Решение по дело №621/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 23
Дата: 14 януари 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20191510200621
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

14.01.2020

 

 

 

ДУПНИЦА

 
 


Номер                                    Година                              Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО, ІІ състав

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                            

14 януари

 

2020

 
 


на                                                                                     Година

МАРГАРИТА АЛЕКСИЕВА

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

РОСИЦА ГАНЕВА

 

 

 
         2.

ДАНИЕЛА МЕТОДИЕВА

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н А Х

 

621

 

2019

 
 


                               дело №                           по описа за                         година, и въз основа на доказателствата и закона

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ПРИЗНАВА обвиняемия И.Е.С., роден на *** година в гр. Кюстендил, българин, български гражданин, женен, със средно образование, земеделски производител, с адрес ***, неосъждан, с ЕГН **********,

         ЗА ВИНОВЕН в това, че на 12.01.2019 година след полунощ в гр. Бобошево, област Кюстендил, пред механа „Яна“, намираща се на ул. „Лоза“ № 2 чрез нанасяне на удар с юмрук в лявата част на лицето е причинил на В.Г.А. *** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно разкъсно – контузна рана в тилната област на главата; оток и кръвонасядане в областта на лявата скула; разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна вляво; импресионно счупване на предната стена на левия максиларен синус, като деянието е извършил по хулигански подбуди, без каквато и да било причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, във вр. с чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева.

         Осъжда И.Е.С. с адрес ***, с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР Кюстендил разноски в размер на 270.22 лева (двеста и седемдесет лева и двадесет и две стотинки) за изготвяне на експертизи, и по сметка на Районен съд гр.Дупница разноски в размер на 20.00 (двадесет) лева за явяване и поддържане на заключението от вещото лице д-р Л. в съдебно заседание.        

         Решението може да се обжалва и протестира пред Кюстендилски  окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.

 

                            

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Съдържание на мотивите

           МОТИВИ към Решение № 23 от 14.01.2020г. по НАХД № 621/2019г. по описа на Районен съд – гр. Дупница

 

Производството е при условията на чл.375 и сл. от НПК.

Районна прокуратура гр. Дупница е направила предложение за освобождаване на обвиняемия И.Е.С. ***, с ЕГН ********** от наказателна отговорност и налагане на административно наказание при условията на чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК за това, че на 12.01.2019 година след полунощ в гр. Бобошево, област Кюстендил, пред механа „Яна“, намираща се на ул. „Лоза“ № 2 чрез нанасяне на удар с юмрук в лявата част на лицето е причинил на В.Г.А. *** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно разкъсно – контузна рана в тилната област на главата; оток и кръвонасядане в областта на лявата скула; разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна вляво; импресионно счупване на предната стена на левия максиларен синус, като деянието е извършил по хулигански подбуди, без каквато и да било причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност.

            В съдебното производство е участвал представител на ДнРП, който е поддържал предложението обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание ,,Глоба”, съобразена с имущественото му състояние.

            Защитникът на обвиняемия – адв. В. е пледирал С. да бъде признат за невиновен поради недоказаност на обвинението.

            Обвиняемият не е дал обяснения по обвинението, не се признава за виновен, желае да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите, съдебно-медицинска експертиза и писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

            По фактическата обстановка

Обвиняемият И.Е.С. е роден на ***г. в гр. Кюстендил, българин, български гражданин, женен, със средно образование, земеделски производител, с адрес гр. Благоевград, ул. „Броди“ № 44, вх. Б, ет. 2, ап. 6, неосъждан, с ЕГН **********.

Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.12 въз вр. с чл. 130, ал.1 от НК. С постановление на разследваш орган от 22.04.2019 год. в качеството му на обвиняем е привлечен И.Е.С. от гр.Дупница за това, че на 12.01.2019 год. след полунощ в гр.Бобошево, обл. Кюстендил пред механа „Яна“, намираща се на ул. ,,Лоза“ №2 чрез нанасяне на удар с юмрук в лявата част на лицето е причинил на В.Г.А. *** лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно разкъсно-контузна рана в тилната област на главата; оток и кръвонасядане в областта на лявата скула, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна вляво; импресионно счупване на предната стена на левия максиларен синус, като деянието е извършил по хулигански подбуди, без каквото и да било причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки физическа сила  и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК

Свидетелите В.А., А.П., А.Д. и П.Б. били музиканти  като четиримата сформирали музикален оркестър. Този състав често свирел в механа „Яна“ в гр. Бобошево като свидетелят А. и свидетелката Б. пеели, св. Д. свирил на йоника, а П. на саксофон. На 11.01.2019 год. четиримата музиканти отново били в механа „Яна“, гр. Бобошево като започнали с   музикалната програма около 20.00 часа. В заведението имало банкет на земеделски производители от гр. Кочериново от около 30 човека, както и други компании. С голямата компания от земеделски производители същата вечер бил и обв. И.С.. Голяма част от времето А. и Б. изпълнявали песни по желание на клиентите, предимно на компанията от земеделски производители. Малко след полунощ, вече на 12.01.2019 год., св.А. седял до св. Д. като държал микрофона си в ръка. Обвиняемият С. след като бил употребил значително количество алкохол решил да демонстрира физическа сила, отишъл да оркестъра и направил знак на А. да излезе навън. А. излязъл навън пред механата считайки, че С. иска да разговаря с него. Обвиняемият С. с назидателен тон го попитал „защо не прави поздрави“ за неговата компания и в същия момент му нанесъл силен удар с юмрук в лицето, от който А. паднал на земята. Обвиняемият се прибрал при компанията си и започнал с гордост да обяснява, че ударил А.. П. видял, че А. се бави навън и излязъл да види какво става. Излизайки видял А. целия в кръв, който му казал, че С. му е нанесъл силен удар с юмрук в лицето. Тъй като А. не се чувствал добре, П. с личния си автомобил го закарал до Спешния център при МБАЛ „Св. И. Рилски 2003“ гр. Дупница, където му била оказана медицинска помощ като му казали да отиде и в понеделник за преглед. От 12.01.2019 г. до 14.01.2019 год. А. не се чувствал добре, имал главоболие и бил замаян. На 14.01.2019 год. отишъл в МБАЛ „Св.И. Рилски 2003“ гр.  Дупница и съобщил, че не се чувства добре, има главоболие и е замаян. На А. бил извършен преглед след, което бил приет в болничното заведение на лечение. Междувременно вечерта на 12.012019 г. свидетелят Х. – собственик на механа ,,Яна“ след като разбрал, че С. е ударил А., отишъл при него и го попитал защо е постъпил така, на което обвиняемият отговорил, че ще му намери друг певец.

Видно от заключението на вещото лице д-р Л., изготвил съдебно-медицинска експертиза, вследствие на възникналия инцидент А. е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в тилна област на главата. Оток и кръвонасядане в областта на лявата скула, разкъсно-контузна рана и кръвоносядане по лигавичната повърхност на горната устна вляво. Импресионно счупване на предната степа на левия максиларен синус. Установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива и отговарят да са получени по начина и време, посочени в материалите по делото. Счупването на предната стена на левия максиларен синус, както и мекотъканните увреждания в лявата част на лицето са получени при директен удар с твърд тъп предмет в тази област и отговарят да са получени по време и начин, както сочи пострадалия, а именно при удар с юмрук. Разкъсно-контузната рана в тилната област на главата е получена при падане на пострадалия върху терена.Тези увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановителния период е в рамките на 20-25 дни без последици за здравето на пострадалия.

Видно от справка за съдимост обвиняемият не е осъждан (реабилитиран).

Обвинението се доказва от показанията на разпитаните свидетели, справка за съдимост, история на заболяване № 312/14.01.2019 г., представена от МБАЛ ,,Св. И. Рилски – 2003“ гр. Дупница, епикриза на пострадалия, издадена от същото здравно заведение, медицинско свидетелство амб. № 3/14.01.2019 г., изд. от д-р С., заключение на съдебно-медицинска експертиза.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите В.А., Х.Х., А.п., А.Д. и П.Б., които имат непосредствени възприятия за случилото се въпросната вечер. Показанията им са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдебно-медицинската експертиза и медицинското свидетелство. Действително свидетелят В.А. е пострадал от престъплението и като такъв е заинтересован от изхода на делото, но това обстоятелство не е основание за игнориране на показанията му, доколкото същите са първично доказателствено средство и в тях се съдържат преки доказателства относно фактите подлежащи на доказване. Дадените от него сведения относно релевантните факти са обективни и достоверни, поради което съдът изцяло ги цени. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Х.Х., който разбрал, че А. бил ударен от обвиняемия, което самият той признал пред Х. по-късно същата вечер, заявявайки му: ,,спокойно ще ти намеря друг певец“. Съдът изцяло кредитира и показанията на св. А.П., който непосредствено след инцидента е видял състоянието на пострадалия, както и казаното от обвиняемия пред него и другите музиканти, че техния колега си го е заслужил. Съдът цени като достоверни и показанията на св. П.Б., която е възприела коментарите на другите музиканти за случилото се с А., както и, че е бил ударен от лице, на което му казвали ,,Китаеца“. Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля д-р И.С., който при разпита си е заявил, че е бил дежурен на въпросната дата и е извършил преглед на пострадалия в МБАЛ ,,Св. И. Рилски - 2003“ гр. Дупница.

При така установена фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че с деянието си обвиняемия И.Е.С. е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.

Субект на престъплението е пълнолетно, неосъждано физическо лице. Касае се за престъпление насочено против личността и в частност против телесната неприкосновеност от една страна, а от друга страна - против реда и общественото спокойствие.

От обективна страна: На 12.01.2019 г. след полунощ в гр. Бобошево, обл. Кюстендил, пред механа „Яна“, намираща се на ул. „Лоза“ № 2, обвиняемият И.Е.С. чрез нанасяне на удар с юмрук в лявата част на лицето е причинил на В.Г.А. *** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно разкъсно – контузна рана в тилната област на главата; оток и кръвонасядане в областта на лявата скула; разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна вляво; импресионно счупване на предната стена на левия максиларен синус, като деянието е извършил по хулигански подбуди, без каквато и да било причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност.

Изпълнителното деяние е извършено чрез действие  - чрез нанасяне на удар с юмрук в лявата част на лицето.

Престъплението е резултатно. От обективна страна е реализиран съставомерния  противоправен резултат – причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се вразкъсно – контузна рана в тилната област на главата; оток и кръвонасядане в областта на лявата скула; разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна вляво; импресионно счупване на предната стена на левия максиларен синус, довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случите на чл. 128 и 129 НК.

Причиняването на телесната повреда е по хулигански подбуди.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прие за доказан и втория по-тежко квалифициращ деянието признак по чл.131, ал.1, т.12 НК – „хулигански подбуди”. Съдебната практика е константна за това, че „…субективната страна на поведението съдържа освен вината и други субективни (психически) елементи. Такива субективни елементи са мотивите (подбудите), целта, чувствата на дееца, психическото му състояние и т.н. Когато някой от тези субективни елементи (в случая - мотивът) е въздигнат в признак от състава на престъплението, то безспорно, че е нужно този елемент да е налице, за да е осъществен съставът на съответното престъпление…” (р. № 641/1991 г. по н. д. № 287/1991 г. , I н. о.) При нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди липсва личен мотив (р.№156/1995 г. по н.д.№562/94г., І н.о. и р.№546/10.02.2009 г. по н.д.№562/08 г., ІІІ н.о. ВКС), тъй като мотивът на обвиняемия не е да увреди пострадалия, а да изрази явно неуважение към обществото чрез посегателство върху него. Такъв личен мотив категорично липсва тъй като обвиняемият не е познавал преди това пострадалия, не е имал никакви предхождащи деянието контакти с него, а от друга страна с поведението си е демонстрирал явно неуважение към обществото чрез нанасяне на удар с юмрук в лявата част на лицето в резултат, на което е причинил на пострадалия В.Г.А. лека телесна повреда. Поведението на С. обуславя изводите на настоящия съд, че той е целял да причини телесните увреждания, движен именно от посочените хулигански подбуди, демонстрирайки по един недопустим за общоприетите в обществото норми начин, своето чувство на превъзходство над останалите негови членове и поставяйки себе си над всички тях, които съвестно се придържат към установените и общовалидни правила за поведение показвайки, че може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото.

От субективна страна, престъплението е извършено умишлено при пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици на същото и е искал настъпването им.

По изложените съображения съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК.

Причини за извършване на престъплението: незачитане на правовия ред в Република България и личната неприкосновеност.

По възраженията на защитата

Съдът намира за неоснователни възраженията на защитника на обвиняемия, според който пострадалият би могъл да получи горепосочените увреждания и по друг начин, различен от описания в постановлението на ДнРП, предвид това, че при медицинския преглед пострадалият не е съобщил на дежурния лекар за нанесен му побой. Съдът намира това обстоятелство за ирелевантно, но дори и да беше посочено това обстоятелство в анамнезата, то не би довело до промяна в направените изводи от съда, тъй като записаните в медицинските документи анамнестични данни не са годно доказателство по смисъла на НПК, поради което не могат да бъдат ценени като такива.

Цялостната преценка на фактическата обстановка показва, че деянието на обвиняемия осъществява състава на посоченото престъплението, поради което съдът отхвърля като необосновани исканията на защитата, застъпени в пледоарията на защитника за признаване на обвиняемия за невиновен и неговото оправдаване. Съдът намира, че авторството на деянието и механизма на причинената лека телесна повреда са доказани по категоричен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена съвкупност.

Относно определяне вида и размера на наказанието

Обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и от извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Във връзка с гореизложеното съдът счита, че с оглед императивната разпоредба на чл. 78а от НК са налице всички материалноправни предпоставки, кумулативно дадени за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид обстоятелствата по чл.54, ал.1 от НК и отчете тези по чл.47, ал.1 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид ниската обществена опасност на обвиняемия, добрите характеристични данни за същия, както и трудова ангажираност. При определяне размера на глобата, съдът се съобрази с тежестта на конкретното престъпление и с посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства поради, което определи размера на глобата в минималния размер предвиден в закона, а именно 1000 лв. Определеното наказание е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът го е приел за справедливо, а от друга страна ще въздейства на обвиняемия поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо,а по отношение на останалите членове на обществото – предупредително-възпиращо.

По разноските

Във връзка с изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил обвиняемия да заплати разноските направени на досъдебното производство за съдебни експертизи в размер на 270.22 лв. по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил и 20.00 лв. по смета на Районен съд – Дупница за явяване на вещо лице в съдебно заседание.

 

По горните съображения, съдът постанови решението си.

 

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: