Р Е Ш Е Н И Е
№ 260397, 17.03.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести граждански състав
на десети март
две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар :
Петя Цонкова,
като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
въззивно
гражданско дело Nо 2966 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано
по жалба на С. Ц. Ц.
против Решение № 260069/21.10.2020г.,
пост. по гр.д.№ 916/2020, КРС, с което са отхвърлени предявените против „Ем
Джей Дериз“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъде признато за
незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 58/22.05.2020г. на „Ем
Джей Дериз" ЕООД, с която трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на
страните, и като такова същото да бъде отменено; да бъде възстановена ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „***, с място на работа: гр. К., ул. „***,
както и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за периода, през
който е останала без работа от 22.05.2020г. до 22.11.2020г. в размер на 7561.98
лева, представляващо шест брутни трудови възнаграждения по 1260.33 лева
месечно, ведно със законна лихва върху посочената сума.
Жалбоподателката Ц.
поддържа, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени процесуални нарушения. Развива съображения, че съдът
не се е съобразил с материалния закон и неправилно е приел, че е налице
съгласие на работодателя й за прекратяване на трудовото й правоотношение.
Поддържа, че такова съгласие не е давано в изискуемата си писмена форма и в
преклузивния седмодневен срок. Посочва, че съдът е допуснал процесуални
нарушения, като не е открил производство по оспорване на подписа на
работодателя в даденото съгласие. Освен
това сочи и че в периода от подаване на молбата за прекратяване на ТПО до
връчване на заповедта за уволнение се е намирала или в платен отпуск или в
болнични. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
ново такова, с което уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ Ем
Джей Дериз“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба, като поддържа, че съдът е
обсъдил всички събрани в производството доказателства и правилно е приложил
материалния закон. Развива доводите си за инициирано по молба на работника
прекратяване на ТПО и дадено още същият ден съгласие от работодателя. Сочи, че
заповедта за прекратяване на трудовия договор само констатира вече прекратеното
ТПО. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирана страна – ищец, останал недоволен от постановено съдебно решение,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността на
решението и допустимостта в обжалваната му част. Правилността на решението се
проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността
и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по искове, които са му подсъдни, произнесъл се е в законен състав и
в рамките на търсената защита.
Обжалва се решение , с
което е отхвърлен иск на работник за
признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяната му,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, присъждане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. Предявени са
обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. За да постанови решението си
първоинстанционният съд е приел, че работникът е оправил предложение до работодателя
за прекратяване на трудовото му правоотношение, което е било прието, поради
което и издадената заповед в тази насока е законосъобразна, респ. предявения
иск за отмяна на незаконно уволнение е неоснователен.
С оглед спорните въпроси
пред настоящата инстанция, очертани във въззивната жалба, а именно – налице ли
е валидно изразено приемане от страна на работодателя на отправеното
предложение за прекратяване на трудовия договор, съдът намира, че не е
необходимо подробно да установява безспорните към момента факти – че между
страните е съществувало трудово правоотношение / трудов договор
№39/25.03.2019/, че същото е прекратено със процесната Заповед №58/22.05.2020
на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие.
По отношение очертания
спор от фактическа страна се установява
от представеното копие на трудово досие, че С.Ц. е подала молба на 08.05.2020г.
за прекратяване на трудовото си правоотношение по взаимно съгласие, считано от
22.05.2020г. /л.23 от първоинстанционното дело/.На същия лист има изразено
становище от пряк ръководител – „да от 22.05.2020г./, както и волеизявление на
управител – „да от 22.05.2020г.“. При преглед на този документ се установява ,
че оплакването във въззивната жалба, че липсва изявление за датата от която
страните са се съгласили да прекратят трудовия договор, е неоснователно, т.к. и
молителя и съгласувалия и утвърдилия са посочили дата – 22.05.2020г. Следващият основен спорен въпрос е кой е
подписал молбата за управителя на дружеството. В самата молба не е изписано
името на лицето, което е положило подписа си. По делото са събирани гласни
доказателства за обстоятелствата около подаване на молбата – разпитани са И. Л.
/ съжител на Ц./, Д. Н. – пряк ръководител на ищцата, М. Д. – мениджър „***“ в
ответното дружество.
Свидетелят Л. твърди, че
Св. Ц. се прибрала от работа разстроена и му споделила, че са я принудили да
подаде молба за напускане по взаимно съгласие. Тя не искала да подписва
молбата, но й казали, че ще уволнят
дисциплинарно.По-късно подала втора молба, че оттегля първата. Твърди, че
работодателят й не я е уведомил че приема молбата й за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Д. Н. твърди, че в
процесния период / на прекратяване на трудовото правоотношение на Ц./ е работил
като „ ***“. Твърди, че Ц. отишла при него и му казала, че желае да напусне
работа. В негово присъствие изготвила молбата. Той я съгласувал веднага и я
придвижил в отдел „***“. Малко по-късно го информирали, че молбата е приета и
той уведомил същия ден работника, че
молбата му е уважена. Твърди, че редът в дружеството бил първо молбите да се
съгласуват с прекия ръководител, а след това се докладват на управителя. Свидетелят не знае причините за
напускане на Ц., но твърди, че тя била емоционална , но и заявила, че е
категорична, че иска да напусне. Твърди, че С. не го е търсила, за да оттегли
молбата си за напускане.
Свидетелката М. Д. твърди
да работи като мениджър „***“ в ответното дружество. Твърди, че молбата за напускане на С. била
донесена от прекия й ръководител, който я бил съгласувал. Твърди, че щом такава
молба бъде донесена тя я съгласува с управителя или прокуриста, като в случай,
че те не се намират там, то съгласуването е по телефон или мейл. За конкретната
молба е уведомила по телефона прокуриста, който се намирал в София, и становището му било да се потвърди
становището на прекия ръководител. Веднага след това свидетелката уведомила
прекия ръководител, че молбата е приета. Свидетелката твърди, че в деня преди
прекратяване на трудовия договор С.Ц. отишла да занесе молба за оттегляне на
молбата си за напускане, както и болничен лист. Свидетелката й обяснила, че не
може да оттегли молбата си, т.к. същата вече е приета от работодателя и че на
следващия ден ще бъде издадена заповедта за прекратяване на трудовото й
правоотношение.
Пред настоящата инстанция е
разпитана и свидетелката К. В., прокурист при ответното дружество по повод
откритото производство по оспорване автентичността на подписа в молбата за
прекратяване на ТПО. Същата заявява, че
подписът в молбата е неин.
При така установеното от
фактическа страна се правят следните правни изводи : За да е налице
законосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
издадена на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ е необходимо да се установи , че са
налице съвпадащи се волеизявления на работодателя и работника относно
прекратяването на трудовите правоотношения между тях и моментът за това
прекратяване. Необходимо е едната страна да е отправила предложението, а
другата страна да е приела същото в срок. Освен това е необходимо не само от
външна страна да са налице писмени и съвпадащи волеизявления, а и
действителната воля на страните да е била в насока за преустановяване на
трудовия договор помежду им. В настоящия случай от формална страна е налице
отправено предложение от работника за прекратяване на трудовото й
правоотношение. От поставената резолюция върху заявлението от прокуриста на
дружеството се установява, че работодателят ,чрез надлежно представляващото го
лице / каквито правомощия има прокуриста съгл. чл.22 от ТЗ/, е приел
отправеното предложение. Установява се от самата молба, че това предложение е
било прието от работодателя, представляван от прокуриста, като е налице
съвпадения във изявлението както за прекратяване на трудово-правната връзка,
така и в момента, от който това да се случи. Изявлението на самия прокурист в
съдебно заседания, че той е подписал молбата пък дава основание да се приеме,
че оспорването на подписа му е неуспешно и авторството на изявлението е негово.
В случая се правят твърдения, че Ц. не е
имала действителната воля за прекратяване на трудовото правоотношение между нея
и дружеството и е била принудена за това от работодателя. Показанията в тази
насока са единствено на свидетеля Л., които освен, че се преценяват с оглед
евентуалната му заинтересованост на осн. чл.172 от ГПК, но и остават изолирани
и неподкрепени от други доказателства по делото. Обратното – че молбата е подадена по
инициатива на С.Ц., сочат показанията на другите двама свидетели – Н. и
Д., които показания са взаимно свързани
и подкрепящи се. Освен това и Н. вече не се намира в някаква трудови връзка с
работодателя, за да се преценява евентуалната му заинтересованост.
По отношение твърдението на
работника, че е подал молба за оттегляне на молбата за прекратяване на
трудовото му правоотношение се установява от самия документ - представената по
делото молба, че е датирана от самия автор – 21.05.20г. От показанията на
свидетелите Н. и Д. се установява, че работникът е информиран още в деня на
подаване на молбата за напускане, че същата е приета от работодателя, т.е.
работодателят е изразил волята си още в деня на подаване на молбата. Независимо
от факта, че самата заповед за прекратяване на ТПО е изготвена в деня, следващ
датата на подаване на молбата за оттегляне на предложението, същата само
констатира постигнатото съгласие между страните, ката самата тя няма
конститутивен ефект. Прекратяването е настъпило в момента на съвпадение на
волите на двете страни, като определената от тях дата е само моментът относно,
който то ще породи действие. Оттеглянето
на предложението за прекратяване на трудово правоотношение може да бъде
направено до приемането му, но не и след този момент. Ето защо в случая подадената
молба на 21.05.2020г. не е породила никакво действие. Без значение са и
твърденията за ползван отпуск за временна неработоспобност, т.к. съгласието
между страните е постигнато преди това, в момент, в който работникът е бил на
работа.
Предвид изложеното, при
наличието на писмени изразени съвпадащи се волеизявления от страна на работника
и на работодателя за прекратяване на трудовия договор, то и издадената заповед
се явява законосъобразна.
По изложените съображения
съдът намира, че предявеният иск за отмяна на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на С.Ц. по взаимно съгласие се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Отхвърлянето на главния иск предпоставя неоснователност и
на акцесорните такива – за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност, както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение.
До същите фактически и
правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което обжалваното
решение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК
жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски в размер на 500лв.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА против
Решение № 260069/21.10.2020г., пост. по гр.д.№ 916/2020, КРС
ОСЪЖДА С.Ц.Ц., ЕГН
**********, да заплати на „Ем Джей Дериз” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 500лв.
разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
обявената дата за постановяване на решението – 24.03.2021г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: