Номер 22116.11.2020 г.Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВрацаIII-ти въззивен граждански състав
На 30.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Магдалена Б. Младенова
Секретар:Веселка К. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20201400500399 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.Л. В., в качеството й на особен
представител на ответника М. Ц. М. , против Решение № 455/30.07.2020 г. по
гр.д.№ 4443/2019 г. на РС-Враца, в частта, в която са уважени предявените от
"Топлофикация-Враца" ЕАД, гр.Враца искове с правно основание чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Навеждат се доводи, че при разглеждане на делото районният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е събрал
доказателства чрез изслушването на ССЕ, въпреки че ищецът не е внесъл
депозит в първоначално определения от съда срок. Развиват се съображения,
че от заключението на експерта не може да бъде установено безспорно какво
е количеството на реално консумираната топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, както и какво е потребеното количество топлинна
енергия от всеки един от абонатите на етажната собственост, за да може след
приспадане на тези данни да се установи потребеното количество топлинна
енергия за жилището на ответника. Посочва се, че ищецът не е установил, че
в рамките на процесния период ответникът е собственик на жилището и като
такъв има качеството на купувач и потребител на топлинна енергия. Сочи се
също, че вземането на ищеца е недължимо към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като не е било
1
ликвидно. Твърди се, че изводите на съда за частична доказаност на исковата
претенция по основание и размер са неправилни и необосновани, като в
подкрепа на това твърдение се излагат подробни съображения. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковите
претенции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна "Топлофикация-Враца" ЕАД, гр.Враца.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен
взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран със заявление на "Топлофикация-Враца"
ЕАД, гр.Враца по чл.410 ГПК, с което е поискано да се издаде заповед за
изпълнение против М. Ц. М. от гр.Враца за следните вземания: за сумата
303,38 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода
31.07.2016 год. - 30.06.2018 год. за жилище с адрес гр.***; за сумата 52,08
лева, представляваща лихва за забава за периода 31.08.2016 год. - 04.06.2019
год.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането; направените разноски в
заповедното производство.
По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 2558/2019 год. и приемайки, че
са налице предпоставките по чл.410 ГПК, районният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 1569/01.07.2019 год. Заповедта е
връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК и на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК съдът е дал на заявителя указания за предявяване на иска за
установяване на вземането си. Съдебният акт с указанията е връчен на
заявителя на 03.10.2019 г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК същият е
предявил установителния иск, предмет на настоящия спор.
Ищецът "Топлофикация Враца" ЕАД, гр.Враца предявява иск за
признаване за установено, че М. Ц. М. дължи сумите по издадената заповед за
изпълнение, а именно - сумата 303,38 лева, представляваща незаплатена
топлинна енергия за периода 31.07.2016 год. - 30.06.2018 год.; за сумата 52,08
лева, представляваща лихва за забава, считано от падежа на всяко отделно
месечно задължение за периода от 31.08.2016 г. до 04.06.2019 г.; законната
2
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Иска се да бъдат присъдени
деловодните разноски в заповедното и в исковото производство.
В исковата молба се твърди, че ответникът не е изплатила дължимата
сума за консумирана през процесния период топлинна енергия за отопление,
битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация, потребена в жилище с адрес за гр.***.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв.Л. В., като
назначен от съда на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на
ответника М. Ц. М. , в който оспорва основателността на предявения иск.
Поддържа, че липсват доказателства ответникът да е бил собственик на
процесния имот, да се е намирал в договорни правоотношения с ищеца и да е
подписвал договор за доставка на топлинна енергия. Счита, че ответникът не
дължи претендираните суми, тъй като същите не са били ликвидни към датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, поради неизготвяне на
изравнителни сметки за съответните години, които да са били връчени по
надлежния ред. Изразява становище, че през процесния период имотът не е
топлоснабдяван, абонатната станция не е имала годно средство за търговско
измерване и дяловото разпределение е извършено в отклонение на
нормативната уредба. Оспорва представените с исковата молба писмени
доказателства.
С Решение № 455/30.07.2020 г. по гр.д.№ 4443/2019 г. Районен съд-
Враца е уважил частично исковите претенции, като е признал за установено
на основание чл.422 ГПК по отношение на М. Ц. М. , че дължи на
„Топлофикация-Враца” ЕАД, гр.Враца сумата 227,54 лв. – главница за
доставена топлинна енергия за периода 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. за имот,
находящ се в гр.***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.06.2019 г. до окончателното й изплащане, и сумата 39,06 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода
31.08.2016 г.-04.06.2019 г., за които суми е издадена Заповед №
1569/01.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 2558/2019 г. по описа на ВРС. В останалата част до пълния им
предявен размер исковете за главница и мораторна лихва са отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Със същия съдебен акт М. Ц. М. е осъден да
заплати на „Топлофикация-Враца” ЕАД деловодни разноски за заповедното и
3
исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.
Предвид оплакванията в жалбата, предметът на въззивното
производство обхваща спор, свързан с установяване дължимостта на
сумата 227,54 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода
31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. за имот, находящ се в гр.***, и сумата 39,06
лв., представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода
31.08.2016 г.-04.06.2019 г.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е
прието заключението на специализирана съдебно-техническа експертиза.
Районният съд е обсъдил всестранно събраните доказателства и е
възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени
правни изводи за частична основателност на исковите претенции.
Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се споделят
изцяло от настоящата инстанция, поради което въззивният съд на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.
В изпълнение на задълженията си за самостоятелна преценка на спора
от фактическа и правна страна и в отговор на изложените в жалбата
оплаквания, настоящият съдебен състав приема следното:
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа
страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск за установяване съществуването на
задължения за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
следните факти: съществуването на облигационно правоотношение между
страните по валидно сключен договор за доставка на топлинна енергия, в т.ч.
обстоятелството, че процесният имот е топлофициран, и обстоятелството, че
ответникът има качеството на потребител на топлинната енергия; реалното
доставяне на топлинна енергия до имота в посочения период; начина на
извършване на дялово разпределение; количеството потребена топлинна
енергия в процесния имот и стойността на същата. При доказване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на
задълженията към ищеца.
4
Първият спорен въпрос е дали между страните съществува
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия,
по силата на което ответникът се явява потребител на топлинна енергия за
битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата. Както пред първата
инстанция, така и във въззивната жалба особеният представител на ответника
навежда доводи, че по делото не е доказано, че ответникът е собственик на
имота и не е представен договор между страните, поради което не е доказано
наличието на облигационна правоотношение.
Според действащата в процесния период разпоредба на чл.153, ал.1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено
качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо две трети от
собствениците в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, да декларират писмено
пред топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването - чл.153, ал.2 от ЗЕ. Според алинея трета
на същата разпоредба лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на топлинна
енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. Следователно,
фактът на притежаване на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена
сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи собственика
потребител на топлинна енергия за битови нужди.
В конкретния случай ищецът е ангажирал писмени доказателства –
удостоверение за сключен граждански брак, договор за покупко-продажба на
жилище от 21.07.1997 г. и удостоверение за наследници № 699/11.03.2020 г.
от Община Враца, от които се установява, че жилището, находящо се в
гр.***, е закупено по време на брака на М. Ц. М. и Г. Х. М.; че последната е
починала на 11.09.2001 г. и нейни законни наследници са преживелият й
съпруг М. Ц. М. и синът й Христо Младенов Младенов.
От заключението на експертизата се установи по категоричен начин и
обстоятелството, че жилището се намира в сграда - етажна собственост, която
е топлоснабдена и до която в процесния период ищецът е доставял топлинна
5
енергия. Няма данни и наведени доводи, че две трети от собствениците са
заявили писмено, че желаят да бъде прекратено топлоснабдяването на
сградата - етажна собственост.
Що се касае до наведените доводи, че не е представен писмен договор,
трябва да бъде взето предвид следното: Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия. Към делото са приложени Общите условия
на “Топлофикация-Враца” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на потребителите в гр.Враца, валидни през процесния период, от които
също е видно, че не се предвижда писмена форма за сключване на договор
между продавача на топлинна енергия и потребителите за битови нужди.
Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди
като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с
продажбата на топлинна енергия. Такова правооотношение възниква по
силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с
въведените в тях права и задължения.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода,
че придобитото от М. Ц. М. и съпругата му Г. Х. М. право на собственост
върху жилище, находящо се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е
достатъчен факт, за да се приеме, че от датата на придобиване на
собствеността е възникнало облигационно правоотношение с ищеца във
връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия.
По силата на това правоотношение ответникът се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата
до размера на притежаваните от него права върху имота, които след смъртта
на съпругата му възлизат на ¾ ид.ч.
На следващо място страните спорят и относно извършването на реална
доставка на топлинна енергия до имота в посочения период, начина на
извършване на дялово разпределение, количеството потребена топлинна
енергия в процесния имот и стойността на същата.
От представените по делото справка за неплатени фактури и дължими
6
лихви и справка за начислени суми за топлинна енергия се установява, че
ответникът М. Ц. М. има открита партида в "Топлофикация-Враца" ЕАД за
жилище с адрес - гр.***. Този адрес, видно от извършената служебна справка
по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. съвпада с регистрираните постоянен и
настоящ адрес на ответника.
От заключението на изслушаната пред районния съд съдебно-
техническа експертиза се установява, че обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, представлява жилище, част от
етажна собственост с адрес: гр. *** Тази етажна собственост е топлоснабдена
с енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване посредством
абонатна станция № 22, като през процесния период абонатната станция е
работила и е доставяна топлинна енергия. Отчетът на показанията при
потребителите за тази абонатна станция е годишен с годишна изравнителна
сметка, съставяна от топлинния счетоводител. При оглед на място вещото
лице е констатирало, че отоплителните тела са затапени, а инсталацията за
БГВ е с един брой индивидуален водомер. Установено е, че за двата процесни
отоплителни сезона жилището е посетено за годишен отчет и е извършен
такъв, показанията на уредите са вписани в талони за отчет и по тях е
извършено дялово разпределение. В заключението се сочи, че е спазена
нормативната уредба за начисление на количеството енергия за отопление и
БГВ, както и за изчисление количеството енергия за сградна инсталация.
Вещото лице не е констатирало за процесния период от ответника да са
подавани жалби или възражения относно начислените суми. Заключението на
вещото лице е, че стойността на отчетената и разпределена топлоенергия е в
общ размер на 303,38 лв., а размерът на обезщетението за забавено плащане,
считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до 04.06.2020 г.
възлиза на сумата 52,08 лв. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че
за всеки месец от процесния период е издавана фактура, както и че
изготвените месечни фактури от "Топлофикация Враца" ЕАД отразяват
действително отчетената и разпределена топлинна енергия.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че при приемането на
заключението на СТЕ районният съд е допуснал нарушение на процесуалните
правила, поради което това заключение следва да бъде изключено от
доказателствения материал по делото. Действително ищецът не е внесъл
определения от съда депозит за работа на вещото в първоначалния срок,
7
указан с определението по чл.140 ГПК. Настоящият съдебен състав намира,
че доколкото този срок има инструктивен, а не преклузивен характер, то
извършената от районния съд преценка за удължаването му не може да бъде
възприета като съществено нарушение, опорочаващо извършеното
процесуално действие по събирането на доказателството.
По отношение на изтъкнатите от особения представител на
въззиваемия доводи относно доказателствената стойност на представените от
ищеца справки и фактури следва да се отбележи, че действително по своя
характер тези документи са частни свидетелстващи. От заключението на
съдебно-техническата експертиза обаче се установява, че през процесния
период е извършвано отчитане и разпределение на топлинната енергия
съобразно нормативните изисквания, както и че въз основа на тези отчети
ищецът на основание чл.29, ал.3 ОУ правилно е издавал ежемесечни фактури
за потребената топлинна енергия. Няма данни ответникът да е подал
предвидените в чл.32 от ОУ възражения против фактурите, поради което за
него е възникнало насрещно задължение да плати посочената във фактурите
стойност на потребените услуги. В тежест на ответника е било да докаже
погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това не са
представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание. От заключението на вещото лице се установява стойността на
отчетената и разпределена топлоенергия за процесния период, която съвпада
с претендираната цена, поради което следва да се приеме, че вземането е
доказано и по размер. При това положение и с оглед обусловения му характер
основателен се явява и предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявените искове до
размера на притежаваната от ответника идеална част от имота, районният съд
е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден .
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът "Топлофикация-Враца" ЕАД, гр.Враца, но същият не е
претендирал присъждането на такива за настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното и на основание чл.272 ГПК , Врачанският окръжен
съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 455/30.07.2020 г. по гр.д.№ 4443/2019 г.
на Районен съд-Враца.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9