Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 79 / 07.03.2019 г.,
гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
При участието на
секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 706 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 405 от Кодекса на
труда /КТ/.
Образувано
е по жалба на „ЕКОФРУТ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление с. Зърнево, общ. Тервел, представлявано от
управителя Н.И.С.-Д., чрез Адвокатско дружество „КИРЯКОВИ И КО“ Добрич против принудителна
административна мярка "задължително предписание" по чл.404, ал.1 от КТ, обективирана в Протокол №ПР1833395 за извършена проверка от 29.10.2018 г., наложена от служители на дирекция "Инспекция по
труда“ гр. Добрич. Сочи се, че предписанията не отговарят на
изискванията за форма на ИАА, тъй като не е посочен органа, който ги издава,
нарушение на чл.59 от АПК, което обуславя нищожността на така издадените
предписания. Твърди се, че даденото предписание, съгл. чл.16, ал.1 т.1 от
Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, предвижда, че извънреден
инструктаж се провежда след всяка трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО, а
към датата на издаване на предписанието, липсва окончателен с акт, с който
злополуката да е приета като трудова. Относно предписанието да бъдат изплатени
начисленото трудово възнаграждение за месец юли 2018 г. и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от М.О.О.се сочи, че са издадени в нарушение
на материалната компетентност на инспекторите по труда. Такова е и твърдението
и за последната точка от предписанието, а именно, че е издадено в нарушение на
материалния закон. Излагат се подробни съображения в тази насока.
В представените писмени бележки като допълнение се излагат съображения,
че трудовото възнаграждение и обезщетението за неплатен годишен отпуск са
изплатени, с оглед твърденията на съпругата на починалото лице, дадени в
досъдебното производство.
Претендира
се отмяна на оспорената принудителна административна мярка и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Дирекция "Инспекция по труда“ гр. Добрич, чрез процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Обосновава
съображения, че е
ясен органът извършил проверката, подписът е наличен и дружеството е приело
същия протокол с подпис и печат на 31.10.2018 г. Излагат се подробни
съображения по всяка от точките, дадени в предписанието, като се твърди, че
същите са съобразени с материалния закон. Моли, да се потвърди издадения
протокол и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, след като се запозна с доказателствата по делото, прецени
доводите на страните и съобрази приложимите правни норми, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна
страна-адресат на индивидуален административен акт с неблагоприятни правни
последици, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 3 във връзка с, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
Видно от декларация
за трудова злополука /лист 32/ в 15,30 часа на 24.07.2018 г. в селскостопански обект в с. Зърнево, общ.
Тервел е станала трудова злополука с М.О.О., при падането на бали. В резултат е
било налице счупване на гръбначния стълб, което е довело до фатален изход.
Приобщен е трудовият
договор на О. /лист 482/, от който е видно, че същият е на работа в дружеството
от 26.02.2018 г. на длъжност „работник сортировач“ в отдел Предприятие Зърнево
с месечно трудово възнаграждение 510 лева.
От 21.09.2018 г. до 29.10.2018 г. представители на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.
Добрич извършили проверка по спазване на изискванията на КТ и ЗЗБУТ на „ЕКОФРУТ“ ЕООД. Проверката е
извършена в базата на дружеството, находяща се в с. Зърнево, общ. Тервел във
връзка с настъпила злополука с работник на предприятието. На 26.09.2018 г. в дирекция
„Инспекция по труда“ Добрич са представени от дружеството изисканите с призовка
документи, касаещи трудовите правоотношение
с наетите работници, документи, свързани с организацията по осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд, разпределението на работното време и
организацията на работа. Установено е, че злополуката не е декларирана от
работодателя в тридневния законоустановен срок в НОИ, не са уведомени
компетентните органи и няма обаждане на тел. 112.
Въз основа на
приетото от проверяващите органи са констатирани седем нарушения, като са
издадени пет предписания на осн. чл.404, ал.1 т.1 от КТ, както следва: 1.Работодателят
до осигурява провеждането и документирането в книги за инструктаж на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всички лица, които ще
посещават производствените звена на предприятието, на осн. чл.11, ал.1, т.6 от
Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. 2. Работодателят да
проведе и документира с подписите на работниците и служителите извънреден
инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, във връзка със станалата злополука – осн. чл.16, ал.1, т.1 от Наредба
№РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд. 3. Работодателят да изплати
начисленото трудово възнаграждение за м. юли 2018 г. на М.О.О.в размер на
305.81 лева, съгл. чл.128, т.2 от КТ; 4. Работодателят да изплати обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван ПГО за М.О.О.в изпълнение на чл.224, ал.1
от КТ и т.5 Работодателят да не допуска работниците на дружеството да премахват
обвързващите средства на пакети с бали или други тежки предмети преди да бъде
стабилизиран товара в изпълнение на чл.32 от Приложение 7 на Наредба №12 от
30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товаро-разтоварни работи.
Протоколът е връчен на 31.10.2018 г. на Севинч Ахмедова Рамадан – упълномощено лице.
По делото е
приобщена като доказателства цялата административна преписка. От далите
обяснения пред административния орган свидетели, присъствали в деня на
злополуката се установява следното: на 24.07.2018 г. около 15,30 часа на М.О.О.
е разпоредено за уплътняване на работното време да сортира бали с люцерна,
натрупани в стопанския двор на дружеството. Работниците са чистели балите с
люцерна, като работата се е изразявала в почистване на люцерната от изгнилите
части. Балите били наредени на четири реда и О. започнал да реже сезала на
балите от долния ред, въпреки предупрежденията на останалите работници, че
следва да започне от горе на долу. Долните бали са се разпръснали, което е
довело до поддаване на основата на купата и тези отгоре са паднали върху М.О.О.,
като едната го затрупва. След злополуката същият е бил адекватен и с личния
автомобил на бригадира е транспортиран до спешен център Тервел, от където е
препратен в Добрич, а оттам и в МБАЛ „Света Анна“ Варна. Същият е приет с
увредено общо състояние, счупване на ребра, счупване на стертум и пълна
арефлексия на долни крайници, контузия на бял дроб и двустранна
гнойно-хеморагична бронхоплевмония. Извършена му е сложна хирургична
интервенция след което не идва в съзнание и на 07.08.2018 г. е починал.
От представената
ведомост за заплати се установява, че за м.юли 2018 г. /лист 60/ е видно, че на
М.О.О. е начислена заплата с чиста сума за получаване 305,81 лева, като е
отбелязано, че същата не е изплатена.
Представена е книга
за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, от която е видно, че
такъв е проведен на работниците на дружеството.
По делото е прието
като доказателство и следствено дело №57/2018 г. по описа на ОСлО при ОП гр.
Добрич.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:
При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорените
предписания, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146 от АПК, настоящият
съдебен състав намира същите за издадени от компетентен орган, в кръга на
предоставените му от закона правомощия – чл.404, ал.1, т.1 от КТ и в предписаната от закона форма - чл. 59, ал. 2 от АПК.
Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от
КТ определя
като компетентни органи по прилагане на принудителни административни мерки за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици органите на
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", Дирекциите „Инспекция по труда“, като
поделения в системата на ИА „ГИТ“, които са органи на изпълнителната власт и
дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица,
работещи по трудово правоотношение /арг. чл.12 от ЗА/. Съгл. чл.21, ал.1 от
Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ /обн. ДВ, бр.6 от 21.01.2014 г. в сила от
28.01.2014 г./, действащ към датата на постановяване на оспорваните предписания
и понастоящем, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ,
вкл. и тези по чл.404, ал.1, т.1 – да дава задължителни предписания на
работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване
на нарушенията на трудовото законодателство. Същото изрично е посочено в чл.21,
ал.4, т.1 от същия правилник. Видно е, че лицата подписали протокола са на
длъжност „старши инспектор“ и „инспектор“ в Д „ИТ“ гр. Добрич. Следователно
лицата, извършили проверката и постановили процесните принудителни
административни мерки към момента на постановяването им са били в служебно правоотношение в ДИТ Добрич.
Актът е издаден в предписаната
от закона писмена форма и при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, установени в чл.404 КТ.
По отношение съобразяването с
материалния закон, съдът намира следното:
По делото
не се спори, че „ЕКОФРУТ“ ЕООД притежава качеството на работодател по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на КТ.
По
т.1 от предписанията: Чл. 11. (1) от
Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд предвижда, че „Работодателят
осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на
всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното
време, вкл. и на: т. 6. всички
други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието“. По същество в жалбата не се
оспорва, че не е извършено вмененото нарушение, описано в мотивите на протокола
в т.1. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
пострадалото лице М.О.О.на процесната дата е извършвал неспицифична дейност, а
именно да извършва почистване на изгнилите части от балите люцерна. От
показанията дадени от А.Н.З., агроном в дружеството /стр.158/ по следственото
дело се установява, че същият сутринта е разпределил задачите на трима
работници, като Мюрсел е следвало да реже сезала на балите, а другите двама да
ги сортират. Устно им е обяснил какво да правят, като им е казал, че отгоре
надолу по-малко да се смъкват балите и да се сортират. Закир е показал на място
как да се изреже сезала отгоре надолу и ги е оставил да работят. Същият твърди,
че работниците се инструктират всеки ден устно от него. Дори да се приеме, че
формално е проведен ежедневен инструктаж, то безспорно след като е допуснато
настъпването на злополуката, може да следва един извод и той е, че инструктажът,
дори да е бил осъществен, не е бил ефективен. Липсата на ефективен инструктаж е
валидна и в случая, когато е налице някакъв вид подценяване на ситуацията от
страна на самия пострадал работник, както е в конкретния случай /с оглед
показанията на другите работници и приетите експертизи по следственото дело/.
По т.2 от предписанието, съдът намира изложените съображения в
жалбата за неоснователни. Правното основание за издаване на това предписание е
разпоредбата на чл.16, ал.1 т.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Както правилно е посочил оспорващият, разпоредбата е
ясна и работодателят трябва да проведе извънреден инструктаж след всяка станала
трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Твърди се, че не е налице влязъл в
сила акт, който да приема, че случилата се злополука е трудова такава по смисъла
на чл.55, ал.1 от КСО, поради което и за работодателя не е възникнало това
задължение от наредбата. Настоящият състав намира, че дали с нарочен акт,
компетентната ТП на НОИ ще обяви злополуката за трудова или не, няма отношение
към констатацията на контролните органи на Дирекция „ИТ“. В резултат на
извършената проверка от органите на ДИТ, проверяващият инспектор, в резултат на
събраните от него доказателства е обосновал извода си за възникнала злополука,
като този негов извод не се базира на констатации на друг административен
орган. В този смисъл и след като е приел наличието на възникнала злополука,
правилно и обосновано, в съответствие с предоставените му правомощия,
контролния орган е постановил предписанието, обективирано в т.2 от протокола,
позовавайки се на нормата на чл. 16, ал.1 т.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009
г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Задължителните предписания по пункт 3 и 4 от Протокола се твърди,
че са издадени в противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи се, че е
погрешно позоваването на разпоредбата на чл.404, ал.1 т.1 от КТ. Възражението е
основателно от една страна, но допуснатото нарушение не е толкова съществено,
че само и единствено на това основание да бъде отменено. В представените по
делото писмените бележки се изразява становище, че трудовото възнаграждение на М.О.О.
за месец юли 2018 г. е заплатено, както и дължимото обезщетение за неизползван
отпуск. Това твърдение е на база дадените обяснения от 03.10.2018 г. в
досъдебното производство от съпругата на О., където тя заявява, че и след
смъртта на съпруга й е продължавано да и се изплаща трудовото му възнаграждение
/лист 90/. Т.е. твърди се, че към датата на издаване на предписанието
29.10.2018 г., наследниците на починалия са получили посочените плащания.
В т.3 от предписанието е посочено, че следва да се изплати сумата
от 305,81 лева трудово възнаграждение за месец юли 2018 г. на Мйрсел О., а в
т.4 задължението е да се изплати обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, като не е
посочен размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск /което
също се явява процесуално нарушение/.
По същество, съдът намира, че дружеството е изпълнило задълженията
си по тези две точки от предписанието, като е изплатено дължимото трудово
възнаграждение за месец юли 2018 г. и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ на
наследниците на М.О.О. /дори в по-висок размер, видно от обясненията на
съпругата/, поради което и неправилно, при неизяснена фактическа обстановка,
административният орган е издал в тази си част предписанията.
Предписанието по т.5 е работодателят да не допуска работниците на
дружеството да премахват обвързващите средства на пакети с бали или други тежки
предмети преди да бъде стабилизиран товара в изпълнение на чл.32 от Приложение
7 на Наредба №12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи. Видно от мотивната
част на протокола т.5 и от събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява, че балите са били наредени на четири реда, като пострадалото
лице е започнало да реже сезала на същите от най-долния ред, поради което и
долните бали са се разпръснали , като едната е паднала до О., а другите две са
го затрупали.
От проведения следствен експеримент по приетото като доказателство
по делото, следствено дело, проведен поради показанията на свидетелите, че
балите са били стабилни се установява: при едновременно изрязване на сезала на
първа, втора и трета бала се вижда, че четвъртата бала остава на място в
стабилно положение; при издърпване на люцерна също се вижда, че горната,
четвърта бала остава стабилна на поставеното място и при качване върху
четвъртата бала, положението също остава стабилно, както и при движение върху
нея /лист 128/. Т.е. както от показанията на всички свидетели, присъствали на
процесното произшествие, така и от проведения следствен експеримент се
установява, че товарът е бил стабилизиран в изпълнение на чл.32 от Приложение 7
на Наредба №12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, поради което и
работодателят не е извършил вмененото му нарушение.
С оглед на
изложените мотиви, Протокол за извършена проверка ПР1833395 от 29.10.2018 г., с
който са дадени задължителни предписания на осн. чл.404, ал.1, т.1 от КТ в частта по т.1 и т.2 като правилни и
законосъобразни следва да бъдат потвърдени, а в частта по т.3, 4 и 5 да бъдат
отменени като незаконосъобразни.
При този изход на делото и с оглед
направените искания от страните за присъждане на разноски по делото, съдът следва да
присъди такива по компенсация съобразно размера на уважената, респ.
отхвърлена част от жалбата. Разноските по компенсация следва да се определят като разлика
между направените такива от ищеца за държавна такса в размер на 50 лева, а разноските на
ответника по Наредба
за заплащането на правната помощ – чл.24 в размер на 100 лева, или съдът
следва да осъди жалбоподателя да заплати
на ответника разноски
по компенсация в размер на 10 лв.
С оглед на изложеното, Административен съд Добрич, 5-ти състав, на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Принудителната
административна мярка
"задължително
предписание" по чл.404, ал.1
от КТ,
обективирана в Протокол
№ПР1833395
за извършена проверка от 29.10.2018 г., наложена от
служители на дирекция "Инспекция по труда“ гр. Добрич.в частта на т.3, т.4 и т.5 от предписанието.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕКОФРУТ“
ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Зърнево, общ. Тервел,
представлявано от управителя Н.И.С.-Д. против Принудителна
административна мярка "задължително предписание" по чл.404, ал.1 от КТ, обективирана в Протокол №ПР1833395 за извършена проверка от 29.10.2018 г., наложена от служители на дирекция "Инспекция по
труда“ гр. Добрич, в частта по т.1
и т.2 от предписанието.
ОСЪЖДА ЕКОФРУТ“ ЕООД, ЕИК 116532632със седалище и
адрес на управление с. Зърнево, общ. Тервел, представлявано от управителя Н.И.С.-Д.
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич сторените по делото съдебно-деловодни разноски
в размер на 10 /Десет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: