Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
№ ……./ ….…
гр.Варна 16.11.2020
г.
Сияна Генадиева- съдия-докладчик по НЧХД №4398 по описа на
Варненски районен съд за 2020 година, по описа на 13 състав, след като се
запознах с материалите по делото, констатирах
следното:
Делото е образувано по частна тъжба на Ц.Н.Н., срещу А.В.К., депозирана във ВРС на 28.10.2020г.
С разпореждане на Председателя на състава на частния
тъжител е даден 7-дневен срок за привеждане на частната тъжба в съответствие с
изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, като му е указано, че следва да опише
изпълнителното деяние, като посочи конкретни обстоятелства по осъществяване
състава на престъплението, както и да посочи датата на извършване на деянието.
Видно от депозираното уточнение, частният тъжител изрично е посочил
обстоятелства на престъплението:“ К. е изложил в жалба до ОД МВР факти и
обстоятелства, с които е приписал престъпление на ч.тъжител, а именно, че е
подбудил неизвестни лица да извършат спрямо Н. престъпление по чл.144 ал.3 от НК – като с това е осъществил състав на престъпление по чл. 147 ал.1 от НК. Посочена
е и датата на осъществяване на деянията -
24.01.2020г.
По делото е представена молба депозирана от Ц.Н.
с която се иска от Районна прокуратура Варна да му бъде предоставена за
запознаване преписка № 3226/2020 по която К. е бил депозирал жалбата си спрямо
ч.тъжител. По този начин частния тъжител обосновава датата на която е узнал за
осъщественото деяние спрямо него. В противоречие на това твърдение е
приложеното именно от частния тъжител постановление на РП Варна за отказ да се
образува досъдебно производство от чийто текст ясно се разбира, че тъжителят Н.
е бил разпитан по преписката. В постановлението на прокурора ясно е написано“
…В сведенията си Н. сочи, причина за подаване на жалба от К. срещу него е за да се урони доброто му име и репутация“…
В постановлението е посочено, че Н. е изложил факта, че К. е негов бивш съдружник и действията му са
насочени към финансовите му интереси. Също така Н. е заявил, че не се е
заканвал с убийство на К.. От текста на постановлението на прокурора ясно се
извежда факта, че Н. е бил запознат с депозираната жалба и с факта, че К.
счита, че Н. му се е заканвал с убийство. И тези факти са му станали известни
преди прокурора да напише своето постановление за отказ да образува досъдебно
производство на 09.03.2020г.
В подкрепа на така изложеното до тук е
съдържанието на изисканата и приложена по настоящото дело преписка на РП Варна.
В нея се съдържа писмен отговор депозиран от Ц.Н. по подадената от К. жалба. В
този отговор тъжителят цитира цели текстове от подадената от К. тъжба срещу
него, което ясно сочи, че той е бил запознат с нея при депозиране на отговора
си. Няколкократно в отговора си цитира изложените в жалбата на К. конкретни
факти, които той опровергава. Депозирания от ч.т. Н. отговор по преписката на
РП Варна, ясно сочи, че той е бил запознат с подадената срещу него тъжба от К.
още месец февруари 2020г. Преписката е изпратена до РП Варна със справка от
27.02.2020г. с мнение за прекратяване. Макар и отговора на Н. да не е входиран с конкретна дата, то съда безспорно приема, че това
е станало преди изпращане на преписката за прекратяване - 27.02.2020г.
Съдът, в настоящия си състав, намира, че не са налице
предпоставките за разглеждане на делото в
съдебно заседание, а наказателното производство образувано по депозираната
частна тъжба следва да бъде прекратено по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата трябва да бъде писмена, да съдържа данни за подателя, лицето
срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. В конкретния
случай в производството от частен характер наказателни дела, частната тъжба
изпълнява функцията на обвинителен акт, каквато има по делата от общ характер,
съответно предназначението на частната тъжба е да очертае предмета на доказване
в съответния наказателен процес от гледна точка на твърдяното за извършено
престъпление и участието на подсъдимият
в него. Необходимо е тя да съдържа ясни, категорични и недвусмислени данни за извършеното
деяние - време, място, начин на извършване. Необходимо е в частната тъжба да са
посочени конкретни факти, които да подлежа на доказване в процеса. Съдът
намира, че депозираната частна тъжба, въпреки наведените уточнения, не отговаря
на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК.
В конкретния случай, съдията - докладчик констатира, че както частната
тъжба, депозирана на 28.10.2020г. така и уточненията от 05.11.2020г. по
частната тъжба, са депозирани извън срока по чл. 81, ал.3 от НПК.
Безспорно е в теорията и съдебната практика, че срокът по чл. 81, ал.3 НПК е преклузивен. Началото на този срок се свързва
от законодателя на първо място с момента на узнаването за извършеното
престъпление и е шест месечен. Втората хипотеза по чл. 81, ал.3 от НПК, свързва
началния момент с деня на получаване на съобщение от пострадалия за
прекратяване на досъдебното производство на основание, че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия, в която хипотеза срокът е едномесечен.
Втората хипотеза има предвид случаите, когато наказателното производство е
инициирано от органите на прокуратурата, респективно е било отпочнато
по чл.212, ал.2 от НПК и в него се установи, че определено деяние не е от общ,
а от частен характер.
Видно от приложените към частната тъжба доказателства, че е била
подадена тъжба срещу частният тъжител до ОД МВР -Варна с жалба, като е последвал отказ да се
образува ДП, съгласно Постановлението от 09.03.2020 г. на ВРП. След като
прокурорът е приел, че престъплението не е от общ характер, с посоченото
постановление, е отказал да образува наказателно производство по случая. Постановлението
за отказ да се образува наказателно производство е акт на прокурора по
смисъла на чл. 213, ал. 1 от НПК, а не - за прекратяване на вече образувано
досъдебно производство, тъй като престъплението се преследва по тъжба на
пострадалия и в този случай едномесечният срок по смисъла на чл.81 ал.3 от НПК
е неприложим. Това е така, тъй като прокурорските актове произнесени по реда на
чл.213 от НПК не влизат в сила. Те подлежат на инстанционен
контрол по реда на чл.213, ал.1 от НПК без ограничение във времето. В този
смисъл частният тъжител би могъл да атакува прокурорския акт на РП-Варна без ограничение във времето. Да се приеме, че
срокът по чл.81, ал.3 от НПК започва да тече от датата на постановяване на
отказа за образуване или от узнаването за него, при положение, че в НПК не е
предвиден срок за обжалване, съответно отмяна/респективно потвърждаване на
прокурорските актове произнесени по реда на чл.213 от НК, означава по този
начин да бъде отворен пътя за заобикаляне на закона и саниране на предвидените
в него преклузивни срокове. По този начин би била
застрашена и правната сигурност, като гражданите биха били поставени под
угрозата да бъдат предавани на съд без никакво ограничение във времето.
Срокът по чл.81, ал.3 от НПК е предвиден имено
в интерес на правната сигурност. Затова и законодателят го е обвързал с
узнаването за извършване на деянието, респективно със съобщаването на
пострадалия за прекратяване на досъдебното производство на основание, че
престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
В конкретния случай следва да се отбележи, че частният тъжител е узнал
за процесната жалба през месец февруари 2020г. и в шестмесечен срок от узнаването не е
предприел никакви действия касаещи иницииране на производство от частен
характер или производство от общ характер, поради което настоящият състав
намира, че към момента е преклудирана възможността за
депозиране на частна тъжба.
Освен всичко гореизложено следва да се отбележи, че волята на частният
тъжител е ясна и категорична, същият претендира, че е извършено престъпление по
чл. 147 от НК, като с подадената тъжба до полицията К. му е приписал
извършването на престъпление.
По отношение дата на която ч.т. Н. е узнал за
жалбата депозирана спрямо него се установи, че това е станало месец февруари
2020г. и до подаване на частната тъжба е изминал период от време надвишаващ 6
месеца.
Съда не приема като достоверно и обосноваващо
датата на която Н. е узнал за преписката и подадената жалба спрямо него
депозираното искане до РП Варна за запознаване с преписката. Това се оборва от
съдържанието на самата преписка – от депозирания от самия него отговор по
подадената от К. жалба.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 250, ал. 1 т.1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство
по настоящото НЧХД № 4398/2020 г. по описа на ВРС, тъй като тъжбата не отговаря
на изискванията посочени в чл.81 ал.3 от НПК.
Поради това и на основание чл. 250, ал.1, т.1 пр.ІІ от НПК,
Р А З П О Р Е Д И Х:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 4398/2020 г. по
описа на ВРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред ВОС в 15- дневен срок от
получаване на съобщението.
Преписи от разпореждането да се връчат на страните.
СЪДИЯ
при ВРС: