Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261284 22.04.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XVІІI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 2473 по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, с която е
предявен иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ, от С.М.Г., ЕГН **********
против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: *********, с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1 558.45 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 07.06.2019 г., по ч.гр.д. № 12167/2019 г. по описа на СРС, 69
с-в.
В исковата молба се твърди, че на 20.12.2018 г. ищецът
управлявал личния си автомобил „Ауди“ А4 с рег. № ***, в гр. П. по бул. „***, с
посока на движение изток - запад, навлязъл в к. к. с ***, от дясната лента за
движение с посока - направо. Движещия се до него, от лявата му страна, в лява
лента за движение, лек автомобил марка „БМВ“, модел Х6 с рег., № ***, извършил
маневра десен завой от лява лента и го ударил в предна лява врата. Двамата
водачи участвали в ПТП, попълнили и подписали двустранен констативен протокол,
в който всеки един от участниците в ПТП попълнил своите данни, ведно с
обстоятелствата по настъпването му. Виновния за ПТП водач на лек автомобил бил
застраховал автомобила си в ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“, по застраховка ГО
с № BG ***, която била валидна и към момента на ПТП. От подписания двустранен
констативен протокол, се установявало, че ПТП е настъпило по вина на водача на
лек автомобил „БМВ“ Х6, с рег. № ***, който не е спазил правилата за движение и
е блъснал автомобила на ищеца в предна лява врата, в резултат на което са били
нанесени имуществени вреди на лекия автомобил, собственост на ищеца.
На 21.12.2018г. ищецът посетил офис на ответното
дружество, където била образувана щета с № ***. Направен бил оглед на щетите по
МПС и е изготвен „Опис-заключение" по щета № ***. В описа,като увредени
детайли било описано: „Предна лява врата - П-Б /Подмяна + Боя/, горна лайсна
предна лява врата - П-Б /подмяна+Боя/,PVC - панел ляв /подмяна/, PVC дясна
лайсна пр. лява врата П /подмяна/, дясна пр. лява врата - стъкло П /подмяна/.
Констатирани били и други щети, възпрепятстващи нормалното движение на предно
ляво стъклодържачи, рамка и др., което наложило подпиране стъклото във вратата
с подръчни материали, което възпрепятствало нормалното му функциониране.
Ищецът счита, че реално направените щети били в размер на
1968.59 лева. Ответното дружество заплатило застрахователно обезщетение в
размер на 225.01 лева, поради което ищецът възразил писмено и поискал
преразглеждане на щетите. Ответникът счел възражението за частично основателно,
като заплатил сумата от 184.59 лева или общо заплатеното застрахователно
обезщетение възлизало на 409.60 лева.
За остатъка от 1558.45 лева, ищецът депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника. По
образуваното ч. гр.д. № 12167/2019 г. по описа на СРС, 69 с.в., била издадена
заповед за изпълнение за процесното вземане, срещу която постъпило възражение
от страна на длъжника. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който се взема становище за неоснователност на предявения
иск. Твърди, че процесното ПТП било случайно деяние. Посочва, че при управление
на застрахованото при ответника МПС, водачът С.С. не би нарушил разпоредбите на
ЗДвП и Правилника за неговото прилагане. Оспорва претендираните вреди по
автомобил Ауди А4, с рег. № ***, като твърди, че посочените увреждания не
съответствали на твърдения от ищеца механизъм на ПТП. Оспорва верността на
представения Двустранен констативен протокол от 20.12.2018г. Твърди, че по
делото липсвали доказателства за механизма на ПТП, както и за вината за
настъпване на ПТП. Твърди, че вина за настъпването му имал водача на л.а. „Ауди“
А4, с рег. № ***, който навлязъл в к.то с несъобразена с пътните условия
скорост. Сочи, че претендираната от ищеца стойност за ремонт надхвърляла 70% от
действителната стойност на автомобила. Не била налице необходимост от подмяна на
всички описани в исковата молба части. По изложените съображения, моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С определение, от открито съдебно
заседание, проведено на 22.03.2021 г., е допуснато изменение на предявения иск, поради
частичен отказ от размера на първоначално предявения установителен иск, а
именно: да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1024.12 лева, представляваща непогасена
част от застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 20.12.2018 г. в гр. П.,
за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Ауди“, рег. № ***, ведно
със законната лихва от 28.02.2019 г. до изплащане на вземането. Със същото
определение, е прекратено производството
по делото частично за разликата над 1024.12 лева до първоначално предявения от
1558.45 лева, поради частичен отказ от иска и е обезсилена частично Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.дело № 12167/2019 г. по описа на СРС, в частта, за горницата над 1024.12 лева
до 1558.45 лева, представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 20.12.2018
г., за причинени имуществени щети на лек автомобил с рег. № ***.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 07.06.2019 г., издадена по частно гр. дело № 12167/2019 г. на СРС,
69 с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата: 1558.45 лева –
непогасена част от застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 20.12.2018
г., в гр. П., за причинени имуществени вреди на л.а. с рег. ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда - 28.02.2019 г. до окончателното й погасяване, както и
разноските по делото в размер на 31.17 лева за държавна такса и 350 лева-
адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В
предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата
искова молба.
Установителният иск
по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок, в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за
предмет същото вземане.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца
е да докаже пълно и главно,че в причинна
връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на деянието е застрахована
при ответника, е претърпял имуществени вреди,
на притежавания от него лек автомобил, както и техния размер. Следва да
докаже и отправянето на искане до застрахователя за заплащане на причинените
вреди – обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, което е предпоставка
за допустимост на настоящата исковата претенции.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да установи
онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са за
положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи
соченото от него поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с
резултата, вкл. и възражението си, че водачът на застрахованото при него МПС не
е виновен за настъпването на ПТП, а – при установяване на горните
елементи от фактическия състав на вземането от ищеца – следва да докаже, че е
погасил претендираното обезщетение.
При така разпределената доказателствена тежест,
съдът намира предявения иск за основателен по следните съображения:
Между страните
по делото не се спори, че на 20.12.2018
г. на к. к. на бул. „***“ с ***, с посока на движение изток – запад, е било
реализирано ПТП, между лек автомобил марка
„Ауди“ А4 с рег. № ***, собственост на ищеца С.М.Г., и лек автомобил
марка „БМВ“ Х6, с рег. № ***, с водач С.С., последното застраховано при
ответника ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“, обективирано в застрахователна
полица BG/***.
На основание
чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е предявил в срок писмена
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, като е спазил
съответната процедура и е представил необходимите документи, в резултат на
което ответника ЗАД „Далл
Богг Живот и здраве“ е заплатил на ищеца сумата от 409.60 лева /виж протоколно
определение от открито съдебно заседание, проведено на 26.10.2020 г./.
Следователно, съдът приема, че към датата на произшествието – 20.12.2018
г., е налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента -
собственик на лек автомобил БМВ“ Х6 и ответника ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“, което е покривало съответния риск
за причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
доказателства.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед
възраженията на ответника са: дали е налице причинна връзка между настъпилото
ПТП и всички заявени от ищеца увреждания на лек автомобил „Ауди“; налице ли е
вина на водача на лек автомобил „БМВ“, съответно има ли съпричиняване от водача
на увредения автомобил „Ауди“ за настъпване на ПТП; действителният размер на
причинените в резултат на ПТП щети по лек автомобил „Ауди“.
Настъпването
на ПТП не е спорно. Относно механизма на събитието, вредите и последващите
действия на участниците в произшествието, са събрани писмени доказателства и
доказателствени средства.
От
приложения като писмено доказателство – двустранен констативен протокол,
съставен между водачите на двете процесни МПС, а именно: съставен между ищецът С.Г.,
като водач на л.а. „Ауди“ А4, с рег. № *** и водачът С.С., като водач на л.а.
„БМВ“ Х6, е настъпило ПТП, на 20.12.2018 г., 17.00 часа, в гр. П., на к. к. на
бул. „**** при завой надясно, вследствие на което са настъпили имуществени
вреди – предна лява врата, праг и механизъм на стъкло на л.а. „Ауди“ А4, като
вината за случилото се поел водачът на „БМВ“ Х6 – С.С..
От
приетите по делото писмени доказателства – Уведомление за щета по застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG ***, отправена на 21.12.2018 г. от ищеца до застрахователя
– ответник, опис на представени документи от 21.12.2018 г. по щета № ***,
приемателен протокол за представените документи от 31.01.2019 г., опис –
заключение от 21.12.2018 г., заявление от 08.02.2019 г. от ищеца до ответника и
писмо от ответника до ищеца с изх. № 558/12.02.2019 г., безспорно се
установява, че на 21.12.2018 г. ищецът е посетил офис на ответното дружество,
където била образувана щета с № ***. Направен бил оглед на щетите по МПС и е
изготвен „Опис-заключение" по щета № ***. В описа са описани, че увредени
детайли са: „Предна лява врата – П+Б /Подмяна + Боя/, горна лайсна предна лява
врата – П+Б /подмяна+Боя/, PVC - панел ляв /подмяна/, PVC дясна
лайсна пр. лява врата П /подмяна/, дясна пр. лява врата - стъкло П /подмяна/.
По делото, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е предявил в срок писмена
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, като е спазил
съответната процедура и е представил необходимите документи, в резултат на
което ответника ЗАД „Далл
Богг Живот и здраве“ е заплатил на ищеца сумата от 409.60 лева.
Ето защо и, съдът намира, че наведените от страна на
ответника, възражения във връзка с недължимостта на претендираното обезщетение,
свързани с механизма на ПТП и вината, вредите по л.а. „Ауди“, верността на
Констативния двустранен протокол от 20.12.2018 г., вината на водата на л.а.
„Ауди“, са изцяло
неоснователни.
По делото безспорно е установено,
че след настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е изплатил на
ищеца определена сума като обезщетение, която счита за правилно изчислена и
справедлива. От извънпроцесуалното поведение на ответника /извършено плащане/
следва да се приеме, че същият не е оспорвал настъпването на застрахователното
събитие като факт. Нещо повече – същият не е оспорил фактите, включени в основанието за плащане. Обстоятелствата при
какви условия и по какви причини е настъпило процесното ПТП не са били отчетени
като такива, обуславящи възможността за отказ да бъде изплатено обезщетение.
Съдът намира, че извънпроцесуалното признание на
фактите, включени в основанието за плащане на обезщетението, са пречка да бъдат
уважени възраженията за недължимост на претендираното обезщетение, тъй като застрахователят е признал принципната
дължимост на застрахователно обезщетение.
Предвид горното спорен остава единствено размерът на обезщетението.
За пълнота на изложеното, съдът
намира следното:
Настъпването на ПТП
не е спорно. Относно механизма на събитието, вредите и последващите действия на
участниците в произшествието, са събрани писмени доказателства и
доказателствени средства.
От съставения
Двустранен констативен протокол от 20.12.2018 г., се установява, че вина за
случилото се, е поел водачът на л.а. „БМВ“ Х6, с рег. № *** – С.С., застрахован
с застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, който причинил
произшествието.
Прието
е заключение на съдебно авто-техническа експертиза, което се възприема като
компетентно, подробно и неоспорено от страните. След прецизен и задълбочен
анализ, в.л. сочи, че от техническа гледна точка – механизмът на настъпилото произшествие е свързан с предприемане на
маневра – десен завой от лява пътна
лента от водача на л.а. „БМВ Х6“, при което настъпил удар с дясната част на
предната броня, в предна лява врата на л.а. „Ауди“ А4, движещ се в дясната
пътна лента (най-северната) на бул. ***, с посока от изток на запад, на к. к. с
бул***. Експертът е категоричен, че всички описани увреждания по лекия автомобил „Ауди“ А4 съответстват на механизма на ПТП и са негово следствие. В.л.
установява също, че в к. с кръгово движение, платното за движение в северната
си част е обособено от две пътни ленти за движени в посока изток-запад,
разделени с двойна непрекъсната линия, от които дясната пътна лента е означена
със стрелки, указващи посоката за движение направо и надясно, а лявата е
означена със стрелка, указваща посоката за движение наляво. В.л. установява
също, че разликата между скоростите на двата автомобила е била не по-малка от
10 км./ч., като скоростта на л.а. „БМВ Х6“ е била по-голяма. В.л. сочи, че
водачът на л.а. „Ауди“ не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието.
При така
установената фактическа обстановка и ангажирани доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за доказано, че
инцидентът е настъпил именно по посочения от ищеца механизъм, описан и в
съставения двустранен протокол за ПТП. Направените от ответника оспорвания за
различен такъв – останаха недоказани, при което не се споделят.
Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, завиването надясно се извършва от най-дясната пътна лента по посока
на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока –
от лента, предназначена за завиване надясно.
Следователно, с описаните по – горе
действия, водачът на лек автомобил „БМВ Х6“ е нарушил правилата на движение,
доколкото е предприел
десен завой от лява пътна лента, и в резултат на това противоправно
поведение е настъпило процесното ПТП. Освен фактът на ПТП и противоправно
поведение на делинквента, от доказателствата по делото се установяват и
останалите признаци от фактическия състав на непозволеното увреждане –
настъпването на вреди и причинната връзка между тях и виновните действия на
делинквента.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване на щетите на процесния лек автомобил от страна на водача на този
автомобил, доколкото заявените в подкрепа на това възражение твърдения за
несъобразена скорост на този водач не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Напротив, дори от заключението на
съдебно авто-техническа експертиза се установява, че водачът на л.а. „БМВ Х6“
се е движел с по-висока скорост от л.а. „Ауди А4“, както и, че водачът на
последния автомобил не е имал техническа възможност на да предотврати
произшествието.
От приетата по делото метереологична справка за района на
гр. П., към дата 20.12.2018 г., за периода 16.00 ч. – 18.00 ч., не се
установява и да е имало хлъзгава пътна настилка.
Тълкуването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че,
за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
резултата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат. По делото не се установиха при
условията на пълно и главно доказване възраженията за такова поведение на
ищеца, което да се намира в причинно - следствена връзка с ПТП и да е
допринесло за настъпване на вредите. Няма данни ищецът да има принос или да е
нарушил правило за движение по пътищата.
В тази връзка
следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС, не се
включва безпределно изискване за всестранно и пълно предвиждане на всеки
възможен резултат, ако няма обективни данни за налична опасност. Отделно, дори
да е налице някакво нарушение /каквото в случая не се установява/ - то трябва да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е негово
следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно
е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Приносът
трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан,
а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки,
застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/
2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС,
II т.о и др.
Ето защо и доколкото въведеното защитно възражение за съпричиняване не е
установено от навелата го страна /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. №
1873/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 98
от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. на ВКС по реда на
чл. 290 ГПК/, същото се явява неоснователно.
Страните по делото не спорят, че застраховката
„Гражданската отговорност“ на водача на л.а. „БМВ Х6“ към датата датата на ПТП е
била застрахована при ответника, при което същият е материалноправно
легитимиран да отговаря по иска, тъй като рискът при застраховка „Гражданска
отговорност” включва опасността от възникване на санкционното задължение за
поправяне на вредите, причинени от виновно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД.
Противоправното поведение на
водача на л.а. „БМВ Х6“ се установява. Същият е нарушил правила за движение по
пътищата - съгласно чл. 5, ал. 1, т.1
ЗДвП - всеки участник в движението с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В случая, тези
предписания са били нарушени.
Не е спазено и правилото на чл. 35, ал. 1 от ЗДвП, според
което завиването надясно се извършва от най-дясната пътна лента по
посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна
посока – от лента, предназначена за завиване надясно.
Изложеното
обуславя извод за провеждане на пълно и главно доказване на елементите от
фактическия състав на претенцията – противоправно поведение от страна на водача
на МПС, който е предизвикал инцидента по твърдения механизъм, в резултат от
който са настъпили твърдените имуществени вреди за вещта на ищеца.
Няма данни
установените щети да са били налични преди ПТП / или да не са свързани с него,
поради което и възраженията на ответника не се споделят.
От заключението на съдебно авто-техническата
експертиза се установява, че вредите са в причинна връзка с механизма и техният
размер възлиза на 2484.65 лева, при
вариант, за части, материали и труд, с оригинални части от алтернативен
доставчик, по пазарни цени.
С оглед постъпилата молба от ищеца
/л.166/, с която заявява, че приема варианта на в.л. с обща цена в размер на
1433.12 лева, за части, материали и труд, необходими за възстановяване на
автомобила с оригинални части втора употреба, съдът намира, че няма как да се
приложи този вариант, нито варианта от в.л. за размера на части, материали и
труд, с оригинални части втора употреба,
възлизащ на сумата от 640.70 лева, защото страната не е задължена да използва
такива. Обезщетението винаги се определя съобразно възстановяването на
автомобила с нови части.
Съгласно разпоредбата на чл. 390 КЗ,
тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите необходими за ремонт надвишава 70% от действителната му стойност.
Според изготвената съдебно авто-техническа експертиза, общата стойност на
необходимите средства за възстановяване на увредения автомобил, с оригинални
части от алтернативен доставчик, по пазарни цени, възлиза на 2484.65 лева.
След извършено проучване, експертът сочи, че средната пазарна стойност на
автомобила към датата на настъпване на ПТП е била в размер на 2684 лева. С
оглед изложеното, действително разходите за възстановяване на автомобила
надвишават 70% от неговата действителна стойност, поради което е налице тотална
щета по смисъла на закона.
В приетото заключение в.л. посочва средна стойност на автомобила в размер
на 2684 лева и стойност на запазените части в размер на 4263.84 лева. В.л.
посочва, че при продажбата на автомобила на „автоморга“, собственикът би могъл
да получи 700 лева.
При така събраните доказателства претенцията се явява основателна до сумата
от 1 984 лева, която представлява разликата между средната пазарна цена на МПС
и стойността на запазените части към момента, а именно 700 лева.
Другата, посочената от в.л. стойност на запазените части, не може да бъде
възприета като определяща за размера на обезщетението, тъй като тя не отразява
стойността на запазените части към настоящия момент. Освен това за
реализирането й е необходимо неопределено време, място за съхранение и
специални знания при разглобяване и предлагане, който не са отчетени от в.л..
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на ищеца.
Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на
обезценяване. В този смисъл е Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
156/2009 г., I т. о., ТК и Решение209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., ТК. След като стойността на обезщетение трябва да бъде
равна на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
закупи друго със същото качество, ищецът не би могъл да получи цялата сума и
същевременно да остане собственик на запазените части. При такава хипотеза
ищецът би се обогатил неоснователно, защото получава обезщетение в размер на
пазарната стойност и ще може да реализира допълнителни средства от продажбата
на запазените части или предаването на автомобила за вторични суровини. В този
смисъл е и практиката на ВКС по конкретни казуси за определяне на обезщетение
при установена тотална щета: Решение № 65 от 09.07.2013г. по гр.д. 865/2012г. и
Решение № 165 от 24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г.
С оглед горното, претенцията е доказана по основание. Отказът за плащане
при предявяване на искането по реда на чл. 380 КЗ, за разликата над платеното,
не е следвало да бъде постановяван, тъй като е незаконосъобразен.
Относно нейния размер, при така събраните доказателства, както се посочи и
по-горе, претенцията се явява основателна до сумата от 1 984 лева, която
представлява разликата между средната пазарна цена на МПС (2 684 лева) и
стойността на запазените части към момента, а именно 700 лева. От тази сума – 1
984 лева, следва да се приспадне платено от застрахователя на ищеца
обезщетение, преди подаване на заявлението в съда, а именно: в размер на 409.60
лева. Така получената стойност на дължимото обезщетение се равнява на 1 574.40
лева. Предявената претенция от 1 024.12 лева, е в рамките на този размер,
поради което същата следва да се уважи изцяло.
Като последица ще се присъди и законна лихва от датата на постъпване на заявлението
в съда – 28.02.2019 г. до окончателното погасяване.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни, на
основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК, съразмерно на прекратената част от
претенцията.
Ищецът е представил доказателства и претендира разноски
в общ размер от 1163.17 лева, от които 381.17 лева (31.17 –
държавна такса и 350 лева – заплатено адвокатско възнаграждение) в заповедното
производство и 782 лева (32 лева – държавна такса, 600 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и 150 лева - САТЕ) в настоящото исково производство.
Ето защо и, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски за заповедното – 250.49 лева и исковото производство – 513.88 лева, или в общ размер от 764.37 лева, съразмерно с уважената
част на иска.
Ответникът също
претендира разноски, има списък /л.172/ и доказателства за плащане на 200 лева
– депозит САТЕ, като на осн. чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25
ал. 1 НЗПП, съдът определя дължимото юрк. възнаграждение за исковото
производство на сумата от 150 лева – предвид конкретната фактическа и правна
сложност на делото, явяването в о.с.з. и ангажирането на доказателства. За
заповедното производство не му се дължи, предвид липсата на искане за
присъждането му. По съразмерност му се дължат 120 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, дължи на С.М.Г., ЕГН **********, сумата
от 1 024.12 лева - главница, представляваща непогасена част
от застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 20.12.2018 г., в гр. П., на
к. к. на бул. „*** с ***, за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ***, настъпили по вина на
водач на застрахования при ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, съгласно полица № BG ***, лек автомобил „БМВ“ Х6, с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.02.2019 г. –
дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед от 07.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 12167/2019 г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, да заплати на С.М.Г., ЕГН
**********, сумата в общ размер от 764.37 лева (седемстотин шестдесет
и четири лева и тридесет и седем стотинки) – разноски, от които сумата от 250.49
лева (двеста и петдесет лева и четиридесет и девет стотинки)– за заповедното
производство по ч. гр.д. № 12167/2019 г. по описа на СРС, 69 с. и сумата от 513.88 лева (петстотин и тринадесет
лева и осемдесет и осем стотинки) – за настоящото производство по гр.д. № 2473
по описа за 2020 г. на РС – Пловдив, ХVІІІ гр.с..
ОСЪЖДА С.М.Г., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, сумата от 120 лева (сто и двадесет лева) - разноски
по съразмерност за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ