Решение по дело №1488/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК.

Образувано е по протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас, с който се оспорват разпоредби от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред в Община Средец, приета с Решение № 68/18.03.2020г., изм. и доп. с Решение № 159/26.08.2020г. на Общински съвет Средец, а именно: чл.38, ал.4, т.1 в частта „Които вследствие на увреждането не могат да се придвижват без използването на инвалидна количка ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ, т.е. лица, които не са в състояние на заемат изправено положение на тялото си без използването на технически помощни средства и имат трайно оформен функционален дефицит на придвижването“, както и в частта „Определеният процент на трайно намалена работоспособност на тези лица (респ. ограничена възможност за социална адаптация при децата), следва да е над 50% (петдесет процента).“, чл.38, ал.4, т.2 и т.3, чл.39 в частта „ …. и притежават собствено превозно средство. В случаите на лица под 18 годишна възраст, превозното средство трябва да е собственост на родител, настойник или попечител на правоимащото лице“, чл.40, ал.2, т.6, чл.41, ал.1 в частта „ …. на превозните средства ….“ и чл.41, ал.2, т.3.

Прокурорът сочи, че протестираните разпоредби незаконосъобразно стесняват кръга на лицата, имащи право на карти за паркиране на места, определени за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания и на това основание те противоречат на нормите на чл.99а от ЗДвП, както и на § 1 и § 6, т.64 от ДР на ЗХУ, които не поставят ограниченията, въведени с нормите на Наредбата. Възразява също така, че Наредбата предвижда издаването на карта за определен автомобил, докато законовата уредба предвижда картата за паркиране да се издава на определено лице с трайно увреждане. Иска се протестираните разпоредби да бъдат отменени като незаконосъобразни, както и присъждане на разноските.

В съдебно заседание протестиращият прокурор не се явява.

Ответникът Общински съвет – Средец не изпраща представител.

Участващият в производството на основание чл.192 от АПК прокурор от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на протеста.

Съобщението за постъпилия протест е обявено по реда на чл.181, вр. чл.188 от АПК. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. На основание чл.186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл.187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

Разгледан по същество протестът е основателен.

Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред в Община Средец е приета на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, като производството по приемането й е инициирано с внасяне на докладна записка от кмета на общината с рег.№ 98-00-64/10.03.2020г., с която е направено предложението пред Общинския съвет Средец. Видно от нейното съдържание, посочено е, че в изпълнение нормите на чл. 26, ал.2 и ал.3 от ЗНА проекто-наредбата е била обявена на страницата на Община Средец на 04.02.2020г., като в законовия 30-дневен срок не са постъпили възражения или предложения. Приложена е разпечатка от публикацията, както и са приложени мотиви за внесеното предложение. На проведеното на 18.03.2020г. заседание на Общински съвет Средец, за което е съставен Протокол № 6, с Решение № 68/18.03.2020г., Общински съвет Средец е приел процесната Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред в Община Средец .

Протестираните разпоредби от приетата Наредба имат следното съдържание:

Съгласно чл.38, ал.4 Картата за паркиране на превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания се издава на следните лица, с определен вид и степен на увреждане:, като се протестира т.1, в следната част: „Които вследствие на увреждането не могат да се придвижват без използването на инвалидна количка ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ, т.е. лица, които не са в състояние на заемат изправено положение на тялото си без използването на технически помощни средства и имат трайно оформен функционален дефицит на придвижването“, както и в частта „Определеният процент на трайно намалена работоспособност на тези лица (респ. ограничена възможност за социална адаптация при децата), следва да е над 50% (петдесет процента).“

Член 99а, ал.1 от ЗДвП предвижда, че карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложението. Според легалната дефиниция на понятието "Хора с трайни увреждания", дадена в § 1, т.2 от ДР на ЗХУ, това са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Видно е, че законовата регламентация в ЗДвП борави само с понятието „хора с трайни увреждания“, което от своя страна не поставя като условие ползването на различни видове съоръжения и помощни средства, поставени като изискване в Наредбата, за да се считат лицата като такива с трайни увреждания. В този смисъл, с основание протестиращият прокурор посочва, че по този начин е стеснен кръгът на правоимащите лица, като тези с физически дефицити са ограничени само до такива лица, ползващи изброените в Наредбата помощни средства, а напълно са изключени останалите категории лица – тези, с психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност. Това обосновава извод за незаконосъобразност на приетата наредба в посочената част поради противоречието й с нормативен акт от по-висока степен.

Незаконосъобразна се явява и тази протестирана част от същата точка 1, съгласно която „Определеният процент на трайно намалена работоспособност на тези лица (респ. ограничена възможност за социална адаптация при децата), следва да е над 50% (петдесет процента).“, която също противоречи на цитираната легална дефиниция, която нормира трайно намалената работоспособност да е 50 и над 50 на сто, докато Наредбата регламентира като намалена работоспособност да се счита само тази, която е над 50 на сто. Заложената алтернатива при децата – ограничена възможност за социална адаптация, не почива на законова основа, респ. там няма разграничение межда деца и възрастни.

Протестират се и следващите две точки – т.2 и т.3 на алинея 4 на чл.38, като съгласно т.2 „Към горната група се приравняват и лицата с определен процент на трайно намалена работоспособност (респ. ограничена възможност за социална адаптация при децата) от над 90% (деветдесет процента), поради сърдечни и белодробни заболявания“, а съгласно т.3 „Лица с пълна двустранна слепота, а също и лица с определен процент на трайно намалена работоспособност (респ. ограничена възможност за социална адаптация при децата) от над 90 % (деветдесет процента), поради зрителни заболявания или трайни увреждания“. Аналогично на изложените мотиви, касаещи т.1, въведените изисквания по цитираните т.2 и т.3, също противоречат на законовата дефиниция на „лица с трайни увреждания“, която не въвежда конкретни заболявания, не диференцира процента на трайна неработоспособност в зависимост от тях, нито въвежда самостоятелни критерии за децата, поради което с поставените изисквания за наличие на определени заболявания, съпътствани с определени проценти на трайна неработоспособност и е въведени критерии, приложими към деца, посочените т.2 и т.3 от Наредбата се явяват противоречащи на посочената по-горе законова регламентация на ЗДвП и ЗХУ.

Следващите протестирани разпоредби касаят обвързването на карта за паркиране с конкретно превозно средство, а не с лице с трайно увреждане. Като такава се протестират нормите на чл.39 в частта „ …. и притежават собствено превозно средство. В случаите на лица под 18 годишна възраст, превозното средство трябва да е собственост на родител, настойник или попечител на правоимащото лице“, нормата на чл.40, ал.1, т.6, съгласно която в регистъра на издадените карти се съдържат „Данни за автомобила, собственост на лицето или на неговия законен представител, взети от регистрационния талон на ППС, нормата на чл.41, ал.1 в частта „ …. на превозните средства ….“ и нормата на чл.41, ал.2, т.3, съгласно която към заявлението за издаване на карта за паркиране трябва да се приложи „Копие от регистрационен талон на ППС“.

Така въведените изисквания в цитираните правни норми и отделни техни части обвързват издаването на картата за паркиране на превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, с конкретен автомобил, за който се изискват предоставянето на данни и документация за него, отново противоречи на нормата на чл.99а, ал.1 от ЗДвП. Картата за този тип паркиране се издава intuitu personae и тя не е обвързана с управлявания от лицето с трайно увреждане автомобил, още по-малко има законово изискване този автомобил да бъде личен или на определени лица. Законовите критерии за издаването на картата са насочени именно спрямо личността, поради което въведените в Наредбата изисквания насочени към предоставяне на данни за конкретен автомобил не почиват на нормативен акт.

На основание изложените мотиви, оспорените разпоредби следва да се отменят като незаконосъобразни, като с оглед този изход на процеса в полза на Окръжна прокуратура Бургас следва да се присъдят разноските по делото в размер на 30лв.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК, Административен съд Бургас, ХІІІ-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпоредбите на чл.38, ал.4, т.1 в частта „Които вследствие на увреждането не могат да се придвижват без използването на инвалидна количка ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ, т.е. лица, които не са в състояние на заемат изправено положение на тялото си без използването на технически помощни средства и имат трайно оформен функционален дефицит на придвижването“, както и в частта „Определеният процент на трайно намалена работоспособност на тези лица (респ. ограничена възможност за социална адаптация при децата), следва да е над 50% (петдесет процента).“, чл.38, ал.4, т.2 и т.3, чл.39 в частта „ …. и притежават собствено превозно средство. В случаите на лица под 18 годишна възраст, превозното средство трябва да е собственост на родител, настойник или попечител на правоимащото лице“, чл.40, ал.2, т.6, чл.41, ал.1 в частта „ …. на превозните средства ….“ и чл.41, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред в Община Средец, приета с Решение № 68/18.03.2020г., изм. и доп. с Решение № 159/26.08.2020г. на Общински съвет Средец.

ОСЪЖДА Община Средец да заплати на Окръжна прокуратура Бургас сумата от 30лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.

	Председател:
	Членове: