Р Е Ш Е Н И Е
гр. Казанлък, 05.01.2018
година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшки районен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на 21.12.2017 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
При секретаря Детелина
Димитрова като разгледа гражданско дело № 2476/2017 година по описа
за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК -установителен иск с
цена на иска 2 534,10лв
Образувано
е по искова молба на Ю.С.М., А.Ю.М., С.Ю.М. , Н.Ю.М. против О.П.б.
В исковата си молба ищците, чрез пълномощника
си адв. Х.П. твърдят, че Ю.С.М. и съпругата му – А.
Б. М., починала на 28.02.20**г., през 1978г. закупили с частен договор за
покупко-продажба от Б. К./баща на А. М./, също починал, недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, с площ от около 390 кв.м., представляващ имот пл. № *** по кадастрален
план на с. Т., заедно с построените в имота: жилищна сграда с площ от 75 кв.м.;
жилищна сграда , с площ от 16 кв.м.; сграда с др. предназначение с площ от
10 кв.м.; сграда с др. предназначение с площ от 22 кв.м. Същият имот продавачът
К. бил закупил от С. Д. от същото село, който също бил починал. Сочат, че
административният адрес на имота е: с. Т.*****, обл.
Стара Загора, общ. П.******, кв. „К.*******“ № 11, а имотът се намирал на края
на селото. Твърдят, че не се били снабдили с документ за собственост, като са
владеели и ползвА.имота, правили ремонти, като досега
не са имА.оспорване на собствеността.
Имотът имал едни и същи реални граници, бил
ограден с масивна ограда, бил деклариран пред общината и били редовно
данъкоплатци.
Сочат,
че след време решили да уредят собствеността си върху така описания имот.
Разбрали, че същият попада извън чертите на регулационния план на с. Т.*****,
като бил отразен на картата на възстановената собственост на селото. Твърдят,
че били уведомени, че за имота имало съставен акт за общинска собственост - № ***/12.11.2014г.,
вписан в Службата по вписванията с вх. № ***/24.01.2005г. акт № 173, том
1, н.д. 230 на О.Павле баня, който оспорват.
Молят съда да постанови решение, с което да
признае че Ю.С.М., А.Ю.М., С.Ю.М.
и Н.Ю.М. са собственици на основание – давностно
владение и наследство на следния
недвижим имот: поземлен имот с площ от *** кв.м.,
представляващ имот пл. № *** по кадастрален план на с. Т.*****, одобрен със
Заповед № ***/20.12.1988г. и представляващ ***/ **** ид.ч.
от имот с номер ***** по КВС на с. Т.*****, ЕКАТТЕ ***** с начин на трайно
ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия: десета, находящ се
в местността „Ю.**“ при граници на имота: № 042015; 042014; 042016; 042012;
000096; 042016 и реално построените в имота: Жилищна сграда с площ 75 кв.м;
жилищна сграда с площ 16 кв.м.; сграда с др. предназначение с площ 10 кв.м;
сграда с др. предназначение с площ 22 кв.м.;да признае за установено, че ответникът
О.П.б. не е собственик на описания по-горе имот; да обезсили акт за
общинска собственост № ***/12.11.2004г., вписан в Служба по вписванията с вх. №
***/24.01.2005г. акт № 173 том 1 н.д. 230 на О.П.б. за разноските по делото.
В срока за отговор по чл. **1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. К.
Г. в който заявява, че
не признава предявените искове по основание и размер и ги оспорва изцяло.
Твърди, че исковата молба
е нередовна, в нея не било посочено в кой период от време започнала
да тече давността в полза на ищците и върху кои имоти; на основание на кой
закон е изтекла в полза на ищците; какъв имот са владеели - общински, на друго
лице, земеделски или имот в регулация.
Сочи, че искът по чл.124 ГПК бил допустим, а
вторият иск бил недопустим. Счита, че след като първият иск е установителен и
се иска от съда да признае ищците за собственици, то липсвало правен интерес да
се предявява отрицателен установителен иск. Третият иск също бил недопустим –
твърди, че поправка в акт за общинска собственост се правило, ако
настъпят нови обстоятелства съгласно закона за общинската собственост.
Сочи, че при предяваване на трите
иска, ищците твърдели, че са станА.собственици
на част от имот и сгради, находящи се в нея. От това следвало, че
ако съдът уважи иска по чл. 124, ал. 1 ГПК и признае ищците за собственици,
нямало как да уважи втория иск и да признае, че общината не е собственик на
имота, след като тя била собственик на по-голямата част от него. Сочи, че ако
съдът уважи първия иск, следвало да се извърши поправка в акта за общинска
собственост.Твърди, че вторият и третият иск в производството следвало да бъдат
прекратени поради липса на правен интерес.
Сочи, че предявените три
обективно съединени иска са неоснователни.
От Решение №**/08.05.1996
г.на Общинска служба по земеделие /ОбСЗ/ гр.П.******,
било видно, че по заявление на О.П.б. на основание чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ било
възстановено правото й на собственост в съществуващи стари реални граници
имоти. Под № 6 била записана Ливада от **** дка, Х-та категория,
местност "Ю.**",имот №***** по картата на землището с.Т..
Също било записано – „ограничение за
ползване на имота-санитарно-охранителна зона на водоснабдителен обект
Зона"Б".“
Било
установено, че имот №***** към датата на възстановяване на
собствеността на О.П.б. е имал статут на земеделска земя и правото на
собственост било възстановено съгласно правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Възстановеният имот бил индивидуализиран с площ, местност, граници,
землище на 08.05.1996 г.,когато било издадено решението.Твърди, че ищците
не сочели от кога са установили владение върху имота и от кога
го владеят, не бил приложен нотариален акт, нямало договор в писмена
форма между тях и предходен собственик на имота.
Сочи,
че съгласно единната практика на ВКС придобивна давност върху земеделски земи,
подлежащи на възстановяване, не може да тече преди собствеността да бъде
възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Административната процедура по ЗСПЗЗ/ППЗСПЗЗ
завършвала :
-или с решение на ОбСЗ по
чл.18ж от ППЗСПЗЗ,когато собствеността се възстановява в стари
реални/съществуващи/граници,
-или с решение по чл.27 от
ППЗСПЗЗ,когато собствеността се възстановява-в нови реални граници с
план за земеразделяне,
-или със заповед по §4к ал.4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена от кмета на общината, издадена след влизане в сила на
плана за новообразувани имоти,когато се възстановява собственосттавърху
земеделски земи, попадащи в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Сочи, че по делото не се
спорило, че имот №***** е с площ от **** дка. Ищците
твърдели, че от него владеят 390 кв.метра, т.е.владеят 390/**** ид.части от **** дка. Разликата над 390 кв.м до **** кв.м
била собственост на О.П.б. От представеното Решение на ОбСЗ се
установявало, че посоченият имот бил земеделска земя с възстановено право на
собственост в полза на О.П.б. по реда на чл.18ж от ППЗСПЗЗ. Твърди, че
с приемане на разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ се заличавали
правните последици на изтеклата до влизане в сила на този закон придобивна
давност върху имоти, собствеността, върху които се възстановявала по реда на
ЗСПЗЗ. Придобивната давност, която можело да тече след влизане в сила на чл.5
ал.2 от ЗВСОНИ можело да бъде след 22.11.1997 г.в зависимост от това дали
административната процедура по възстановяване на собствеността била завършена
или висяща. В конкретния - случай началото на давностния срок в
полза на ищците трябвало да тече от 22.11.1997 г. Сочи,
че по силата на чл.86 от ЗС /отм./за периода от 1951-1990 г. не можело да се
придобие по давност вещ социалистическа собственост /държавна или
кооперативна/,както и за периода от 1990 г.до 1996 г.-вещ държавна или общинска
собственост, а от 01.06.1996 г.-вещ публична държавна или публична общинска
собственост.Имоти,частна държавна или частна общинска собственост, са могли да
се придобият по давност след 01.06.1996 г., но с §1от ЗД на ЗС, давността
била спряна, считано от 01.06.1996 г.до 31.12.2011г. Сочи,
че придобивната давност от 10 години,считано от 01.01.2012
не била изтекла към момента на предявяване на
иска, но в този период от време
общината владеела целия имот.
Сочи, че имот №*****
представлявал охранителен вододаен пояс от зона
„Б"и съгласно Закона за водите в него не се допускало застрояване и
определен вид селскостопански дейности.
Ищците не ползвали и не
владеели целия имот. Съществуващите сгради били незаконно
строителство и поради това, че са извън регулационния план на населеното място
за тях бил неприложим режима на „търпимост на сградите" съгласно § 16 от
ЗУТ. На това основание не можело да се приеме, че земята се явявала обслужваща
сградите, за което да им се признае за собствена.
Според ответника сградите,
които представлявали незаконно строителство, не можели да се придобият по
давност. Претенцията на ищците била за неурегулиран поземлен имот №*** по
кадастралния план на селото от 1988 година, но тази част от 390 кв.м също
представлявала част от един цял имот по предходен кадастрален план, който с
регулационния план на селото от 1988 г. разделял кадастралния имот на две части
- едната оставала в регулация, а другата - извън регулация. С имотен № *** площ
390 кв.м, тази част попадала като земеделска земя, отразена в КВС, в имот №*****,
възстановен на О.П.б. Планът по КВС бил изработен след 1991 г.,
когато бил приет ЗСПЗЗ. Кадастралният план на селото, касаещ територия извън
регулация, от 1988 г. не отменял КВС.
Сочи, че не можело ищците
да владеят идеална част от имота без да владеят като свой целия имот и да
претендират, че са го придобили по давност. Владението върху идеална част от
имота не представлявала владение върху реална част. Собственикът на земята бил
собственик на сградите построени върху нея и владелецът на ид.част от имота бил
негов държател и за него не течала придобивна давност.
Твърди, че плащането на
данъчни задължения за такса битови отпадъци е по Закона за местните данъци и
сгради и се дължал от всеки ползвател на сгради и имоти и с плащането на тези
задължения не се доказвало упражнявано владение на имота от ищците.
Моли съда да приеме, че
предявеният иск по чл.124 ал.1 ГПК е неоснователен и недоказан, и моли
съда да го остави без уважение.
Сочи, че по отношение на
вторият иск общината била призната за собственик на имот №***** г. и
това решение на административния орган било в сила и не било оспорено до
момента. Общината упражнявала правата си на собственик върху целия имот,
независимо, че ищците имали реализирано незаконно строителство върху част от
този имот. Твърди, че "Прехвърляне" е имало само на сградите, които
представлявали незаконни строежи и подлежали на премахване.
Моли съда
вторият иск да бъде оставен без уважение, като неоснователен и
недоказан.
По отношение на третия
иск заявява, че акт за общинска собственост не можело да бъде обезсилен, поради
което този иск също следвало да бъде оставен без уважение като неоснователен и
недоказан. Сочи, че ако съдът евентуално уважи първия обективно съединен иск и
решението влезе в законна сила, то на основание самото съдебно решение общината
щяла да извърши поправка на АОС, като отрази новите факти съобразно съдебния
акт. Нямало как да се обезсили АОС, тъй като ищците
претендирали само за собственост от 390 кв.м,а разликата над нея
площ до **** дка оставала общинска собственост.
Сочи, че този иск е
недопустим и производството по него следвало да се прекрати.
Моли съда да остави
исковата молба без движение по изложените съображения; да прекрати
производството по предявените втори и трети обективно съединени искове, като
недопустими,поради липса на правен интерес и ако не уважи предходните искания
да постановите съдебно решение, с което да остави без уважение предявените
искове като неоснователни.
Претендира
за разноските по делото.
С Разпореждане №
9720/07.11.2017, съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал
едноседмичен срок на ищците да отстранят неизправностите в исковата молба.
С молба вх.№ **370/14.11.2017г.
по описа на РС-Казанлък, ищците са посочили, че през 1978г. били закупили от
частно лице жилищния неземеделски застроен недвижим имот. Твърдят,
че началната дата на придобивна давност започвала да тече на 17.03.1990г. и
била изтекла в тяхна полза на 17.03.2000г., като сочат, че имотът не бил
земеделски; имотът бил застроен през 1987г.; имот 761 /скица
598/09.11.2017г./попадал частично в границите на регулационния план на селото и
бил в непосредствена близост със строителните граници на населеното място.
Било видно от скица № ***** от
24.08.2017г. на ОС"3" П.******, че спорният имот
бил нанесен в реални граници, идентични с имот с кад.№
***. Имотът се намирал в непосредствена близост до жилищната
територия на с.Т., бил свързан с обществени комуникации, бил
водоснабден и електроснабден, имал административен адрес. Твърдят, че западната
част на имота попадала частично в плана за регулация на населеното място.
Сочи, че земя, която се
намирала извън регулационния план, не винаги имала земеделски характер. Такива
земи не подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. За тези земи не
съществувала забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност. Имотът,
е бил собственост на частно лице и след това на наследниците му. На
разписния списък към кад. план от 1950г и на разписния списък към кад. план от
1988г. като собственик на имота бил записан М. Д.. Липсвало отбелязване
на извършено отчуждаване, никога не бил включван в блок на ТКЗС.
Твърди, че решението на
ОС"3"П.****** № ** от 08.05.1996г. било нищожно.Спорният имот е бил
част от имот, използван за задоволяване на жилищни нужди, в който е била
построена жилищната сграда собственост на наследници на М. Ст.Д.. Имотът бил
запазил реалните си граници, както и селищния си характер, поради което
нямало пречка да се придобие право на собственост за него.
Твърди, че тези
имоти, за които нормативно била предвидена възможността и реално било запазено
владението върху тях, не подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Сочи, че
съгласно чл. 25. (И. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) (1) земеделската земя, която не
принадлежала на граждани, юридически лица или държавата, била
общинска собственост.Тази норма не се отнасяла за земята, която не подлежала на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провеждала процедура за
възстановяване на собствеността по този закон. Такива земи, ако не са
станали държавни на някакво друго основание, или общински след отделяне на
общинската собственост от държавната през 1991 г., можели да се
придобиват по давност ако не съществуват пречките за това. Общината не била
придобила, поради което не била налице и забраната на чл. 86 ЗС да се придобива
по имот-общинска собственост, а от 1.06.1996 г. за него не се прилагал и
мораториума за владение върху държавни и общински имоти, предвиден в 5 1 ЗДЗС.
Сочи, че началната дата на
придобивна давност на която се позовавали, започвала да тече на
17.03.1990г. / Дата на влизане в сила на отмяната на глава втора от ЗСГ/ ДВ
бр.21, от **.03.1990г./ и била изтекла в тяхна полза на 17.03.2000г.След
отмяната на глава II от ЗСГ - на **.03.1990 г. /ДВ бр. 21/1990 г. в зак. сила
от 17.03.1990г./, ищецът Ю.М. и съпругата му установили владение за себе си
върху имота и го придобили по давност след десет години- на 17.03.2000г.От
отмяната на ЗСГ, ищецът Ю.М. и съпругата му /поч. 20**/ упражнявали фактическа
власт върху него с намерение за придобиване на собствеността за себе
си, декларирали са го през 1997 г. и са изявили воля да
го придобият по давност.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобивал с
непрекъснато владение в продължение на десет
години. Било видно, че давност по отношение на имоти частна
общинска собственост, била текла от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., когато
с ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в сила от 1.06.2006г. съгласно
пар.1 се спира за срок от 7 месеца, считано от 31 май 2006г., давността
за придобиване на държавни и общински имоти. Сочи, че от ответника били
използвани специалните административни средства за защита на собствеността,
предвидени за държавата и общините /чл.65 ЗОС/. Твърди, че възраженията на
ответната страна, касаещи липсата на необходимия законов срок за придобивна
давност нямали тежест в това производство, тъй като спрямо спорния имот не били
налице ограниченията, предвидени в чл.86 ЗЗД и последващия мораториум.
Молят съда за постанови
решение, с което да признае за установено със силата на присъдено нещо, че
ищците Ю.С.М.;Али
Ю.М. ;С.Ю.М. ;Н.Ю.М., са собственици на основание
давностно владение, наследство и неформален договор за покупко-продажба от
частно лице, считано от 17.03.2000г. на следния недвижим имот: поземлен имот, с
площ от *** кв.м. представляващ имот № *** по кадастрален план на с. Т.*****,
одобрен със Заповед № ***/20.12.1988г. и представляващ ***/**** ид.ч. от имот с номер ***** по КВС на с. Т.*****, ЕКАТТЕ *****
с начин на трайно ползване: ливада категория на земята при неполивни условия:
десета, находящ се в местността „Ю.**“, при граници на имота № 042015;
042014;042016;042012;0096;042016 и реално построените в имота:
жилищна сграда, с номер 02 с площ от 16 кв.м.; сграда с др. предназначение с
номер 04 с площ от 22 кв.м.
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства и приетото
експертно заключение, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
Ищците по делото са наследници на А. Б. М., видно от удостоверение за
наследници № 080 от 22.08.2017г. на Кметство с. Т..
Видно от представената по делото скица № 598 от 09.11.2017 г. на О.П.б. представляваща
копие извадка от кадастралния и регулационен
план на село Т. , одобрен със Заповед №1939;1940 от **.05.1950г.
,имотът предмет на правния спор е частично извън чертите на регулационния план,
но нанесен на кадастралния такъв с номер 761 и е с регистриран
собственик-частно лице –М. Д.. В разписния списък към плановете от 1950г., приложени като доказателство от техническата експертиза по делото, имот с номер 761 е записан на
името на М. Д., като имот извън регулация
и ползван за градина. Няма отразено и отбелязано отчуждаване .
Видно от представената по делото
скица № *** от 10.10.2017г. на О.П.б. представляваща копие извадка от
кадастралния и регулационен план на село
Т., одобрен със Заповед № *** от 20.12.1988г., имотът предмет на правния
спор е отново частично извън чертите на регулационния план с номер *** и е с регистриран
собственик-частно лице - наследници на М. Ст. Д.. В разписния списък към
плановете от 1988г., приложени като
доказателство от техническата
експертиза по делото имот с номер *** е
записан на наследници на М. Ст. Д., като имот извън регулация и ползван за градина. Няма отразено и
отбелязано отчуждаване .
На
скица № К 04664 изд. На 24.08.2017г. на ОС”З” П.****** спорният имот е нанесен в реални граници, заедно с постройките в него като част от
имот с номер ***** в землището на с. Т. общ.П.******, като
имотните му граници изцяло съвпадат с тези, по кад. план от 1988г. В имота са
отразени: четири сгради: 01-къща с площ от 75 кв.м.; 02-къща с площ от 16
кв.м.; 03-сграда с др. предназначение с площ от 10 кв.м.; 04-сграда с
др.предназначение с площ от 22 кв.м.
В прието и неоспорено по делото заключение на съдебно техническа експертиза, което
съдът възприема като мотивирано и вярно изготвено, е констатирано, че поземлен имот
с № *** по кад.план на с.Т., одобрен със
Заповед № *** от 20.12.1988г.
попада почти изцяло в границите
на имот с № 043** по КВС на с.Т., с
ЕКАТТЕ *****, с НТП ливада, десета категория,
находяща се в местността „Ю.**„, като
собственото място на имот № *** в ПИ *****
по изчисления на СТЕ е 450 кв.м. По действащия кадастрален и регулационен план
на с. Т., одобрен със Заповед № *** от 20.12.1988г. процесният имот е неурегулиран
поземлен имот с № *** с площ от *** кв.м. Имотът е застроен по границита от север и изток с две жилищни сгради и две стопански постройки,водоснабдени от
собствен водоизточник / сондажен кладенец/ и електрифицирани.Имотът е ограден с
масивна ограда от камък и кирпич с
височина 1,50 м. покрита с керемиди .Имотът
е с променяни граници в периода от 1950г. до 1988г. От 1988г.
до изработването на КВС на с. Т. и до момента
няма промени в реалните му
граници.
Видно от удостоверение №
********** от 07.11.2017г. на о.П.б. с
декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх.№ ********* от 23.04.1998г. по партида 5407147548001
Ю.С.М. е декларирал недвижим
имот в с.Т. ж.кв.”К.******* № 11 по кад. план от 1988г. – земя с площ от 960
кв.м.; жилище с площ от 144 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 35 кв.м.
С Решение № ** от 08.05.1996г. на ОС”З” П.****** по чл. 18 ж и по преписка по заявление № ****
от 10.01.1996г. на о.П.б. е възстановен
имот с пореден номер в решението 6 – Ливада, с площ от **** дка /четири
дка и четиристотин и петдесет и девет квадратни метра /, десета категория,
местността „Ю.**”, имот № ***** по КВС
при граници на имота: 042015 ливада на насл-ци
на Д. К.; № 042014 ливада на община П.б. №042016 полски път на о.П.******; № 042012 нива на насл. На Х. Б.;
№ 000096 жил територия на с.Т.; № 042016 полски път на о.П.б. с
ограничения при ползване на имота СОЗ. Ищците твърдят нищожност на Решението на
ОС“З“ П.****** .
С акт за общинска частна собственост № *** от 12.11.2004г. и на основание чл. 2, ал.2,т.1
във вр. чл. 57, т. 2
ЗОС и чл. 28 т. 2 във вр. С чл.30 ППЗОС
е актуван като общинска собственост
имот № ***** землище Т., местност „Ю.**“ ливада , десета категория, с площ от **** дка
По искане на процесуалният
представител на ищците е открито
производство по оспорване на истинността
на удостоверителния писмен документ-акт за общинска частна собственост № *** от 12.11.2004г.
От показанията на разпитаният
свидетел П. С. - кмет на населеното място от 81 г. до 91 г.се установи , че ищецът Ю. и семейството му са местни жители, местен
жител бил и неговия дядо. Знаел къде
живее – в южния край на селото, близо до ромската махала. В тази къща ги помнил
още откакто бил кмет. Навежда година на строителство на къщата около 70-те години. Знаел, че Ю. е купил имота от дядо си, който се казвал Б..
Познавал и М. Д. – имало сега в Т.*****
такъв човек – 55-60 годишен и неговият
дядо също се е казвал М. Д..Имотът, предмет на спора имал монолитна ограда с камъни, пръст и керпич, построена ,
може би през 1985 г. и ли 82 г. Целият имот бил ограден и бил с площ от около 400-500 кв.м.; имотът бил на
границите извън и в регулация. В непосредствена близост имало улично осветление
ток. Имотът бил там и такъв над 80г.
Свидетелят
Т. Б. знаел, че М. и семейството му живеели в махалата в
място, което купил от дядо си /баща на
съпругата му/ Б. и след това направили пристройка на къщата. ПоС.но живеел там със семейството си. Знаел че в имота имало ток, улично осветление; имало улица от
едната страна, имало кабелна телевизия, благоустроено било. Познавал човек от Т.
с имената М. Д., имало млад и стар.
Старият отдавна бил починал.
Свидетелят А. Х., който работел като кмет на с. Т.***** вече четвърти мандат или 14години познавал М.. и
семейството му. Знаел къде живеят. Покрай тях имало още много
застроени къщи, сигурно около 100,но никой не е правил регулация. Виждал лично договор с който Ю.М. купил мястото от дядо си
и тогава го насочил към нотариус,
за да си узакони мястото и къщата. След ремонт ,загубил документа,
не успял да го открие и в архивите на Кметството. Не знаел този имот да е
отчуждаван, от както познавал
семейството, то винаги живяло там. Ищецът Ю. живеел със съпругата си и сина си, който е болен.
Имало благоустрояване около и в
имота улично осветление, ел.енергия, но
няма вода, - с ръчна помпа били и
хидрофор.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Между страните не се
спори, че ищците владеят имота, че имотът е застроен, считано към 1987г., и се намира извън регулация на населеното
място.
Ищците
не представят писмени доказателства
за придобиване на имота по надлежния ред /нотариален акт/, поради което те,
респ. техният наследотел, е
недобросъвестен владелец и за да придобие собствеността по давност следва да го
е владял 10 години.
Имотът
е нанесен в стария
кадастрален план, одобрен 1950 г.
с пл.№ 761, както и в новия кадастрален
план, одобрен през 1988г. с пл. № *** и е записан на името на частно лице –
наследници на М. Д.. По делото не са събрани доказателства имотът да е
отчуждаван или внасян в ТКЗС. Напротив, налични са писмени доказателства в
уверение на това, че имотът е бил ползван като градина, извън чертите на
регулационните и кадастрални планове на
с.Т.. Имотът е застроен, считано преди 1987г. т.к. на плана за регулация и
застрояване от 1988г. са нанесени и
отразени съществуващите в имота жилищна и др. сгради. Около имота има
обществено благоустрояване и се намира в непосредствена близост до жилищна територия. Свидетелят и бивш Кмет на населеното място С. сочи
годините на извършеното строителство -1970г/седемдесетте/. Ищецът Ю.М. е
закупил имота от частно лице през 1978г.
Ищецът Ю.М. и съпругата му /поч. 20**/ са упражнявали фактическа власт върху него с
намерение за придобиване на собствеността за себе си, което личи от това, че са
го оградили, събирали са плодовете от него, изградили са път до него. Декларирали са го през 1997 г. и са изявили воля да го придобият по давност .
Ответникът по делото
противопоставя на претенциите и
твърденията на ищците Решение № ** от 08.05.1996г. на ОС”З” П.****** по чл. 18 ж ЗСПЗЗ,постановено по преписка по заявление № **** от 10.01.1996г. на О.П.б. с което на общината е възстановена Ливада, с площ от **** дка /четири дка и
четиристотин и петдесет и девет квадратни метра /, десета категория, местността
„Ю.**” , имот № ***** по КВС.
Решение№ ** от 08.05.1996г. на ОС”З” П.****** е административен акт, който в настоящото
производство се противопоставя на лица,
които не са били страни в
административното производство по
възсатновяването на собствеността –чл.17,ал.2 изр. 2 ГПК.
В Съдебно заседание процесуалният представител
на ищците е направил искане за
осъществяване на косвен съдебен контрол на административния акт, като твърди
незаконосъобразност /нищожност на Решение № ** от 08.05.1996г. на ОС”З” П.****** /Представен е писмен документ с изх. № ПО-07-337 от 07.12.2017г. на ОС“З“ П.****** .По искане на процесуалният
представител на ответника е открито е производство по оспорване на писмен документ с изх. № ПО-07-337 от 07.12.2017г. на ОС“З“ П.****** .
По реда на ЗСПЗЗ
се възстановяват имоти на лицата,
от които са отнети. Този принцип е заложен в
чл.10, ал. 1 ЗСПЗЗ .
Наистина, в съответствие с чл. 45 ППЗСПЗЗ,
земеделските земи от държавния и
общински поземлен фонд се установяват служебно
от общинските служби по земеделие.Тази
разпоредба на закона обаче съвсем не изключва приложението на чл.25 ЗСПЗЗ,
който определя коя земеделска земя е общинска
и коя земеделска, собственост на общината, се възстановява по реда на ЗСПЗЗ. По
представената по искане на ответника преписка
№ 500 от 10.01.1996г. на ОС“З“ П.******, общината е заявила за възстановяване отчуждена земя само от 1,00 дк. За да е общинска собственост по
силата на закона, земеделската земя възстановена по реда на ЗСПЗЗ, трябва да
не принадлежи на граждани, юридически
лица или държавата. Такива документи и доказателства по преписката на ОС“З“ № 500 от 10.01.1996г. не са
представени.
Видно от СТЕ
имотът, предмет на спора е застроена територия, независимо, че се
намира извън регулационните и
строителните граници на населеното
място, и е записан в разписните
списъци към кадастралните планове на с. Т. на частни лица, а не на общината .
Към датата на обнародване на
ЗСПЗЗ -01.03.1991г. процесният имот е представлявал застроена територия, собственост
на частни лица
Според чл.10б , ал. 1
ЗСПЗЗ, в двете хипотези, собствениците, притежавали земеделски земи не могат
да възстановят собствеността си когато
те са застроени или върху тях са проведени мероприятия. Пречка за възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ е всяко
застрояване на терена, като законодателят не е поставил изискване за законност на строителството, за проведено
отреждане на терена, за площ на сградите , вида на конструкцията им и начина на
прикрепване към земята. Регламентира се
само заварено фактическо съС.ие.
Безспорно от събраните и коментирани писмени и гласни
доказателства са събрани достатъчно
данни за наличието на сгради и
постройки, които са от категорията строителни дейности , които по см. на § 1 в
ДР ЗСПЗЗ не позволяват възстановяване на
собствеността по по реда на ЗСПЗЗ.
Имотът, предмет
на производството, не е земеделски,
макар и находящ се извън чертите на релугационния
план на с.Т. , общ. П.******. В такъв смисъл е ТР № 104/26.06.1964 г. на ОСГК на ВС.
Земя, която се намира извън
регулационния план, не винаги има земеделски характер. Когато имоти или части
от тях, застроени със жилищни или селскостопански сгради, или използвани като
дворни места, са останали извън регулационния план или пък са били изключени от
него по силата на ПМС 216/1961 г., е могло да запазят селищния
си характер.Ако собствениците на такива земи или ползващите ги лица, не са били
членове на ТКЗС и земите им не са били отнети фактически, те са запазили
правата си върху тях. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. За тези земи не е съществувала забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност.
В тази насока - Решение № 218 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6670/20** г.,
I г. о., ГК, докладчик Ж.. С.
Решението на
ОС”З”П.****** № ** от 08.05.1996г. е нищожно. Спорният имот е бил част от имот,
използван за задоволяване налични и жилищни нужди, в който е била построена жилищната сграда собственост на наследници на
М. Ст.Д.. Няма данни имотът да е отнеман; няма данни имотът да е внасян в ТКЗС,
включван в блок на същото или по някакъв начин да е отнеман от собствениците
му, поради което и собствеността е запазена в реалните му граници. Както се
приема в трайната съдебна практика,
такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ.
Имотът е запазил характера си на селищен имот,
/застроен с къща още по време на образуване на стопанството, и по настоящем/, и
е могъл да бъде обект на придобивната давност и при старата редакция на чл.
86 ЗС.
С Р № 249/4.07.2011 г. по гр. д. №
621/2010 г. I гр. о. Р № 488/19.12.2011 г. по гр. д. №
1403/10 I гр. о., Р № 88/17.07.2015 г. по гр. д. №
6225/2014 г. на ВКС I гр. о се приема, че могат да бъдат придобивани по давност
имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги
не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно
върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което такива земи
не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Целта на реституцията,
уредена в ЗСПЗЗ, е да възстанови правото на собственост. ЗСПЗЗ, като
реституционен закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието
упражняване е продължило и след колективизацията.
Общината не го е придобила, поради
което не е налице и забраната на чл. 86 ЗС
да се придобива по давност имот-общинска собственост, а от 1.06.1996 г. за него
не се прилага и мораториума за владение върху държавни и общински имоти,
предвиден в § 1 ЗДЗС.
Проследявайки ДР на Закон за
собствеността е видно, че давност по отношение на имоти частна общинска
собственост е текла от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., когато с ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в сила
от 1.06.2006г., съгласно
пар.1 се спира за срок от 7 месеца, считано от 31 май 2006г., давността за придобиване на държавни и
общински имоти. Този подход на законодателя продължава до 31 декември
2017г., предвид последващите изменения:
- § 1./Изм. - ДВ, бр.105 от 2006г., бр.1** от
2007г., в сила от 31.12.2007г./
„Давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31
декември 2008г”.
- § 1./Изм. - ДВ, бр.105 от
2006г., бр. 1** от 2007г., бр.109 от 2008г., в сила от 31.12.2008г./ „Давността за
придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2011г.”;
- изм. с ДВ. Бр.105 от
2011г. също в този смисъл до изменение с ДВ, бр.107 от 2014г., в сила от
31.12.2014 г., според което давността за придобиване на имоти – частна държавна
или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2017г.
Така проследеното развитие на
мораториума върху придобивната давност обаче, не оказва влияние върху процесния
имот, тъй като последния няма характер на частна общинска собственост. Не са
налице изключенията, предвидени в Закона за общинската собственост – в частност
чл.2 и чл.3, ал.3, както и тези в правилника за неговото прилагане /ППЗОС/.
Общите правила на чл.
79 и сл. от ЗС регламентират давностно владение като основание за
придобиване на правото на собственост върху всеки
недвижим имот, доколкото изрична законова разпоредба не
изключва този придобивен способ. Ищците установиха, че
владеят имота лично и по правоприемство от 1978г и владението им продължава и
до днес. През 1950г и 1988г. . процесния имот е бил записан в разписния списък
на името на праводателят М.Д.. Давността остава
допустим придобивен способ по отношение на тези земи, които не са били реално
отнети от собствениците им. Такива земи не са и заявени за възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, защото този реституционен закон е приложим само за имотите,
които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Спрямо
земите, които са изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ, не се прилага
и разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, според която изтекла
придобита давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този
закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от влизането на разпоредбата
в сила - 22.11.1997г.
От събраните по
делото гласни доказателства се установи по безспорен начин, че от 1978 г.
първият от ищците и останалите, чрез наследодателката си са упражнявали фактическа власт върху
процесният имот. От данните по делото е видно, че владението е поС.но, т. е. ищеците, през цялото време са изразявали
трайна воля да държат имота за себе си. Владението е явно, несъмнено и
непрекъснато. В настоящия случай ищците
като недобросъвестни владелци са придобил собствеността върху имота, тъй
като са го владели повече от 10 години.
С оглед на гореизложеното искът, като основателен следва да бъде уважен.
Налице са всички елементи от
фактическия състав на придобивната давност - изтичането на определен в закона
период от време; владение с намерение за своене на вещта по смисъла на чл.
68, ал. 1 от ЗС, което владение е било спокойно, необезпокоявано, без
прекъсване и без да е оспорвано от когото и да било. Налице са предпоставките
на чл. 79, ал. 2 от ЗС, чиято правна последица е придобиването на вещното
право върху процесния недвижим имот.
Имотът е владян от ищеца и
починалата му съпруга,считано от годината на покупко-продажба с частен договор
-1978г. , а след това и от наследниците, но при действието на ЗСГ те не са
могли да го придобият по давност, съгласно чл. 29 във вр. С чл. 28 ЗСГ защото
договорът за покупко-продажба не е бил
сключен в изискуемата форма и по определения ред
След отмяната на глава II от ЗСГ - на **.03.1990
г. /ДВ бр. 21/1990 г. в зак.сила от 17.03.1990г./,
ищецът Ю.М. и съпругата му са установили
владение за себе си върху имота и са
го придобили по давност след
десет години- на 17.03.2000г.
Ответникът
не представи доказателства за придобиване на имота по друг способ,
различен от чл. 18ж от ЗСПЗЗ.
В представеният от ответника и оспорен по реда на чл.193 ГПК акт за общинска частна собственост № *** от 12.11.2004г. е отразено, че имотът № ***** землище Т., местност „Ю.** „
ливада , десета категория, с площ от **** дка
е актуван на основание чл. 2 ,ал.2,т.1 във вр. чл. 57, т.
2 ЗОС и чл. 28 т. 2 във вр. с чл.30
ППЗОС. По преписката по съставяне на акта, изискана и представена като писмено
доказателство по делото, не са събрани и приложени данни за това имотът да е предоставен
на общината със закон, или да е преотстъпен безвъзмездно от държавата/ чл. 2
,ал.2,т.1 ЗОС/ , или да е земеделска земя, собственост на общината/ чл. 57, т.
2 ЗОС/.Актът не описва точно имота/не отразява
построените в имота сгради ;не се основава на Решение № ** от 1996г. на ОС“З“ П.******;
не отразява ограниченият на правото на ползване/.
Съдът намира, че ищците по
категоричен начин установиха правото си на собственост върху имота, предмет на
настоящия спор. Ето защо, предявеният иск е основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
Относно
разноските: Ищецът претендира по списък по чл.80 от ГПК направените по
делото разноски в размер на 1862,00лв., от които: 1600,00 лв. платено
адвокатско възнаграждение; 102,00лв. за държавна такса за образуване
на производството,10,00 лв.държавна такса за вписване на искова молба; 140,00
лв. депозит за вещо лице; 10,00 лв. държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения, за което са представени доказателства. Ответникът своевременно е
направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата визира
правото на адвоката на възнаграждение за своя труд, размерът на което се
определя в договор между него и клиента и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид правна
помощ. В настоящия случай приложима относно размера на адвокатското
възнаграждение е разпоредба на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнаграждението е: при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. или при цена на иска 2534,10 лв. размерът е 407,38
лв. за всеки един от ищците в производството. Основанието по чл.78, ал.5
от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. По същество спор между
страните по фактите няма – спорът е по правото. Проведени са три съдебни
заседания. Ето защо съдът намира възражението по чл.78, ал.5 от ГПК
за частично основателно, поради което
адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано на 1500,00 лв.
Предвид изложеното и основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер 1762,00лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на О.П.б. ЕИК *********, че Ю.С.М. ЕГН ********** с поС.ен адрес: с. Т., обл. Стара
Загора, общ. П.******, кв.”К.*******“ №
11; Али Ю.М., ЕГН ********** с поС.ен адрес: с. Т., обл.Стара
Загора, общ. П.******, кв. ”К.*******” № 11; С.Ю.М. ЕГН ********** с поС.ен адрес: с. Т., обл. Стара
Загора, общ. П.******, ул.”*********“ № 3 и Н.Ю.М. ЕГН **********с поС.ен адрес: с. Т., обл.Стара
Загора, общ. П.******, ул.”*********“ № 3 са собственици на основание наследство и давностно владение и неформален
договор за покупко-продажба от частно лице, считано от 17.03.2000г. на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от *** кв.м./четиристотин шестдесет и два
квадратни метра/, представляващ имот пл. № ***/четиристотин и тридесет/ по кадастрален план на с. Т., одобрен със
заповед № *** от 20.12.1988г., при граници край на регулация, УПИ ХII- 429, УПИ ХI- 428, имот с кад № 422, представляващ ***/4 459 ид.ч /четиристотин шестдесет и две от четири хиляди четиристотин петдесет и
девет идеални части/ от имот с номер ***** по КВС на с. Т., ЕКАТТЕ ***** с начин на трайно ползване: Ливада, категория
на земята при неполивни условия: Десета;
находящ се в местността „Ю.** „ при граници на имота:
№ 042015;042014;042016;042012;000096; 042016 ,
и реално построените в имота :
ЖИЛИЩНА СГРАДА с номер-01/едно / с площ
от 75 кв.м. /седемдесет и пет / ;ЖИЛИЩНА СГРАДА с номер - 02/две/ , с площ от
16 кв.м. /шестнадесет/; СГРАДА С ДР. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ с номер – 03 /три /с площ от 10 кв.м./десет/;
СГРАДА С ДР. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ с номер -04/четири / с площ от 22 кв.м./двадесет и
два.
ОСЪЖДА Община П.б. ЕИК *********
да заплати на Ю.С.М., Али Ю.М., С.Ю.М. и
Н.Ю.М., сумата от 1762,00 лв. съдебни
и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: