№ 852
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110201210 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ХИМИМПОРТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София 1000, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2 против
Наказателно постановление № Р-10-2/05.01.2022 г., издадено от Зам. председател на
Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната
дейност", с което за извършено нарушение по чл. 115, ал. 1, изр. второ от ЗППЦК на
основание чл. 221, ал. 8, т. 2, предл. 1 от ЗППЦК на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лв.
В жалбата се навеждат доводи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно
и незаконосъобразно, като се сочи, че в ТР е подадена покана за свикване на годишно общо
събрание на акционерите, но е поставен отказ същата да бъде вписана. Намира, че
заявлението не е обработено своевременно и това е довело до невъзможност да се свика
РОСА. Сочи, че дори и да е обжалвал отказа на ТР, не би могло законосъобразно да се
впише поканата по партидата на дружеството. По изложените аргументи се отправя молба
към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В проведено по делото съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, се представлява от адв.В., който излага аргументи, сходни с тези в жалбата,
претендира за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна - КФН, редовно призована, се представлява от юрк. Л., която в
дадения ход по същество отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Изразява становище, че предвид обществения интерес, който е защитен от
ЗППЦК, нарушението не следва да се определи като маловажно. Аргументи в тази насока
1
развива в представени писмени бележки. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на КФН.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Химимпорт“ АД притежавало статут на публично дружество, вписано било под №
РГ-05-1285 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл.
30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чиито акции са допуснати
до търговия на регулиран пазар, и като такова било адресат на разпоредбите на ЗППЦК и на
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
На 28.05.2021 Химимпорт“ АД депозирало в Агенцията по вписванията заявление с
обявление /покана/ Г1 № 20210528213658 за провеждане на годишно общо събрание на
акционерите на 30.06.2021 г. С оглед правилата на регистърното производство заявлението
се обработвало най-рано три работни дни след постъпването му и поканата следвало да бъде
обявена от длъжностните лица на служба в Агенцията по вписванията на 03.06.2021г. Тъй
като поканата за провеждане на годишното общо събрание на акционерите в случая
следвало да бъде обявена по партидата на търговеца именно на тази дата, а срокът за
провеждането му - 30 дневен от датата на публикуване на поканата, на основание чл. 223,
ал.5 от Търговския закон, и независимо от това били налице нарушения и по чл. 239 ТЗ,
Агенцията по вписванията постановила Отказ № 20210528213658-3/03.06.2021 с мотив, че
срокът от обявяване на поканата в ТР до датата на общото събрание не може да бъде по-
малък от 30 дни. Съответно поканата не била вписана по партидата на дружеството.
При извършена проверка по документи на място в КФН се установило, че дружеството
не е представило в КФН покана за свикване на РОСА за отчетната 2020 г., нито протокол от
провеждането на такова събрание. Била извършена проверка за обявени актове и
обстоятелства по партидата на дружеството в Търговския регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, при която се установило, че по партидата на
дружеството няма нито обявена покана за свикване на РГОС за отчетната 2020 г., нито
заявление за обявяването на такава.
При извършена проверка на място в КФН от служителите на комисията е
установено, че „Химимпорт“ АД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 115, ал. 1,
изречение последно от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), тъй като
до края на първото полугодие след приключване на отчетната 2020 г., а именно до
30.06.2021 г., не е провело редовно общо събрание на акционерите (РОСА). Проверяващите
органи приели, че в случая задължението, предвидено в чл. 115, ал. 1, изречение второ от
ЗППЦК, не е изпълнено от страна на публичното дружество, тъй като срокът, до който
дружеството е следвало да проведе РОСА за отчетната 2020 г., е изтекъл на 30.06.2021 г.
За така констатираното нарушение св. Стойновка –на длъжност мл. експерт в отдел
"Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел" съставила срещу жалбоподателя Акт за установяване на
административно нарушение № № Р-06-696/21.07.2021 г. за извършено на 01.07.2021 г. в гр.
София нарушение по чл. 115, ал. 1, изречение второ от ЗППЦК.
Актът бил предявен и връчен на пълномощник на дружеството на същата дата, който го
подписал без възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също такива
постъпили, но били приети от наказващия орган за неоснователни.
Въз основа на горепосочения АУАН и при пълна идентичност на описаното нарушение
2
и неговата правна квалификация било издадено обжалваното в настоящото производство
Наказателно постановление № Р-10-2/05.01.2022 г., издадено от Зам. председател на
Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната
дейност", с което за извършено нарушение по чл. 115, ал. 1, изр. второ от ЗППЦК на
основание чл. 221, ал. 8, т. 2, предл. 1 от ЗППЦК на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: АУАН; пълномощни; извадка от е-Registеr;
Заповед № З -181/12.07.2021 г. на Зам. председателя на КФН; Покана за свикване на РОСА,
отказ за вписване на обстоятелства, както и гласните доказателствени средства –показанията
на св. Стойновска.
От показанията на свидетеля актосъставител се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Изложеното от свидетеля е последователно и логично, поради което съдът го кредитира с
доверие, като то се подкрепя и от събраните писмени доказателства. В случая следва да се
отбележи, че не е налице спор по фактите, а единствено относно приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
от надлежно легитимирана страна – юридическо лице, на което е наложена имуществена
санкция, и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен
съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд
следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Извършвайки тази проверка съдът установи, че АУАН е съставен от оправомощено
лице, предвид нормата на чл. 222, ал. 1 ЗППЦК. На основание т. 1.1.11 от представената
Заповед на зам. председателя на КФН Стойновска като "младши експерт" в отдел "Надзор
на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел" е разполагала с компетентност да състави АУАН. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК.
АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и
съдържание - чл. 42 и 57, ал. 1 от ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете,
визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по
връчването им на упълномощен представител на дружеството -жалбоподател.
Нарушението е описано достатъчно подробно и ясно, както в АУАН, така и в НП, като
са посочени всички елементи от състава му, както и съответстващата правна квалификация.
Налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Имуществената санкция на дружеството-жалбоподател е наложена за извършено
нарушение на чл. 115, ал. 1, изр. второ от ЗППЦК. По делото не е спорен фактът, че РОСА
на акционерите "Химимпорт“ АД не е било свикано и проведено в законоустановения срок -
3
30.06.2021г., а е проведено едва на 05.10.2021г. със закъснение повече от три месеца, с което
е осъществен от обективна страна състава на посоченото по –горе нарушение.
Доколкото нарушителят е юридическо лице, чиято отговорност е обективна и
безвиновна, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Неоснователни са възраженията, посочени в жалбата. Липсата на вписана покана по
партидата на дружеството се дължи на бездействието и забавените действия на служителите
на самото дружество да я входират в Агенцията по вписванията за отбелязване по партидата
на дружеството в законоустановения срок. В настоящето производство съдът не е
компетентен да се произнася по законосъобразността на отказа на АВ на впише поканата по
партидата на дружеството, но следва да се посочи, че в чл. 19. ал. 2 от Закона за търговския
регистър и регистъра на ЮЛНЦ е регламентирано, че длъжностното лице по регистрацията
се произнася по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на
актове незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в търговския
регистър, освен ако със закон е предвидено друго. В този смисъл самият законодател е
предвидил три работни дни по които служител на АВ не може да се произнесе по
заявлението или да впише поканата. Това са особени правила на регистърното производство
пред ТРРЮЛНЦ, които са императивни и не се предвижда изключение. Първият ден, в
който служител на АВ е могъл да разгледа заявлението и да впише поканата по партидата на
дружеството е именно 03.06.2021г., когато обаче са оставали по-малко от тридесет дни за
надлежното обявяване на поканата в регистъра. Следователно правилно е поставен и отказ.
Поради това съдът приема, че отказът да се впише поканата не се дължи на бездействие и
забавено обработване на заявлението от страна на служителите на АВ, а на късното му
подаване от страна на жалбоподателя, който като професионалист, извършващ дейност,
регулирана от ЗППЦК, в качеството си на търговец, е следвало да бъде запознат със
съдържанието на разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и да предвиди подаването на
заявлението му да е в такъв срок, че от една страна да бъдат удовлетворени изискванията на
чл.19, ал.2 за непроизнасяне по заявлението в рамките на три работни дни от постъпването
му, но от друга страна и след изтичането на този срок и при незабавното произнасяне,
каквото е налице в случая, да е имало достатъчно време до насроченото РОСА, за да се
спазят изискванията на чл. 223, ал. 5 от Търговския закон , според който времето от
обявяване на поканата в търговския регистър до откриване на общото събрание не може да
бъде по - малко от 30 дни. В случая необявяването на поканата по партида на дружеството и
съответно непровеждане на общо събрание в срок се дължи изцяло на бездействието на
дружеството да входира поканата в АВ за вписване по партидата на дружеството в
достатъчен срок, за да може тя да бъде обработена съобразно поставените в чл.19, ал.2 от
ЗТРРЮЛНЦ и да се обяви поне тридесет дни преди датата на насроченото ОС. Поради тези
съображения настоящият състав намира, че непровеждането на РОСА в законоустановения
срок се дължи на поведението на самото санкционирано юридическо лице, а не както се
твърди – на незаконосъобразно и неправилно поведение от страна на служителите на
Агенцията по вписванията. Наличието на други необработени документи по партидата на
дружеството в регистъра не се отразява на обстоятелството, че именно процесното
заявление от 28.05.2021г. е било обработено надлежно в срок от страна на служителите на
АВ и техните действия по никакъв начин не са станали причина или да са били съпричастни
към липсата на проведено общо събрание на акционерите.
Според настоящия съдебен състав правилно е приложена санкционната норма на чл.
221, ал. 8, т. 2, предл. 1 от ЗППЦК, която предвижда имуществена санкция от 2000 до 5000
лв. и препраща към ал. 1, т. 2 на същия член, където е обявено за административно
нарушение неспазването на чл. 115 от ЗППЦК. Наложената санкция от 2000 лв. е в
минимален размер, като това отговаря на тежестта на нарушението, още повече, че липсват
4
и данни за повторност.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния казус не са налице основания за
прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като при определяне на маловажността на
административното нарушение следва на първо място да се вземе предвид обектът,
обществените отношения, които се засягат.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН - такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което
дефинитивната норма на чл. 93, т.9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на
празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази
причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна
отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да
се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или "формални нарушения".
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение
само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо
от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението
на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал.2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при
формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с
оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение
е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото задължение на
жалбоподателя е застрашило обществените отношения, свързани с информираността на
акционерите и възможността им да осъществяват ефективен контрол върху дейността на
дружеството, което е допълнително задължение на дружеството, надграждащо това за
обявяване на ГФО, като се касае и за сериозно закъснение (повече от 3 месеца), поради
което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същият следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай. В случая обект на нарушението
са обществените отношения във финансовата сфера, отношения характеризиращи се с
динамика и висока степен на риск за акционерите. В тази връзка, макар нарушението да е
формално, на просто извършване, т. е. да не се изисква настъпване на определен вредоносен
резултат, с осъществяването му се поставят в опасност обществените отношения, който са
негов обект. С оглед тяхната значимост този вид формални нарушения не могат да бъдат
определяни като маловажен случай, още повече, че с дейността на публичното дружество
могат да бъдат засегнати интересите на голям брой инвеститори, поради което и
законодателят е въвел по–строги правила, гарантиращи максимална прозрачност при
осъществяване дейността на тези дружества.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че при правилно установена фактическа
обстановка, квалифициране на нарушението и посочване на точната санкционна норма и
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и деянието не съставлява
маловажен случай, законосъобразно наказващият орган е наложил санкция в минималния
предвиден в закона размер. Ето защо наказателното постановление следва да се потвърди
изцяло, като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на разноски. Ето защо и на основание чл. 37, ал. 1 от
5
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ следва да
се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-2/05.01.2022 г., издадено от Зам.
председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на
инвестиционната дейност", с което за извършено нарушение по чл. 115, ал. 1, изр. второ от
ЗППЦК на основание чл. 221, ал. 8, т. 2, предл. 1 от ЗППЦК на ХИМИМПОРТ“ АД, ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лв.
ОСЪЖДА „ХИМИМПОРТ“ АД, ЕИК ********* да заплати на Комисията за финансов
надзор разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80
(осемдесет) лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6