Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 02 август 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, пети състав в публично заседание на 19.06.2019г. /деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
Районен съдия: Жаклин Димитрова
при секретаря Валентина Гъркова
като разгледа докладваното от съдията Жаклин Димитрова гражданско дело № 204 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е особено делбено във втората фаза по
извършването на съдебната делба.
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.34 от ЗС - за делба на
недвижими имоти. Производството се движи по реда на чл.341 и следващите от ГПК
и се намира се във втора фаза - по извършване на делбата.
След като разгледа извършените до
момента съдопроизводствени действия, направените искания и събраните
доказателства, съдът установи следното :
С Решение № 224 от 13.06.2018 г.,
постановено по делото, е допуснато да се извърши делба между М.В.К., с ЕГН **********, с адрес: *** и Х.В.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, по отношение на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ 37798.502.58 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от
11.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м/, с площ от 3523 кв.м., стар
идентификатор: № 894, квартал 66, с адрес: гр. Козлодуй, ул. „Хан Омуртаг“ №
17-19, при съседи: 37798.502.57, 37798.502.59, 37798.502.60, 37798.502.61,
37798.502.56, ведно с правото на собственост върху находящите се в имота
жилищни сгради и стопански постройки, а именно:
1. ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с
идентификатор 37798.502.58.1 , със застроена площ 35 кв.м. , едноетажна;
2. ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с
идентификатор 37798.502.58.2 , със застроена площ 153 кв.м.;
3.СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.4, със застроена
площ 15 кв.м. , с предназначение : селскостопанска, едноетажна;
4.СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.6, със застроена
площ 69 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, едноетажна;
5.СГРАДА- с идентификатор
37798.502.58.3, със застроена площ 24 кв.м., с предназначение: постройка на
допълващото застрояване, едноетажна;
6.СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.5, със застроена
площ 28 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж,.едноетажна;
7.СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.8, със застроена
площ 27 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, едноетажна;
8.СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.7, със застроена
площ 25 кв.м. , с предназначение: селскостопанска сграда, едноетажна, при равни
права – по 1/ 2 идеална част за всеки от
съделителите.
В първото съдебно заседание от втората фаза на делбата, проведено на 13.09.2018 г., съделителите не са предявили помежду си вещни и облигационни претенции, свързани с делбената общност. В проведеното открито съдебно заседание на 11.12.2018г. съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна и го обявил за решаване.
В срока за
произнасяне съдът намерил, че делото не е изяснено от фактическа страна с оглед
наведени от ответника искания за изплащане на извършени подобрения, поради
което с определение в закрито заседание от 21.12.2018г. отменил определението,
с което приключил съдебното дирене и върнал делото в открито съдебно заседание
на 05.02.2019г., като указал на ответника, че в това заседание следва да
представи всички доказателства за извършените от него подобрения.
Ответникът иска от съда да осъди ищеца да му заплати направените от него в имота подобрения, конкретизирани в молба /л.168/, представена в съдебно заседание на 16.04.2019г.ведно с приложен списък, както следва:
І/. Засадени 16 вида трайни насаждения на стойност 1400 лева.
ІІ/.Направени подобрения в периода между 2009 – 2012г. в процесния имот, които подробно са описани съгласно приложения към молбата списък.
Ищецът оспорва облигационните искания на ответника, тъй като счита, че са недопустими, доколкото не са били направени в преклузивния срок – първото заседание от втората фаза на делбата, а едва с молба, представена в съдебно заседание на 16.04.2019г., така, както съдът му указал със свое определение в закрито заседание от 21.12.2018г. /л.147/.
По повод последното възражение съдът констатира, че искане по уреждане на сметки ответникът е направил още с молба с вх.№ 2129/23.04.2018г. в изпълнение на определение № 368/13.04.2018 г./л.30/.
Във втората фаза на делбеното производство и двете страни, чрез пълномощниците си искат съдебната делба да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан като неподеляем.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа и правна страна, достигна до следното:
С молба, представена в съдебно заседание на 16.04.2019г. ответникът е предявил в производство по сметки по реда на чл.346 ГПК, иск против съделителя Марияна В.К. за заплащане стойността на извършени в имота подобрения за закупени трайни насаждения и извършени СМР, като конкретизирал претенцията си за подобренията в приложен списък.
В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно – оценителна и техническа експертиза, включително допълнително такова заключение, изготвени от вещото лице Марияна Ц., от които съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
І. Относно извършване на делбата на недвижимия имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 37798.502.58 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с площ от 3523 кв.м., стар идентификатор: № 894, квартал 66, с адрес: гр. Козлодуй, ул. „Хан Омуртаг“ № 17-19, при съседи: 37798.502.57, 37798.502.59, 37798.502.60, 37798.502.61, 37798.502.56, ведно с правото на собственост върху находящите се в имота жилищни сгради и стопански постройки, а именно:
1. ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с идентификатор 37798.502.58.1 , със застроена площ 35 кв.м. , едноетажна; 2. ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с идентификатор 37798.502.58.2 , със застроена площ 153 кв.м.; 3.СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.4, със застроена площ 15 кв.м. , с предназначение : селскостопанска, едноетажна; 4.СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.6, със застроена площ 69 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, едноетажна; 5.СГРАДА- с идентификатор 37798.502.58.3, със застроена площ 24 кв.м., с предназначение: постройка на допълващото застрояване, едноетажна;6.СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.5, със застроена площ 28 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж,.едноетажна; 7.СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.8, със застроена площ 27 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, едноетажна; 8.СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.7, със застроена площ 25 кв.м. , с предназначение: селскостопанска сграда, едноетажна.
С влязло в сила решение в първата фаза, съдът е допуснал делбата на имота при равни дялове по ½ идеална част за всеки от съделителите. От писмата получени от главния архитект на Община Козлодуй /л.90-91/ се установява, че процесния недвижим имот реално е неподеляем между съделителите, тъй като съобразно правилата на чл.19 и чл.201, ал.2 ЗУТ не е възможно обособяване на два отделни урегулирани имота. Страните не спорят, че имотът реално не може да бъде поделен между тях, като всеки да получи в дял самостоятелен урегулиран имот. Освен становищата на страните и експертното заключение на главния архитект на общината дадено по реда на чл.201 ЗУТ, съда и сам съобрази нормите на чл.19, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗУТ, че при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват следните размери - в градовете - най-малко 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност; определените в ал. 1 най-малки размери на урегулираните имоти за ниско застрояване (лице и повърхност) могат да бъдат намалявани най-много с една пета в зависимост от стопанските, техническите или теренните условия или във връзка с положението на заварените масивни сгради, когато това не влошава условията за целесъобразно застрояване, въз основа на заключение на общинския експертен съвет; при делба на поземлените имоти по ал. 1 реално обособените части не могат да бъдат с размери по-малки от минимално определените в ал. 1, намалени най-много с 1/5. Освен това, съгласно правилата на чл.201, ал.1 ЗУТ урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. Така съдът намира, че процесния делбен урегулиран имот е неподялем между двамата съделители при спазване на изискванията на ЗУТ, съобразно квотите, при които е допусната делбата. Съгласно чл.348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да се постави в един от дяловете, понеже не може да бъде разделен на толкова дяла, колкото са сънаследниците, съдът следва да постанови той да се изнесе на публична продан или да се даде на един от сънаследниците при условията на чл.349, ал. 2 от ГПК.
В тази връзка по делото не бяха направени искания за възлагане на процесния неподеляем имот.
В този смисъл единствения допустим и законов способ за извършване на настоящата съдебна делба е по реда на чл.348 ГПК чрез изнасяне имота на публична продан, в която може да участва при наддаването всеки от съделителите. По отношение пазарната стойност на имота съдът приема допълнителното заключение на вещото лице определило по метода на вещната стойност пазарна цена 139 200,00 лева и по приходен метод – пазарна цена 101 200,00 лева, или средна пазарна цена 131 600.00 лева, въз основа на която съдът ще изчисли държавната такса на всеки съделител, като на основание чл.355 от ГПК страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% върху стойността на дяловете им или съобразно квотите им върху 65 800 лева за всеки от тях.
ІІ. Относно искането по
сметки на съделителя Х.В. за извършени в имота подобрения
1/. За да се уважи претенцията за
подобрения от ответника
спрямо ищеца, то
следва да се установи дали претендиращия е направил необходими или полезни
разноски.
Необходимите разноски по
поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите
съсобственици, тъй като действията по поддържане състоянието на общата вещ са
управителни и останалите съсобственици дължат възстановяване на направените
разноски. В този случай следва да се доказва само, че тези разноски са
предпазили вещта от разваляне, но не и дали са увеличили нейната стойност.
Подобрение ще е налице ако фактически е била увеличена и стойността на имота.
Полезни разноски са тези които не са
необходими, но са полезни. Те следва обаче да са направени с оглед конкретното
предназначение на вещта. Ако с тяхното извършване това предназначение се
променя, разноските не са полезни.
Съделителят Х.В. твърди, че в периода от 2009г. до 2012г. е извършил в процесния имот подобрения, представляващи ремонти на покриви, покупка и монтиране на дограма – прозорци и врати; закупуване и монтаж на ламиниран паркет; закупуване и поставяне на гипсокартон и латекс; закупуване и полагане на мазилка, шпакловка и латекс; ремонт тавани на стаи; ремонт на баня, поставяне на изолация, както и трайните насаждения в имота, които според експертизата възлизат на обща стойност 27 000,00 лева. Претендира съделителят Марияна В.К. да му заплати тези подобрения. По делото не се събраха доказателства съделителят К. да се е противопоставяла при извършването на тези подобрения.
От показанията на разпитаните от страна на ответника свидетели И.К. и С.К. /л.212-215/ безспорно се доказва, че ответникът В. живее и винаги е живял в част от имота, а ищеца Марияна К. в друга част от имота. Установява се безспорно и, че ответника В. от 2009г. до 2012г. е извършил подобрения в имота, изразяващи се в саниране на сгради, поправка на покрива на сгради, смяна на дограма, шпакловки и боядисване и подмяна на подови настилки в помещенията. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, тъй като те се подкрепят и от заключението на вещото лице, което е установило наличието на тези подобрения – ремонтни дейности към датата на изготвяне на заключението. Според вещото лице стойността на тези подобрения, включваща материалите и труда е в размер на 27 000,00 лева.
Съдът приема, че по делото е безспорно, че ответника Х.В. през периода 2009г. до 2012г. е извършил претендираните подобрения в имота, които са довели до реално увеличаване на стойността му със стойността на подобренията, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице, отговорило на въпроса и за стойността на реалното увеличение на стойността с подобренията.
Заявените по реда на чл.346 ГПК претенции по сметки представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението,стопанисването и използването на съсобственото имущество,което е предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства. В случая Х.В. е предявил срещу Марияна К. претенции за заплащане стойността на подобрения, извършени от него в съсобствения им имот в периода от 2009гдо 2012г., за които се установи, че са извършени без противопоставяне от страна на съсобственика.
В ТР №85/02.12.1968г. на ОСГК на ВС е прието, че в случаите, когато съсобственикът упражнява фактическа власт над съсобствен имот не би могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си. Счита се, че той владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното. Затова поначало в отношенията между съсобствениците въпросът за добросъвестност или недобросъвестност на владението се поставя само в случаите,когато съсобственикът е манифестирал намерение да владее имота само за себе си. В този случай отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията ще се уредят по начина,посочен в чл.72 и чл.74 ЗС с оглед на това дали е добросъвестен или приравнен с него от закона недобросъвестен владелец. Ако обаче съсобственикът е извършил подобренията като съсобственик, т.е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите съсобственици; съобразно чл.30, ал.3 ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици; и съобразно правилата за неоснователно обогатяване, ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията.
Според съда претенцията на ответника за подобренията е такава на съсобственик извършил подобренията със съгласието на другия съсобственик и по отношение на нея намира приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС. В тази хипотеза както необходимите, така и полезните разноски са за сметка на собствениците на сградата, в случая се касае до полезни разноски – подобрения, които са довели до реално увеличение стойността на имота. Принципът е участието на всеки съсобственик относно разноски да е съобразно с дела му. Ето защо съделителят К. следва да заплати на съделителят В. извършените от него подобрения в имота в периода от 2009г. до 2012г. в размер съобразно дела му /половината от стойността на разноските / в размер на 13 500,00 лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване на претенцията с молбата от 16.04.2019г. до окончателното изплащане.
ІІІ: По разноските
Съгласно чл.355 ГПК, страните в делбеното производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им, а според изр. 2 от тази разпоредба, по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по реда на чл.78, ал.1 ГПК. Извършената съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите. Ето защо, всеки съделител трябва да понесе такава част от разноските, направени от всички съделители за съдебната делба, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност.
Съгласно определение № 4 от 6.01.2011 г. по ч.гр.д. № 542/2010 г. на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите, както и досежно способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор досежно правата на съделителите, респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор досежно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и по присъединените искове в делбеното производство, какъвто е настоящия случай и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.64 ГПК/отм./,в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС.
Съдът намира, че относими за делбата са разноските, направени от ищеца, както следва: адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лева; 250.00 лева депозит за вещо лице; 108.20 лева такса за вписване искова молба и 20.00 лева такса скица, или общо съдебни разноски в размер на 2408.20 лева. Относими са и разноските направени от ответника, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева; 250.00 лева внесен депозит за вещото лице и 350.00 лева внесен депозит на вещо лице за оценка на подобренията и внесен депозит на призоваване на свидетели – 70.00 лева, или общо съдебни разноски в размер на 1670.00 лева. Или при направени разноски от ищеца в размер на 2408.20 лева и направени от ответника в размер на 1670.00 лева и с оглед равните им дялове, то разликата от 738.20 лева следва да се отнесе по равно от страните, т.е. ответника следва да заплати на ищеца разноски в размер на 369.10 лева.
На основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, ответникът по претенциите по сметки следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Козлодуй държавна такса върху обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС на стойност 27 000 лева – 1 080 лева.
Съделителите ще бъдат осъдени да заплатят дължимите държавни такси върху признатите, респ. отхвърлени претенции по сметки, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Всеки от съделителите следва да заплати по сметка на Районен съд град Козлодуй държавна такса в размер на 4% от стойността на дела съобразно пазарната оценка на делбения недвижим имот в размер на по 2 632,00 лева /пазарната стойност на имота е 131 600.00 лева, половината е 65 800.00 лева или 4% от нея е размера на д.т. на всеки/.
Водим от изложените правни съображения, Козлодуйският районен съд, пети състав
Р Е Ш И:
СЪДЕБНАТА ДЕЛБА между М.В.К., с ЕГН **********, с адрес: *** и Х.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** на недвижимия имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 37798.502.58 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с площ от 3523 кв.м., стар идентификатор: № 894, квартал 66, с адрес: гр. Козлодуй, ул. „Хан Омуртаг“ № 17-19, при съседи: 37798.502.57, 37798.502.59, 37798.502.60, 37798.502.61, 37798.502.56, ведно с правото на собственост върху находящите се в имота жилищни сгради и стопански постройки, а именно:
1. ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с идентификатор 37798.502.58.1 , със застроена площ 35 кв.м. , едноетажна;
2. ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с идентификатор 37798.502.58.2 , със застроена площ 153 кв.м.;
3.СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.4, със застроена площ 15 кв.м. , с предназначение : селскостопанска, едноетажна;
4.СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.6, със застроена площ 69 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, едноетажна;
5.СГРАДА- с идентификатор 37798.502.58.3, със застроена площ 24 кв.м., с предназначение: постройка на допълващото застрояване, едноетажна;
6.СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.5, със застроена площ 28 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж,.едноетажна;
7.СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.8, със застроена площ 27 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, едноетажна;
8.СГРАДА – с идентификатор 37798.502.58.7, със застроена площ 25 кв.м. , с предназначение: селскостопанска сграда, едноетажна при равни дялове – по 1/ 2 идеална част за всеки от съделителите ДА СЕ ИЗВЪРШИ по реда на чл.348 ГПК ЧРЕЗ ИЗНАСЯНЕ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН като неподеляем недвижимия имот.
Осъжда на основание чл.346 ГПК вр. чл.30, ал.3 ЗС М.В.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Х.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** извършените в имота подобрения – ремонтни дейности в периода 2009г. - 2012г. съобразно размера на дела си, ½ от 27 000,00 лева - 13 500,00 лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване на претенцията с молбата от 16.04.2019г. до окончателното изплащане.
Осъжда на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК М.В.К., с ЕГН **********, с адрес: *** и Х.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят всеки сумата от по 2 632,00 лева в полза на държавния бюджет по сметката на Козлодуйския районен съд, явяващи се държавна такса върху стойността на дела на всеки.
Осъжда на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК Х.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати държавна такса върху обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС на стойност 27 000 лева – 1 080 лева в полза на държавния бюджет по сметката на Козлодуйския районен съд.
Осъжда Х.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М.В.К., с ЕГН **********, с адрес: *** направени разноски в процеса в размер на 369,10 лева съобразно дяловете им.
Решението може да се обжалва от страните пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се
публикува съгласно ВППСА в РС - Козлодуй
Районен съдия: