РЕШЕНИЕ
Номер………../………..
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На двадесет и шести януари Година
две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 4795 по описа на съда
за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на О.З., гражданин на Украйна, родена на *** г.
в гр. Одеса /Украйна/, против Наказателно постановление № 23-0000898 от 26.10.2020 г. на Началника на
Отдел „Контрол" в РД „АА", гр. Варна, с което на основание чл. 93,
ал.1, т.1 ЗАвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 58, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002г.
на МТС.
В жалбата се
сочи, че НП е незаконосъобразно и необосновано, постановено при противоречие с
материалния закон и при наличието на съществени нарушения на административно -
процесуалните правила. Твърди се, че при издаване на обжалваното наказателно
постановление са допуснати съществени процесуални нарушени на императивните
изисквания на разпоредбата на чл.57 от Закона за административните нарушения и
наказания.В наказателното постановление била посочена единствено датата ми на
раждане, но не е посочен постоянният адрес на възз.,
както и не били вписани данните от националният му документ за самоличност. В
наказателното постановление не било посочено на коя държава бил гражданин. В жалбата се сочи още, че възз.
притежава свидетелство за правоуправление на МПС, издадено от Република
Украйна, както и удостоверения за професионална компетентност, издадени от
Република Литва. По изложените
съображения се сочи, че не е извършено описаното в наказателното постановление
нарушение. В обжалваното наказателно постановление липсвали и мотиви защо в
конкретния случай не е приложима нормата на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания. С тези и други аргументи се иска
отмяната на НП.
В съдебно
заседание въззивникът не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно
заседание не се представлява. В придружителното
писмо, с което преписката е изпратена във ВРС, издалият НП оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена, а НП да бъде потвърдено. Претендира и
възнаграждение за процесуално представителство.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 26.10.2020г.,
възз.З. управлявал влекач марка "Ивеко",
кат.N3, с рег.№ СВ1493НА, с прикачено полуремарке
с рег.№С0026ЕК от кат.О4, собственост на "Бултранском-211" ООД, като
извършвал международен обществен превоз
на товари /22788 кг./ по маршрут Украйна-България с превозвач „Михайловски и
Ко“ ООД, с което възз. имал сключен трудов договор. Около
10.25ч., в обл.Варна, на рeпубликански път II-29,
гр.Добрич-гр.Варна, на 1 км. след разклона за с.Изворско той бил спрян за проверка от служители на РД „АА”, един от които св.З.Ю.. В хода на
проверката било установено още, че възз. извършва гореописания превоз с МПС от кат.N3, за
чието управление се изисква СУМПС от кат. "C", като не притежаавал валидна карта за квалификация. Била извършена
справка в информационната система на ИА „АА“ и било констатирано, че водачът не
притежава валидна карта за квалификация за съответната категория.
При горните констатации св.Ю. приел, че
въззивникът виновно е нарушил чл. 58, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТ, тъй като извършва гореописания превоз с МПС от категория кат.
N3, за чието управление се изисква СУМПС от категория
"С", без да притежава валидна карта за квалификация. Поради това съставил срещу
него АУАН, който му бил предявен и връчен още същия ден, а въззивникът го
подписал, като посочил, че не е съглсен. Той подписал
и декларация, че не желае да му бъде осигурен преводач на български език. В
декларацията срещу графата за адрес посочил- Украйна. В срока по чл.44 от ЗАНН не
били депозирани писмени възражения пред АНО.
Въз основа на така съставения акт и на
материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка, като приел
липса на спорни обстоятелства, Началник на
отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна издал процесното наказателно постановление, с което на основание
чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП наложил на въззивника
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 58,
ал.1, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ.
Наказателното постановление било връчено лично
на З. на 26.10.2020г.. В законоустановения 7-дневен
срок, на 02.11.2020г. /видно от пощенското клеймо/, чрез Началника на отдел
„Контрол“ в РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, З. депозирал жалба до
РС-Варна срещу горепосоченото НП.
Съдът
напълно кредитира показанията на св. З.Ю., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по
делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените
материали по делото- от показанията на
свидетеля Ю., дадени в съдебно заседание, АУАН , трудов договор, заповеди, справки
от системата на ИА „АА“ и от останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от
надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършена служебна проверка на
приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от
компетентните длъжностни лица. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на
правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване
на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните
превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата
на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАП. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон
предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията си да
съставят актове за констатираните нарушения. Лицата, които могат да издават
наказателни постановления по ЗАвП са посочени в
разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАП. Това са министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни
лица. Със своята Заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г., министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си да делегира
компетентност на различни длъжностни лица от Изпълнителната агенция „Автомобилна
администрация“ да издават НП, като сред тях е и длъжностното лице „началник“ на
отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“.
Съдът намира, че при
провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника,
посочени са дата и място на извършване както и нарушените подзаконовите и законови
норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на адм.наказателното производство. Не се споделя
виждането в жалбата, че нарушителят не бил индивидуализиран. Напротив посочени
са имената, датата на раждане и гражданството на възз..
От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 26.102.2020
г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с
това на извършване на проверката, когато свидетелят Ю. и неговият колега пряко и непосредствено са възприели
управляваното превозното средство, неговия водач, вида на превоза, както и
съдържанието на придружаващите превоза документи и документите на водача. И
доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията
на обл.Варна, то предполага и териториална
компетентност на наказващия орган – Началник отдел „Контрол“ в РД"АА"
- Варна. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване
на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена
сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с
които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и актосъставителя Й.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон
предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията
си да съставят актове за констатираните нарушения. Нещо повече,
според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не
предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС
или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено
от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед №
РД-08-30/24.01.2020 год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на началниците на
отдели „Контрол“ в РД"АА" да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на която
са извършени нарушенията.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието
на един свидетел и това е Т.Т. присъствал при
установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно съдържанието на АУАН.
Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от
категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като
то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере
за какво точно нарушение е наказан. Актът е бил съставен в присъствието и е
предявен на въззивника, който е вписал че не е съгласен с него.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП,
защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да
извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и
ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият
орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи
съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното
постановление. С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е
маловажен.
Наказващият орган не е нарушил задължението
вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед
на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по
възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в
НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал
НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е възприел
възраженията в акта за неоснователни.
С оглед всичко гореизложено, съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя
наведените в жалбата възражения.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани
безспорни и категорични доказателства, че въззивникът е извършил нарушението за
което му е наложена санкция.
Не е спорно между страните, че на
посочените в АУАН и НП дата и място възз. е извършвал
международен обществен превоз на товари,
по маршрут Украйна-България с превозвач
„Михайловски и Ко“ ООД, с МПС от
категория N3,
за чието управление се изисква СУМПС от кат. "C". Не е спорно и че в хода на извършената му от
компетентните органи проверка, той не представил карта за квалификация на
водача. Съгласно чл.
2 ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари
и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация, водачите на моторни превозни средства, за управлението на които
се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории
и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E,
D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или
превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на
водача. Съгласно чл.5 от горепосочената наредба карта за квалификация на
водача не се изисква при определени категории превози, сред които процесния не попада. Картата за
квалификация представлява официален свидетелстващ документ, удостоверяващ
факти с правно значение, а именно, че водачът е преминал началната квалификация
или задължителното периодичното обучение за съответните категории. Съгласно чл. 18 /алинеи 1, 2 и 3/от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ: Периодичното обучение се провежда за
усъвършенстване и актуализиране на знанията на водачите на всеки пет години. Водачите
преминават курс за периодично обучение преди изтичане на срока на валидност на
картата за квалификация на водача. Водачи, които притежават карта за
квалификация на водача, чийто срок на валидност е изтекъл, както и водачите
по чл. 4 от Директива 2003/59/ЕО, които са престанали да изпълняват
професията, подлежат на периодично обучение, преди отново да започнат да
упражняват професията.
Тоест конкретният водач може да извършва
обществен превоз, когато притежава познания, придобити чрез посещения в курсове
за обучение, и е положил успешно изпит /изпълнил е изискването за начална
квалификация/ или е преминал периодично обучение за усъвършенстване на
познанията на всеки 5 години, като това обучение следва да е преминато преди
изтичане на срока на валидност на картата за квалификация на водача.
Горното изискване безспорно е свързано с ефективен
контрол върху годността на водачите на МПС, включително и само за дадена
категория МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им. Поради това
следва да се приеме, че изискването за " притежаване на карта за квалификация на водача " значи същата
да е валидна както с оглед на срока на нейната "административна
валидност", така и за "категорията МПС", което се управлява от
водача.
Съгласно чл.58,
ал.1, т.4 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари ,
водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и
товари , трябва да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла
на наредбата по чл.7б,
ал.5 от Закона
за автомобилните превози. Съгласно сочената норма от картата се
издава след придобиване на удостоверение за професионална компетентност, което
удостоверява начална квалификация или периодично обучение.
В настоящият случай възз.
е украински гражданин, който има сключен трудов договор с предприятие на
територията на Р България – „Михайловски и Ко“ ООД. Съгласно чл. 3. от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ карта за квалификация на водача и
удостоверение за професионална компетентност, издадени от държава - член на
Европейския съюз, се признават за валидни на територията на Република България.
Водачи - граждани на държава, която е член на Европейския съюз, чието обичайно
пребиваване, както е дефинирано в чл. 14 на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт (ОВ, L 370/1985 г.), е в Република
България, придобиват начална квалификация при условията и по реда на тази
наредба. Водачи - граждани на държава,
която не е член на Европейския съюз, какъвто
е възз., тъй като Украйна не е член на ЕС, придобиват начална
квалификация при условията и по реда на тази наредба, ако предприятието, в
което работят, е установено в Република България. Следователно възз. е следвало да придобие квалификация при условията и
реда на националната наредба. Съгласно чл 4, ал. 2 от
Наредбата :водачи - граждани на държава, която не е член на Европейския съюз,
които работят в предприятие, установено в държава - член на Европейския съюз,
удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация или
периодично обучение със следните документи:
-
с карта за квалификация на
водача или със свидетелство за
управление на моторно превозно средство, на което е маркиран кодът на Общността
по чл. 10, параграф 2 от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение
на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за
изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на
Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L 226/2003 г.) -
Директива 2003/59/ЕО, издадени от компетентния орган на съответната държава
-
или с документа, предвиден в чл.
4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 881/92 на Съвета от 26 март 1992 г. относно
достъпа до пазара при автомобилен превоз на товари в рамките на Общността до
или от територията на държава членка или при преминаване през територията на
една или повече държави членки (ОВ, бр. 95/1992 г.),
-
или с национално удостоверение
за професионална квалификация, признато за валидно на територията на държавите
- членове на Европейския съюз.
Вярно е, че наказаното лице притежава украинско
свидетелство за управление на МПС и документ издаден му от литовските власти.
Тези два документа обаче не отговарят на горепосочените изисквания, посредством
които възз. като гражданин на трета страна, работещ
за българско предприятие е следвало да удостовери че отговарят на изискванията
за начална квалификация или периодично обучение. Следователно към датата на
проверката същият не е притежавал картата
за квалификация на водача или друг документ, който да удостоверява по надлежен
начин наличието на квалификация за управление на МПС от съответните категории.
Наказанието в случая е наложено не заради това, че водача е бил неправоспособен
за съответните категории, а поради това че същия управлява МПС от категория N3, за
чието управление се изисква СУМПС от категория "С" без карта за
квалификация, което както бе посочено по-горе е равнозначно на липса на
удостоверение за квалификация за управление на МПС от съответните категории.
Следователно административно-наказаното
лице като водач на МПС от категория N3, за чието управление се
изисква СУМПС от категория " С ", извършващ обществен международен превоз
на товари не е притежавало валидна карта
за квалификация на водача за категорията МПС което управлява.
Затова и съдът намира, че възз. е допуснал нарушение на чл.58,
ал.1, т.4 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
на МТС, поради което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 93,
ал1, т.1 ЗАвП, който предвижда наказание за водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Такъв подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвтП е чл.58,
ал.1, т.4 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
издадена на основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал.
2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от Закона за автомобилните превози и
въвежда изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение
на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за
изменение на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на
Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета /ОВ, L 226/2003 г./. Няма
спор, че законът в санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП изисква притежаването на редовен документ, респ.
валиден такъв. С оглед на това съдът приема, че въззивникът е
допуснал описаното в АУАН и НП нарушение. Доколкото санкцията е фиксирана от
законодателя в абсолютен размер- 2000 лева при първо нарушение, за съдът не
съществува възможност да я изменя.
Настоящият състав счита, че липсват
основания за квалифицирането на този случай като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН.
Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство е фактът, че нарушението е
първо по ред за въззивника, доколкото от страна на АНО не са ангажирани
доказателства за други допуснати нарушения от възз.,
които да са наказани с влезли в сила НП.
В случая нарушението по своя характер е формално, а не резултатно,
поради което липсата на вредни последици е негова иманентна характеристика, а
не смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна степента на
обществена опасност на това нарушение не следва да се възприема като ниска, тъй
като удостоверяването по съответния ред на професионалната квалификация за
управление на МПС е свързано и със сигурността на автомобилните превози и
най-вече с изискването същите да се управляват от квалифицирани водачи, поради
което законодателят е предвидил и абсолютен размер от 2000лв. на глобата, която
следва да се наложи при нарушения на изискванията на Наредба № 11 от 31.10.2002
г..Предвид изложеното настоящият състав намира, че случаят не е маловажен, а е
типичен за нарушения от този вид.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в
съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че
НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова –
ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася
по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От Началника на Отдел „Контрол“ в РД „АА“ – Варна, в депозираното по делото
становище е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство По делото не е
конституиран процесуален представител на РД „АА“-Варна в съдебното
производство. Поради това и искането за присъждане на юрисконултско
възнаграждение е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 23-0000898 от 26.10.2020
г. на Началника на Отдел „Контрол" в РД „АА", гр. Варна, с което на О.З., гражданин на Украйна, родена на *** г.
в гр. Одеса /Украйна/ на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП
е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева за нарушение на чл. 58, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на
МТС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: