Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 03 юли 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 11.06.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия И.
гражданско дело № 4735 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите
от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2
срещу В.И.Я. с ЕГН ********** ***.
В същата се твърди, че ищецът и
ответника В.И.Я. са в облигационни правоотношения по силата на общи условия, в
изпълнение на които ищецът е предоставял на ответника на горепосочения адрес на
имота питейна вода за битови нужди.
Тъй като ответникът не изплатил процесните задължения за
доставена питейна вода, на 12.08.2019 г.
ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочената
сума, било образувано ч. гр. дело № 3243/2019 г. на Врачански районен съд, като
съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 14.08.2019 г., която
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на
уведомление на постоянния му и настоящ адрес. В законоустановения срок ответникът
не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата
от съда справка е видно, че длъжникът няма действащи трудови договори, поради
което е предявен настоящият иск.
Искането на ищеца към съда е да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 559,53 лв.-главница за
неплатена вода за периода от 04.01.2018 г. до 12.03.2019 г., начислена за имот
в гр. Враца, ул. „Стоян Заимов” № 48, вх. Б,
ап. 23, за която е издадена заповед № 2026 от 14.08.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3243/2019
г. на Врачански районен съд, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 12.08.2019 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
Искът е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
В писмения си отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК В.И.Я.,
чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М.Д., оспорва
исковете по основание и по размер по следните съображения: твърденията на
ищеца, че ответникът е собственик на посочения в исковата молба водоснабден имот
и че е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги са неоснователни и
недоказани; от представеното извлечение от партидна книга (карнет) се
установява, че за отчетените кубици вода липсва подпис на ответника за
„абонат“, което прави недействително засеченото положение на водомера; подпис
на ответника липсва и върху издадените от ищеца фактури, поради което не може
да се приеме, че ответникът е съгласен с така начислените задължения; липсват
доказателства ответникът да е уведомен за процесните задължения преди
образуването на настоящото дело. С отговора не е оспорен начина на
остойностяване на водоснабдителните и канализационни услуги, които се твърди да
е потребил ответникът.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 3243/2019 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника В.И.Я. възражение
по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес
на длъжника.
След като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С определението си по чл. 140 от ГПК от 28.04.2020 г. съдът
указа на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за
твърдян от него факт-че В.И.Я. с ЕГН **********
през процесния период е бил собственик на имот с адрес гр. Враца, *****, както и че при
необходимост може да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с
доказателства относно това обстоятелство.
В изпълнение на указанията на съда, с писмена молба от 05.06.2020
г. ищецът представи писмено становище с приложен списък на разноските, в което
е посочено, че към същото е приложена справка от Служба по вписванията гр.
Враца, без такава да е действително приложена, като последното обстоятелство е
удостоверено с подпис на служител от регистратурата на Врачански районен съд.
Като доказателства по делото са представени общите условия
на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца за потребители от гр. Враца,
справка за дължими суми и карнети за помесечно отчитане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
исковите претенции за неоснователни и недоказани.
С исковата молба са наведени изрични твърдения, че ответникът
е абонат на ищцовото дружество за водоснабден имот с адрес гр. Враца, ****.
Предвид изричното оспорване на твърденията за наличието на
облигационно правоотношение между страните, извършено с отговора по чл. 131 от ГПК от страна на ответника В.Я., чрез
особения му представител адв. М.Д., спорен по делото е останал въпросът дали ответникът
е имал качеството „потребител на водоснабдителни и канализационни услуги“ през
процесния период.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
следва еднозначен извод, че ответникът В.И.Я. не е имал качеството „потребител
на водоснабдителни и канализационни услуги“ през процесния период.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., посл.
изм. с ДВ, бр. 102 от 12.12.2014 г., потребители на услугите В и К са:
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение.
В същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ),
която предвижда, че потребители са: юридически или физически лица - собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи
я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води.
По делото не са представени каквито и да било
доказателства, че ответникът В.И.Я. през
процесния период е бил собственик или носител на вещното право на ползване на имот
с адрес гр. Враца, ****, въпреки предоставената от съда на ищеца достатъчна
възможност за доказване на това обстоятелство.
След
като не е доказано, че ответникът е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и параграф 1,
ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (ЗРВКУ), то между страните не е възникнало облигационно
отношение на посоченото в исковата молба основание. Това изключва пасивната
материална легитимация на ответника по вземанията, предмет на установителния
иск за посочения период и размер, поради което искът се явява неоснователен.
Следва
също да се отбележи, че липсва законово основание да се предполага съвпадение
между постоянния/настоящ адрес на ответника и собствеността на водоснабдявания
имот, тъй като не съществува изискване договорът за продажба на вода да се
сключва само за имот, който се обитава от собственика му.
По разноските:
При този изход на делото за ищеца не възниква право на
разноски, а ответникът не е заявил претенция за разноски и не е представил
доказателства за направени такива, поради което съдът не присъжда разноски за
страните.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Водоснабдяване
и канализация” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца,
ул. „А. Стамболийски“ № 2 срещу В.И.Я. с ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 559,53 лв.-главница за неплатена
вода за периода от 04.01.2018 г. до 12.03.2019 г., начислена за имот в гр.
Враца, ****, за която е издадена заповед № 2026 от 14.08.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3243/2019 г. на
Врачански районен съд, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 12.08.2019 г. до изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: