ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1302
гр.Плевен, 6.10.2021 год.
Административен
съд - гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдията
административно дело №780 по описа на
Административен съд – Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба от С.С.И. ***, с адрес за призоваване ***, чрез
адв.Б.Л. ***, против Заповед №ЗД/Д-ОВ-ЛТ-009/28.09.2021 год. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Луковит, с която на основание чл.25, ал.1,
т.2 и чл.26, ал.1 от Закон за закрила на детето е разпоредено временно настаняване по административен ред на
детето Д. С. Ц., в професионално приемно семейство.
Оспорената
заповед е издадена по реда на чл.27 от ЗЗД, съгласно който текст настаняването
на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед
на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето. В случаите на настаняване в приемно семейство, какъвто е настоящият, настаняването се извършва след проверка
относно годността на лицата, кандидатстващи за приемно семейство. След
настаняването по административен ред се сключва договор между приемното
семейство и общината, лицензиран доставчик на социални услуги по чл. 34а или дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на приемното семейство. Актовете на
директора на дирекция "Социално подпомагане" се издават по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
На основание
чл.27а от Закон за закрила на детето, издадената от директора на дирекция
"Социално подпомагане" заповед по реда на чл. 27, ал. 1 за временно настаняване по
административен ред, включително в случаите на спешно настаняване извън
семейството, може да се обжалва от
родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването.
Следователно,
активно легитимирани да обжалват процесната заповед са родителите на временно
настаненото в приемно семейство дете, а родители са майката и бащата.
В случая жалбата
е подадената от С.С.И., който твърди, че е баща на детето, но не се легитимира
като такъв с писмен акт, удостоверяващ това обстоятелство.
За да има
качеството родител-баща, следва да е налице някоя от следните предпоставки:
1. Да е вписан
като „баща“ в удостоверението за раждане на детето. Видно от представеното
такова за раждане на Д. С. Ц., жалбоподателят не е вписан като баща на детето,
колоната „баща…“ в удостоверението не е
попълнена.
2.Да е съпруг на майката на детето. Видно е от
данните в оспорената заповед и от данните в доклада за оценка на случая и
предприемане на мерки за закрила спрямо дете, че майка на временно настаненото по административен
ред дете Д. С. Ц., е С. Ц. Х. Съгласно презумпцията за бащинство, установена с
разпоредбата на чл.61 от Семеен кодекс, съпругът на майката се смята за баща на
детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото
прекратяване. В изпълнение на съдебно определение жалбоподателят е уточнил с
Молба вх.№4783/6.10.2021 год., че между С. Ц. Х. и жалбоподателя няма сключен
граждански брак. Като въпросът дали лицата са били в съвместно съжителство е
ирелевантен към презумпцията за бащинство, именно поради липсата на брак,
каквото е изискването на разпоредбата на чл.61 от СК.
3. Да е припознал детето по реда на чл.64 и
сл. от Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.65 от СК, припознаването се
извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското
състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до
длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и
чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.
Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен
срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако
то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето. На основание чл.66 от СК, родителят
или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с
писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен
срок от съобщението. Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия
адрес на детето може да оспори припознаването чрез възражение по същия ред, ако
е в интерес на детето. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта
за раждане.
От анализа на
тези разпоредби за съда се налага извод, че едно лице може да бъде вписано като
баща на дете в акта за раждане, на основание извършен акт за припознаване, ако
припознаването не бъде оспорено от другия родител, в случая майката, от детето
или от Д“СП“. Ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за
раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1,
че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като
родител. По аргумент на обратното, ако родителят оспорва припознаването,
припозналият не се вписва в акта за раждане на детето като баща. Видно е от приложеното
на л.38 от делото писмо изх.№01-2705/28.09.2021 год. от кмета на община
Луковит, изпратено до жалбоподателя, че по повод подаденото от жалбоподателя до
кмета на община Луковит заявление за припознаване на детето, ведно с нотариално
заверена декларация за припознаване, в община Луковит е представено изрично
заявление от майката на детето С. Ц. Х., че не потвърждава извършеното от
жалбоподателя припознаване, като е декларирала, че С.И. не е биологичен баща на
роденото от нея дете. Ето защо съдът
намира, че именно поради оспорването от страна на майката на акта на
припознаване на детето от жалбоподателя, последният не е вписан като баща в
акта за раждане на детето, на основание акт на припознаване.
В този случай и
по аргумент от разпоредбата на чл.66 от СК, когато припознаването се оспори,
припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви
иск за установяване на произход. Това е и последният способ за установяване на
произход от бащата, а именно:
4. Когато
припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от
получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход. (чл. 66
ал. 2 СК). Видно е от представените от жалбоподателя доказателства-Определение
№211/28.09.2021 год. по гр.д.№587/2021 год. на РС-Луковит, че по предявен от настоящия жалбоподател иск за
установяване на бащинство, производството пред ЛРС е прекратено и изпратено по
подсъдност на Окръжен съд-Плевен. Т.е. предявен е от жалбоподателя иск за
установяване на произход от бащата по реда на чл.66, ал.2 от СК, който е
последният способ според настоящия съд за установяване на факта, че
жалбоподателят е баща на детето Д. С. Ц. За да се счете обаче, че
жалбоподателят е баща на детето и за да бъде вписан в акта за раждане като
такъв, следва да е проведено и приключило успешно производство по чл.66, ал.2
от СК и с влязло в сила решение на съда да е установен произходът от бащата.
Такова решение не е представено по делото. Ето защо жалбоподателят не е вписан
като баща в акта за раждане на детето и на това основание.
От всичко
изложено следва, че към датата на подаване на жалбата и към датата на
настоящото произнасяне от съда,
жалбоподателят С.С.И. няма качеството „родител“-„баща“ на настаненото в
приемно семейство с оспорената заповед дете Д. С. Ц., по смисъла на чл.27а,
ал.1 от Закон за закрила на детето. Поради което и не е активно легитимиран да
оспорва Заповед №ЗД/Д-ОВ-ЛТ-009/28.09.2021 год. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“, гр.Луковит, с която на основание чл.25, ал.1, т.2 и
чл.26, ал.1 от Закон за закрила на детето е разпоредено временно настаняване по административен ред
на детето Д. С. Ц., в професионално приемно семейство. Жалбоподателят не е
вписан като баща на детето в акта за раждане.
Качеството „баща“ жалбоподателят би придобил, ако припознаването не беше
оспорено от майката и той беше вписан в акта за раждане като баща, респ. след
влизане в сила на решение, с което е
уважен иска за установяване на произхода на детето от жалбоподателя. До
настъпването на някое от тези обстоятелства жалбоподателят не може да се
легитимира като родител/баща на детето, поради и което не разполага с активна
легитимация да оспори заповедта, която според повелята на чл.27а, ал.1 от ЗЗД
може да се оспори единствено от родителите. Активната процесуална легитимация е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата и липсата й прави
подадената жалба недопустима за разглеждане по същество. Жалбата следва да се
остави без разглеждане, а производството по делото-да се прекрати.
Воден от горното
и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.С.И. ***, с адрес за призоваване ***, чрез адв.Б.Л. ***,
против Заповед №ЗД/Д-ОВ-ЛТ-009/28.09.2021 год. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“, гр.Луковит, с която на основание чл.25, ал.1, т.2 и
чл.26, ал.1 от Закон за закрила на детето е разпоредено временно настаняване по административен ред
на детето Д. С. Ц., в професионално приемно семейство.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по административно дело №780 по описа на Административен
съд-Плевен за 2021 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се оспори с частна жалба в 7/седем/ дневен срок от съобщението до страните
за изготвянето му , чрез Административен съд-Плевен , пред Върховен
административен съд.
Преписи от
определението да се изпратят на страните.
С Ъ Д И Я: /П/