№ 754
гр. С. 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110209282 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „Д.М.“ЕООД, ЕИК ХХХ, представлявано от С.Г.Г. срещу
наказателно постановление № К-039946/08.07.2019г., издадено от К.Д.Р. - член на
Комисията за защита на потребителите (КЗП), оправомощен със Заповед №
1011/14.11.2016г. на Председателя на КЗП, с което на основание чл. 204 от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/ на търговското дружество е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 47, ал.1, т.12 от
ЗЗП, а на основание чл.225в от ЗЗП са му наложени две отделни „Имуществени санкции”,
всяка в размер на 500,00 лева за нарушения на чл.181н, ал.2, вр. ал.1 и на чл.181н, ал.4 от
ЗЗП.
В жалбата и допълнението към нея се излагат съображения за издаване на атакувания
санкционен акт при съществени пороци в процедурата по ангажиране на имуществената
отговорност на дружеството и в противоречие с материалноправните разпоредби, като се
претендира липса на извършени нарушения. Като аргументи се сочат липсата на
компетентност на актосъставителя и наказващия орган и несъответствието между
описанието на нарушенията и изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно и ясно
формулиране на обстоятелствата, при които те са били извършени. По приложението на
материалния закон се релевира възражение, че в поддържаната от дружеството интернет –
страница, в секция „Условия за ползване на услугите“ е публикуван раздел „Връщане на
стока. Право на отказ“, в който се съдържа подробна информация относно правото на отказ
1
от договора на потребителя, ведно с условията, срока и начина за неговото упражняване,
както и е напомнено за наличието на законова гаранция а съответствие на стоката с договора
за продажба.
Във въззивната жалба се споделя, че нормите на чл.181н, ал.2 и ал.4 от ЗЗП са били
съобразени към датата на проверката. Като оправдание за евентуално отсъствие на
визуализация на връзка към платформата за онлайн решаване на спорове или за органите за
алтернативно решаване на спорове се сочи наличието на внезапно възникнал проблем
поради претоварване на сайта в резултат на потребителски интерес. На отделно основание
се обсъжда и приложимостта към конкретния казус на интитута на маловажния случай на
административно нарушение, установен в нормата на чл.28, б.“А“ от ЗАНН. Моли се за
цялостна отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
За въззиваемата страна се явява адв. К., която взема отношение по фактите и
приложимия закон. Счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а
санкционният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок. В тази насока съдът намира, че
извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл.58,
ал.2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Този извод се налага не само предвид
обстоятелството, че видно и от редовната процедура по призоваването на жалбоподателя в
настоящото производство адресът за получаване на кореспонденция, посочен от него и пред
административните органи, не е бил променян, а връчването не е било възпрепятствано.
Отразеното върху приобщеното по делото известие за доставяне от 15.10.2020г., че пратката
е предоставена на лице, представило се като служител на дружеството с имена Т.П., не може
да удовлетвори изискването на чл.180, ал.5 от НПК, към който препраща чл.84 от ЗАНН.
Съгласно цитираната норма, книжата за юридически лица да се връчват само на лица,
изрично натоварени да ги приемат. По делото е изискана справка от НОИ за подадени
уведомления за сключени трудови договори между жалбоподателя и лице с цитираните в
разписката имена, като отговорът е отрицателен. В писмен отговор въззивникът е
категоричен, че в предприятието не е имало наето подобно лице, а такова не е предоставяло
услуги и по граждански договор. Съдът не се съгласява с възражението на въззиваемата
страна относно отсъствието на задължение да проучва наличието на изрично
оправомощаване от представители на дружеството на съответен служител да приема книжа,
доколкото то противостои на императивно формулираното законово изискване на чл.180,
ал.5 от НПК. За административнонаказващия орган винаги възниква ангажимент да
предприеме активни действия по създаване на организация за установяване на
жалбоподателя, включително посредством задълбочена проверка относно данни за
упълномощени да обслужват кореспонденцията му лица, което очевидно не е извършено.
2
Още повече когато е разполагано с лични данни и на пълномощник на юридическото лице,
явил се в процедурата по съставяне на АУАН, но не са положени усилия за неговото
установяване. Като не е проявил активност, а прибързано е възприел приложимостта на
нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, административнонаказващият орган е предпоставил
допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят
правните последици, които законът свързва с проявлението на материалната законна сила на
издадения санкционен акт. Отсъстват и допълнително ангажирани данни, които да позволят
извод, че е спазен законовият регламент. По тези аргументи съдът намира, че жалбата срещу
наказателното постановление, доколкото съществуването на последното като факт е узнато
едва след генериране на справка за публични задължения, датата върху която е единственият
обективен белег за първия момент, в който издаването на санкционния акт е станало
известно на жалбоподателя, се явява подадена в законоустановения 7-дневен срок. Същата
изхожда от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити
обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„Д.М.“ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, вписан в
търговския регистър с ЕИК ХХХХ В това качество дружеството било ползвател на интернет
– страница www.megahome.bg. Сайтът представлявал електронен магазин, от който се
предоставяла възможност на потребителите да поръчват и закупуват различни стоки за бита
чрез сключване на договор от разстояние.
На 22.03.2019г. в Комисия за защита на потребителите постъпила жалба от Б.Н.В.. В
нея подателят й споделял, че е пазарувал в сайта, ползван от дружеството – въззивник, но
установил пречки пред възможността за връщане на продукта. Посочил, че въпреки
надлежно попълнения от него формуляр за връщане на стоката, поместен в сайта, не
получил отговор. Отправяла се молба да бъде взето отношение по случая от компетентните
органи. Жалбата била заведена с вх. № Ц-03-2494/22.03.2019г. и разпределена за работа на
свид. К. Огн. Ив. - „старши експерт” в Дирекция „Защита на потребителите при продажба от
разстояние” към КЗП.
На 10.04.2019г. с оглед проверка на случая свид. И., в присъствието на колегата си
Р.Д.Т., достъпила от работното си място (офиса на Дирекцията към КЗП, находящ се на
адрес: гр. С. пл.”С.”№ 4А) интернет – страницата www.megahome.bg. Същата била
конструирана като онлайн – магазин, от който потребителите имат възможност да поръчват
и закупуват стоки чрез сключване на договор от разстояние. Началната страница била
изобразена като екран, на който били предложени някои от артикулите, които могат да
бъдат закупени. Били поместени следните секции: „Начало”, „Нови продукти”, „Марки”,
„Промоции”, „Разпродажба”, представящи предлаганите стоки; „Контакти”, „Пролетна
3
акция“, „Проследи поръчка“, „Условия за доставка“, „Работно време“, „Кошница“. В лявата
част на страницата се визуали следните секции: „Дор и градина“, „Битови стоки“, „Машини
и електрически инструменти“, „Автмобилни стоки“, „Складово оборудване и съхранение“,
„Мебели и обзавеждане“, „Спорт и забавление“, „Строителство и декорация“, „Черна и бяла
техника“, „Инструменти и консумативи“, „Работно облекло“, „Оборудване за
винопроизводството“, „Сигурност и охрана“, „Други“. В долната част на интернет –
страницата била налична следната информация: в секция „За Megahome.bg“ се откривали
подсекции: „“За нас“, „Продукти“, „Доставка“, „Контакти“, „Карта на сайта“; в секция
„Моите услуги“ имало подсекции: „“Доставка“, „За нас“, „Продукти“, „Контакти“, „Карта
на сайта“; в секция „Полезно“ били поместени подсекции: „Условия за ползване“,
„Партньорска програма“, „Как да пазарувам“, „Връщане на стока“, „Защита на личните
данни“, „Последвайте ни във Facebook“, „Как се поръчва“, „Срокове за доставка“, „Методи
за плащане“, „Гаранция“, „Въпроси онлай“, „За реклама“, „Промоброшури“; в секция
„Информация за сайта“ се откривали подсекции: „За нас“, „Доставка“, „Връщане на стока“,
„Как се поръчва“, „Условия за ползване“, „Други сайтове“, „Patilanci.bg“, „GotFit.bg“,
„ZooLand.bg“, „BabyTown.bg“, „Duplex.bg“.
Свид. И. решила да извърши контролна поръчка, поради което от едно от менютата
тя избрала случаен продукт – градински сет фънки метал и ратан. В прозореца, в който били
обособени данните за продукта, се наблюдавала информация за основните характеристики и
крайната цена на стоката, условия за плащане и доставка.
Контролните органи разпечатали на хартиен носител всички страници и подменюта
(секции) от сайта, относими към предмета на проверката и стъпките, описани по- горе. В
рамките на контролната дейност проверяващите приели за установено, че към датата на
същата на достъпената интернет – страница търговецът не е напомнил за наличието на
законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба, съгласно нормата на
чл.47, ал.1, т.12 от ЗЗП, не е посочил информация относно органите за алтернативно
разрешаване на спорове (АРС), в чийто обхват на контрол попадала дейността на търговеца,
както и не е поместил електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове,
изискуеми съгласно чл.181н, ал.2, вр.ал.1 и ал.4 от ЗЗП.
Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № К –
0190148, изготвен на 10.04.2019г.
С писмо изх.№ Ц – 03-2494/17.04.2019г., връчено на 18.04.2019г., представител на
дружеството бил поканен да се яви пред контролните органи за съставяне на АУАН.
На 22.04.2019г. в сградата на комисията се явил пълномощник на „Д.М.”ЕООД. В
негово присъствие свид. И. съставила акт за установяване на административно нарушение,
за неизпълнение от страна на дружеството на установени с нормите на чл.47, ал.1, т.8 от
ЗЗП, чл.181н, ал.2, вр.ал.1 и чл.181н, ал.4 от ЗЗП правни задължения. В него като свидетели
били вписани Р.Д.Т. и П.К.К.. Актът бил предявен на пълномощника на дружеството, който
го подписал. В него не били вписани възражения. Такива постъпили в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН, като изложените в тях възражения били идентични на вписаните в иницииращата
4
настоящото производство жалба.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление
№ К-039946/08.07.2019г. от К.Р. – член на КЗП, оправомощен със Заповед №
1011/14.11.2016г. на Председателя на КЗП, с което при дословно възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на „Д.М.“ЕООД на основание чл.225в от ЗЗП били
наложени две отделни „имуществени санкции” всяка в размер на 500,00 лева за неизпълнени
правни задължения по чл.181н, ал.2, вр.ал.1 от ЗЗП и по чл.181н, ал.4 от ЗЗП. На основание
чл.204 от ЗЗП била наложена санкция и за нарушението, описано като отсъствие на
предоставено по ясен и разбираем начин напомняне за наличие на законова гаранция за
съответствие на стоката с договора за продажба, преди потребителят да бъде обвързан от
него или от предложение за сключване на такъв, като правната квалификация, посочена в
АУАН като такава по чл.47, ал.1, т.8 от ЗЗП, била коригирана на чл.47, ал.1, т.12 от ЗЗП, с
изрична препратка към правомощията на наказващия орган по чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от следните доказателствени
материали, приложени по делото: Заповед № 1011/14.11.2016г. на Председателя на КЗП,
Заповед № 168 ЧР/05.11.2018г. на Председателя на КЗП, пълномощни за процесуално
представителство, обратни разписки за връчване на НП, писмо изх. № Ц-03-
2494/17.04.2019г. от КЗП, съдържащо покана за явяване, с приложени извлечение от
електронна поща и известие за доставяне, констативен протокол № К – 0190148/10.04.2019г.
с приложени към него разпечатки на интернет – страница, ползвана от въззивника в
дейността му - онлайн магазин с визуализация на отделните секции в него, описани в
протокола, извлечение от търговски регистър относно актуалното състояние на дружеството
– въззивник, сигнал до КЗП вх. № Ц – 03-2494/22.03.2019г. с приложения и извлечение от
електронна кореспонденция между КЗП и потребителя Б.В., приобщени по реда на чл.283 от
НПК, както и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел К.И..
Анализирани по отделно и в съвкупност същите не разкриват противоречия и еднопосочно
отразяват поредността на предприетите в рамките на предхождащата съставянето на НП
проверка действия, респ. установените от контролните органи факти.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля И. (актосъставител), като
подробни, задълбочени и вътрешно балансирани. В тях са изложени непосредствените
възприятия на инспектора относно етапите на проверката, доколкото се явява и пряк
участник в нея, респ. очевидец на обстоятелствата по случая. Служителката на КЗП
последователно излага констатираните в хода на контролната дейност пропуски в дейността
на проверяваното дружество, реда за установяването им и съставянето на АУАН за тях.
Изрично подчертава, че в интернет – страницата, ползвана в дейността на „Д.М.”ЕООД, е
липсвала изписана цитираната от нея в протокола информация, дължима по силата на
Закона за защита на потребителите, която следвало потребителите да узнаят преди да се
задължат по договора от разстояние. Убедително И. споделя причината за използвания от
нея метод за проверка, а именно чрез контролна поръчка, която единствено позволявала да
се установи видът и обемът на информацията, която доставчикът дава на своите клиенти.
5
Така приобщените гласни доказателства намират пълна подкрепа в писмените доказателства
по делото, в частност жалбата инициирала проверката, съставения констативен протокол с
приложения към него – скрийншотове от страницата и отделните секции, включително част
от представените от жалбоподателя писмени материали. Доколкото намира показанията на
свидетеля за обективни и без вътрешни противоречия, съдът им даде вяра и основа
фактическите си изводи въз основа на тях.
Съставът на първата инстанция се доверява и на приобщените писмени
доказателства, изброени по- горе, които са събрани по надлежния процесуален ред, допълват
приобщените гласни такива и се намират с тях в хармонично единство, като установяват
безпротиворечиво обстоятелствата по делото. Сред тях съдът отличава като пряко относими
към предмета на доказване приложените извлечения от страницата, ползвана за дейността на
въззивника, генерирани към датата на извършената проверка, видно и от индексите за време,
различими върху тях, чиято идентичност се потвърждава и в описанието на визуализираните
данни, дадено в констативния протокол. В тази връзка напълно несъстоятелни са
възраженията на жалбоподателя за технически проблем, възникнал внезапно и препятствал
визуализацията на част от съдържание на секции в изследвания сайт, доколкото отсъстват
доказателства за индикации в тази насока, каквито обичайно се визуализират при
достъпване на сайтовете. Липсва и видимо обозначение страницата да е била в процес на
обновяване или отстраняване на грешки. В тази връзка не се налага изготвяне на вещо
мнение относно съдържанието на сайта към датата на проверката, не само поради
недвусмисленото наличие на дата и час на изготвяне на извлеченията от нея, но и доколкото
е видно, че същата е адаптирана към изискванията чрез попълване на отсъстващи секции
след съставяне на АУАН. Фактите относно компетентността на актосъставителя и
наказващия орган се установяват от представените по делото заповеди на Председателя на
КЗП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
6
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са издали двата
документа. Актът е съставен от служител в КЗП, заемащ длъжността „старши експерт” и
определен от ръководителя на съответния контролен орган, съгл. чл.233, ал.1 от ЗЗП, вр.
чл.37, ал.1, б. „б” от ЗАНН и Заповед № 168 ЧР от 05.11.2018г. на Председателя на КЗП.
Атакуваното НП е издадено от надлежно упълномощено от ръководителя на КЗП
длъжностно лице – член на контролния орган –съгласно чл.233, ал.2 от ЗЗП, вр. чл.47, ал.2
от ЗАНН и Заповед № 1011 от 14.11.2016г. на Председателя на КЗП. Спазени са
императивните изисквания за делегиране на правомощия, поставени от закона, поради което
и издателят на санкционния акт обладава нужната компетентност на наказващ орган,
противно на възраженията, релевирани от жалбоподателя.
Спазени са императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите
на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Разкрива се пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, поради което е съобразен минимално изискуемият стандарт за
законосъобразност досежно тяхното съдържание, обема на отразените в тях обстоятелства и
тяхната формулировка. Налице е точно описание на констатираните нарушения. Установява
се съответствие между текстовата част на АУАН и тази, възпроизведена в санкционния акт,
както и идентичност между описаната в двата акта фактическа обстановка и относимата
правна квалификация. Административно-наказващият орган е изложил с нужната конретика
всички факти и обстоятелства, релевантни за всеки от съставите на нарушения, за които е
ангажирана административно-наказателната отговорност на търговското дружество,
включително и тези, касаещи датата на тяхното извършване. С оглед особеностите на
дължимото поведение, изрично е ангажиран като момент за довършване на всяко от
деянията, дата, която в случая предвид механизма на изпълнителното деяние по всяко
нарушение съвпада и с тази на проверката - 10.04.2019г. Пределно ясна е и волята на
наказващия орган защо именно с нея следва да се свърже изискуемостта на поведението.
Касае се за проявено от лицето противоправно бездействие в насока изпълнение на вменени
му по закон задължения за включване на определени реквизити и съдържание в
поддържаната онлайн страница за търговия, посредством което е създадено едно трайно
състояние. То се явява факт или до момента на неговото откриване (както е в случая), или до
момента на неговото преустановяване по волята на самия правен субект. Последното в
съответствие и с правилото на чл.80, ал.3, in fine от НК, към което препраща и чл.11 от
ЗАНН. Краткият, но съдържателен изказ не нарушава логическото единство на
възпроизведените в АУАН и НП обстоятелства, не налага различни изводи, нито тангира
изключващи се хипотези, т.е. не препятства възприемането на всеки един от изискуемите
признаци на съответния състав на нарушение.
7
Не се споделя възражението на въззивника, че отсъствието на съответствие между
фактическото описание на нарушението, свързано с липса на напомняне за законова
гаранция на потребителя и неговата правна квалификация в АУАН по „чл.47, ал.1, т.8 от
ЗЗП“ е ограничило изначално правото на защита на санкционираното лице до степен
невъзможност да се ориентира относно параметрите, за които е ангажирана неговата
отговорност. Безспорно, нормата на чл.42, т.5 от ЗАНН въвежда изискването в акта да бъдат
отразени законните разпоредби, които са нарушени. Отклоненията от нея обаче биха могли
да засегнат съществено правната сфера на санкционираното лице само ако текстовото
описание на нарушение е лаконично и не предлага яснота относно обстоятелствата по
нарушението, респ. не бъдат своевременно констатирани и отстранени по реда на чл.53, ал.2
от ЗАНН от наказващия орган. Съгласно последния цитиран текст наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. В конкретния случай съдържанието на АУАН онагледява детайлно изброяване на
всеки от обективните признаци на фактическия състав на административното нарушение по
чл.47, ал.1, т.12 от ЗЗП, пресъздадени идентично в наказателното постановление, поради
което и съмнение за различие във волята на органите не се събужда. Обосновано може да се
защити тезата, че извършването на нарушението е установено по безспорен начин, както и
данните за нарушителя. Т.е., неправилната преценка за квалификацията на деянието, като
единство от текство и цифрово обвинение, от страна на актосъставителя, е преодоляна.
Доколкото наказващият орган се е позовал изрично и правилно на разпоредбата на чл.53,
ал.2 от ЗАНН, делегираща му определени правомощия за поправка, съдът споделя
разбирането, че не се обосновава извод за отнето право на нарушителя да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност. (вж стр.126 и сл. „Процесът по
ЗАНН“, изд.„Сиела софт енд паблишинг“АД, 2009, с автори Лозан Панов и Ралица Илкова).
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание, каквото е отправеното с
жалбата срещу НП възражение.
Административнонаказателната отговорност на „Д.М.“ЕООД е ангажирана за
неизпълнено правно задължение по чл.47, ал.1, т. 12 от ЗЗП, като на основание чл. 204 ЗЗП
му е наложена "имуществена санкция" в размер на 500,00 /петстотин/ лева. Дружеството е
санкционирано и за още две нарушения, съответно на нормите на чл.181н, ал.2, вр.ал.1 и
8
чл.181н, ал.4 от ЗЗП, за които поотделно са му наложени имуществени санкции, всяка от
които в размера на 500,00 лева.
Текстът на чл.47, ал.1, т.12 от ЗЗП регламентира необходимостта от изрично
напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за
продажба. Съгласно разпоредбата на чл.181н, ал.1 от ЗЗП търговецът е длъжен във всеки
момент да предоставя на потребителите информация за органите за АРС, в чийто обхват на
дейност попада и за органите за АРС, към които е поел ангажимент да участва или е длъжен
да използва. Информацията включва адреса на интернет страницата на съответните органи
за АРС и следва да е предоставена по ясен, разбираем и леснодостъпен начин на интернет –
страницата на търговеца, когато има такава. Нормата на чл.181н, ал.4 от ЗЗП въвежда
изискването търговците, които сключват договори за онлайн продажби или услуги, както и
местата за онлайн търговия, установени в рамките на Европейския съюз, да поставят на
интернет страниците си електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове
(платформа за ОРС), която е леснодостъпна за потребителите.
Смисълът на произтичащите от цитираните по- горе новели (чл.47, чл.181н от ЗЗП)
задължения следва да се търси в необходимостта от създаване на гаранции за обезпечаване
на информация, която да е достъпна за потребителите още преди да вземат решение да
сключат договор за продажба. Събраните по делото доказателствени материали не отричат
наличието на структурирана именно като онлайн – магазин страница, посредством която
всеки достъпил я потребител е можел да разгледа, при желание да поръча и да закупи стока.
Извод в тази насока се прави и в резултат на непосредствения преглед на отделните секции
в приложените извлечения на хартиен носител, които са изпълнени със съответни данни
относно доставчика, вида на стоките, техните цени, ред и начин за доставяне, магазинна
мрежа, ред за рекламации, независимо от непълнотата, констатирана относно вписването на
конкретни потребителски права. Допълнително, съдържанието на страницата не анонсира,
че същата е в процес на изграждане. Значимо е предназначението на така ситуирания он-
лайн магазин- да обслужва именно нуждите на търговската дейност на „Д.М.”ЕООД,
доколкото и това юридическо лице видно от представените по делото документи е
доставчик и страна в бъдещите отношения, които възникват посредством ползването на
сайта. За консумиране съставите на административните нарушения в случая законът не
поставя изискване за наличие на реално сключен договор от разстояние. Съобразно чл. 45 от
Закона за защита на потребителите договор от разстояние e всеки договор, сключен между
търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или
предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на
търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за
комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на
сключване на договора, от анализа на който текст следва извода, че сключването на
договора от разстояние обхваща всички периоди, които предшестват сключването на
договора. Съобразно чл. 150 от Закона за защита на потребителите потребител е всяко
физическо лице, което действа за цели, които са извън търговията, стопанската дейност,
9
занаята или професията на това лице, поради което в тази категория попадат не само лица,
реално закупуващи стоки, но и в случая извършилия контролна поръчка орган.
Видно от приложените към материалите по делото извлечения от подменюта в
интернет – страницата www.megahome.bg, отразеното в тях и най- вече в общите условия
съдържание на потребителските права, предоставя недостатъчна по обем информация, като
въобще не включва изискваната съобразно нормите на чл.181н и чл.47 от ЗЗП. Не е
поместено ясно и изчерпателно разяснение за наличието на законова гаранция за
съответствие на стоката с договора за продажба. Макар да се съгласява, че за изпълнение на
задължението на търговеца не е необходимо дословното цитиране на текстовете на ЗЗП,
съдът намира, че обективираната понастоящем формулировка на потребителските права е
недостатъчна, за да удовлетвори поставените пред търговеца законови изисквания. (в този
смисъл и Р№ 7411/06.12.2017г., ІІ к.с. АССГ, по д.№ 10745/2017г., Р№ 5886/20.10.2017г., V
к.с. АССГ, по д.№ 6910/2017г., Р№ 6213/02.11.2017г., ХII к.с. АССГ, по д.№ 7655/2017г., Р№
5651/10.10.2017г., І к.с. АССГ, по д.№ 6551/2017г., Р№ 5268/21.08.2017г., ІV к.с. АССГ, по д.
№ 4618/2017г.) Дружеството се е опитало да замести задължителната информация чрез
преразказ на текстове от закона, касаещи рекламацията, което не е удачно, защото
напомнянето за гаранция, първо е различно от рекламацията, а на второ място е част от
гарантиране на правата на потребителите, когато установят несъответствие на стоката с
договора. Според чл. 108 от ЗЗП, всяко несъответствие на потребителската стока с договора
за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е
съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи
на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Никъде в секциите в сайта
не е посочено, че при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба,
потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе
стоката в съответствие с договора за продажба, като потребителят може да избира между
извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или
избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия.
Отсъства и разяснение, че правото на гаранция се упражнява по правилата на чл. 115, ал.1 от
ЗЗП - в срок до две години, считано от доставянето на потребителската стока, а не както е
посочено от датата на закупуване. Няма поместен и адрес на АРС, в чийто обхват на дейност
попада търговецът, която информация да е предоставена по ясен, разбираем и леснодостъпен
начин, което реално създава заблуждение у потенциалните клиенти и дори залага
предпоставки за ограничаване на техните права. Не се открива и изрично препращане, респ.
хипервръзка към формуляр платформа за онлайн решаване на спорове. Така изброените
пропуски обуславят липса на задължителни реквизити в оформлението на интернет –
страница, чрез която се реализира търговска дейност чрез договори от разстояние и
предпоставят неравнопоставеност и неосведоменост на клиентите относно правните
възможности, с които разполагат.
От приетите по делото гласни и писмени доказателства се установи, че в процесния
сайт не е била публикувана информация относно адреса на интернет страницата на органите
10
за алтернативно решаване на спорове, в чийто обхват на дейност попада търговецът и за
органите на АРС, към които е поел ангажимент да участва или е длъжен да използва, което
представлява нарушение по чл. 181н, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗП, както и информация относно
електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове, което представлява
нарушение по чл. 181н, ал. 4 ЗЗП. Съдът счита, че всеки търговец, реализиращ търговия чрез
договори от разстояние, е задължен да прилага предвидените в чл.181н от ЗЗП алтернативни
способи и да се обръща към конкретни органи, компетентни за целта. Така за спорове на
национално ниво такъв орган е КЗП, а при условие, че онлайн търговията предполага и
договорни отношения със страни от ЕС, то логично би било да е налице и наднационален
орган, който да поеме грижата за един възникнал онлайн спор. Именно такава е и целта на
визираната и нарушена от жалбоподателя разпоредба. Дружеството има право по свое
усмотрение единствено да избере органът, който да ползва в тази насока. Дали търговецът е
информиран за съществуването на такива органи или не е ирелевантно, именно, доколкото
задължението произтича по силата на закона, а признаването на органите става чрез
включването им в нарочен списък на основание чл.18, ал.1 от ЗЗП, който към датата на
нарушението е съществувал и е бил публично достъпен най- малкото на страницата на
Министерство на икономиката. Същевременно информация в тази насока публикувана и на
страницата на КЗП с оглед разположението й за нуждите на адресатите на съответното
задължение. Т.е., търговецът е можел да сподели хипервръзката към нея и в своя сайт.
Самият факт, че дружеството след проверката е отстранило и това нарушение (видно от
сайта му в актуалния му дизайн, установен при реализиран служебен достъп до публичната
страница www.megahome.bg), означава, че напълно съзнава основателността на тезата на
наказващия орган и необходимостта от съблюдаване изискванията на законодателството.
Законосъобразно за нарушението на чл. 47, ал.1, т.12 от ЗЗП
административнонаказателната отговорност от търговското дружество е потърсена по реда
на чл. 204 ЗЗП. Правилно приложена е и санкционната разпоредба на чл.225в от ЗЗП, която
имплицитно препраща към правилата на чл.181н, ал.2, вр.ал.1 от ЗЗП и чл.181н, ал.4 от ЗЗП.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно
възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината за извършените нарушения се явява
ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на дружеството е обективна и
касае неизпълнение на задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Предвидената от законодателя санкция за юридически лица в разпоредбата на чл.204
от Закона за защита на потребителите е относително определена в границата от 500 до 3 000
лева, а тази в текста на чл.225в от ЗЗП – от 500 до 1500 лева. Съдът намира, че определеният
с НП размер на всяка от трите санкции за отделните нарушения (всяка е отмерена по 500,00
лева) е минималният възможен, съобразен изцяло с обстоятелството, че нарушенията са
извършени за първи път, като индивидуализиране на санкцията под предвидения минимум
11
се явява процесуално недопустимо (арг. от чл.27, ал.5 от ЗАНН).
Порок във волята на административнонаказващия орган не се установява и с оглед
отказа да бъде третиран случаят като маловажен. Безспорно визираният нормативен
регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и
едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по
смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя
от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото
дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при
които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. В конкретния случай
бездействието на дружеството в насока предоставяне на информация относно напомнянето
за наличие на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба,
респ.адресът на интернет – страницата на органите на АРС, в чийто обхват на дейност
попада търговецът и липсата на препратка към платформата за онлайн – решаване на
спорове, съществено е ограничило правната сфера на потребителите, още повече, че в
случая отношенията възникват и се развиват посредством комуникация през интернет –
сайт, в която хипотеза рискът от неудовлетворение от качеството на поръчката и нейното
изпълнение е сравнително завишен в сравнение с обичайно възникващите договорни
отношения от вида. Обстоятелството, че не са търсени и събрани нарочни данни за ощетени
в резултат на развиваната от въззивника дейност през интернет сайта му потребители, в
частност от неговото бездействие в очертаната по- горе насока, не е аргумент за
маловажност, доколкото имуществени вреди не са поставени като съставомерни признаци
от състава на нарушението. Липсата на реално настъпили, макар и несъставомерни вреди е
съобразена при налагане минимума на санкциите. Отделно, предвид обстоятелството, че
достъпът до страницата в онлайн – пространството е неограничен, то следва да се приеме, че
в този случай са засегнати правата на неопределен кръг потребители, което се явява
допълнителен довод за този съдебен състав да приеме, че нарушенията не се отличават с по-
ниска степен на обществена опасност, а разкриват типичния за вида си интензитет. Не
следва да бъде подмината без внимание и множествеността на нарушенията- касае се за три
отделни такива, което завишава обществената опасност на проявеното бездействие.
Същевременно продължителността на бездействието също не следва да бъде пренебрегната.
Сред заложените от законодателя цели в чл.1, ал. 2, т.3 ЗЗП е предвидена защита на
основните права на потребителите да получат защита на икономическите си интереси при
придобиването на стоки и услуги и предоставянето на гаранции за тях. Обстоятелството, че
част от нарушенията са отстранени след съставянето на АУАН не изключва отговорността
на дружеството, а единствено указва възможност то да бъде санкционирано с минималния
размер, предвиден за всяка от санкциите. Като е бездействал по отношение на възложените
му с нормата на чл.47, ал.1, т. 12 от ЗЗП, чл.181н, ал.2, вр.ал.1 от ЗЗП и чл.181н, ал.4 от ЗЗП
задължения, жалбоподателят неправомерно е възпрепятствал постигането на целите на
закона, а такова поведение е укоримо от правна гледна точка и не може да бъде толерирано
12
чрез приемането му за маловажно за целите на генералната превенция.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-
въззивник е ангажирана правилно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-039946/08.07.2019г. , издадено
от К.Р. – член на Комисия за защита на потребителите, оправомощен със Заповед №
1011/14.11.2016г., с което на „Д.М.”ЕООД, ЕИК ХХХХ представлявано от И.В.Г., са
наложени три отделни имуществени санкции, както следва: 1) на основание чл. 204 от ЗЗП
„имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 47, ал.1, т.12 ЗЗП; 2) на основание чл. 225в от ЗЗП „имуществена
санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.181н,
ал.2, вр. ал.1 ЗЗП; 3) на основание чл. 225в от ЗЗП „имуществена санкция“ в размер на
500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.181н, ал.4 ЗЗП, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13