РЕШЕНИЕ
№ 14795
гр. София, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110134747 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС от Ж. Д. И. срещу А.
С. С., с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
10500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ищеца да
ползва ½ ид. ч. по отношение на недвижим имот, представляващ ап. 25,
находящ се в /административен адрес/, за периода от 10.12.2018 г. до
15.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба-17.06.2021г., до окончателното плащане, иск с правно основание чл.
30, ал. 3 ЗС с искането ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 6350 лв., представляваща припадаща се на ищеца част съобразно
притежавани права от собствеността от извършените разходи за направа на
външна изолация, поставяне на ламинат, смяна на външна дограма, поставяне
на нова блиндирана врата в недвижим имот, представляващ ап. 25, находящ
се в /административен адрес/, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба-17.06.2021г., до окончателното плащане, както
и иск с правно основание чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 7836.97 лв., представляващи половината от
погасителните вноски платени в периода 14.07.2016г.-30.11.2018г. по Договор
за банков кредит от 14.07.2016г., сключен между Фирма и Ж. Д. И. /длъжник/
и А. С. С. /съдлъжник/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба-17.06.2021г., до окончателното плащане.
Ищецът поддържа, че с ответницата са били съсобственици при равни
квоти на недвижим имот, находящ се в /административен адрес/, ап. 25,
закупен на 18.10.2013 г. С влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
48081/2019г. е допусната съдебна делба на имота, като във втората фаза на
1
делбата ищецът предявил претенции по сметки, но същите не били
разгледани, като делото било прекратено. Ищецът поддържа, че на 15.11.2018
г. е бил принуден да напусне жилището, като е бил лишен от ползване на
апартамента, в който живеели ответницата и нейната дъщеря за процесния
период. Сочи, че с нотариална покана от 10.12.2018 г. е поискал заплащането
на обезщетение в размер на 500 лв. месечно при среден пазарен наем на имота
в размер на 1000 лв. месечно, като до момента плащане не е постъпило.
Навежда доводи за извършени от него подобрения в имота в общ размер от
12700 лв., а именно външна изолация на стойност 1000 лв., включващи труд и
материали, направена през м.11.2016 г., поставяне на ламинат през м.07.2016
г. на стойност 3200 лв., включващи транспорт, труд и материали, смяна на
външна дограма с ПВЦ през м.04.2016 г. на стойност 7500 лв., включващи
труд и материали, поставяне на нова блиндирана врата през м.03.2017 г. на
стойност 1000 лв. Ищецът претендира половината от общия размер на
подобренията, а именно 6350 лв. В исковата молба е посочено, че имотът е
закупен от страните като част от продажната цена била заплатена с
потребителски кредит от 4000 евро, а остатъкът-с изтеглен банков кредит в
размер на 45000 евро, обезпечен с договорна ипотека. Кредитът бил
рефинансиран по силата на банков кредит от 14.07.2016 г., като от тази дата
до 30.11.2018 г. вноските били изплащани с лични средства на ищеца, като
същите били в общ размер от 15673.95 лв., от които претендира половината в
размер на 7836.97 лв. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба
и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че за
периода м.10.2013 г.-м.08.2016 г. тя е заплащала вноските по изтегления
банков кредит с лични средства, като в периода 08.02.2016 г.-24.11.2017 г. е
превеждала суми по банковата сметка на ищеца за погасяване на кредита след
рефинансирането му, а за периода м.12.2018 г.-м.07.2019 г.-само тя е
обслужвала кредита. По този начин общо заплатената от нея сума по кредита
възлиза на 35326.10 лв., т.е. ищецът й дължи половината или 17663.05 лв.
Прави възражение за прихващане с вземането й към ищеца, предвид което
претенцията на последния е изцяло погасена, а за нея остава вземане в размер
на 9826.03 лв. По отношение на претенцията за обезщетение за лишаване от
ползване на имота, поддържа, че същата следва да бъде за период 10.12.2018
г.-16.02.2020 г., когато окончателно е напуснала жилището, за което на
16.03.2020 г. ищецът бил уведомен. Оспорва обстоятелството, че ищецът не е
имал достъп, както и размерът на претендираното обезщетение. Прави
възражение за прихващане с вземането на ответницата спрямо ищеца в размер
на 9826.03 лв. Във връзка с претенцията за подобрения твърди, че такива са
осъществявани, но със средства на ответницата. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията за подобрения. Евентуално, прави
възражение за прихващане с горепосоченото вземане от вноските по кредита,
както и с половината от сумите заплатени от нея за подобрения на имота –
1705.50 лв., консумативни разходи за имота – 1167.42 лв. и 200 лв. заплатени
2
от ответницата за погасяване задължение на ищеца. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че страните са били съсобственици на процесния имот при
равни квоти по ½ ид.ч., както и че с договор за банков кредит от 14.07.2016г.,
сключен между Фирма и Ж. Д. И. /длъжник/ и А. С. С. /съдлъжник/ е
рефинансиран ипотечен кредит към Фирма.
Представена е нотариална покана от ищеца до ответника изпратена чрез
нотариус С.Т., съгласно която се установява, че ответникът е поканен да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 500 лв. месечно за правото му на
собственост от което е лишен по отношение на 1/2 ид. ч. апартамент № 25,
находящ се в /административен адрес/. На нотариалната покана е
удостоверено, че същата е била връчена лично на ответника на 10.12.2018 г.
С уведомление ответникът е уведомил ищеца, че е напуснала жилището
на 16.02.2020 г., от която дата не го ползвала и не желаела да го ползва, като
ищецът разполагал с достъп до имота посредством собствените си ключове и
можел да ползва имота без противопоставяне на ответника.
Представен е отговор на уведомление от ищеца до ответника, с което
последният е поканен да се яви на 20.03.2020 г. от 17:30 до 18:00 часа или на
21.03.2020 г. от 13:00 часа пред процесния апартамент за предаване на
ключовете. От представеното известие за доставяне е видно, че писмото е
получено на 16.03.2020 г.
Представени са и два броя протоколи от дата 20.03.2020 г. и 21.03.2020 г.
съставни от ищеца и подписани от А.Д.Ш. в качеството му на свидетел, в
които е посочено, че на 20.03.2020 г. от 17:30 до 18:00 часа и на 21.03.2020 г.
от 13:00 до 13:45 часа никой не се е явил за предаване на ключовете на
процесното жилище.
По делото е представена заповед за незабавна защита № 530793 от
09.11.2018 г. постановено по гр. д. № 71753/2018 г. по описа на СРС, 84
състав, съгласно която се задължава Ж. Д. И., да се въздържа от извършване
на домашно насилие, по отношение на А. С. С., и малолетното дете Е.Д.К.,
както и да не ги доближава на разстояние по-малко от 300 метра. Със
заповедта е отстранен на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, Ж. Д. И., от
съвместнообитаваното с А. С. С. и малолетното дете Е.Д.К., а именно жилище
с адрес: /административен адрес/, ап. 25.
Представено е и решение № 165707 от 15.07.2019 г. постановено по гр. д.
№ 71753/2018 г. по описа на СРС, 84 състав, съгласно която е оставена без
уважение молбата на А. С. С., и служебно конституираната Е.Д.К., действаща
чрез своята майка и законен представител А. С. С., за издаване на заповед за
3
съдебна защита срещу Ж. Д. И., и се отказва да се издаде заповед за защита, с
която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
На решението е направено отбелязване, че е влязло в сила на 11.02.2020 г.
По делото е представен договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на
недвижим имот № I16-******** от 14.07.2016 г., сключен между Фирма и Ж.
Д. И. в качеството му на длъжник и А. С. С., като съдлъжник, съгласно който
се предоставя кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот с цел
рефинансиране на кредитни задължения и довършителни работи, подобрения,
ремонт и преустройство на апартамент с адрес /административен адрес/, като
кредитът е в размер на 97000 лв. и със срок на усвояване 13.09.2018 г. В чл. 14
от договора е посочено, че се рефинансират потребителски дълг в размер на
8242 лв. към Фирма на съдлъжника, кредитна карта с дълг в размер на 1483
лв. към Фирма. кредитна карта с дълг в размер на 428 лв. към Фирма. както и
ипотечен дълг в размер на 42890 евро към Фирма.
От представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № --
---- от 25.07.2016 г., том II, рег. № ******, дело № 221 от 2016 г. се
установява, че на основание договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на
недвижим имот № I16-******** от 14.07.2016 г. Ж. Д. И. в качеството му на
длъжник и А. С. С., като съдлъжник учредяват в полза на Фирма договорна
ипотека върху недвижим имот, а именно апартамент № 25, находящ се на
адрес /административен адрес/.
По делото е представен договор № ******** за банков кредит „шест и
половина“ от 11.10.2013 г., сключен между Фирма.и А. С. С. и Ж. Д. И. в
качеството им на кредитополучатели, съгласно който се предоставя кредит в
размер на 45000 евро по разплащателната сметка на А. С. С. за закупуване на
имот, представляващ апартамент № 25, находящ се на адрес
/административен адрес/.
Представен е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 115 от 18.10.2013 г., том I, рег. № 4135, дело № 88 от 2013
г., от който е видно, че на основание договор за банков кредит № ******** от
11.10.2013 г. Ж. Д. И. и А. С. С., в качеството им на кредитополучателя
учредяват в полза на Фирма.договорна ипотека върху недвижим имот, а
именно апартамент № 25, находящ се на адрес /административен адрес/.
Представен е протокол за опис на недвижим имот от 15.09.2020 г. по изп.
д. № **************** по описа на ЧСИ М. Ц., съгласно който е извършен
опис на недвижим имот с адрес /административен адрес/, ап. 25.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 24.02.2021 г. по изп.
д. № **************** по описа на ЧСИ М. Ц. е възложен процесния
недвижим имот на Благовеста Ангелова Янева – С.. На постановлението е
направено отбелязване, че е влязло в сила на 16.03.2021 г.
Представено е и съобщение за изготвено разпределение по изп. д. №
**************** по описа на ЧСИ М. Ц., което щяло да се връчи на
длъжниците на 26.03.2021 г.
Представени са и месечни отчети по сметка на ищеца от Фирма за
4
периода от 01.08.2016 г. до 30.11.2018 г.
Представена е справка от Служба по списвания – София за периода
01.12.1997 г. до 06.04.2021 г. по лице на А. С. С., от която се установява, че
ищецът и ответникът са придобили по ½ ид. ч. от недвижим имот в гр. София
придобит посредством покупко-продажба на 18.10.2013 г., представляващ
/административен адрес/.
Представени са извлечения по сметки на ответника в Фирма.за периода
от 01.01.2013 г. до 20.01.2018 г., в „Юробанк България“ АД за периода от
26.05.2014 г. до 16.03.2020 г., както и в Фирма за периода от 04.11.2014 г. до
31.08.2019 г.
Представени са тринадесет боря преводни нареждания за периода от
21.12.2018 г. до 01.07.2019 г., съгласно който А. С. С. е превеждала суми по
сметка на Ж. Д. И. с основание месечна вноска по ипотечен кредит I16-
********.
Представена е и вноска бележка от 10.05.2017 г., съгласно която
ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 20 лв. с основание
захранване на сметка.
Представена е фактура № ********** от 31.10.2018 г. с издател Фирма и
получател ищеца за предоставен топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г.
до 31.10.2018 г. в размер на 33.26 лв., както и за стари задължения в размер на
594.28 лв.
Представени са още 9 броя фискални бонове за платени задължения към
Фирма, както и седем броя платежни нареждания за периода от 16.07.2019 г.
до 28.11.2019 г., съгласно които ответникът е превеждал на Фирма различни
парични суми.
От представената извадка от договор строително-монтажни работи от
2014 г. се установява, че същият е бил сключен между Ж. Д. И. и Фирма за
извършване на ремонт на апартамент, находящ се в/административен адрес/.
Съгласно чл. 8 от договора е посочено, че възложителят се задължавал да
заплати на изпълнителя сумата от 4000 лв. при сключване на договора, 2000
лв. в средата на изпълнение на съответния обект, както и 898 лв. при
приключване на СМР.
Представени са още девет броя фактури издадени за периода 22.08.2016
г. до 17.01.2018 г. с получател ответника за доставка на движими вещи, както
и експедиционна бележка с касов бон от 27.09.2016 г.
От представения договор за покупко-продажба от 06.09.2014 г. се
установява, същият е бил сключен между Фирма в качеството му на продавач
и ответницата в качеството й на купувач на 4 бр. интериорни врати „Классен
–класик“ на обща стойност 1122 лв. Към договора е представен и фискален
бон от 06.09.2014 г. на стойност 1122 лв.
Представен е фискален бон от 22.03.2017 г. на стойност 229 лв., както и
гаранционна карта от 22.03.2017 г. по отношение на абсорбатор, която карта е
издадена на името на ответника.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 08.12.2018 г. за
5
предаване на вещи на Ж. Д. И., като протоколът е подписан от представител
на ищеца, който е получил вещите и от един съсед в качеството му на
свидетел.
Представена е и разписка от 05.06.2020 г., във връзка с ЗМ № 558/2019 г.
по описа на 01 РУ- СДВР, пр. пр. № 52518/2019 г. по описа на СРП, съгласно
която ищецът е получил от разследващ полицай под опис 111 вида движими
вещи.
Представено е допълнително споразумение от 31.08.2018 г. към трудов
договор № 8 от 26.07.2008 г.сключено между Фирма в качеството му на
работодател и ищеца в качеството му на работник, съгласно което основното
трудово възнаграждение на ищеца е 800 лв.
Разпитван е свидетеля С. Я., който посочва, че познавал ищеца от дете, а
ответницата от момента, когато заживели на семейни начела с ищеца, като
живеели в /административен адрес/. Посочва, че преди да закупят жилището
живеели под наем в същия блок и тъй като жилището било за основен ремонт
се наложило да продължат да живеят под наем, докато продължавал ремонта,
което продължило около 2 години. Посочва, че това което можел ищецът го
правел сам, а за останалото идвали майстори. Било извършено преустройство
на жилището, като кухнята била преместена в хола, като ремонтните
дейности се извършвали през 2014-2015 г. и ремонтът приключил през 2015
г., като това което можело да се купи и достави се купувало от ищеца, което
свидетелят бил знаел от ищеца, но не бил присъствал на закупуването на
материали. Посочва, че през 2016 г. ищецът и ответникът вече живеели в
процесния апартамент, когато ищецът извикал свидетеля да му помага за
външната изолация, като ищецът извършил изолацията лично от външната
страна страната на блока от към ул. „Г.М. Д.“, което било в края на годината.
Посочва, че ищецът по процесия бил „ВиК“ техник, което и работел, като бил
и инженери се занимавал и с авторемонти. Посочва, че в апартаментът
живеели ищецът, ответницата и детето на ответницата, като през 2018 г. било
започнало дело за домашно насилие и се наложи ищецът да напусне
жилището, като в момента жилището било продадено. Посочва, че след
делото не можело да се живее в апартамента, тъй като жилището било
опразнено, като това го знаел от ищеца, като свидетелят не бил влизал в
жилището след неговото опразване. Посочва, че апартаментът в по-голямата
си част бил купен посредством банков кредит, като ищецът му казал, че той
плащал кредита, затова работел на две места, като ищецът му бил казал, че
давал парите на ответника, защото тя работила в банка и така било по-лесно,
вместо да ги превеждал по банков път. Посочва, че ищецът получавал
възнаграждение в размер на около 1200 лв. -1300 лв.
Разпитван е свидетеля А. Г., кой посочва, че познавал страните, тъй като
били съседи в апартамента до него на четвъртия етаж, след това закупили
апартамент на първия етаж, като адресът на имота бил в /административен
адрес/. Посочва, че преди закупуването имотът бил в лошо състояние, като
след закупуването му бил извършен цялостен ремонт на апартамента, като
кухнята била преместена в хола. Свидетелят посочва, че лично бил помагал
6
на ищеца да направи изолацията на тавана на мазето, което било под
апартамента, защото апартаментът бил студен. Посочва, че многократно бил
виждал ищецът да носи материали, с работни дрехи, като свидетелят не
можел да посочи точния период може би преди 10 години, като ремонтът бил
правен дълго време, може би около година. Свидетелят бил влизал в
апартамента два пъти по дела на входа и веднъж като свидетел при
извършването на опис на имота. Ищецът бил напуснал имота преди около 4-5
години, когато издали ограничителна заповед, след което в имота останали да
живеят ответницата и нейното дете. Посочва, че след делото ищецът влязъл в
имота, но той бил празен, като свидетелят не бил влизал в имота. Свидетелят
бил видял носачи да носят мебели под ръководството на ответницата, като в
камиона се виждали опакован хладилник, телевизор, видях, да изнасят завит
във фолио кухненски шкаф. Посочва, че апартаментът бил закупен на кредит,
като от ищеца знаел, че той плащал кредита.
Разпитван е свидетеля Л. А., който посочва, че познава страните от блок,
в който живеели на адрес /административен адрес/. Посочва, че първи
живеели на четвъртия етаж след което закупили апартамент на първия етаж.
Твърди, че на жилището бил извършен голям ремонт през периода от 2013 г.
до 2015 г., като се работило много, имало проблем с преместването на
кухнята, била сложена нова дограма. Твърди, че лично ищецът бил сложил
изолацията на тавана на мазето, което се намираше под апартамента, което се
случило след като бил направен ремонтът вътре а апартамента през 2017 г. -
2018 г., като се извършило саниране на площта, която обхващала
апартамента. Посочва, че тъй като предстояло саниране на блока ищецът бил
сложил входна врата. Целият блок бил саниран по европейска програма на
Общината през 2019 г., като преди това ищецът си бил направил саниране на
двете страни на апартамента. Свидетелят уточнява, че външната изолация на
апартамента била направена от майстори, като ищецът лично си правил
изолацията в мазето. Посочва, че виждал ищеца с майстори, като той му бил
споделял, че той се занимавал с майстори и финансирането им. Твърде, че
през 2020 г. ищецът му бил споделил, че бил санкциониран за домашно
насилие и не можел да дойде до апартамента. Посочва, че ищецът му бил
казвал, че жилището било закупено с кредит, които той го плащал.
По делото е разпитван и свидетелятД.И., който посочва, че познавал
страните по делото по повод монтаж на дограма на апартамент, който се
намирал в /административен адрес/, като бил нает за монтажа от ответницата,
като свидетелят се занимавал само с монтаж. Монтажът бил извършен през
2013 г. или 2014 г., като сумите били заплатени в брой. Посочва, че при
заплащане на първоначалната сума не си спомнял дали бил само ищецът или
и двамата, а на доплащането била само ответницата. Твърди, че дограмата
била монтирана за един ден, като и двамата били присъствали на монтажа.
Твърде, че апартаментът бил в състояние на ремонт, нямало настилки на пода.
Свидетелят твърди, че за първи път видял страните на монтажа на дограмата,
като не си спомнял имената на клиента, на които бил монтирал дограма преди
дограмата на ищеца и ответника.
Като свидетел по делото е разпитван Я.Н., който посочва, че познавал
7
ответника от 2020 г., когато живеела в г/административен адрес/, като същата
живяла на този адрес до м.02.2020 г., след което се преместила да обитава
жилище на свидетеля. Свидетелят посочва, че посещавал процесния имот, но
не си спомнял административния адрес, като имотът бил посетен на
14.02.2020 г., когато свидетелят й помогнал да изнесе по-малките си вещи и я
свързал с транспортна фирма с помощта, на която да изнесе по-големите
вещи, като на следващия ден били изнесени останалите вещи с транспортната
фирма. Посочва, че на 14.02.2020 г. когато се изнасяли дребните неща
свидетелят присъствал, като тогава апартаментът останал мебелиран, но след
това не бил посещавал имота.
Разпитван е и свидетелят М.н С., който твърди, че познавал страните по
делото във връзка с възлагането на ремонт преди около 6-7 години може би
през 2016 г. на апартамент на първия етаж в /административен адрес/.
Възлагането станало чрез две срещи и 5-6 разговора по телефона. Твърди, че
първо се видели с ищеца за да направят оглед и оферта на апартамента, след
което той му отказал, тъй като му казал, че било много скъпо, след което му
се обадил вечерта и поискал среща, като му казал, че той бил посредник и
трябвало да говори със собственичката. Твърди, че ищецът му бил казал, че
той е посредник и работел като инженер и разбирал повече от
собственичката. Посочва, че се срещнали с ищеца, разговаряли и той му
казал, че пак трябвало да говори със собственичката, като накрая дошъл,
уточнили цената и той започнал да работи. Цената на работата възлизала на
около 1300 лв., като цялата сума била изплатена на 3-4 пъти, като веднъж
ищецът му донесъл парите, а след това ответницата му донесла парите.
Посочва, че апартаментът бил готов за ремонт и всичко било празно, като
свидетелят нямал спомен дали дограмата е била сменена. Посочва, че
указания за ремонта не били давани, като ищецът само идвал и гледал.
Посочва, че после били лепили тапети, като ищецът му бил изпратил снимки,
за да се похвалел какво било станало с ремонта. Свидетелят посочва, че
ищецът бил присъствал на всички разговори, като не бил присъствал само на
един, когато ответницата дошла да му донесе парите.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че на
11.10.2013 г. между Фирма.и кредитополучателите А. С. и Ж. И. бил сключен
договор за банков кредит „Шест и половина“ № ******** от 11.10.2013 г. с
цел закупуване на /административен адрес/ и погасяване на текущи
задължения в размер на 45000 евро, като кредитът бил погасен на 09.08.2016
г. с превод от страна на ищеца в размер на 42889.97 евро на основание „пълно
предсрочно погасяване на ипотечен кредит“, като наличността по кредита към
03.08.2016 г. /преди последното осчетоводяване преди предсрочното
погасяван била 0.01 лв. Вещото лице е посочило, че заплатените суми от
ответницата по кредита били 10412.13 евро /20364.36 лв./, а от ищеца били
заплатени 43502.69 евро /85083.87 лв./. Съгласно заключението на 14.07.2016
г. между Фирма и Ж. И. /длъжник/, и А. С. /съдлъжник/ бил сключен договор
за банков кредит № ***-********/14.07.2016 г.с цел рефинансиране ипотечни
кредит към Фирма. потребителски кредит към Фирма, както и довършителни
8
работи на апартамента, като кредитът бил в размер на 97000 лв. и се усвоявал
на два транша. Вещото лице е посочило, че заплатените суми от А. С. по
процесния кредит били в общ размер на 917 лв., а от Ж. И. били заплатени
14624.76 лв. Вещото лице е посочили, че имало суми в общ размер на 7022
лв., които били прехвърлени от сметката на А. С. в Фирма към сметка в
Фирма. превалитурани са и оттам били послужили за погасяване на вноски по
кредита, но тези суми били отразени в общо платените от ответника сума в
общ размер на 20364.36 лв. Съгласно заключението А. С. била извършила
плащания за периода от 21.12.2018 г. до 01.07.2019 г. от нейната банкова
сметка в Фирма към разчетната вътрешнобанкова сметка в Фирма,
използвана за обслужване на кредити сума в общ размер на 4450 лв. на
основание „погасяване на месечни вноски по кредит № 16-********“.
Плащанията, извършени от сметка на А. С. в Фирма по личната сметка на Ж.
И. за периода от 08.02.2016 г. до 24.11.2017 г. били както следва: по сметка на
Ж. И. на 24.11.2017 г. била преведена сума в размер на 950 лв., а по сметката
на ищеца в Фирма била преведена сума в общ размер на 1462.10 лв. Съгласно
заключението съгласно представените платежни документи по делото за
задължения за процесния апартамент към Фирма била заплатена сума в общ
размер на 1955.52 лв. Вещото лице е посочило, че общия размер на
заплатените суми от А. С. по двата договора за кредит към Фирма.и Фирма и
плащания от нейна страна по лични сметки на Ж. И. възлизали в общ размер
на 28143.46 лв.
По делото е приета и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че А. С. била извършила плащания за периода от 21.12.2018 г. до
01.07.2019 г. от нейната банкова сметка в Фирма към разчетната
вътрешнобанкова сметка в Фирма, използвана за обслужване на кредити сума
в общ размер на 4450 лв. на основание „погасяване на месечни вноски по
кредит № 16-********“. С писмо от Фирма било потвърдено, че с внесените
суми на постъпилите преводи в общ размер на 4450 лв. били погасени
частично задължения по ипотечен кредит № 16-********/14.07.2016 г.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
средния пазарен наем за процесния апартамент, като обзаведено жилище
възлизал на 440 евро на месец, поради което ½ част от наема за периода от
10.12.2018 г. до 15.09.2020 г. възлизал на 7919 лв., а за периода от 10.12.2018
г. до 16.02.2020 г. възлизал на 5282 лв. Вещото лице е посочили, че при
необзаведено жилище цената на средния пазарен наем ще бъде с 15 % по-
ниска, поради което ½ част от наема за периода от 10.12.2018 г. до 15.09.2020
г. възлизал на 6732 лв., а за периода от 10.12.2018 г. до 16.02.2020 г. възлизал
на 4490 лв. Съгласно заключението общата стойност на претендираните от
ищеца ремонти и подобрения към датата на тяхното извършване била 11868
лв., съответно за ½ част 5934 лв., като стойността на претендираните ремонти
и подобрения по цени към дата на заключението възлизали на 19246 лв., а за
½ част 9623 лв., като амортизираната възстановителна стойност на
подобренията към датата на експертизата била 15685 лв. и за ½ част
9
съответно 7842 лв.
За уважаването на предявения иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС ищецът следва да
установи, че с ответницата са съсобственици на процесния имот в твърдените
квоти; че ответницата ползва вещта в рамките на исковия период и не допуска
ищеца да ползва имота; че е отправил писмена покана до ответницата за
плащане на обезщетение; ползата, която е пропуснал след поканата, а именно
дължимият среден пазарен наем за вещта за процесния период, като в
доказателствена тежест на ответницата е да докаже, че е погасила дълга,
както и наведените възражения, в т.ч., че на 16.02.2020 г. е напуснала имота.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Според ал. 2
когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. Правото да си служи с общата вещ е ограничено от
правата на останалите съсобственици, дотолкова доколкото това право
съществува.
В настоящият случай по делото е отделено за безспорно и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че страните са били съсобственици на
процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, представляващ
/административен адрес/при равни квоти по ½ ид.ч., които имот видно от
влязлото в сила на 16.03.2021 г. постановление за възлагане по изп. д. №
**************** по описа на ЧСИ М. Ц. е придобит от трето лице.
В съдебната практика се приема, че употребения в ал. 1 на чл. 31 от ЗС
термин „си служи“ е синоним на използвания в ал. 2 на същия член термин
„се използва лично“. Използва лично общата вещ оня съсобственик, който я
употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на
интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално
предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията и да
накърнява свойствата . Тъй като всеки съсобственик притежава свое
самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на
другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната
идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи
на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на
квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без
получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е
ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат
другите съсобственици. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС - съсобственикът може да
си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при
възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин,
че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението за задоволяване на свои нужди или потребности - той
10
ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с
вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от
член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той
я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си
засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
В същото време съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК е предвидено, че правото на обезщетение
се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял и то не възниква
когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия
съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена
възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Аналогични изводи са
изложени и в Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по т. д. №
5/2014 г., ОСГК, в което е посочено, че фактическият състав на
обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за
реално ползване на общата вещ. Достатъчно е той да е отправил надлежна
писмена покана за обезщетение. Причина за разместването на блага в
имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия
ползване на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от другия
съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Поради това не е
необходимо тази воля да бъде заявявана пред ползващия съсобственик. За
съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не възниква
задължение за заплащане на обезщетение, в случай, че предложи на искащия
обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му
предостави такава част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му. В
същото тълкувателно решение е посочено, че срещу възможността
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС да се превърне в инструмент за
противоправно обогатяване от страна на съсобственик, който не желае реално
да ползва общата вещ, но се ползва от правото си да търси и получи
обезщетение по този ред, с ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че
правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът
е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не
възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от
ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена
възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
Не се спори по делото и че по силата на заповед за незабавна защита №
530793 от 09.11.2018 г. постановено по гр. д. № 71753/2018 г. по описа на
СРС, 84 състав се задължава ищеца да не доближава ответницата на
разстояние по-малко от 300 метра, както и на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН
е отстранен от съвместнообитаваното, а именно жилище с адрес:
/административен адрес/, ап. 25. Не се спори, а и от представеното влязло в
сила на 11.02.2020 г. решение № 165707 от 15.07.2019 г. постановено по гр. д.
№ 71753/2018 г. по описа на СРС, 84 състав е оставена без уважение молбата
11
на А. С. С. за издаване на заповед за съдебна защита срещу Ж. Д. И., и се
отказва да се издаде заповед за защита, с която по отношение на ответника да
бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
Настоящият състав намира, че отстраняването на собственика от имота
по административен ред, какъвто е настоящият случай не съставлява
основание за правомерно разместване на блага. Тогава, когато собственикът
на вещта е отстранен административно от нея по силата на разпоредбите на
Закона за защита от домашно насилие, за периода на отстраняването, той не
губи правото си на ползване върху имота, което право през този период той
би могъл да реализира и чрез трети лица, респ. на него за този период му се
дължи обезщетение от ползващия целия процесен имот съсобственик, макар
последният да се ползва от закрила по силата на ЗЗДН. Следователно,
заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване
на собственика от неговия имот за определен период от време, не го лишава
за този период от пълния обем на правото му на ползване върху имота. С
оглед на гореизложеното следва да приеме, че с издаването на заповедта
ищецът е бил лишен от правото да ползва процесния имот и същият е бил
ползван от ответника, което не е спорно между страните, а се установява и от
събраните по делото доказателства в, т. ч. и приетите свидетелски показания.
В случая ответникът е поканен посредством нотариална покана
изпратена чрез нотариус С.Т., да заплати на ищеца обезщетение в размер на
500 лв. месечно за правото му на собственост от което е лишен по отношение
на 1/2 ид. ч. апартамент № 25, находящ се в /административен адрес/, която
покана е била връчена лично на ответника на 10.12.2018 г. Спорно по делото
се явява обстоятелството за крайния момент на ползването от страна на
ответника на процесното жилище. Ползването на недвижим имот от страна на
единия от съсобствениците по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС се изразява в
установяване на фактическа власт върху имота по начин, който да препятства
достъпа на другия съсобственик до този имот и съответно възможността му
да ползва имота съобразно правата си в съсобствеността. Подобно
препятстване би било налице ако само единия от съсобствениците разполага с
ключ, а оттам и с достъп до имота, докато другият съсобственик е лишен от
възможността за достъп, а оттам и от възможността за реално ползване, дори
част от помещенията да са свободни и да не се ползват от никого. Съгласно
събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетеля Нанев
се установява, че ответницата е напуснала процесното жилище и отишла да
живее в притежавания от него имот на 15.02.2020 г., тъй като свидетелят й
помагал да се изнесе част от вещите си предходния ден и на следващия ден
по-големите вещи били изнесени с помощта на транспортна фирма. В този
смисъл са и показанията на свидетеля Г., който видял носачи да носят мебели
под ръководството на ответницата, като в камиона се виждали опакован
хладилник, телевизор, видях, да изнасят завит във фолио кухненски шкаф.
В настоящият случай от представеното уведомление изпратено до ищеца,
се установява, че същият е уведомен, че ответницата е напуснала жилището
на 16.02.2020 г., от която дата същата е заявила, че не го ползва и не желаела
да го ползва, като ищецът разполагал с достъп до имота посредством
12
собствените си ключове и можел да ползва имота без противопоставяне на
ответника. От представените по делото доказателства не се установява датата,
на която ищецът е получил уведомлението, но не е спорно, че същото е
получено от ищеца, тъй като по делото е представен и неговия отговор от
16.03.2020 г., поради което настоящият състав намира, че това най-късната
възможна дата, на която ищецът е могъл да получи уведомлението за
освобождаването на имота. С оглед на така събраните доказателства следва да
се приеме, че ответникът е проявил активност при уреждане на
взаимоотношенията във връзка с правото на ползване на процесното жилище,
т.е. не е препятствал по никакъв начин ползването и достъпа до имота след
дата 16.03.2020 г. По делото не са събрани доказателства нито са навеждани
доказателствени искания в тази насока за установяване на обстоятелството, че
ключалките на процесното жилище са били сменени от ответницата и ищецът
не бил разполагал с ключ. Обстоятелството, че в протокол за опис на
недвижим имот от 15.09.2020 г. по изп. д. № **************** по описа на
ЧСИ М. Ц., съгласно който е извършен опис на недвижим имот с адрес
/административен адрес/, ап. 25 е посоченото, че процесното жилище е
отворено с помощта на ключар не обосновава обратния извод, доколкото в
доказателствена тежест на ищеца е било да установи ползването на имота от
страна на ответника, респективно препятстване възможността на ищеца за
неговото ползване. Още повече, че свидетелят Ясновки посочва, че ищецът
му бил показвал снимки на жилището след изнасянето на ответницата, от
които било видно, че същото било празно. Отказът на ищеца да се възползва
от възможността за ползването му след 16.03.2020 г., освобождава
ответницата от отговорност по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода следващ отказа, а
именно от 17.03.2020 г. до 15.09.2020 г. След като ищецът не се възползва
след посочената дата от наличната възможност да ползва общата вещ, същият
няма право на обезщетение, защото в този случай няма лишаване от ползване
поради неправомерно поведение на ответника, а нежелание да се ползва.
В същото време през периода от 10.12.2018 г. /датата на получаване на
нотариалната покана/ до 16.03.2020 г. / дата на която ищецът е уведомен, че
жилището е било освободено и реално е можело да се ползва/ настоящият
състав намира, че имотът се ползвал изключително от ответника. При
определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази
заключението за приетата съдебно- техническа експертиза, съгласно която
дължимото обезщетение за ½ идеална част от процесния апартамент за
период от 10.12.2018 г. до 16.03.2020 г. възлиза на стойност 6013.48 лв. В при
определяне на размера на обезщетението е взето предвид определената от
вещото лице месечна наемна цена при обзаведено жилище в размер на 440
евро, както и размера на месечната наемна цена за необзаведено жилище
/15% по-нисък размер/ за периода от 16.02.2020 г. до 16.03.2020 г. С оглед на
гореизложеното искът предявен от ищеца се явява основателен съобразно
притежаваната от него идеална част от процесния имот, а именно 1/2, поради
което искът по чл. 31, ал. 2 от ЗС се явява основателен за сумата от 6013.48
лв., като в останала си част до пълния предявен размер от 10500 лв. искът
следва да бъде отхвърлен, като искът следва да се отхвърли и за периода от
13
17.03.2020 г. до 15.09.2020 г.
По иска по чл. 30, ал. 3 ЗС.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 30, ал.
3 от ЗС е да докаже, че с ответника са съсобственици на процесния имот в
твърдените идеални части, че е извършил разходи за направа на външна
изолация, поставяне на ламинат, смяна на външна дограма, поставяне на нова
блиндирана врата, което е довело до увеличаване на стойността на имота,
стойността на разходите, както и че извършените дейности са направени със
съгласието на другия съсобственик.
Страните са били съсобственици на процесния недвижим имот, находящ
се в гр. София, представляващ /административен адрес/при равни квоти по ½
ид.ч. В същото време по делото не са ангажинирани от страна на ищеца
никакви доказателства, че същият е извършил разходи за направа на външна
изолация, поставяне на ламинат, смяна на външна дограма, поставяне на нова
блиндирана врата, както и за техния размер. Съдът не кредитира показанията
на свидетеля Ясновки в частта, в която посочва, че ищецът му бил казал, че
закупувал повечето материали за ремонтите и показанията на свидетеля А., в
частта в която посочва, че от ищеца знаел, че той се занимавал с
финансирането на майсторите, доколкото в тази си част показанията на
свидетелите не представляват лични впечатления, а пресъздават твърденията
на ищеца. Още повече, че свидетелят Ясновки изрично посочва, че никога не
е ходил с ищеца да закупуват материали. Съдът не кредитира и показанията
на свидетеля Ясновски в частта, в която посочва, че ищецът сам бил
извършил външната изолация на процесния апартамент, доколкото същите
противоречат на останалите събрани по делото доказателства, т. ч. и на
показанията на свидетеля А. и Г.. Свидетелят А. посочва, че външната
изолация на апартамента била направена от майстори, а ищецът сам си бил
направил изолацията на пода към мазето, в който смисъл са и показанията на
свидетеля Г., който посочва, че ищецът сам си е правел изолацията на тавана
на мазето. Обстоятелството, че свидетелят Г. е виждал ищеца с работни дрехи
да внася материали в апартамента по никакъв начин не установява, че ищецът
е извършил претендираните в исковата молба разходи. Извършването на
разходи от ищеца във връзка с монтажа на дограмата не се установява и от
показанията на свидетеля Илчов, който посочва, че при заплащане на
първоначалната сума не си спомнял дали бил само ищецът или и двамата, а на
доплащането била само ответницата. Поради тези съображения и доколкото
по делото не са ангажирани никакви друго доказателства съдът намира, че не
е доказано в условията на пълно и главно доказване, че ищецът въобще
извършил разходи за направа на външна изолация, поставяне на ламинат,
смяна на външна дограма, поставяне на нова блиндирана врата, което води до
недоказаност на иска и съответно до неговото отхвърляне и се явява
безпредметно изследването на въпроса за наличието на останалите
предпоставки предвидени в хипотезата на чл. 30, ал. 3 от ЗС.
По иска по чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно
14
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД е да установи възникналото облигационно
отношение по силата договор за кредит от 14.07.2016 г., с който е
рефинансиран ипотечен кредит, по който договор ответницата е солидарен
длъжник, размера на платените от ищеца суми за погасяване на кредита,
както и размера на надплатената част от солидарния дълг, която надхвърля
съответно припадащата му се част от общия дълг.
Солидарният длъжник заплатил целия дълг има личен обратен иск срещу
останалите съдлъжници съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД за платеното над
стойността на припадащия му се дял. Когато един от солидарните длъжници,
удовлетвори кредитора, той придобива регресно право срещу другия
длъжник, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Съгласно
чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният длъжник дължи припадащата му се част от
това, което е платено за погасяване на дълга такъв, какъвто е бил в момента
на погасяването му, без значение дали дългът е погасен чрез плащане, или
чрез поемане на ново задължение от погасилия дълга. Ако погасилият дълга е
поел ново задължение, той не може да претендира повече от съдлъжниците
си, нито те могат да възразяват за ограничаване на отговорността си, ако
отговарят за изпадане в забава или не са били готови да изпълнят
задължението точно – в горепосочения смисъл са Решение № 211 от
23.07.2012 г. на ВКС по гр. дело № 177/2011 г., ІV г. о., ГК и Решение № 232
от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7488/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 342
от 04.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 293
от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2013 г., III г. о., ГК и Решение № 143
от 06.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2693/2014 г., II т. о., ТК.
От представения по делото договор за банков кредит, обезпечен с
ипотека на недвижим имот № I16-******** от 14.07.2016 г. се установява, че
същият е сключен между Фирма и Ж. Д. И. в качеството му на длъжник и А.
С. С., като съдлъжник, съгласно който се предоставя кредит, обезпечен с
ипотека на недвижим имот с цел рефинансиране на кредитни задължения и
довършителни работи, подобрения, ремонт и преустройство на апартамент с
адрес /административен адрес/, като кредитът е в размер на 97000 лв. и със
срок на усвояване 13.09.2018 г. В чл. 14 от договора е посочено, че се
рефинансират потребителски дълг в размер на 8242 лв. към Фирма на
съдлъжника, кредитна карта с дълг в размер на 1483 лв. към Фирма. кредитна
карта с дълг в размер на 428 лв. към Фирма. както и ипотечен дълг в размер на
42890 евро към Фирма. Като от приетата по делото съдебно счетоводна
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че заплатените суми от А. С.
по процесния кредит били в общ размер на 917 лв., а от Ж. И. били заплатени
14624.76 лв. Като по делото е приета и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че А. С. била извършила плащания за
периода от 21.12.2018 г. до 01.07.2019 г. от нейната банкова сметка в Фирма
към разчетната вътрешнобанкова сметка в Фирма, използвана за обслужване
на кредити сума в общ размер на 4450 лв. на основание „погасяване на
месечни вноски по кредит № 16-********“, като с писмо от Фирма било
потвърдено, че с внесените суми на постъпилите преводи в общ размер на
4450 лв. били погасени частично задължения по ипотечен кредит № 16-
15
********/14.07.2016 г. С оглед на така приетото заключение по основната и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза по делото се установи, че
ищецът е заплатил по процесния договор за кредит сумата от 14624.76 лв., а
ответницата е заплатила сумата от 5367 лв. В обобщение се налага извод, че
при липсата на доказателства за противното, платеното в повече от ищеца
съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД следва да се понесе от тях по равно. В този смисъл
и доколкото ищецът е заплатил в повече сумата от 9257.76 лв., то същият има
право да претендира от ответницата сумата, която надвишава припадащата
му се част от дълга, поради което искът се явява основателен за сумата от
4628.88 лв., като до пълния претендиран размер 7836.97 лв. следва да бъде
отхвърлен.
Предвид сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие, под което е
предявено, а именно частичната основателност на исковете по чл. 31, ал. 2 от
ЗС и чл. 127, ал. 2 ЗЗД, следва да бъде разгледано своевременно направеното
от ответника евентуално възражение за съдебно прихващане с негови
насрещни вземане за сумата от 17663.05 лв., представляваща половината от
заплатени от ответницата вноски по ипотечния кредит, сумата от 1705 лв.,
представляваща половината от стойността на заплатените прикрепени към
имота кухня, врати и абсорбатор, сумата от 1167.42 лв., представляваща
половината от заплатените от нея задължения към Фирма, както и сумата от
200 лв., представляваща лично задължение на ищеца по договор за заем.
Настоящият състав намира така направеното възражение за прихващане по
отношение на сумата от 17663.05 лв., представляваща половината от
заплатени от ответницата вноски по ипотечния кредит за неоснователно.
Съгласно приетите съдебно-счетоводна експертиза и допълнителната такава
ответницата е заплатила договор за банков кредит „Шест и половина“ №
****** от 11.10.2013 г. сключен с Фирма.сумата от 10412.13 евро /20364.36
лв./, а по договор за банков кредит № ***-********/14.07.2016 г., сключен със
Фирма е заплатила сумата от 5367 лв., а ищецът по първия договор е заплатил
43502.69 евро /85083.87 лв./, а по втория 14624.76 лв. Както вече беше
изложено по-горе солидарният длъжник дължи припадащата му се част от
това, което е платено за погасяване на дълга такъв, какъвто е бил в момента
на погасяването му, без значение дали дългът е погасен чрез плащане, или
чрез поемане на ново задължение от погасилия дълга, поради което видно от
заключението ищецът е заплатил по двата договора за кредит суми в по-
голям размер от ответницата, поради което възражението за прихващане се
явява неоснователно.
Неоснователно се явява възражението за прихващане по отношение на
сумата от 200 лв., представляваща лично задължение на ищеца по договор за
заем, като по делото не само, че не са представени никакви доказателства за
наличието на такова задължение и неговото плащане, но не са и навеждани
никакви доказателствени искания в тази връзка.
По отношение на възражението прихващане по отношение на сумата от
1705 лв., представляваща половината от стойността на заплатените
прикрепени към имота подобрения, а именно кухня, врати и абсорбатор, то
16
настоящият състав намира следното. На първо място по отношение на
претенцията за кухня по делото не са ангажирани никакви доказателства, за
закупуването на кухня, както и нейната стойност. Също така по отношение на
кухнята и абсорбатора следва да се посочи, че тези подобрения в имота не са
трайно прикрепени и във всеки момент могат да се демонтират. Критерият,
въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане
подобрение, е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. възможно ли
е подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността
му или намаляване цената на имота – в този смисъл решение № 517 от
30.11.2011 г. по гр. д. № 113/2010 по описа на ВКС и ППВС № 6/1974 г., т. 8.
От това следва, че подобрение е налице само когато извършеното е трайно
прикрепено към имота и собственикът не може да иска унищожение на
подобренията, но и не могат да се вдигнат, поради което се дължи само
обезщетение. В случая кухнята и абсорбатора не са трайно прикрепени и и
във всеки момент могат да се демонтират, още повече, че свидетелят Г.
посочва, че е възприел ответницата да изнася мебели в т. ч. и кухненски
уреди и шкафове от процесния имот.
В същото време обаче по делото е представен договор за покупко-
продажба от 06.09.2014 г., от който е видно, че същият е бил сключен между
Фирма в качеството му на продавач и ответницата в качеството й на купувач
на 4 бр. интериорни врати „Классен –класик“ на обща стойност 1122 лв.,
която сума е била заплатена, доколкото към договора е представен и
фискален бон от 06.09.2014 г. на стойност 1122 лв. Доколкото ответникът
претендира ½ част от посочената сума, то настоящият състав намира, че
възражението за прихващане на ответника следва да се уважи за сумата 561
лв., като в случая съдебното прихващане на тази сума със обезщетението по
чл. 31, ал. 2 ЗС от 6013.48 лв. до размера на същото от 5452.48 лв. ще настъпи
с влизане в сила на решението, с което се установява тяхната изискуемост.
По отношение на възражението за прихващане със сумата от 1167.42 лв.,
представляваща половината от заплатените от ответника задължения към
Фирма по отношение на процесния имот, настоящият състав намира следното.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза ответницата е
заплатила сума в общ размер на 1955.52 лв. на Фирма за задължения на аб. №
110867, който се отнасял за недвижим имот, находящ се в/административен
адрес/, като съгласно заключението плащанията били извършени за периода
от 01.06.2017 г. до 23.11.2019 г. От представените по делото платежни
нареждания от ответницата е видно, че по пет от тях от 06.11.2019 г.,
23.11.2019 г. /два броя/ и 28.11.2019 г. /два броя/ на обща стойност 589.11 лв.
е посочено, че се заплаща ½ част от задълженията по издадените фактури. С
оглед на което може да се приеме, че с така посочените платежни нареждания
ответницата изрично е посочила, че заплаща нейната част от задължения за
доставената топлинна енергия, поради което тази сума следва да се приспадне
от общия размер на заплатените задължения, поради което заплатени суми,
касаещи общи задължения възлизат на сумата от 1366.41 лв. /1955.52 лв. -
589.11 лв./. Доколкото ответницата претендира ½ част от заплатените суми,
то дължима от ищеца се явява сумата от 683.20 лв., като в случая съдебното
17
прихващане на тази сума със обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС от 5452.48 лв.
до размера на същото от 4086.07 лв. ще настъпи с влизане в сила на
решението, с което се установява тяхната изискуемост.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените в настоящото исково производство разноски, като страната
претендира сумата от 987.44 лв., 550 лв. депозити за вещи лица, както и 2000
лв. адвокатско възнаграждение. С оглед частичната основателност на
исковите претенции на ищеца следва да му се присъди сумата в размер на
1444.63 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на
разноски, като страната претендира сумата от 400 лв. депозити за вещи лица,
както и 1500 лв. адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора на
страната следва да се присъди сумата от 1229.23 лв.
Според нормата на чл. 77 ГПК, когато страната остане задължена за
разноски, съдът постановява принудителното им събиране. С определение от
13.03.2023 г. е определено допълнително възнаграждение на вещото лице А.
Ц. в размер на 220 лева, като е указано на страните, в едноседмичен срок да
представят доказателства за внесено допълнително възнаграждение на
вещото лице в размер на от по 110 лева. На страните изрично е указано, че
при неизпълнение на указания за внасяне на допълнителен депозит,
допълнителното възнаграждение ще бъде изплатено от бюджета на съда, а
страните ще бъдат осъдени за сторените разноски с крайният съдебен акт на
основание чл. 77 от ГПК. Ищецът не е представил доказателства за
изпълнение на указанията на съда, поради което следва да бъде осъден да
заплати в полза на СРС сумата от 110 лв. – депозит за вещо лице.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/,
ап. 25, да заплати на Ж. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/ чрез адв. С. В., по предявения иск с правна
квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 4086.07 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от правото на ищеца да ползва ½ ид. ч. по
отношение на недвижим имот, представляващ ап. 25, находящ се в
/административен адрес/, за периода от 10.12.2018 г. до 16.03.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-17.06.2021 г.,
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над сумата от
6013.48 лв., до пълния претендиран размер от 10500 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2021 г. до
окончателното изплащане, като неоснователен и за разликата над 4086.07 лв.
до 6013.48 лв., като погасен чрез прихващане с вземания на А. С. С. в размер
на 561 лв. дължими от ищеца за половината от стойността на заплатените
прикрепени към имота подобрения, а именно интериорни врати, с вземания
на А. С. С. в размер на 683.20 лв. дължими от ищеца за половината от
заплатените задължения към Фирма по отношение на аб. № 110867, който се
отнасял за недвижим имот, находящ се в /административен адрес/ както и за
периода от 17.03.2020 г. до 15.09.2020 г.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/,
ап. 25, да заплати на Ж. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/ чрез адв. С. В., по предявения иск с правна
квалификация чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, сумата от 4628.88 лв.,
представляващи половината от погасителните вноски платени в периода
18
14.07.2016г.-30.11.2018г. по Договор за банков кредит от 14.07.2016 г.,
сключен между Фирма и Ж. Д. И. /длъжник/ и А. С. С. /съдлъжник/, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-17.06.2021 г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения
размер от 4628.88 лв., до пълния претендиран размер от 7836.97 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/ чрез адв. С. В., срещу А. С. С., ЕГН **********, с
адрес /административен адрес/, ап. 25 иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС
за осъждането на А. С. С. да заплати на Ж. Д. сумата от 6350 лв.,
представляваща припадаща се на ищеца част съобразно притежавани права от
собствеността от извършените разходи за направа на външна изолация,
поставяне на ламинат, смяна на външна дограма, поставяне на нова
блиндирана врата в недвижим имот, представляващ ап. 25, находящ се в
/административен адрес/, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба-17.06.2021г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/,
ап. 25, да заплати на Ж. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/ чрез адв. С. В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 1444.63 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Ж. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/ чрез адв. С. В., да заплати на А. С. С., ЕГН
**********, с адрес /административен адрес/, ап. 25, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата в размер на 1229.23 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Ж. Д. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес/административен адрес/ чрез адв. С. В., да заплати в полза на Софийски
районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата в общ размер от 110 лв.,
представляваща дължим депозит за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19