№ 64
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20211800500681 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на В. Ю.. У.. – длъжник по изпълнително
дело № 20189250402176 по описа на частен съдебен изпълнител Р.
Горанова – Чолакова, рег. № 925 по описа на КЧСИ, срещу
разпореждане от 01.02.2021 г., с което е отказано прекратяване на
производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че за периода от образуване на
изпълнително дело на 21.07.2015 г. до 21.07.2017 г. не били
предприемани каквито и да било действия, годни да прекъснат
давността, поради което счита, че е налице перемпция. Предвид
изложеното прави искане за отмяна на обжалваното постановление и
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Д. С.. Д. е изразил
становище за неоснователност на жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
заявява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че по
делото са предприемани множество изпълнителни действия, които са
1
били извършвани в законоустановения преклузивен двугодишен срок,
поради което не са налице предпоставки за прекратяване на делото на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Софийски окръжен съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, намира следното.
Изпълнителното дело е образувано по молба вх. № 4998/21.07.2015
г. от взискателя Д. С.. Д. пред ЧСИ Иван Чолаков, заведено под номер
205783040065, срещу длъжника В. Ю.. У.. за принудително събиране
на присъдените по ч. гр. д. № 39 861/2015 г. по описа на СРС в полза
на взискателя парични суми, както следва: 3 000 евро – главница,
ведно със законната лихва от 08.07.2015 г. до окончателното
изплащане, и 557. 50 лева – разноски по делото.
В деня на образуване на делото, на 21.07.2015 г., длъжникът
доброволно е погасил чрез плащане част от задължението в размер на
60 лева.
С молба вх. № 2700 от 05.05.2017 г. взискателят е поискал да бъде
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 23.01.2018 г. върху банковите сметки на длъжника в „У.Б.“ АД,
„ЦКБ“ АД и „ПИБ“ АД е наложен запор.
През 2018 г. изпълнителното дело е продължено при условията на
чл. 33 ЗЧСИ при частен съдебен изпълнител Р. Горанова – Чолакова,
рег. № 925 по описа на КЧСИ, и е преобразувано под номер
20189250402176.
С молба вх. № 4509/10.07.2019 г. взискателят е поискал
насочването на изпълнение върху недвижими вещи на длъжника.
С молба вх. № 6430/30.11.2020 г. взискателят е поискал налагане
на запор върху вземания на длъжника.
На 05.01.2021 г. длъжникът В. Ю.. У.. е подал молба до частния
съдебен изпълнител, съдържаща искане за прекратяване на воденото
срещу него изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, която е оставена без уважение с обжалвания отказ от
01.02.2021 г. поради липсата на предпоставки за перемпция.
При тези факти окръжният съд прие от правна страна следното.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на
2
обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя,
са изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1
ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези
освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по
отношение на взискателя. Без да е констатирал такова основание
органът по изпълнението няма правото да го преустанови.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години (с изключение на делата за
издръжка), изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното
производство в този случай настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти.
Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането – чл. 116, б. "в" ЗЗД. Изпълнителният процес съществува
само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания могат да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и
да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
3
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да то приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес
като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.
В приложение на задължителните разяснения, дадени с
горепосоченото Тълкувателно решение, съдът приема, че основанието
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице, когато взискателят въобще не е
поискал извършването на изпълнителни действия, а не когато такива
са поискани, но не са приложени поради някаква причина,
включително поради липсата на притежавано от длъжника
имущество. Необходимо е бездействие на взискателя в продължение
на две години (който процесуален срок е преклузивен), каквото не е
налице, когато същият е отправял искания за насочване на
изпълнението с посочване на изпълнителен способ, без значение дали
той е приложен. В обобщение следва да се посочи, че двугодишният
срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно), т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно
или безуспешно), или поисканите не могат да се осъществят по
причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е
внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е
осуетил неговото прилагане (в този смисъл решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, четвърто ГО).
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания
случай не са налице установените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по
отношение на жалбоподателя. И това е така, тъй като взискателят не е
бездействал в продължение на 2 години – след образуването на
4
изпълнителното дело на 21.07.2015 г. с молба от 05.05.2017 г., т. е.
преди 21.07.2017 г., взискателят е поискал да бъде наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника
По тези съображения се налага извод, че обжалваният отказ на
съдебния изпълнител се явява законосъобразен, поради което и
подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Ю.. У..–длъжник по
изпълнително дело № 20189250402176 по описа на частен съдебен
изпълнител Р. Горанова – Чолакова, рег. № 925 по описа на КЧСИ,
срещу разпореждане от 01.02.2021 г., с което е отказано прекратяване
на производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5