РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Перник, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500533 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 614 от 26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 143/2024 г. Районен
съд – Перник е осъдил Община Перник с ЕИК *********, с адрес гр. Перник, пл. „Св.
Иван Рилски“ № 1A, да заплати на А. А. М., с ЕГН: ********** сумата 3500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания, болки,
страдания и стрес, причинени от инцидент – спъване и падане, от неравност на
тротоара, образувала дупка, настилката, настъпил на *** в ***, на ул. “***“ в близост
до блок № *** и пред вход Б, довели до навяхване и разтягане на ставни връзки на
дясна глезенна става ведно със законната лихва върху сумата 3500 лв., считано от
датата на увреждането – ***, до окончателното й изплащане, както и разноски
съобразно изхода на спора - 290лв.
С решението е отхвърлена исковата претенция за неимуществени вреди – болки,
страдания и стрес, причинени от инцидента, описан по-горе, за сумата 3500 лева,
представляваща разликата между уважения размер 3500 лева и пълния предявен
размер от 7000 лева поради неоснователност на претенцията в тази част. На осн. чл. 78
от ГПК в тежест на страните са възложени разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от А.
А. М., чрез адв. Т. П., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се
обжалва, като същото се счита за неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
1
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
районният съд е постановил своето решение без да са обсъдени всички събрани по
делото доказателства. В продължение се сочи, че при определяне размера на
присъденото обезщетение, съдът не е преценил причинените травми, техния
интензитет и продължителност, като се излагат подробни съображения в тази насока.
Навеждат се твърдения, че присъденото обезщетение е в крайно занижен размер и
същото не е съобразено със съдебната практика и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въз
основа на изложените аргументи се моли съда да постанови решение, с което да бъде
отменен акта на първата инстанция, а предявените искови претенции да бъдат уважени
изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Община Перник,
представлявана от С.В. – кмет, чрез процесуален представител Р. С. – началник отдел
„ПО“, с който се излага становище, че искането на жалбоподателя за присъждане на
обезщетение в пълния предявен размер от 7000 лева е неоснователно. Сочи се, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост в
съответствие с насоките на константната съдебна практика по отношение степента на
претърпените болки и страдания и справедливото им обезщетяване по смисъла на чл.
52 от ЗЗД. В допълнение се отбелязва, че съгласно константната съдебна практика на
обезщетение подлежат единствено преките е непосредствени вреди от увреждането,
резултат от непозволено увреждане. Моли се съда за постановяване на решение, с
което въззивната жалба и изложените в нея съображения да бъдат оставени без
уважение. Прави се искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на
постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените
доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт.
По конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба, съдът намира
следното:
2
Релевираните във въззивната жалба на А. А. М. оплаквания се отнасят
единствено до определения от първоинстанционния съд размер на претендираното
обезщетение, т.е. в пределите на въззивната проверка влиза единствено обсъждането
на въпроса за правилното приложение на принципа за справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
В тази връзка, настоящия съдебен състав намира, че районният съд правилно и
въз основа на събраните по делото доказателства е достигнал до извод за
основателност на иска до сумата от 3 500,00 лева.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са
определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е
абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера
на обезщетението.
Горното предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални,
физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но
и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед
степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
В настоящия случай, пред първата инстанция са събрани гласни доказателства,
чрез разпита на свидетелката Ц.В.Д.. Същата установява, че в момента на инцидента
ищцата е претърпяла силна болка, а впоследствие – същата е имала нужда от помощ в
ежедневието си. Свидетелката е заявила, че ищцата е плакала всеки ден, не можела да
се движи и въобще не е ставала от леглото. Свидетелства, че ищцата е могла да се
самообслужва, но не е могла да кара кола, тъй като травмата е била на десния крак.
Заявила е, че пълното възстановяване на ищцата е отнело около шест месеца.
Изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза установява,
че при инцидента, ищцата е получила навяхване и разтягане на ставните връзки на
дясна глезенна става, като медикобиологичния характер на увреждането е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява се още, че при ищцата е
проведено консервативно лечение с имобилизация с ортеза на дясна глезенна става и
последваща физиотерапия и рехабилитация, както и че лечебният и възстановителен
период при ищцата е продължил 40 дни.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице е изяснило, че е възможно след
посочените 40 дни ищцата да изпитва болки при ходене, като обичайния период за
възстановяване на ставните връзки е около 20-30 дни.
По делото не се установяват трайни последици от процесния инцидент, което
обстоятелство също е съобразено от съда при определяне на справедлив размер на
обезщетението. По делото не са ангажирани и доказателства, които да установяват
други болки и страдания, свързани с битовия живот на ищцата в периода на
възстановяване и след това, поради което и след анализ на събраните доказателства,
настоящия съдебен състав споделя извода на районния съд, че справедлив еквивалент
на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания,
е в размера от 3 500,00 лева. При определяне на този размер, настоящата инстанция
3
съобрази възрастта на ищцата, периода на възстановяване и взе предвид тежестта на
получените наранявания. Съдът намира, че чрез посоченото обезщетяване в
определения размер, ищцата ще получи парично удовлетворение, с което да
компенсира отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента.
Предвид горното и доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на Районен съд - Перник
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само въззиваемата страна.
Същата не претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лева.
Мотивиран от горното, Пернишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 614 от 26.06.2024 г., постановено по гр.д. №
143/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА А. А. М., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник с
ЕИК *********, с адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A сумата от 100,00
лева /сто лева, 00 ст./, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4