№ 161
гр. Благоевград, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500073 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 и следващи от ГПК, образувано по
възражение, подадено от „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Благоевград, ул. „****“ № 62, представлявано от Х.П.С., чрез
адв. Н.Б., срещу Заповед за изпълнение № 92805/ 29.03.2021 г., издадена по
ч.гр.д. № 793/ 2021 г. по описа на на PC - гр. Благоевград. Молителят твърди,
че не е получил процесната заповед за изпълнение, като от покана за
доброволно изпълнение е узнал за образувано изпълнително производство
срещу него. Молителят твърди, че заповедта не била връчена на адреса на
управление на дружеството, като е отбелязано от призовкаря на съда, че на
06.04.2021 г. на ул. „****“ няма номер 62, като номерата са само 15, 16 и 18.
При това положение, съдебния състав е приложил съобщението по делото на
основание чл. 50, ал. 2 ГПК, като е констатирал, че съобщението е редовно
връчено на 06.04.2021 г. След изтичането на едномесечния срок приел, че
Заповедта за изпълнение е влязла сила и е издал ИЛ. Оспорва се факта, че
дружеството е напуснало адреса си, като сочи, че адреса е актуален и към
днешна дата, като дружеството дълги години получаване на посочения адрес
своя кореспонденция.
Предвид изложеното, моли съдът да приеме, че са налице условията по
чл. 423 ГПК и да приеме възражението му срещу издадената заповед.
Насрещната страна „****“ ЕАД, представлявано от адв. Л.Р., представя
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на искането
за приемане на възражението. Навежда се, че връчването на съобщението е
оформено законосъобразно и съответно има удостоверително действие
относно извършените от връчителя действия.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Дружеството „****“ ЕАД, е депозирал заявление на 29.03.2021 г. пред
РС - Благоевград, с което се иска, на основание чл. 410 от ГПК, издаване на
заповед за изпълнение на парично вземане против длъжника „****“ ООД за
сумите, посочени в заявлението.
С разпореждане № 92805/ 29.03.2021 г., обективирано в Заповед за
изпълнение № 92805/ 29.03.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 793/ 2021 г. по
описа на PC - гр. Благоевград, съдът е разпоредил да се издаде заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Видно от издадената
Заповед за изпълнение № 92805/ 29.03.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 793/
2021 г. по описа на PC - гр. Благоевград, длъжникът е осъден да заплати
посочените по заявлението суми.
Видно от върнатото в цялост съобщение, длъжностното лице по
призоваването е посетило адрес: гр. Благоевград, ул. „****“ № 62, като е
отбелязано, че на ул. „****“ няма номер 62, като номерата са само 15, 16 и 18.
Призовката е подписана от длъжностното лице.
С разпореждане от 08.04.2021 г. съдията –докладчик, на основание чл.
50, ал. 2 ГПК е приложил съобщението по делото и е приел, че съобщението е
редовно връчено, считано от 06.04.2021 г. – датата, на която е удостоверено
от длъжностното лице по връчването. При теза данни е счел, че заповедта е
влязла в сила, поради което с разпореждане от 12.05.2021 г. е постановил да
се издаде изпълнителен лист в полза на кредитора.
Съдът приема, че възражение е подадено в срока по чл. 423, ал.1 ГПК,
предвид което се явява допустимо.
За да се произнесе по неговата основателност, съдът съобрази следното:
В хода на заповедното производство, до адреса на длъжника е
изпратено само едно съобщение. С оглед съдържащите се в приложеното по
делото съобщение данни, че цитираната заповед за изпълнение е връчена на
лицето чрез прилагане на съобщението по делото, напълно необосновано
съдът е преценил, че връчването е извършено в съответствие с изискванията
на чл. 50, ал. 2 ГПК и поради това е не редовно. Не може да бъде споделен
извода на съда, че са налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като в
случая няма данни, че длъжникът е напуснал адреса, който е отразен в
търговския регистър, като не е вписал новия си адрес.
За да се приеме, че търговецът е напуснал адреса, вписан в търговския
регистър, без да впише новия си адрес, връчителят трябва да е удостоверил,
че на адреса отсъства название на фирмата на търговеца, означено с табела в
сграда или помещения, в които пребивават негови служители, както и да
отрази сведения, относно пребиваването на търговеца на въпросния адрес,
времето на същото пребиваване. Необходимо е, освен това, връчителят да
посочи в съобщението от кои лица е събрал сведенията, както и да впише
имената на същите лица, адресите им, или ако сведенията изхождат от
2
служители на други фирми, съответно техните имена, длъжности, адреси на
фирмите, в които работят лицата, дали тези сведения. Излагането на
посочените констатации от връчителя е необходимо, за да се удостовери по
надлежния ред кога и как са събрани сведения за пребиваването на търговеца
на съответния адрес, извършена ли е обстойна проверка, дали в сградата няма
помещения, обитавани от служители на съответната фирма. Констатацията,
че на улицата няма такъв номер, не обосновават категоричен извод за
действително напускане на адреса от страна на дружеството. Следва да се
подчертае и безспорността на обстоятелството, че на посочения адрес ул.
„****“ № 62 е въведен в експлоатация обект „Комплекс – автомивка,
магазини, кафе и офиси“, видно от удостоверение от община Благоевград,
което сочи на извод, че адреса съществува. От друга страна, неоткриването
номера на улицата от длъжностното лице по призоваването не обуславя
довод, че дружеството-молител е напуснало адреса.
По изложените по-горе съображения, настоящият състав намира
възражението на молителя, че заповедта не му е била надлежно връчена за
основателно. В процесния случай се касае за ненадлежно връчване при
условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, вследствие на което страната е пропуснала
възможността да реализира правото си на възражение по чл. 414 от ГПК.
Следователно, твърденията на длъжника за ненадлежно връчване на
заповедта за изпълнение са доказани и съставляват предвидено от закона
основание за приемане на депозираното възражение.
С оглед гореизложеното, възражението на „****“ ООД, ЕИК ****,
следва да бъде прието по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 423, ал. 2 ГПК, след влизане в сила на определението,
делото следва да бъде изпратено на РС - Благоевград за даване указания на
заявителя по чл. 415 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 423, ал. 3 от ГПК, Окръжен съд - Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
Приема възражението на „****“ ООД, ЕИК **** срещу Заповед за
изпълнение № 92805/ 29.03.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 793/ 2021 г. по
описа на PC - гр. Благоевград.
СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение № 92805/ 29.03.2021 г.,
издадена по ч.гр.д. № 793/ 2021 г. по описа на PC - гр. Благоевград.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Благоевград, за даване указания на
заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4