№ 984
гр. София, 30.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Даниела Врачева
Магдалена Лазарова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора П. Ем. П.
като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно наказателно
дело № 20241000601120 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК
и е образувано по повод постъпила частна жалба от защитника на осъдения Д.
Г. К., адв. М. А. от САК срещу протоколно определение от 07.08.2024г.,
постановено по НЧД № 3658/2024г. по описа на СГС, 21 състав, с което на
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК и чл. 306 от НПК съдът е
определил едно общо наказание на осъдения Д. Г. К. по три от осъденият му, а
именно по НОХД № 30/2024г. по описа на РС-Мездра, с която присъда му е
наложено наказание 1 година „лишаване от свобода“; по НОХД № 3224/2024г.
на СРС, с което одобрено споразумение му е наложено наказание 1 година
„лишаване от свобода“ и по НОХД № 1033/2024г. по описа на СГС, с която
присъда му е наложено наказание 6 години „лишаване от свобода“, което
следва да бъде изтърпяно при „строг“ режим.
На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така определеното общо и
най-тежко наказание в размер на 6 /шест/ години „лишаване от свобода“ с 1
/една/ година.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС СГС е определил
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК СГС е
приспаднал времето, пред което Д. Г. К. е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и мярка за неотклонение „домашен арест“, както и е
приспаднал времето, през което Д. К. е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ по НОХД № 30/2024г. по описа на РС-Мездра, НОХД №3224/2024г.
на СРС, по НОХД № 1033/2024г. по описа на СГС.
Според защитата определението на първоинстанционния съд е
1
неправилно и незаконосъобразно в частта, в която е увеличено наказанието
„лишаване от свобода“, тъй като не са налице законовите предпоставки.
В съдебно заседание адв. А. поддържа депозираната жалба срещу
определението на СГС. Намира, че размерът на наказанието на подзащитния й
е неправилно завишен, тъй като не се касае за лице с висока степен на
обществена опасност, поради което моли то да бъде намалено.
В личната си защита осъденият К. се присъединява към пледоарията на
защитника си и моли да му бъде намалено наказанието.
Представителят на прокуратурата намира жалбата на защитата за
неоснователна, а актът на първостепенния съд – за правилен и
законосъобразен, поради което моли да бъде потвърден. Намира, че
наказанието от 7 години „лишаване от свобода“ е справедливо с оглед
многобройните осъждания на К. и обстоятелството, че не са били изпълнени
целите на чл. 36 от НК.
В последната си дума осъденият К. моли наказанието му да бъде
намалено.
АС – София, след като се запозна с доводите на страните и материалите
по делото, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, поради което същата е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
Първоинстанционното производство е било образувано по
предложение за произнасяне по реда на чл. 306,ал. 1, т. 1 от НПК от прокурор
при СГП за определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения Д. Г. К.
от измежду наложените му по НОХД № 30/2024г. по описа на РС – Мездра,
НОХД № 3224/2024г. по описа на СРС и НОХД № 1033/2024г. по описа на
СГС.
С определение от 06.08.2024 г. по НЧД № 3658/2024г. СГС на
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е кумулирал наложените
наказания на осъдения К. по последните му три осъждания, а именно:
С одобрено споразумение №26/27.03.2024г. по НОХД № 30/2024г. по
описа на РС – Мездра му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, което следва да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим;
С одобрено споразумение №649/26.04.2024г. по НОХД № 3224/2024г. по
описа на СРС му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, което следва
да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим;
С Присъда № 91/22.05.2024 г. по НОХД № 1033/2024г. по описа на СГС,
влязла в сила на 07.06.2024г., му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест години за извършено престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, което
2
следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим,
като му е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест години, което да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим. Освен това е намерил за необходимо и да приложени
разпоредбата на чл. 24 от НК и да увеличи срокът на така определеното
наказание с една година.
Въззивната инстанция намира за правилна преценката на СГС, че
престъпленията, за които е бил осъден Д. К. по гореописаните дела се намират
в условията на реална съвкупност, поради което и законосъобразно е
определил едно общо наказание съобразно правилата на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК, а именно – лицето да е извършило няколко отделни престъпления,
преди да има влезли в сила присъди за което и да е от тях. В тази част
определението на СГС не се оспорва от страните.
Правилно първата инстанция е приела, че са налице условията на чл. 24
от НК в настоящото производство. В случаите на множество престъпления,
когато наложените наказания са от един и същи вид, законодателят е
предвидил възможност за решаващия съд да увеличи определеното общо най-
тежко наказание, като е поставил ограничения, а именно – увеличението да не
е с повече от половината от общото наказание, като увеличеното наказание не
следва да надвишава сбора от отделните наказания и максимално предвидения
размер за съответния вид наказание в общата част на НК. Отделно от това,
съдебната практика е установила, че за преценката за приложение на чл. 24 от
НК решаващите инстанции трябва да съблюдават необходимостта за
постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, доказателствата
за обществената опасност на дееца, извършените деяния, настъпилите
общественоопасни последици, както и съдебното му минало в процесуалната
му съвкупност (в този смисъл Решение № 210 от 16.04.2013 г. на ВКС по н. д.
№ 509/2013 г., I н. о., НК, Решение № 207 от 3.01.2018 г. на ВКС по н. д. №
1094/2017 г., III н. о., НК и др.).
Законосъобразно СГС е постановил определеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години на осъдения Д. К. да
бъде увеличено с една година. Този срок е в разписаните ограничения на
разпоредбата по чл. 24 от НК, а именно – не е повече от половината общото
наказание и увеличеното наказание не надвишава сбора от отделните
наказание и законово определения максимум в чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от НК за
наказанието „лишаване от свобода“.
Правилна е и преценката на първоинстанционния съд, че осъденият Д.
К. е лице с висока степен на обществена опасност. Трите престъпления, които
са предмет на разглеждане в настоящото производство са тежки умишлени по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и са насочени срещу обществените отношения,
гарантиращи правото на собственост. Те са извършени в условията на опасен
рецидив през непродължителен период от време – 28.04.2023г.-30.08.2023г.,
като се наблюдава и градация в престъпната му деятелност – от опит за
кражба до грабеж. Освен това, видно от свидетелството му съдимост, Д. К. е
осъждан многократно, както за престъпления против собствеността, така и за
3
такива против личността и транспорта. За част от тези деяния му са налагани
наказания „лишаване от свобода“, които са изтърпени ефективно. С оглед на
тези констатации, въззивната инстанция намира, че осъденият Д. К. е лице с
утвърдени престъпни навици и че предходните му осъжданията не са оказали
необходимото превъзпитателно и поправително въздействие.
Поради тези съображения, не могат да бъде споделени доводите на
защитата, нито за незаконосъобразност на определението на СГС, нито за
прекомерност на увеличеното наказание. От събраните по делото
доказателства не се подкрепя и твърдението, че той е лице с ниска степен на
обществена опасност. В този смисъл жалбата на защитата следва да бъде
оставена без уважение.
С оглед цялостната проверка на атакуваното определение, правилно
първостепенният съд е съобразил предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
ЗИНЗС и е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на
увеличеното наказание. Освен това, в съответствие с императивната
разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднал времето, през което
осъденият К. е търпял мерки за неотклонение „задържане под стража“ и
„домашен арест“ по НОХД № 30/2024г. по описа на РС-Мездра, НОХД №
3224/2024г. на СРС, НОХД № 1033/2024г. по описа на СГС.
С оглед на гореизложеното, САС намира, че определението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено, а жалбата на защитата и осъдения – оставена без
уважение като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 341, ал.1,вр. чл. 338, вр. чл. 306,
ал. 1, т. 1 от НПК, Апелативен съд - София, 12 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.08.2024г., постановено
по НЧД № 3658/2024г. по описа на СГС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4