№ 48459
гр. сф, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:сф Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от сф Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20241110152806 по описа за 2024 година
Предявени са искове от Е. В. В., ЕГН **********, с адрес гр.сф, ул.“снн“ № 10, ет.4,
ап.12, чрез адв.М., със съдебен адрес гр.сф, бул.“ас № 125, насочен срещу фб“ ЕООД, ЕИК ---
, със седалище и адрес на управление гр.сф, ж.кмам“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20,
представлявано от ивдн за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит №
1296089/23.10.2023 г. на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В условията на евентуалност – в случай, че съдът не уважи главният установителен
иск, се иска съдът да прогласи за нищожна клаузата на чл.5 от договор за потребителски
кредит № 1296089/23.10.2023 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Иска се да бъде задължен ищеца да представи процесния договор за кредит,
евентуално договор за допълнителна услуга, погасителен план и стандартен европейски
формуляр.
Ищецът иска да бъде снабден и със съдебно удостоверение, което да му послужи пред
БНБ за получаване на информация относно сключените сделки между страните по делото и
движението по тях.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в които се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
За изясняване на спора от фактическа страна следва да се уважи искането на ищеца за
задължаване на ответника да представи изброените в исковата молба документи.
Искането за снабдяване със съдебно удостоверение следва да се отхвърли, доколкото
информацията, която се цели да се получи чрез него е ирелевантна за делото предвид
неговия предмет.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявени са искове от Е. В.
В., ЕГН **********, с адрес гр.сф, ул.“снн“ № 10, ет.4, ап.12, чрез адв.М., със съдебен адрес
гр.сф, бул.“ас № 125, насочен срещу фб“ ЕООД, ЕИК ---, със седалище и адрес на
управление гр.сф, ж.кмам“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от ивдн за
прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № 1296089/23.10.2023 г. на
основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В условията на евентуалност – в случай, че съдът не уважи главният установителен
иск, се иска съдът да прогласи за нищожна клаузата на чл.5 от договор за потребителски
кредит № 1296089/23.10.2023 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 23.10.2023 г. е сключил с фб“ ЕООД договор за потребителски
кредит № 1296089, по силата на който му е отпусната в заем сумата от 2 000.00 лв., при ГПР
49.66% и срок от 6 месеца.
Отбелязва се, че изпълнението на задължението на кредитополучателя е договорено
да бъде обезпечено с поръчителство от Ferratum bank. Посочва, че при сключване на
договора за потребителски кредит, ищцата не е имала представа за размера на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора дружество. Едва
след като усвоила заемната сума, според ищцата, тя е установила, че са й начислени
допълнително 930.00 лв. – такса за обезпечение с поръчителство.
С исковата молба се оспорва действителността на договора за кредит. От една страна
ищцата обръща внимание, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за
предоставяне на кредит. От друга страна се сочи, че договор за поръчителство не е подписан
от ищцата нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис.
В същото време договорът за кредит се оспорва, тъй като дължимите вноски за
поръчителство не са посочени като размер и не е спазено изискването на чл.11, ал.1 т.10 от
ЗПК за разписване на начина на изчисляване и формиране на ГПР. Отбелязва се, че и
посоченият в договора ГПР е грешен, тъй като в него не е включено задължението по
предоставяне на поръчителство. Това се определя като заблуждаваща търговска практика,
съобразно чл.68г, ал.4 ЗПК вр чл.68л, ал.1 от ЗПК, която пречи на потребителя да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора.
В исковата молба се изложени подробни съображения относно характера на
процесния разход на поръчител като такъв по чл.19, ал.1 от ЗПК, който се включва в ГПР.
Отделно от това се обръща внимание, че за кредитора съществува задължение за оценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договор с него.
Според ищеца, в случай, че той беше включен в ГПР, размерът на последния щеше да
е над 70%.
Процесната клауза от договора за кредит се оспорва като неравноправна по смисъла
на чл.143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1
и ал.4 от ЗПК.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва ищцовите твърдения, че сключването на договор за
поръчителство с мб /Малта/ е задължително условие за отпускане на кредит. Отбелязва, че
при кандидатстване за заем, потребителят може да посочи поръчител, избран от него, като
на всеки етап от кандидатстването за кредит той е получавал необходимата информация,
2
поради което не е налице и зблуждаваща търговска практика. Според ответника,
потребителите биват запознати с дължимите такси преди още да подадат заявление за
кредит.
Освен това се сочи, че фб“ ЕООД и мб са отделни юридически лица, поради което и
между тях и заемополучателите се създават отделни облигационни правоотношения.
Оспорват се и твърденията в исковата молба, че сумата по предоставеното
обезпечение е следвало да се включи в ГПР, тъй като това е разход, който не е
задължителен.
Обръща се внимание и че ищецът е разполагал с възможността да се откаже от
договора в съответствие с чл.29 от ЗПК, в 14-дневен срок от сключването му, от което право
той не се е възползвал.
Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Моли да бъдат присъдени и разноските
по делото.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответника по договор за
кредит;
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД
вр. чл.22 от ЗПК;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между
страните;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит
между страните;
- разпределение на доказателствената тежест – ответникът следва да установи
основанието за това, както и че клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени,
че е изпълнил задължението си да представи необходимата преддоговорна информация на
ищеца, че клаузите на договора осигуряват равнопоставеност на страните по него;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
ЗАДЪЛЖАВА ответника фб“ ЕООД най-късно в ъпрвото по делото съдебно
заседание да представи договор за потребителски кредит № 1296089/23.10.2023 г., договор за
допълнителни услуги към него, погасителен план и стандартен европейски формуляр, ако
разполага с такива документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред БНБ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2025 г. от
9.30 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3