 година; обезщетение за забава в
размер на 172,28 лева за периода 28.02.2011г. до 30.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 05.08.2020 г. -датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9579/2020г. на ПРС, ІХ гр. с.
ОСЪЖДА Н.Д.А., ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК
****сумата от 250 лева разноски по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/ А. Т.
Вярно
с оригинала.
К.К.