М
О Т И
В И:
С
обвинителния акт подсъдимият М.К.К. е предаден на съд затова, че:
1. На
10.06.2017 г. около 11.00 часа в гр. П., ж.к. „***“, отнел чужди движими вещи –
1 бр. дамско портмоне, 2 бр. секретни ключове и сумата от 20 лева, или вещи на
обща стойност 28 лева от владението на П.Т.П. *** с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 НК;
2. На
10.06.2017 г. в гр. П., ж.к. „***“, при условията на продължавано престъпление
от терминално устройство № AFIB5803,
собственост на „Първа инвестиционна банка“ АД, използвал платежен инструмент –
дебитна карта „Мастъкард“ № *********, издадена от „Юробанк България“ АД на
името на П.Т.П. ***, като в 11.53 часа извършил справка-баланс, а в 11.54 часа
изтеглил сумата от 80лева, без съгласието на титуляря и извършеното не
съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл. 249, ал. 1, във връзка с
член 26, ал. 1 НК.
Производството
по делото е по реда на глава 27 НПК „Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция“, тъй като подсъдимият М.К.К. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен
е да не се събират доказателства за тези факти и съдът констатира, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства.
Прокурорът
поддържа обвиненията, намира, че те са доказани по несъмнен начин и предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.
23, ал. 1 НК, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК да бъде намалено с една
трета и да бъде изтърпяно ефективно.
Служебният
защитник на подсъдимия М.К.К. – адвокат Б. П.-Й., изразява становище, че
обвиненията са доказани и предлага на подсъдимия при условията на член 23, ал.
1 НК да бъде наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода и
глоба в размер на 160 лева, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК наказанието
лишаване от свобода да бъде намалено с една трета, а изпълнението му да бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК.
П.ският
окръжен съд, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия и доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, намира за установено
следното:
Подсъдимият
М.К.К. е роден на *** г. в гр. П.. Завършил е основно образование и не е женен.
До момента е осъждан неколкократно за извършени умишлени престъпления от общ
характер.
Пострадалата
П.Т.П. е 82 годишна вдовица, която живее в гр. П., ж.к.“***“, **. На 10.06.2017
г. около 11.00 часа, П. решила да пазарува от намиращ се наблизо магазин.
Излязла от жилището си, отишла в магазина и си взела различни стоки, но на
касата установила, че си е забравила парите в къщи. Тръгнала обратно към дома
си, за да ги вземе. Пред ** в ж.к. „***“ била спряна от подсъдимия М.К.К., който
й поискал монета от 20 стотинки, за да се обади по телефон. П. му казала, че
няма пари в себе си, като му показала и празното си портмоне. Пострадалата се
върнала в апартамента си, взела банкнота от 20 лева и я сложила в портмонето
си, където се намирали дебитната й карта „Мастъркард“, издадена от „Юробанк
България“ АД, личната й карта, 2 бр.
секретни ключове, както и листче, върху което бил изписан ПИН-кода на дебитната
карта. П. поставила портмонето в прозрачна полиетиленова торбичка и тръгнала
обратно към магазина. В района на ** отново била спряна от подсъдимия, който я
запитал дали е взела пари, веднага след което се пресегнал към торбичката,
разкъсал я с ръце, извадил портмонето на П. и побягнал. Пострадалата отишла до
магазина, където разказала за случилото се. Мало по-късно съсед на П.,
използвайки мобилния телефон на свид. П.М.Н., се обадил на телефон 112 и
съобщил за нападението над П., а свид. К.А.Ф. уведомила по телефона „Юробанк България“
АД, за да бъде блокирана дебитната карта на пострадалата.
Междувременно
подсъдимият отворил портмонето на П.П. и намерил в него дебитната карта и
листчето с ПИН-кода. Придвижил се до АТМ устройство № AFIB5803, собственост на „Първа инвестиционна
банка“ АД, намиращо се в гр. П., ж.к. „***“ и:
1. В 11.53
часа на 10.06.2017 г. използвал дебитната карта, извършвайки справка-наличност.
2. В 11.54
часа на 10.06.2017 г. изтеглил сумата от 80 лева.
След
извършената транзакция дебитната карта на П.П. била блокирана от „Юробанк
България“ АД.
На същата в
16.25 часа М.К. извършил две неуспешни - поради блокирането на картата,
транзакции в размер на 4.40 лева в супермаркет „Европа“ на ПОС терминално
устройство № 93964685, собственост на „Уникредит Булбанк“ АД, намиращо се в гр.
П., ж.к.“***“, **.
На
10.06.2017 г. в периода 16.26 часа – 16.27 часа подсъдимият извършил две
неуспешни транзакции в размер на 4.00 лева в супермаркет „Европа“ от същото ПОС
терминално устройство.
Свидетелите
Д.И.Д., А.В.П. и З.С.М. – служители във Второ РУ на МВР-град П., прегледали
изисканите видеозаписи от охранителната камера на АТМ устройство № AFIB5803, собственост на „Първа
инвестиционна банка“ АД, и разпознали подсъдимия М.К., като лицето извършило
транзакциите с дебитната карта на пострадалата. К. бил извикан в полицейското
управление и пред свидетелите Д.Д. и А.П. направил самопризнания, като посочил,
че е взел банкнотата от 20 лева, а портмонето със секретните ключове изхвърлил
в кофа за смет.
От
заключението на назначената по делото съдебно-стокова експертиза е видно, че
стойността на противозаконно отнетите от подсъдимия чужди движими вещи и пари
възлиза на 28.00 лева.
От
заключението на назначената съдебна психолого-психиатрична експертиза става
ясно, че у М.К. не са установени данни за умствена недоразвитост или за
психично разстройство в тесния смисъл на думата. При него са налице психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни
вещества. Подсъдимият е емоционално нестабилна личност – импулсивен тип, и не
се води на диспансерен отчет в ОДНБПЗ при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД-гр. П..
Подсъдимият
М.К.К. е осъществил от обективна и субективна страна:
1. Състава
на престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, тъй като на 10.06.2017 г. около 11.00
часа, в гр. П., ж.к. „***“, отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамско портмоне от
изкуствена кожа на стойност 4.00 лева, 2 бр. секретни ключове на стойност 4.00
лева и сумата от 20.00 лева, или вещи на обща стойност 28.00 лева от владението
на П.Т.П. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила;
2. Състава
на престъпление по чл. 249, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, тъй като на
10.06.2017 г. в гр. П., ж.к. „***“, при условията на продължавано престъпление
от терминално устройство № AFIB5803,
собственост на „Първа инвестиционна банка“ АД, използвал платежен инструмент –
дебитна карта „Мастъркард“ № *********, издадена от „Юробанк България“ АД на
името на П.Т.П. ***, без съгласието на титуляря, като в 11.53 часа извършил
справка-баланс, а в 11.54 часа изтеглил сумата от 80 лева и деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
Дебитната
карта „Мастъркард“, издадена на името на пострадалата, представлява платежен
инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 НК, тъй като е веществено средство,
което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят
пари или парични стойности.
Подсъдимият
е извършил двете деяния по чл. 249, ал. 1 НК при условията на продължавано
престъпление – през непродължителен период от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана, съобразявайки се със
самопризнанието на М.К. и с доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят – свидетелските показания на П.Т.П., К.А.Ф., П.М.Н.,
Д.И.Д., З.С.М. и А.В.П., както и заключенията на вещите лица А.И.С., д-р Н.Ф.Л.
и А. Г. А..
Причина за
извършените престъпления е неправилното отношение на подсъдимия към чуждото
имущество.
Като мотив
за извършените престъпления съдът прие
желанието на М.К. да се облагодетелства, макар и по неправомерен начин.
При
определяне вида и размера на наказанията, които наложи на подсъдимия за
извършените престъпления, съдът съобрази и прие:
а/ като
смекчаващи обстоятелства – младата възраст на подсъдимия, обстоятелството, че е
възстановил причинените с деянията имуществени вреди на пострадалата, както и
невисоката стойност на предмета на престъплението по чл. 249, ал. 1, във връзка
с чл. 26, ал. 1 НК.
б/ като
отегчаващи обстоятелства – недобрите характеристични данни за подсъдимия и
наличието на предходни осъждания.
Съдът при
превес на смекчаващите обстоятелства, които по значение и тежест преобладават
ОСЪДИ подсъдимия М.К.К.:
1.На
основание чл. 198, ал. 1 и чл. 54 НК - на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
На основание
чл. 58а, ал. 1 НК съдът НАМАЛИ така определеното наказание с една трета и
постанови подсъдимият да изтърпи наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода;
2. На
основание чл. 249, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК – на ДВЕ
ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 100 лева.
На
основание чл. 58а, ал. 1 НК съдът НАМАЛИ така определеното наказание лишаване
от свобода с една трета и постанови подсъдимият да изтърпи наказание в размер
на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На
основание чл. 23, ал. 1 НК съдът наложи на подсъдимия М.К.К. да изтърпи
по-тежкото от наложените му наказания в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
На
основание чл. 23, ал. 3 НК съдът ПРИСЪЕДИНИ към определеното за изтърпяване от
подсъдимия по-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода и
наказанието ГЛОБА в размер на 100 лева.
Съдът
намери, че определеното за изтърпяване от подсъдимия М.К.К. по-тежко наказание
е достатъчно за неговото поправяне и превъзпитание и за постигане целите на
наказанието, поради което не приложи разпоредбата на чл. 24 НК.
Съдът намери, че в разглеждания случай не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Освен това доказателствата по делото не позволяват правен извод,
че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Поради това наказанието на подсъдимия бе определено при условията на чл. 58,
ал. 1, а не при условията на чл. 58а, ал. 4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
От приложеното към досъдебното производство свидетелство за
съдимост за подсъдимия става ясно, че към датата на извършване на
инкриминираните с обвинителния акт деяния, той не е осъждан на лишаване от
свобода /реабилитиран е за осъждането си по нохд № 3497/2004 г. по описа на
Районен съд-гр. П./. Въпреки това съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на М.К. е необходимо той да изтърпи определеното му по-тежко
наказание в размер на две години лишаване от свобода. Съображенията за това са
следните:
К. е личност с повишена обществена опасност –
притежава недобри характеристични данни, като непълнолетен е извършил две
престъпления по чл. 198, ал. 1 НК, за които е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, а освен това е осъждан два
пъти на глоба за извършени престъпления по чл. 354а, ал. 5, във връзка с ал. 3,
т. 1 НК и два пъти на пробация за извършени престъпления по чл. 194, ал. 1 НК.
Наложените в миналото наказания очевидно не са изиграли своята предупредителна
и поправителна роля спрямо К., превъзпитавайки го към спазване на законите и
добрите нрави. Наказанието е не само съответно възмездие за извършеното престъпление,
но и средство за постигане на посочените в закона цели. Основната цел на
наказанието по нашето наказателно право е общата превенция. Тя се постига
посредством съобразяване на наказанието с тежестта на престъплението. А
личността на дееца е втори, допълнителен фактор, който законодателят отчита при
избора на наказанието. В случая на чл. 66 НК законът поставя ударението върху
целта на индивидуалната превенция – „поправянето на осъдения“. Това обаче не
означава, че може да се пренебрегне общо-превантивното въздействие на
наказанието. Напротив разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК задължава съда за
съобрази и двете цели на наказанието. Между тях съществува диалектическа
връзка, при която индивидуалната превенция трябва да се разглежда като средство
за осъществяване на общата. В
разглеждания случай освобождаването на подсъдимия М.К.К. от изтърпяване на
наложеното наказание не отговаря и на двете цели на наказанието. Поначало
целите на наказанието се постигат посредством изтърпяване на наказанието от
виновното лице, условното осъждане е
изключение от това правило.
Целта на
генералната превенция по конкретното дело не може да се постигне чрез условно
осъждане. Грабежът е едно от най-тежките престъпления. То разкрива изключително
висока степен на обществена опасност.
Твърде опасно и разпространено е и престъплението по член 249, ал. 1 НК.
Поради това, за да се въздейства предупредително и възпиращо върху останалите
членове на обществото, е необходимо подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното
му наказание лишаване от свобода.
От друга
страна характера на извършените деяния, съчетан с липсата на положително
въздействие на предходните наложени на подсъдимия наказания, изисква
предизвикването на наложителни промени в неговата психика и поправянето и
превъзпитанието му да станат чрез ефективно изтърпяване на наказанието. Чрез
изтърпяването на наказанието ще се отнеме и възможността на К. да върши други
престъпления, а тази възможност също е цел на наказанието.
По
изложените съображения и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален ОБЩ РЕЖИМ за изтърпяване на наложеното на подсъдимия
по-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода.
На
основание чл. 59, ал. 1 НК съдът ЗАЧЕТЕ предварителното задържане на подсъдимия
М.К.К., считано от 13.07.2017 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
Съдът
постанови след влизане на присъдата в сила приложеното към делото веществено
доказателство – 1бр. CD R
диск „VERBATIM“, да
бъде унищожен.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия М.К.К. да заплати по
сметката на ОД на МВР-град П. направените по делото разноски в размер на 370.30
лева.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
24.10.2017 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: