Решение по дело №1786/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс - чл.145 и сл. (АПК), вр. с чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Постъпила е жалба от лишения от свобода Б.Б.К. с ЕГН **********, понастоящем в затвора Бургас, против Заповед № ЗН 991/19.09.2023г. на началника на затвора Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия”. Иска се отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Оспорва се приетата за установена в нея фактическа обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата съобразно изложените в нея доводи и съображения.

Ответната страна – началник на затвора Бургас, редовно уведомен, оспорва жалбата чрез процесуален представител – инспектор В.К.. Счита същата за неоснователна. Пледира заповедта да се потвърди. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт, характеристични данни на жалбоподателя.

Административен съд - Бургас, за да се произнесе съобрази следното:

Жалбата е подадена в срока за оспорване на заповедта, визиран в самия административен акт, тъй като акта е постановен на 19.09.2023г., а тридневният срок за оспорване изтича в неприсъствен ден, 22.09.2023г., поради което изтича в първият присъствен ден, понеделник, 25.09.2023г., когато жалбата е постъпила в съда. Оспорването е насочено срещу акт, който е неблагоприятен за жалбоподателя, поради което е налице правен интерес Актът подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Следователно, налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за допустимост на оспорването, респективно липсват отрицателни такива.

Процесната заповед е издадена принципно от компетентен орган – началника на Затвора Бургас, като в нея са описани както фактическите така и правните основания за издаването й, а именно обсъдени са събраните доказателства, установяващи извършването на дисциплинарно нарушение от страна на Б.К. на 29.06.2023г. в Затвора Бургас.

В заповедта изрично е упоменато, че се издава въз основа на Решение № 851/30.08.2023г. по административно дело № 1597/2023г. на Административен съд – Бургас. Описани са докладни записки, на които се позовава ответният орган, както и допълнителният доклад от 12.09.2023г. на инспектор Л..

По отношение валидността на оспорения по настоящото дело индивидуален административен акт, съдът констатира следното:

Заповед № 991/19.09.2023г. е издадена за това, че на 29.06.2023г., около 15:50 часа Б.К. е използвал физическа сила, изразяваща се в блъскане с ръце в областта на гърдите на служител на Затвор – Бургас, с което е нарушена разпоредбата на чл.97, т.4 вр. чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. На основание чл.101. т.7, вр. чл.102, ал.2 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия”.

По времето на издаване на процесният административен акт в правният мир все още е съществувал друг административен акт, издаден за това, че на 29.06.2023г. около 15:50 час Б.К. е използвал физическа сила, изразяваща се в блъскане с ръце в областта на гърдите на служител на Затвор – Бургас, с което е нарушена разпоредбата на чл.97, т.4 вр. чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. На основание чл.101. т.7, вр. чл.102, ал.2 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия”. Това е така, защото Заповед № ЗН 877/22.08.2023г. на Началника на Затвора – Бургас, издадена срещу същото лице, за същото нарушение, за което е наложено същото по вид и размер дисциплинарно наказание, се счита за отменена едва с влизане в сила на съдебният акт, с който този първи административен акт е отменен. От приложеното към настоящото производство административно дело № 1597/2023г. по описа на Административен съд – Бургас се установява, че Решение № 851/30.08.2023г. е връчено на страните както следва: на 04.09.2023г. на жалбоподателя К., на 05.09.2023г. на ответника – Началник на Затвора – Бургас и на 11.09.2023г. на конституираната като страна Окръжна прокуратура –Бургас. Както е известно, решението на Административен съд подлежи на оспорване по реда на глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от връчването пред 3-членен състав на същия съд. Следователно, съдебният акт от 30.08.2023г., с който заповедта се отменя влиза в сила едва на 26.09.2023г., когато е изтекъл срокът за обжалване на всички конституирани страни по делото. Без да е изтекъл този срок, съдебният акт не е влязъл в сила, респективно първоначалният административен акт не може да бъде отменен с влязло в сила решение, именно поради факта, че такова влязло в сила решение не е налице. Към датата на произнасянето на ответника, а именно 19.09.2023г. не е изтекъл дори срокът за оспорване на тази страна, тъй като това е последния ден от срока за обжалване по отношение на Началника на Затвора. Дори срокът за конкретната страна да е изтекъл, до влизане в сила на съдебното решение, същото не може да породи правните последици на отмяна на административния акт със сила на присъдено нещо, а оттам и да обуслови правна възможност за валидно произнасяне на административния орган с нов административен акт за същото дисциплинарно нарушение. Наличието на втора заповед, издадена на 19.09.2023г. означава, че в правният мир едновременно към посочената дата съществуват два административни акта, със същия предмет и страни, което е абсолютна пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.2 от АПК. В рамките на висящо административно производство пред същия орган и с участието на същото дисциплинарно наказано лице е издадена втора заповед, макар и първата постановена заповед да е във фазата на оспорване пред съда. Въпреки че вече е постановено съдебно решение за нейната отмяна, липсата на влязъл в сила съдебен акт, който отменя първоначалния административен акт е абсолютна пречка за новото произнасяне на административния орган на дата 19.09.2023г.

Независимо от доводите за оспорване на административен акт, настоящият съд е длъжен да следи служебно за валидността на административния акт, съгласно чл.168, ал.2 от АПК. Според тази разпоредба, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Нищожният акт е невалиден и не може да породи никакви правни последици, тъй като правната теория и константната съдебна практика, същият е „правно нищо“. При тези констатации, съдът следва да обяви нищожността на оспорената заповед от 19.09.2023г., при което е абсолютно безпредметно обсъждането на становищата и доводите на страните по съществото на спора, както и анализ на доказателствата, при положение, че това не би довело до различен правен резултат.

Тъй като с влизането на сила на решението на съда по административно дело № 1597/2023г. вече са дадени указания за произнасяне на административния орган, по смисъла на чл.111, ал.6, т.3 от ЗИНЗС, именно след влизане в сила на това решение, същите следва да бъдат изпълнени от ответния орган. При това положение наличието на дадени указания с вече влязъл в сила съдебен акт на днешна дата - 26.09.2023г., означава, че същите следва да бъдат изпълнени от органа и по настоящото производство не могат да бъдат давани повторни указания. В случаят, е дължимо само обявяване нищожност на втория административен акт, издаден преждевременно на 19.09.2023г., а органът следва да изпълни дадените му указания по цитираното дело, при наличие на вече влязло в сила съдебно решение.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас, първи състав

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА за НИЩОЖНА Заповед № ЗН 991 от 19.09.2023г. на Началника на Затвора гр.Бургас, с която на Б.Б.К. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на Административен съд - Бургас.

	Съдия: