РЕШЕНИЕ
№ 1458
гр. Варна, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Й.а
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й.а Гражданско дело №
20223110109404 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от Д. И. О., ЕГН: **********, Б. К. О., ЕГН: ********** и
М. К. О., ЕГН:********** срещу П. В. М., ЕГН:**********, с която са предявени
отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищците не дължат на
ответника осн. чл.439 вр. чл.124 ал.1 от ГПК, както следва: - Д. И. О., ЕГН:********** не
дължи сумата от 5000.00 лв. /пет хиляди лева/, - Б. К. О., ЕГН:********** не дължи сумата
от 1250.00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ и - М. К. О., ЕГН:********** не дължи сумата
от 1250.00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ на ответника П. В. М., ЕГН:**********, сума
в общ размер на 7500/седем хиляди и петстотин/лева, представляваща левовата
равностойност на 4050.77 щатски долара, предявени като частичен иск от общия размер за
10950 щатски долара, дължими на отпаднало основание - развален предварителен договор
от 05.11.1998г. на осн.чл.55, ал. 1 от ЗЗД, обективирани в изпълнителен лист от 31.10.2002г.
по гр.д. 1676/1999г. на ВРС и в.гр.д.№****/2О01г. на ВОС, въз основа на който е образувано
ИД №505/2022г. по описа на ЧСИ ***П.а - *** от КЧСИ, поради погасяване по давност на
дълга.
В исковата молба се излага, че е издаден изпълнителен лист от 31.10.2022 г. по гр.д.
1676/1999 г. на ВРС срещу Д. О. и ****О. / починал на 19.07.2010 г. и наследен от тримата
ищци/, по който е образувано първоначално изп. д. ***/2002 г. по описа на СИС / прекратено
поради перемпция и унищожено/, след това изп. дело 365/2009 г. по описа на ЧСИ *** /
също прекратено, поради перемпция/ и изп.д.505/2022 г. по описа на ЧСИ Д***, като във
връзка с установяване на недължимост на сумите по последното са предявени исковете в
настоящото производство. В уточнителна молба от 03.08.2022 г. се излага, че вземането е
погасено по давност, като се навеждат твърдения, че петгодишната давност е изтекла в
периодите 12.05.2004 г.-13.05.2009 г.; 15.09.2009 г.-16.09.2014 г. или 27.06.2015 г.-28.06.2020
г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез
назначение му особен представител, с който я оспорва. Сочи се, че давността не е изтекла за
периода от 12.05.2004 г. до 13.05.2009 г., тъй като изп. д. 4288/2002 г. по описа на СИС при
ВРС е било висящо при действие на ППВС 3/18.11.1980 г., в което е възприето, че
погасителна давност на тече, докато трае изпълнителния процес. Това постановление губи
силата си едва през 2015 г., с влизане в сила на ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа
се, че в периода на висящност на изп. д. 365/2009 г. по описа на ЧСИ **** също е действало
1
постановлението на ВС от 1980 г. Сочи се, в случая може да се направи извод за несъмнена
процесуална активност у кредитора, тъй като той е поддържал висящността на
изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи.
Иска се отхвърляне на претенцията.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК
В доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането чрез предприемане от негова страна на
действия вкл. в хода на изпълнителното производство прекъсващи давността.
От фактическа страна:
От представения по делото изпълнителен лист от 31.10.2002 г. се установява, че
същия е издаден на осн. чл.237 и чл.242 -249 ГПК / отм./, с оглед влизането в сила на
решение по гр.д. 1676/1999г. по описа на ВРС и в.гр.д. 374/2001 г. по описа на ВОС, като са
осъдени Д. И. О. и **** О. да заплатят на П. В. М. сумата от 7500 лв., представляваща
левова равностойност на 4050,77 щатски долара, предявени като частичен иск от общия
размер на 10950 щ.долара, дължима на отпаднало основание-развален предварителен
договор от 05.11.1998 г., на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.
На гърба на изпълнителения лист е отбелязно, че на 12.05.2006 г. на осн. чл.330 б“д“
от ГПК / отм./ е прекратено изп.д. 4288/2002 г.по описа на СИС при ВРС / унищожено/
Видно от представено удостоверение за наследници на *** починал на 19.07.2010 г.,
същият е наследен от ищците – Д. И. О. /съпруга/, М. К. О. / дъщеря/ и Б. ***О. /син/.
По делото е представен препис от изп. дело 365/2009 г. по описа на ЧСИ ***,
образувано по молба на П. В. М. от 15.09.2009 г. въз основа на псоочения изп.лист от
31.10.2002 г. В молба се иска образуване на изп.дело и изпращане на покани за доброоволно
изпълнение до длъжниците.
На 03.10.2019 г. е издадено постановление за прекратяване на изп.д. 365/2009 г. от
ЧСИ П.а-****на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, което е надлежно отбелязно на гърба на
изпълнителния лист и е влязло в сила на 10.10.2019 г.
По молба от 08.06.2022 г. на взискателя, на него лично на 20.06.2022 г. е върнат
оригинала на изпълнителния лист.
По молба на ответника от 20.06.2022 г. е образувано изп.д.505/2022 г. по описа на
ЧСИ **** въз основа на същия изпълнителен лист. В молбата за образуване на делото се
иска извършване на пълно проучване на имуществото на длъжниците и налагане на
възбрани и запори върху открито такова.
В същия ден ЧСИ П.а-Янкова е постановила изпращане на съобщения до НАП; ПДИ
до длъжниците; да се извърши пълно проучване на длъжниците да се изискват справки от
Община Варна, НОИ, БНБ, АВ, КАТ-Варна.
На 04.07.2022 г. ищците в настоящото производство са получили ПДИ като
длъжници в изпъл. Дело.
На 07.09.2023 г. изпълнението е спряно въз основа на допуснато по делото
обезпечение на исковете по чл.389 ГПК.
От правна страна:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск,
който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. Съгласно чл. 110
ЗЗД с изтичането на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
2
вземането е станало изискуемо.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК
е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
С оглед установяването на висящност на изпълнителни дела между страните от 2002
г., от 2009 г. и от 2022 г. приложение намират първо ППВС № 3/18.11.1980 г. до 26.06.2015
година, когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, при което действието на постановлението отпада. Към датата на образуване на
изпълнителното производство от 200 2 г., както и това от 15.09.2009 г. е в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния
процес. Течението прекъсва с образуване на производството и спира да тече по време на
висящността на същото. В ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС,
се приема, че погасителната давност в изпълнителното производство не спира, а се прекъсва
многократно на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД.
С оглед това, че на 26.06.2015 г. е постановено ТР по т. д. № 2/2013 на ОСТГК на
ВКС, което дава различно тълкуване, следва да се приеме, че от тази дата - 26.06.2015 г. е
започнала да тече нова давност и е могла да бъде прекъсвана с всяко действие на съдебния
изпълнител, насочено към принудителното събиране на вземането, каквото ново тълкуване
се прави с това ТР. В последното е прието, че в изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
В настоящия случай, от 26.06.2015 г. датата на влизане в сила на тълкувателното
решение до образуването на изпълнително дело № 505/2022 г. на 20.06.2022 г. не са
предприемани изпълнителни действия, които прекъсват давността. Изпълнителното дело от
2009 г. е образувано на 15.09.2009 г., като следващото извършено действие по него е
прекратяването му на 03.10.2019 г. на осн. чл.433,ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателя не
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В ТР от
2013 г. е разяснено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изп. производство се прекратява на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на изп. производство, поради т. нар. "перемпция",
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие
Видно от матриалите по изп.д. 365/2009 г. по него не са искани и не са извършени
3
изпълнителни действия не само 2 години преди прекратяването му с постановление на ЧСИ,
а изобщо, т.е. от 26.06.2015 г. е започнала да тече давност, която не е прекъсвана с надлежно
изпълнително действие. Към датата на образуване на изп.д. 505/2022 г. по описа на ЧСИ
П.а-Янкова – 20.06.2022г., вземанията са били погасени по давност, тъй като е изтекъл
законоустановения пет годишен срок, считано от 26.06.2015г.
Предявените отрицателни установителни искове следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат ищците. Те са поискали
присъждането на такива и са доказали заплащането на 300 лв.- държавна такса, 500 лв.-
депозит за особен представител, 900 лв.- адвокатски хонорар и 48,00 лв.- такса по т.8А от
ТТРЗЧСИ. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски от общо 1748
лв. в настоящото съдебно производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. И. О., ЕГН:
**********, Б. К. О., ЕГН: ********** и М. К. О., ЕГН:********** всички със съдебен
адрес: **** НЕ ДЪЛЖАТ на П. В. М., ЕГН:**********, постоянен адрес: г****и настоящ
адрес: **** осн. чл.439 вр. чл.124 ал.1 от ГПК, както следва:
- Д. И. О., ЕГН:********** не дължи сумата от 5000.00 лв. /пет хиляди лева/,
- Б. К. О., ЕГН:********** не дължи сумата от 1250.00 лв. /хиляда двеста и петдесет
лева/ и
- М. К. О., ЕГН:********** не дължи сумата от 1250.00 лв. /хиляда двеста и петдесет
лева/ от сумата в общ размер на 7500/седем хиляди и петстотин/лева, представляваща
левовата равностойност на 4050.77 щатски долара, предявени като частичен иск от общия
размер за 10950 щатски долара, дължими на отпаднало основание - развален предварителен
договор от 05.11.1998г. на осн.чл.55, ал. 1 от ЗЗД, за която сума е издаден изпълнителен
лист от 31.10.2002г. по гр.д. 1676/1999г. на ВРС и в.гр.д.№347/2О01г. на ВОС, въз основа на
който е образувано ИД №505/2022г. по описа на ЧСИ *** от КЧСИ, поради погасяване по
давност на дълга.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, П. В. М., ЕГН:**********, постоянен
адрес: **** и настоящ адрес: *** да заплати на Д. И. О., ЕГН: **********, Б. К. О., ЕГН:
********** и М. К. О., ЕГН:********** всички със съдебен адрес: *** сумата от 1748,00
лв. - разноски в съдебното производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4