№ 26999
гр. София, 01.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110122989 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. М. Н. срещу „И.А.М.“ АД и
„Ф.Б. ЕООД, с която са предявени искове с правно основание както следва: иск с правно
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „И.А.М.“
АД с искане да се прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 4868081 от
03.08.2023 г., евентуално съединен с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу
„И.А.М.“ АД с искане да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 4 от Договор за
паричен заем № 4868081 от 03.08.2023 г.; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
срещу „Ф.Б. ЕООД с искане да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне на
гаранция № 4868081 от 03.08.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 03.08.2023 г. ищцата сключила договор за паричен
заем № 4868081 с „И.А.М.“ АД, като страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер
на 1 800 лв., при фиксиран лихвен процент – 40 %, годишен процент на разходите – 48,23 %,
със срок на погасяване – 12 вноски и обща сума за връщане – 1 985,04 лв. В чл. 4 от
договора било уговорено, че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с едно от
следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които следвало да отговарят на
следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение, нетният размер на същото да е минимум 1 000 лв., да работят по безсрочен
трудов договор, да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем,
сключен с „И.А.М.“ АД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат
задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова
гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни
сделки. При сключването на договора за заем, ищцата сключила и договор за предоставяне
на гаранция № 4868081 с „Ф.Б. ЕООД, по силата на който дружеството поело задължение да
обезпечи пред заемодателя задълженията на ищцата. За така сключения договор ищцата се
задължила да заплати възнаграждение, което било разсрочено заедно с вноските по кредита
в размер на 1206,96 лв. (12 вноски, всяка по 100,58 лв.). Счита, че договорът за заем е
нищожен и сочи, че изискването за предоставяне на обезпечения - поръчители или банкова
гаранция, е било изначално неизпълнимо за нея, поради което и не оставало друг избор
освен сключването на договор за предоставяне на гаранция с „Ф.Б. ЕООД. Излага, че
възнаграждението по процесния договор за предоставяне на гаранция представлява скрита
възнаградителна лихва, тъй като ответниците са свързани лица, още повече, че заемодателят
по договора за кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението, както и
не обезпечава настъпили за ответниците вреди. Счита, че възнаграждението за гаранта е
уговорено в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същото е следвало да се включи в ГПР.
1
Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият води до
нищожност на целия договор за кредит – чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че
договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави и
развива подробни съображения в тази насока – че срещу дължимостта на възнаграждението
за гаранта липсва насрещна престация, налице е неравноправно третиране на потребителя,
който е бил лишен от избор, възнаграждението води до значително увеличаване на общия
размер на задължението по заема в ущърб на икономически по-слабата страна. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „И.А.М.“ АД,
с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива подробни
съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на законовите
изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща
предоставяне на обезпечение. Счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия
разход по кредита. Оспорва и твърденията на ищцата за недействителност на договора за
предоставяне на гаранция. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Ф.Б. ЕООД, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага твърдения в
насока, че нищожността на договора за кредит не води до нищожност на договора за
предоставяне на гаранция. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, поради
което счита, че му е дължимо възнаграждение. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищцата по исковете срещу „И.А.М.“ АД е да докаже
сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, че
част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое
от посочените в клаузата обезпечения, както и че договорът за заем и клаузата за
обезпечение са нищожни на заявените с исковата молба основания – поради неспазване
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В доказателствена тежест на ответника „И.А.М.“ АД е да докаже основателността на
възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена
ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
В доказателствена тежест на ищцата по иска срещу „Ф.Б. ЕООД е да докаже, че
между страните е сключен процесният договор за предоставяне на гаранция с посоченото в
исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен поради накърняване на добрите
нрави.
В доказателствена тежест на ответника „Ф.Б. ЕООД е да докаже основателността на
възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена
ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между ищцата и „И.А.М.“ АД е сключен Договор за паричен заем №
4868081 от 03.08.2023 г. със соченото от ищцата съдържание; че между ищцата и „Ф.Б.
ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4868081 от 03.08.2023 г. със
соченото от ищцата съдържание.
Съдът указва на страните, че служебно следи за недействителност на договори и
отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да
не зачете правните последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на
състезателното начало дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и
евентуално да посочат доказателства.
2
По доказателствата:
Ищцата е представила писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на правния спор, поради което следва да бъдат приети по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.10.2024 г. от 09,20 часа, за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищцата –
и препис от отговорите на исковата молба.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
УКАЗВА на ищцата в срок до откритото съдебно заседание да посочи банкова
сметка, по която евентуално да бъдат заплатени разноските по делото, в случай на
уважаване на исковете.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3