№ 44
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
като разгледа докладваното от Петър Стоицев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20221100603235 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 02.12.2020 г. , постановена по НЧХД № 16510/2019г.
Софийски районен съд, НО, 12-ти състав е признал подсъдимия Х. С. Н. за
невиновен в това, че на 02.10.2019 г. в Софийски районен съд, гр. София, бул.
****, в писмен документ- възражение, депозирано по НХЧД №12914/2018 г. е
заявил следното: “няма да открия голяма тайна, ако напиша, че доброто име
на Е. Д. М. се свързва преди всичко с криминални деяния“, с което изявление
подсъдимият е разгласил неверни позорящи обстоятелства за частния
тъжител, като клеветата е разпространена чрез подаването на посоченото
възражение в Софийски районен съд, поради което и на основание чл. 304 от
НПК го e оправдал в извършването на престъпление по чл.148, ал. 2, вр. ал.1,
т.2, вр. чл.147, ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от повереника на частния тъжител – адвокат И. Ю., в
която се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и
постановяване при нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат
се доводи за неправилна интерпретация на доказателствата по делото и
грешно изградена фактическа обстановка, неотговаряща на обективната
истина. Прави се искане присъдата на районния съд да бъде отменена и да
бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение.
1
С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд, повереникът на
частния тъжител – адвокат И. Ю. поддържа жалбата. Моли съда да отмени
оправдателната присъда на първоинстанционния съд и да постанови нова
такава, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му с
тъжбата обвинение. Повереникът поддържа изцяло изложените в жалбата
съображения. Намира събраните доказателства за подробни и
непротиворечиви, и че подсъдимият Х. Н. следва да бъде признат за виновен.
Подсъдимият Х. Н., редовно призован, се явява лично и в правото си на
лична защита пледира присъдата на Софийски районен съд да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна, и оспорва подадената от
служебния повереник на частния тъжител жалба.
В правото си на последна дума подсъдимият Н. моли присъдата на
първоинстанционния съд да бъде потвърдена, тъй като счита, че не е
извършил деянието, за което е обвинен.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени от страните в съдебното заседание, и след като в съответствие
с чл.314 НПК служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен
акт, констатира следното:
Фактическата обстановка е добре изяснена от първоинстанционния съд.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въз основа на
събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства, са направени правилни фактически изводи. При изпълнение на
задълженията си по чл.13 и чл.14 НПК, съдът е осигурил възможност на
страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е изградил
вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Доказателственият анализ на районния съд не страда от твърдяните в жалбата
пороци, като е точен, логичен и пълен.
Въззивният съд подложи на собствена преценка събраните
доказателства и не намери основания да промени възприетата по делото от
първата инстанция фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият Х. С. Н. е роден на **** г. в гр. Костинброд, българин,
български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, адвокат,
ЕГН: **********.
През 2018 г. в Софийски районен съд е образувано НЧХД № 12914/2018
г. по внесена частна тъжба от Е. Д. М. срещу К.Г.З.. По посоченото дело,
подсъдимият по настоящото дело - Х. Н., е имал качеството на защитник на
К.Г.З..
На 01.07.2019 г. в отговор на подадената от Е. М. частна тъжба, в
Софийски районен съд е получено депозираното от адвокат Н. възражение с
вх. № 1044981/01.07.2019 г.
2
На 02.10.2019 г. в сградата на Софийски районен съд е проведено
публично съдебно заседание по НЧХД № 12914 по описа за 2018 г. на същия
съд, НО, 115-ти състав. Съдът е докладвал, че е постъпило горепосоченото
възражение от защитника Х. Н. срещу обвинението. Частният тъжител Е. М. е
изразил воля да се запознае с постъпилото възражение. Искането е било
уважено от съда и копие от възражението било връчено на М., като това
обстоятелство било вписано в съдебния протокол.
Въпросното писмено възражение, депозирано по посоченото дело от
адвокат Х. Н. /подсъдим по настоящото дело/, съдържало писмено изявление
със следното съдържание: „Няма да открия голяма тайна, ако напиша, че
доброто име на Е. Д. М. се свързва преди всичко с криминални деяния“.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие за установена
посредством събраните в хода на наказателното производство доказателства,
а именно: гласни доказателствени средства: показанията на свидетеля
М.В.П.; писмени доказателства: заверен препис от протокол от 02.10.2019 г.
от публично съдебно заседание по НЧХД № 12914 по описа за 2018 г. на CPC,
НО, 115-ти състав; копие от възражение с вх. № 1044981/01.07.2019 г. по
описа на СРС; копие от разпореждане от 23.10.2019 г. по НЧХД №
16511/2019 г. на CPC, 116-ти състав; копие от разпореждане от 13.11.2019 г.
по НЧХД № 16509/2019 г. на CPC, 116-ти състав; справка за съдимост №
17289 от 23.11.2020 г. от Бюро за съдимост, СРС; справка относно
криминалистични регистрации на Е. М. с вх. № 21056434, изготвена от СДВР
въз основа на автоматизирани информационни фондове на МВР; писмо с вх.
№ 21055382/21.10.2020 г., с което е изпратена справка от СРП за наличие на
образувани и неприключили досъдебни производства срещу Е. М.; писмо с
вх. № 1039419/31.07.2020 г. от СГС, I ГО, 11-ти състав.
За да постанови оспорената присъда, Софийски районен съд е провел
прецизно съдебно следствие. Въззивният съд констатира, че контролираният
съд е положил усилия за изясняване на правнозначимите обстоятелства,
относими към предмета на доказване по делото, като в хода на
първоинстанционното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно
следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и
доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и
правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят и от въззивния състав. При
изграждането им не са допуснати логически грешки. Въззивния съд
констатира, че е налице изчерпателност в обсъждането на доказателствените
източници от страна на контролирания съд.
Настоящата въззивна инстанция кредитира приложените по делото
писмени доказателства. Така съдът прие справка за съдимост № 17289 от
3
23.11.2020 г. от Бюро за съдимост, СРС; справка относно криминалистични
регистрации на Е. М. с вх. № 21056434, изготвена от СДВР, въз основа на
автоматизирани информационни фондове на МВР; писмо с вх. №
21055382/21.10.2020 г., с което е изпратена справка от СРП за наличие на
образувани и неприключили досъдебни производства срещу Е. М..
От справката за съдимост става ясно, че спрямо М. има постановена
присъда от 09.01.2018 г. на СНС по НОХД № 646/2015 г., която е отменена с
присъда от 05.06.2019 г. на АСНС по ВНОХД №102/2018 г„ изменена с
решение № 242 от 16.04.2020 г по ПД № 1018/2019 г. на ВКС. Присъдата е
постановена във връзка с обвинение за извършване на престъпление,
квалифицирано по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
от НК. Тя е влязла в сила от 16.04.2020 г.
От справка, изпратена заедно с писмо с вх. № 21055382/21.10.2020 г. се
потвърждават обстоятелствата, установени от справката за съдимост.
От справка относно криминалистични регистрации на Е. М. с вх. №
21056434 категорично се констатира, че в периода 13.06.1983 г. - 14.10.2016 г.
са налице множество заявителски материали, въз основа на които е
извършена регистрация в регистрите на МВР.
В съдебното производство пред Софийски районен съд е бил разпитан
свидетелят М.П., чийто показания са косвено гласно доказателство, тъй като
той не е бил пряк очевидец на твърдяното престъпление. Въззивният състав
третира показанията на свидетеля М.П. като такива с ниска информативна
стойност, доколкото съдържат предположения и догадки. В показанията си
свидетелят потвърждава, че му е станало известно, че подсъдимият Н. е казал
в съдебно заседание, че „М. имал връзки с криминалния свят“. Посочва също,
че информацията, която изнася пред съда му е станала известна от частния
тъжител Е. М..
От правна страна:
На база така събрания по делото доказателствен материал,
първоинстанционният съд е стигнал до единствено верния извод, че с
поведението си подсъдимият Х. Н. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал.1, т.2,
вр. чл. 147, ал. 1 от НК .
Непосредствен обект на престъплението по чл. 147, ал.1 от НК са
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на доброто име на
човека в обществото.
От обективна страна за съставомерността на деянието по повдигнатото
обвинение е необходимо да са разгласени конкретни факти, свързани с
миналото или настоящето на оклеветения, които са както обективно позорни -
в разрез с господстващите морални норми, така и неистински - не
съществуват в обективната действителност. Позорното обстоятелство по
смисъла на чл. 147, ал.1 от НК е твърдение за съществуването на определен
4
факт, свързан с личността на тъжителя, който е от естество да накърни
положителната оценка на обществото за неговата личност.
Престъплението е резултатно и е довършено в момента на разгласяване
на позорните неистински обстоятелства. Не се изисква оклеветеният да е
присъствал, когато твърденията са били разпространени.
Съдът намира за необходимо да уточни, като припомни застъпеното в
теорията и съдебната практика, а именно, че съставът на клеветата е свързан с
разгласяване на определени факти, конкретни обстоятелства, конкретни
прояви на оклеветения. Разгласяването е довеждане до знанието на трето/и
лице/а на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът
свързва с пострадалия. С оглед на посочената правна квалификация в
настоящия случай следва клеветата да е нанесена публично и да е
разпространена чрез писмения документ – възражение, депозирано от
подсъдимия Н..
Съдът в този му състав, аналогично на първоинстанционния съд, приема
за установено, че подсъдимият Х. С. Н., в качеството си на адвокат - защитник
на подсъдимия по НЧХД № 12914/2018 г. на СРС, е направил следното
писмено изявление: „Няма да открия голяма тайна, ако напиша, че доброто
име на Е. Д. М. се свързва преди всичко с криминални деяния“. Това
твърдение е абстрактно формулирано. Не е налице разгласяване на
определени факти, конкретни обстоятелства, конкретни прояви на
оклеветения.
Подобно на първоинстанционния съд, настоящия съдебен състав не се
съгласява с възраженията на частния тъжител за неистинността на дадената
характеристика. Видно от съдържанието на инкриминираното изявление,
подсъдимият е използвал словосъчетание „криминални деяния“. Криминални
деяния са не само тези, по отношение на които е постановена и влязла в сила
осъдителна присъда, но и тези, за които е образувано досъдебно
производство, без значение дали е бил внесен обвинителен акт или не, вкл. и
тези, за които не е било образувано производство, но са противоправни по
своя характер .
Заявеното във възражението, депозирано от подсъдимия Н., не е
възможно да бъде квалифицирано като клевета. Касае се за неопределена
характеристика с негативно съдържание, дадена на частния тъжител, а не за
разгласяване на конкретна информация с позорящ характер.
От субективна страна изпълнителното деяние на престъплението
клевета следва да е извършено умишлено, като е без значение дали е при
условията на пряк или евентуален умисъл. В разглеждания случай не се
установява виновно противоправно поведение от страна на подсъдимия Х.
Н., тъй като при отнасяне на установените по делото факти се стига до
непротиворечивия извод, че не е осъществен от обективна страна състава на
престъплението, за което е обвинен.
Настоящият съдебен състав споделя правните констатации на
първоинстанционния съд, че подсъдимият Х. Н. следва да бъде признат за
невиновен и оправдан на основание чл. 304 от НПК по повдигнатото с
5
частната тъжба обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 147, ал.1 от
НК.
Въз основа на това, настоящият съдебен състав приема, че обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна, и като такава следва да бъде
потвърдена. Същата е постановена при безспорно изяснена фактическа
обстановка, като съдът намира, че обосновано подсъдимият е бил признат за
невиновен и оправдан от първоинстанционния съд за извършване на
престъплението, за което е бил конституиран като такъв.
При извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, настоящият
съдебен състав не констатира наличие на основания, налагащи нейната
отмяна или изменение, поради което същата следва да бъде потвърдена, а
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийски
градски съд, НО, 6-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.12.2020 г. по НЧХД №16510/2019 г. на
Софийски районен съд, НО, 12-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6