№ 7090
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110106297 по описа за 2023 година
Предявени са евентуално съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, евентуално чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на А. И. И., от
гр. София, срещу С. Г. Д., от гр. София, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума от 10 000 лв., представляваща задължение по неформален
Договор за заем от 07.02.2018г., както и 1 500 лв., представляваща задължение
по неформален Договор за заем от 20.08.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба 03.02.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата, а в условията на евентуалност да заплати сумите поради
неоснователно обогатяване.
Налице са твърдения в исковата молба, че ищецът е превел с преводно
нареждане на 07.02.2018 г. по банкова сметка на ответника в „УниКредит
Булбанк“ АД сума в размер на 10 000 лв., с посочено основание договор за
заем, като и на 20.08.2018 г. по същата банкова сметка сума в размер на 1 500
лв. Ищцата твърди, че договорите за заем са неформални и между страните не
е бил уговорен падеж за връщане на сумата. Затова счита, че исковата молба
следва да се счита и като покана за плащане на претендираните суми.
Доколкото ответникът не върнал сумите по договора за заем, ищцата
претендира плащането им. В условията на евентуалност счита, че ако съдът не
установи наличието на заемно правоотношение между страните, че
ответникът следва да бъде осъден да й върне сумите, поради неоснователно
обогатяване.
Ответникът С. Г. Д., чрез особения представител адв. Д., е депозирал
1
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
Оспорва изцяло исковата молба, както и изложената в нея фактическа
обстановка. Оспорва между страните да са налице договори за заем, както и да
са превеждани суми от страна на ищеца. Заявява, че не е настъпила
изискуемостта на вземанията. В условията на евентуалност оспорва исковете
като платени, евентуално счита, че вземанията са погасени по давност.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
От приетото по делото преводно нареждане от 07.02.2018 г. се
установява, че А. И. И. е превела по банкова сметка на С. Г. Д. сумата в размер
на 10 000 лева с основание „заем“.
От приетото по делото преводно нареждане от 20.08.2018 г. се
установява, че А. И. И. е превела по банкова сметка на С. Г. Д. сумата в размер
на 1 500 лева с основание „заем“.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно
и обосновано изготвено, се установява, че сумите и от двете преводни
нареждания са наредени от банкова сметка с титуляр А. И. И. и са постъпили
по банкова сметка с титуляр С. Г. Д., съответно сумата в размер на 10 000 лева
е усвоена на 07.02.2018 г., а сумата в размер на 1 500 лева е усвоена на
20.08.2018 г. Отразено е от експерта в заключението, че след постъпването на
двете суми по банковата сметка на ответника, последният не е извършил
фактически действия по изтеглянето им. При проверка на всички открити
банкови сметки на името на ищцата А. И., вещото лице констатира следните
плащания, извършени от ответника към ищцата: на 12.06.2023 г. за сумата от
11 503 лева с основание „Реш. от 23.05.2023/гр.дело 55010/22 СРС, 88 състав“;
на 31.10.2023 г. за сумата от 7 140 лева с основание „Изп. лист 18468/16.08.23
и д. такса Връщане сума по договор за заем“; на 31.10.2023 г. за сумата от
1 000 лева с основание „Лихва по зап. заповед 18468/16.08.23“; на 24.11.2023 г.
за сумата от 400 лева с основание „Реш. от 23.05.2023/гр.дело 55010/22 СРС,
88 състав, хонорар адвоката им“; на 18.06.2024 г. за сумата от 11 218,86 лева с
основание „Сума по ИЛ от 22.11.2023г. по гр. дело № 3115/2022 СРС“; на
18.06.2024 г. за сумата от 13 386,36 лева с основание „Сума по ИЛ от
29.04.2024 г. по гр. дело № 45289/2022 г. СРС“; на 18.06.2024 г. за сумата от 1
610 лева с основание „Сума по ИЛ от 08.05.2024 г. по гр. дело № 57412/2022 г.
СРС“.
Установява се от приетото по делото Решение № 8496/23.05.2023 г.,
постановено по гр.д. № 55010/2022 г. на СРС, 88 състав, че между страните е
протекло исково производство по предявен иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9 000 лева, представляваща главница за
предоставена в заем сума по договор за заем от 02.06.2017 г.
Установява се от приетото по делото Решение № 20498/11.12.2023 г.,
2
постановено по гр.д. № 45289/2022 г. на СРС, 28 състав, че между страните е
протекло исково производство по предявен иск с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД за сумата от 10 000 лева, представляваща главница за предоставена в
заем сума по договор за заем от 22.08.2017 г.
Установява се от приетото по делото Решение № 14490/29.08.2023 г.,
постановено по гр.д. № 57412/2022 г. на СРС, 45 състав, че между страните е
протекло исково производство по предявен иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9 000 лева, представляваща главница за
предоставена в заем сума по договор за заем от 09.06.2017 г.
Установява се от приетата по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 11.08.2022 г. по ч.гр.д. № 42272/2022 г. на СРС,
28 състав, че длъжникът С. Д. е осъден да заплати на заявителя А. И. сумата в
размер на 7 000 лева, представляваща главница за предоставена в заем сума по
договор за заем от 06.08.2017 г.
Установява се от приетия по делото изпълнителен лист от 11.09.2024 г.
по ч.гр.д. № 49633/2022 г. на СРС, 119 състав, че длъжникът С. Д. е осъден да
заплати на А. И. сумата в размер на 10 000 лева, представляваща главница за
предоставена в заем сума по договор за заем от 14.09.2017 г.
От събраните по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК обяснения на ищцата се
установява, че ищцата е канила ответника да върне заемните суми в
проведени телефонни разговори и лични срещи, но отрича да е получила
плащане.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
По иска по чл. 240, ал.1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Следователно, за да се приеме, че е сключен договор за
заем между определени лица, е необходимо да се установи по несъмнен начин
постигането на съгласие между договарящите относно вещта или сумата,
обект на заемното правоотношение, и задължението на заемателя за връщане
на заетата сума или вещ, а наред с това, предвид реалния характер на договора
за заем – и предаването на сумата или вещта от заемодателя на заемателя.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договори за заем, както и предаването на процесните суми
срещу задължение за връщането им, размера на вземанията, а ответника
следва да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, от
които произтичат неговите възражения, връщането на сумите.
При така установената фактическа обстановка и събраните в хода на
3
съдебното дирене доказателства, съдът намира, че ищецът не успя да установи
при условията на пълно и главно доказване твърдяното наличие на сключени
договори за заем между страните, по силата на които ищецът да е предоставил
на ответника твърдяните суми, а последният да е поел задължение да ги
върне. В случая единствените доказателства, които ищецът ангажира са
преводно нареждане от 07.02.2018 г., с което е преведена на ответника сумата
в размер на 10 000 лева с основание „заем“ и преводно нареждане от
20.08.2018 г., с което е преведена на ответника сумата в размер на 1 500 лева с
основание „заем“. Безспорно посочените преводни нареждания удостоверяват
получаването на посочените в тях суми, но същите не биха могли да установят
наличието на насрещни волеизявления на страните по постигане на съгласие
за сключване на договор за заем. Подобен извод не би могъл да се направи и от
факта, че страните са водили множество дела помежду си, основани на
различни договори за заем, които не са предмет на настоящото производство.
Съгласно трайната съдебна практика, напр. Решение № 235 от
27.09.2016 г. по гр.д. № 1362/2016 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 379/2013 г. от
06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г.о. и др., договорът за заем е
сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото
единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а
другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва,
налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е
без основание.
Предвид изложеното и доколкото съдът достигна до извод за липсата на
облигационно отношение между страните, предявеният иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание е
длъжен да го върне.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че
се е разпоредил в полза на ответника с твърдените суми, че същите са
получени от ответника, размера на сумите, а ответника следва да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на основание за
получаване на сумите, съответно фактите, от които произтичат неговите
възражения, връщането на сумите.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства се установява,
че ищцата А. И. е превела по банкова сметка на ответника С. Д. на 07.02.2018
г. сумата в размер на 10 000 лева, съответно на 20.08.2018 г. сумата в размер на
1 500 лева. Установява се, че с посочените суми е заверена банковата сметка
на ответника С. Д., поради което съдът прави извод, че същите са усвоени.
4
Същевременно не се установи в хода на производството наличието на валидно
правно основание, което да обуслови задържане на предадените суми, поради
което същите подлежат на връщане.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
плащане на исковите суми, което съдът намира за неоснователно. От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че действително има плащания от банкова сметка на ответника към
банкова сметка на ищцата, но съдът намира, че тези плащания касаят други
облигационни отношения между страните, доколкото в производството се
установи, че страните са обвързани от сключени помежду им множество
договори за заем. Този извод се потвърждава от посочените в експертното
заключение основания за извършените от ответника плащания. Ето защо,
съдът намира, че процесните суми не са погасени чрез извършено плащане.
Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност
на предявените в производството вземания, съдът намира за неоснователно. В
случая се касае за вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване,
поради което приложим е общият давностен срок от 5 години, който срок тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Доколкото е налице безсрочно
вземане, следва да се приеме, че изискуемостта е настъпила от момента на
имущественото разместване, а именно за вземането в размер на 10 000 лева –
от 07.02.2018 г., а за вземането в размер на 1 500 лева – от 20.08.2018 г.
Исковата молба е постъпила в съда на 03.02.2023 г., с което давността на
основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД е спряла да тече през времетраенето на съдебния
процес. Предвид това и доколкото за периода от 07.02.2018 г., респ. 20.08.2018
г., до 03.02.2018 г. не е изтекъл период по-дълъг от 5 години, то вземанията не
са погасени по давност.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно уважената част от
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 1922,50 лева за държавна такса, депозит за особен представител и
уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 03.02.2023 г. и договор за правна защита и съдействие
от 02.10.2024 г. Направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно предвид
фактическата и правна сложност на делото, цената на иска и множеството
проведени открити съдебни заседания.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, предявен от
А. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „.“ № 6, ет. 1, оф.
4 срещу С. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „проф. .“
№ 19 за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща задължение по
неформален Договор за заем от 07.02.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба 03.02.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и 1 500 лв., представляваща задължение по неформален
Договор за заем от 20.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба 03.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.
„проф. .“ № 19 ДА ЗАПЛАТИ на А. И. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „.“ № 6, ет. 1, оф. 4 на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
сумата от 10 000 лева, представляваща сума, с която ответникът се е обогатил
неоснователно, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба 03.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1 500 лв.,
представляваща сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба 03.02.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.
„проф. .“ № 19 ДА ЗАПЛАТИ на А. И. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „.“ № 6, ет. 1, оф. 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 1922,50 лева, представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6