Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
И. НЕШЕВА
при
участието на секретар Алина Тодорова и в присъствието на прокурор Василева, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД №5389/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски
районен съд, НО, 16 с-в от 03.02.2016 г. по НОХД № 17252/12 г. подс. Е.А.М. е
признат за виновен в това, че на 06.01.12 г. в гр. София, на кръстовището на
бул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Отец Паисий“, от паркиран лек автомобил
„Форд Куга“ с рег.№ ******, чрез използване на неустановено техническо
средство, направил опит да отнеме чужди движими вещи – 1 бр. мъжка кожена чанта
и 1 бр. калкулатор, на обща стойност 243.00 лв., от владението на Д.А.С., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е
останал недовършен по независещи от дееца причини – М. бил забелязан от
служителите на СДВР П.и С., които го подгонили, а М. изхвърлил вещите на
улицата, като на основание чл.218б от НК му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв., и е оправдан по обвинението за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.
Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор при СРП. Във
въззивния протест се твърди, че с атакувания съдебен акт съдът неправилно е
приел, че е налице основанието по чл.218б, ал.1 от НК за налагане на
административно наказание на подс. М. за извършената кражба, като е посочено,
че в случая цитираната разпоредба е неприложима, тъй като разпоредбата на
чл.195, ал.4 от НК относно маловажни случаи препраща само към ал.1, т.2 и т.6,
докато в настоящия случай деянието следва да бъде квалифицирано по чл.195,
ал.1, т.4 от НК. Направено е искане присъдата на районния съд да бъде отменена
и делото да бъде върнато на съда за разглеждане по същество.
В съдебно заседание пред
въззивния съд прокурорът счита, че присъдата на районния съд е неправилна и
незаконосъобразна, и моли същата да бъде отменена, като подсъдимият бъде
признат за виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК и при определяне на наказанието съдът да приложи
чл.55 от НК, като отложи изтърпяването на наказанието на основание чл.66 от НК.
Защитникът на подсъдимия
счита, че наказателното производство спрямо подсъдимия следва да бъде
прекратено поради изтекла погасителна давност, с оглед обстоятелството, че
деянието следва да бъде квалифицирано по чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Алтернативно, моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.
При последната си дума към
съда подсъдимият моли наказателното производство да се прекрати.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
В
хода на производството пред районния съд е допуснато съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, което е довело до
ограничаване на правата на страните в процеса.
Диспозитивът
на присъдата, в частта относно правната квалификация на деянието, за което
подсъдимият е признат за виновен, е непълен и неясен. Посочено е, че
подсъдимият е признат за виновен и на основание чл.218б от НК му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. Разпоредбата на чл.218б от НК предвижда, че за деяния по чл.194, ал.3, чл.195, ал.4, чл.204, б.“а“,
чл.206, ал.1 и ал.5 и чл.207, и за вещно укривателство във връзка с тях, когато
стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати,
наказанието е глоба от 100 лв. до 300 лв., налагана по административен ред, ако
предметът на престъплението е възстановен или заместен. В конкретния случай, в
диспозитива на присъдата не е посочено на какво основание съдът е приложил
чл.218б от НК и по-конкретно - дали съдът е приел, че извършеното деяние, за което
е признал подсъдимия за виновен, следва да се квалифицира по някой от
текстовете, и по кой точно, от изчерпателно изброените в разпоредбата на
чл.218б от НК /по чл.194, ал.3, по чл.195, ал.4, по чл.204, б.“а“, по чл.206,
ал.1 или ал.5, по чл.207, или вещно укривателство във връзка с тях/. Също така,
при словесното описание на признаците на престъплението не е посочено съдът да
е приел, че деянието представлява маловажен случай, а същевременно е приложена
разпоредба от закона, която е относима именно към маловажни случаи – налице е
следователно, противоречие между словесната и цифровата формулировка на
деянието, за което е постановена осъдителната присъда.
Посочените по-горе непълноти
и пропуски в диспозитива на присъдата правят волята на съда неясна, което има
характер на съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на
процесуалните права на страните в производството. Допуснатото нарушение не може
да бъде отстранено от въззивния съд, а само в рамките на ново производство пред
първата инстанция, поради което присъдата на районния съд следва да бъде
отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.1 и чл.335,
ал.2 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда
на Софийски районен съд, НО, 16 с-в от 03.02.2016 г. по НОХД № 17252/12 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.