№.........../...............2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА
КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1111 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на З.Х.Б., предявена чрез пълномощник адвокат В.С., срещу
заповед № 20-0287-000007/01.03.2020 г. на началника на Районно управление Котел
към ОД на МВР – Сливен, с която на жалбоподателката за нарушение на чл. 174 ал.
3 предл. първо ЗДвП е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.
1 „б“ ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до отнемане на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца“. По съображения за немотивираност на заповедта, за
несъответствието й с целта на закона и за допуснати при издаването й съществени
административнопроизводствени нарушения, тъй като е получена от жалбоподателката
почти два месеца след извършването на нарушението, във връзка с което е
издадена, без за него да й е връчен акт за установяване на административно
нарушение, с което е възпрепятствана възможността й да предяви възражения срещу
него, се иска заповедта да бъде отменена от съда. В подкрепа на оспорването се
излагат и твърдения, че след пътно-транспортното произшествие, във връзка с
което е отказала на органите на „Пътна полиция“ да й се извърши проверка с техническо
средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта, жалбоподателката се
е намирала в тежко психосоматично състояние, което е повлияло първоначалните й реакции
като същевременно се сочи, че поради предписаното й отпреди инцидента медицинско
лечение, към момента на произшествието тя е приемала медикаменти, които поначало
са несъвместими с употребата на алкохол. Поради това жалбоподателката счита, че
от правна страна не може да се направи по категоричен начин извод, че е
извършила вмененото й нарушение.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се
представлява. С предявени от пълномощника й писмени молби с. д. № 10141/2020 г.
и с. д. № 15207/2020 г. поддържа предявената жалба.
Началникът на Районно управление
Котел към ОД на МВР – Сливен, ответник по делото, на основание чл. 153 ал. 1
предл. второ АПК, редовно призован, не се явява по делото, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по спора.
Съдът като прецени, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба срещу
подлежащ на съдебен контрол ИАА, предявена в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК от процесуално легитимирано лице, адресат на приложената ПАМ, намира
производството по делото за процесуално допустимо и поради това - за подлежащо
на разглеждане по основателността на заявеното оспорване.
По основателността на жалбата съдът
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Със заповед № 20-0287-000007/01.03.2020
г. началникът на Районно управление Котел към ОД на МВР – Сливен е наложил на З.Х.Б.
принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до отнемане на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Прилагането на мярката е
мотивирано с обстоятелството, че на 01.03.2020 г. в община Котел на третокласен
път № ІІІ48 при управлението на собствения си лек автомобил „Ауди А 6“ с рег. №
В****НВ в зоната на десен завой З.Х.Б. губи
управлението над автомобила и излиза извън пътното платно, след което отказва
да бъде изпробвана с техническо средство за установяване на употребата на алкохол
в кръвта, отказва да подпише издадения талон за медицинско изследване № 0012674
и не изпълнява предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за вземане
на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта. В мотивите на заповедта е посочено, че с
това си деяние Б. е нарушила виновно чл. 174 ал. 3 предл. първо ЗДвП, според който
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
За горното наказуемо по
административен ред неправомерно деяние чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП предвижда
именно налагането на приложената с процесната заповед принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до отнемане на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца“.
Заповедта е издадена от
компетентен административен орган по смисъла на чл. 172 ал. 1 ЗДвП, предвид
издадената от директора на ОД на МВР Сливен и приложена на л. 35 от делото
заповед № 343з-86/20.01.2017 г., като е достатъчно мотивирана с посочването на
конкретните факти и правни норми, от които административният орган е извел
правото си да наложи в конкретния случай ПАМ.
Противно на твърденията в жалбата,
за извършеното от Б. нарушение още на 01.03.2020 г. е съставен АУАН № 006774
/приложен на л. 33 от делото/ с кореспондиращо на императивните изисквания на
чл. 42 ал. 1 ЗАНН съдържание като съгласно чл. 43 ал. 1 ЗАНН актът е подписан
от съставителя и от свидетеля, посочен в него с три имена и точен адрес, а на
основание чл. 43 ал. 2 ЗАНН отказът на нарушителката да го подпише е удостоверен
с подписа на един свидетел, чиито три имена и точен адрес също са вписани в
акта.
Като редовно съставен, актът на
основание чл. 189 ал. 2 ЗДвП поначало се ползва с оборима доказателствена сила,
която след като не е оборена от жалбоподателката до приключването на съдебното
дирене, следва да бъде зачетена и в настоящото производство независимо, че то
не е с административно-наказателен характер и е неотносимо към законосъобразността
на издаденото за нарушението наказателно постановление, а единствено към
законосъобразността на наложената ПАМ. Още повече, че фактът, че жалбоподателката
е отказала да бъде проверена с техническо средство и да подпише и получи издадения
й талон за изследване под № 0012674 се потвърждава и от положения в талона
подпис на свидетел на отказа, посочен с три имена и ЕГН /л. 37 от делото/.
Ирелевантни за законосъобразността на заповедта
са изложените в жалбата твърдения относно причините, поради които Б. е отказала
да й се извърши проверка с техническо средство за установяване на употребата на
алкохол в кръвта. При наличието на визираните в чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП
предпоставки административният орган действа в условията на обвързана
компетентност като е длъжен да наложи предвидената в разпоредбата ПАМ без да изследва
и преценя причините, обусловили отказа на водача да бъде проверен с техническо
средство или с тест, да бъде изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване. Още повече, че така както е разписано
в закона, прилагането на предвидената в чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП принудителна
административна мярка е обусловено от осъществяването на която и да било от визираните
в разпоредбата предпоставки без да е нужно кумулативното им наличие. Преследваната
с налагането на мярката цел е посочена в самия закон и тя е да се осигури безопасността
на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
Препятстването на възможността за проверка и изследване на водача за концентрацията
на алкохол в кръвта му при всички положения ограничава възможността на органите
на „Пътна полиция“ да осъществят контролните си функции, поради което с
налагането на регламентираната в чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП принудителна административна
мярка се гарантира именно разписаната в разпоредбата цел.
Съвкупно преценено, това обуславя
извод за неоснователност на оспорването, поради което то следва да се отхвърли.
От страна на ответника не е
направено искане за разпределяне на отговорността за разноски по чл. 143 АПК,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Х.Б. срещу
заповед № 20-0287-000007/01.03.2020 г. на началника на Районно управление Котел
към Областна дирекция на МВР – Сливен.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: