Р Е Ш Е Н И Е
№…..
Димитровград, 28.05.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд –Димитровград, на двадесет и първи май две
хиляди и двадесета година в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№4 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.274 ал.1 т.1 пр.1 от КЗ /отм./, сега чл.500 ал.1 т.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
Ищецът ЗК“***“АД
твърди в искова молба, че на 16.09.2014г., около 20.00ч. в Димитровград, на
ул.“***“, ответника И.Д.Т., след употреба на алкохол с концентрация в кръвта от
2,74 на хиляда, управлявал л.а.“***. Същият нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.21 ал.1 от ЗДвП, в резултат на което се ударил в бетонен стълб. При произшествието били
причинени травми на ***- пътник в МПС, изразяващи се в трайно затруднение в
движението на дясната ръка, в следствие на счупване на епифизиолиза на лъчевата
кост на дясната ръка; на **- пътник в МПС, изразяващи се в счупване на долната
челюст, което протича със затруднение в дъвченето и говоренето и избиване на
зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето; на ***-пътник в МПС,
разкъсна рана на горен клепач на ляво око и гранд мал припадъци, неуточнени.
Към датата на събитието отговорността на водача И.Д.Т. била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „***“АД,
обективирана в застрахователна полица №22114002306662, със срок на валидност от
12.09.2014г. до 11.09.2015г. Вината на водача-ответник по настоящото дело, за
настъпване на процесното ПТП била установена, като е образувано НОХД
№486/2017г. по описа на РС-Димитровград, приключило със споразумение, одобрено
от съда на 23.01.2018г. Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Във връзка с реализираното ПТП и настъпилия противоправен резултат,
срещу ищеца, в качеството му на застраховател по горепосочената застрахователна
полица, била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от пострадалите лица ***, ** и ***, които имали право на
обезвреда съгласно чл.265 ал.1 от КЗ /отм./.Претенцията им за изплащане от
застрахователя на обезщетение за причинените им неимуществени вреди била
обективирана в искова молба вх.№123829/03.10.2016г. до СГС. С Решение по
гр.д.№12024/2016г. по описа на СГС осъдил ЗК“***“АД да заплати обезщетение за
неимуществени вреди, получени при ПТП на 16.09.2014г. на *** сумата от 9000
лева.; на ** сумата от 15000 лева; на *** сумата от 20000 лева. Решението на
СГС било обжалвано в частта му по отношение на определеното на *** обезщетение
от 20000 лева. С Решение по в.гр.д.№5464/2018г. САС отменил решението на СГС в
обжалваната част, като намалил присъденото обезщетение на **на 10500 лева. Въз
основа на издадени в полза на тримата пострадали изпълнителни листове били
образувани изпълнителни дела против ЗК“***“АД, по които общо дължимата сума,
изплатена на пострадалите лица била в размер на 57116,62 лева. Водачът И.Д.Т.
причинил ПТП, като управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимите по
закон норми. Предвид това и на основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ/отм./ сега
чл.500 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД ищецът имал право на регрес
срещу виновното лице до размера на изплатеното от застрахователната компания
обезщетение, което в случая било общо 34500 лева. Иска съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 34500
лева, от която 9000 лева изплатено обезщетение на ***; 15000 лева изплатено
обезщетение на **; 10500 лева изплатено обезщетение на *** за причинени им
неимуществени вреди при възникнало на 16.09.2014г. ПТП, ведно със законната
лихва върху предявения размер на главницата, считано от 15.11.2019г.-датата на
депозиране на исковата молба, до окончателното й плащане. Претендира присъждане
на направените деловодни разноски.
Ответникът И.Д.Т. депозира отговор на исковата
молба, в който поддържа ,че не е било налице валидно застрахователно
правоотношение между него и ищеца. Не бил сключвал договор за застраховка „ГО“
с ищцовото дружество, като към 16.09.2014г. между страните нямало договорно
правоотношение. Съответно, за пострадалите лица не било възникнало основанието
по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ да искат обезщетение от ЗК“***“АД, а за
застрахователното дружество липсвало право на регрес по чл.274 от КЗ/отм./. Заявява,
че не бил надлежно уведомен за образуваните и проведени производства на СГС и
САС. Поради това нямал възможност да възрази по предявените претенции на
пострадалите лица и не бил обвързан от установеното в мотивите на постановените
решения на тези две съдилища. Счита, че
претенциите на ищеца за заплатено от него обезщетение за неимуществени
вреди не отговаря на размера на действително претърпените от пострадалите лица
вреди, които се определяли по справедливост. Счита, че пострадалите лица пряко
и непосредствено са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, тъй като
не са ползвали обезопасителни колани и са знаели за състоянието на водача. Иска
съдът да отхвърли изцяло предявените искове или евентуално да ги уважи до
размера на половината от претендираните суми. Претендира за присъждане на
направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Определение №8 от 23.01.2018г. по
НОХД №486/2017г. по описа на РС-Димитровград, съдът е одобрил постигнатото
между РП-Димитровград и подсъдимия И.Д.Т. споразумение за прекратяване на
наказателното производство по делото, като е признал И.Д.Т. за виновен в това
,че на 16.09.2014г., в Димитровград, при управление на МПС-л.а.“***, нарушил
правилата за движение по пътищата- чл.5 ал.3 т.1, чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от
едно лице, а именно на ***, на 13 години, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на дясната ръка, в следствие на счупване на епифизиолиза на лъчевата
кост на дясната ръка и на **, на 15 години, изразяваща се в счупване на долната
челюст, което протича със затруднение в дъвченето и говоренето, и избиване на
зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено
в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 2,74 на хиляда,
установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза
№501/23.09.2014г. на ОД на МВР-Стара Загора- престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“
пр.І-во, вр.чл.342 ал.1 вр.чл.2 от НК, в нарушение на чл.5 ал.3 т.1, чл.20,
ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.343 ал.3 б.“а“
пр.І-во вр.чл.342 ал.1 вр.чл.2 вр.чл.54 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3
години, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен
срок от 5 години. На основание чл.343г от НК на подсъдимия е наложено и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
години, считано от 16.09.2014г. От съдържащите се по делото материали,
както и от изготвения по същото обвинителен акт, се установява, че при
възникване на ПТП на 16.09.2014г. в управлявания от И.Д.Т. лек автомобил освен
него и получилите средни телесни повреди *** и **, е пътувал и ***, на 14
години, който в следствие на катастрофата получил лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно от приетия като доказателство
по делото заверен препис от Решение №3767/11.06.2018г. по гр.д.№12024/2016г. по
описа на СГС, на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1
от ЗЗД, ЗК“***“АД е било осъдено да заплати на *** сумата от 9000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 16.09.2014г., ведно
със законната лихва от 16.09.2014г. до окончателното изплащане. На следващо
място, съдът осъдил ЗК“***“АД на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, да заплати на ** сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 16.09.2014г.,
ведно със законната лихва от 16.09.2014г. до окончателното изплащане. На
последно място, съдът на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр.чл.45 от ЗЗД и
чл.86 ал.1 от ЗЗД, осъдил ЗК“***“АД да заплати на *** сумата от 20 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на
16.09.2014г., ведно със законната лихва от 16.09.2014г. до окончателното
изплащане. В решението съдът изрично е посочил, че то е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ответника ЗК“***“АД- И.Д.Т.. От мотивите
на същото решение се установява, че от събраните доказателства съдът е приел за
безспорно установено, че в случая предявеният иск с правно основание чл.226
ал.1 от КЗ /отм./ се основава на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ между собственика на л.а.“Опел“
модел „Кадет“ и ЗК“***“АД, с което застрахователя се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя, както и да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. На последно място съдът посочва,
че „Наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към 16.09.2014г. при ЗК „***“АД за управлявания от И.Д.Т. лек
автомобил е прието като безспорно между страните обстоятелство с определение от 15.03.2017г.“
С Решение №1886/25.07.2019г. по
в.гр.д.№5464/2018г. по описа на Софийски Апелативен съд, съдът отменил Решение
№3767/11.06.2018г., постановено по гр.д.№12024/2016г. от СГС в частта , в която
е осъдил ответника ЗК“***“АД да заплати на ***, на основание чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 16.09.2014г., ведно със законната лихва от 16.09.2014г., за
разликата над сумата от 10500 лева до размера от 20000 лева, като вместо това
постановил, че отхвърля предявения от *** против ЗК“***“АД иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 16.09.2014г., за разликата над сумата от 10500 лева до размер
на сумата от 20000 лева. Потвърдил горепосоченото решение на СГС в частта, в
която е осъдил ответника ЗК“***“АД на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ да
заплати на *** обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
16.09.2014г. , до размера на сумата от 10500 лева. Изрично е посочено, че
решението е постановено при участието на И.Д.Т., конституиран като подпомагаща
страна по молба на ответника.
Във връзка с така постановените
съдебни решения на СГС и САС, били издадени 3бр.изпълнителни листове, както
следва: изпълнителен лист от 04.09.2018г. в полза на ** за сумата от 15000
лева, дължими от ЗК“***“АД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП,
настъпило на 16.09.2014г., ведно със законната лихва от 16.09.2014г. до
окончателното изплащане; изпълнителен лист от 04.09.2018г., в полза на *** за
сумата от 9000 лева, дължими от ЗК“***“АД, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 16.09.2014г., ведно със законната
лихва от 16.09.2014г. до окончателното изплащане; изпълнителен лист от
01.08.2019г. в полза на *** за сумата от 10500 лева, дължими от ЗК“***“АД,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 16.09.2014г.,
ведно със законната лихва от 16.09.2014г. до окончателното изплащане.
Съгласно Покана за доброволно
изпълнение по изп.д.№20187870400256 по описа на ЧСИ **, ЗК“***“АД е било
поканено да заплати в полза на взискателя ** сумата от 15000 лева главница,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законна лихва и изпълнителни разноски. С Покана за доброволно
изпълнение по изп.д.№20187870400297 по описа на ЧСИ **, ЗК“***“АД е било
поканено да заплати в полза на взискателя *** сумата от 9000 лева главница,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законна лихва и изпълнителни разноски. На последно място, с Покана за
доброволно изпълнение по изп.д.№20197870400148 по описа на ЧСИ **, ЗК“***“АД е
било поканено да заплати в полза на взискателя *** сумата от 10500 лева
главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законна лихва и изпълнителни разноски.
Видно от приетите като доказателство по делото
3бр.платежни нареждания, на 19.10.2018г., на 30.11.2018г. и на 13.09.2019г. ЗК“***“АД
е превело по банкова сметка ***е три изпълнителни дела общо сумата от 57116,62
лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно по делото
е установено, че на 16.09.2014г., в Димитровград, при управление на МПС- л.а.“***,
ответникът И.Д.Т. е реализирал ПТП, като е напуснал пътното платно и се е
ударил с колата в ел.стълб. Няма спор и относно това, че в следствие на
катастрофата са пострадали возещите се в автомобила три деца- ***, *** и **.
Безспорно установено е, че първия от тях е получил леки телесни повреди, а
втория и третия пострадал – средни телесни повреди. Не се спори, че вина за
възникналото ПТП има водача на автомобила И.Д.Т., който управлявал колата в
пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2,74 на хиляда, установено
по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза №501/23.09.2014г. на ОД на
МВР-Стара Загора, изготвен във връзка с разследването по досъдебно производство
№615/2014г. по описа на РУ-Димитровград. Няма спор относно това, че за така
извършеното престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ пр.І-во вр.чл.342 ал.1 от НК
ответника е бил осъден с Определение №8 от 23.01.2018г. по НОХД №486/2017г. по
описа на РС-Димитровград, с което съдът е одобрил споразумение, сключено между
него и РП-Димитровград, като му е наложено наказание "Лишаване от свобода“
за срок от 3 години, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от 5
години. Наред с това, И.Д.Т. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3
години. По делото не се спори между страните, а последното се установява и от
извършената служебна справка в сайта на Гаранционен фонд, че към 16.09.2014г.
л.а.“*** е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК“***“АД
за периода от 11.09.2014г. до 11.09.2015г., която е била прекратена на
27.12.2014г. Безспорно установено е, че с Решение №3767/11.06.2018г. по
гр.д.№12024/2016г. по описа на СГС, изменено частично с Решение
№1886/25.07.2019г. по в.гр.д.№5464/2018г. по описа на Софийски Апелативен съд,
ЗК“***“АД е било осъдено да заплати на пострадалите от процесното ПТП лица
застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, както
следва: на ***- 10500 лева, на ***- 9000 лева и на **- 15000 лева. На последно
място, по делото не се спори, че така определените от съда обезщетения на
пострадалите от реализираната от ответника катастрофа са били изплатени изцяло
от ищеца „ЗК“***“АД.
Спорно по делото е
налице ли са предпоставки за търсене на регресна отговорност за платените от
застрахователя обезщетения към ответника И.Д.Т., който не е бил титуляр по
сключената със застрахователя застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния
лек автомобил със срок на действие от 11.09.2014г. до 11.09.2015г. Бил ли е
надлежно уведомен ответника за образуваните и проведени производства по
гр.д.№12024/2016г. на СГС и в.гр.д.№5464/2018г. на САС, както и обвързан ли е
той от постановените по тях решения.
Обект на
застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Според разпоредбата
на чл.257 ал.2 от КЗ/отм./, застраховани лица са собственикът на МПС, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание.
В тази връзка съдът
намира възражението на ответника, че между него и ищеца не е имало възникнало
застрахователно правоотношение за неоснователно. По делото няма спор, че за
процесния автомобил към датата на възникване на ПТП- 16.09.2014г., е имало
сключен действащ договор за застраховка „ГО“ за периода от 11.09.2014г. до
11.09.2015г. Действително този договор не е бил сключен от И.Д.Т., а от реалния
собственик на автомобила, който го е предоставил за ползване от страна на
ответника. Въпреки това, предвид разпоредбата на чл. чл.257 ал.2 от КЗ/отм./,
застраховано лице се явява и самия Т., на който собственика е предоставил за
ползване своя автомобил. В този смисъл, съдът намира, че макар и да не е
подписал сключения за автомобила застрахователен договор за застраховка „ГО“
ответникът има качеството на застраховано лице, като негов ползвател, и
съответно възникналите от застрахователното правоотношение права и задължения
се отнасят и за него.
На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ/отм./, застрахователят има право да
получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпване на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество
или негов аналог.
Следователно, за да
възникне регресното право на застрахователя по задължителната застраховка „ГО“
на автомобилистите, е необходимо да се установи кумулативното наличие на
следните положителни предпоставки: договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, осъществен деликт от застрахованото лице,
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма и
плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените
вреди.
В настоящият случай,
от събраните по делото доказателства, които не се оспорват и от страна на
ответника, съдът установи, че на 16.09.2014г. И.Д.Т. е управлявал предоставен
му за ползване л.а.“***, за който е имало сключена валидна застраховка „ГО“ с
ищцовото дружество. При управлението на МПС същият е бил в пияно състояние, с
наличие на алкохол в кръвта си 2,74 на хиляда, установено по надлежния ред. В
следствие на това си състояние ответникът е реализирал ПТП, при което
пострадали са возещите се в автомобила ***, *** и **. За извършеното от водача
престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ пр.І-во вр.чл.342 ал.1 от НК той е бил
признат за виновен и осъден съгласно влязло сила Определение №8 от 23.01.2018г.
по НОХД №486/2017г. по описа на РС-Димитровград. Същевременно пострадалите при
катастрофата три лица, на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, са предявили
искания за плащане на застрахователни обезщетения за причинените им
неимуществени вреди пряко към ЗК“***“АД. По образуваното по техните искове
гражданско дело, съдът е осъдил застрахователя да им заплати обезщетения, както
следва: на ***- 10500 лева, на ***- 9000 лева и на **- 15000 лева. Така
присъдените застрахователни обезщетения са били изплатени изцяло от ищеца на
трите увредени лица по образуваните по тяхно искане изпълнителни дела, което е
видно от представените по делото платежни нареждания.
Предвид изложеното,
съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ/отм./ за застрахователя е
възникнало правото да получи от застрахования платеното на трите увредени лица
застрахователно обезщетение.
Размерът на
въпросните застрахователни обезщетения, които ищецът е заплатил на ***, на ***
и на ** е определен с влязло в сила Решение №3767/11.06.2018г. по
гр.д.№12024/2016г. по описа на СГС, изменено частично с Решение №1886/25.07.2019г.
по в.гр.д.№5464/2018г. по описа на Софийски Апелативен съд. В производствата по
тези дела, съдът е взел предвид причинените на увредените лица телесни повреди,
като е определил обезщетенията за тях по справедливост. Видно от представените
по настоящото дело преписи от решенията на СГС и САС е, че по искане на ЗК“***“АД
в тези две производства в качеството на трето лице помагач е конституиран и
ответника И.Д.Т.. В този смисъл, съдът не кредитира възражението на последния,
че той не е бил надлежно уведомен за тези две производства и не е обвързан от
постановените по тях решения. Доколкото същите са влезли в сила, то съдът няма
възможност да преразглежда или намаля вече присъдените застрахователни
обезщетения на трите увредени лица, които застрахователното дружество надлежно
е изплатило.
С оглед изложеното,
съдът намира предявените против И.Д.Т. искове с правно основание чл.274 ал.1
т.1 от КЗ/отм./ за основателни и доказани, като ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищцовото дружество платените от него на увредените лица от
настъпилото на 16.09.2014г. застрахователно събитие обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, както следва: на ***- 10500 лева, на ***- 9000 лева и на **-
15000 лева.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените деловодни разноски, а именно държавна такса за
предявените искове- 1380 лева, както и юрисконсултско възнаграждение- 300 лева.
Последното съдът определи по размер съобразно разпоредбите на чл.78 ал.8 от ГПК
вр.чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Д.Т.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр.***, представлявано от ***- изпълнителни директори, сумата от 15000
/петнадесет хиляди/ лева, представляваща изплатено от ЗК“***“АД на **, с ЕГН **********,
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 16.09.2014г. в
Димитровград, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.Д.Т.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр.***, представлявано от ***- изпълнителни директори, сумата от 9000 /девет
хиляди/ лева, представляваща изплатено от ЗК“***“АД на ***, с ЕГН **********,
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 16.09.2014г. в
Димитровград, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.Д.Т.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр.***, представлявано от ***- изпълнителни директори, сумата от 10500 /десет
хиляди и петстотин/ лева, представляваща изплатено от ЗК“***“АД на ***, с ЕГН **********,
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 16.09.2014г. в
Димитровград, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.Д.Т.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр.***, представлявано от ***- изпълнителни директори, направените по делото
разноски в размер на общо 1680 /хиляда шестстотин и осемдесет/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ: