№ 6995
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
М. В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от М. В. Атанасова Въззивно гражданско дело №
20231100509288 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20089610/04.05.2023 г. по гр.д. № 48322/2020 г. на СРС, 57 състав,
съдът е отхвърлил предявения от М. С. Б. срещу В. С. Б. иск с правно основание чл.
30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на М. С. Б. от наследството на Д.Д.Б.,
починал на 24.01.2016 г., и от наследството на П.И.Б., починала на 02.02.2018 г., чрез
намаляване на дарението, извършено в полза на В. С. Б. със Заявление за учредяване
на право на строеж по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.) с нотариална заверка на подписите с
рег. № 7477/03.05.1985 г., до размера на запазената част на М. С. Б..
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК първоинстанционният съд е осъдил М. С. Б. да
заплати на В. С. Б. сумата от 2300 лева – разноски в производството пред СРС.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата М. С. Б.. Релевирани
са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че
страните по делото са единствени наследници на починалите С.Б. и П.Б.. Твърди се, че
на основание чл. 29 ЗН запазената част от наследството на С.Б. е 1/4, а запазената част
от наследството на П.Б. е 1/3. Поддържа се, че със саморъчно завещание от 24.04.2015
г. С.Б. се е разпоредил с имуществото си в полза на въззиваемата В. Б. и третото
неучастващо в процеса лице – С.Б.. Твърди се, че с решение по гр.д. № 27548/2016 г.
на СРС, 81 състав, завещателното разпореждане на С.Б. е намалено в полза на
въззивницата с 1/8. Твърди се също така, че с решение по гр.д. № 54331/2017 г. на
СРС, 79 състав, завещателното разпореждане на С.Б. е намалено в полза и на
наследодателката П.Б. с 1/8. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че с
извършеното намаляване на завещателните разпореждания с решението по гр.д. №
27548/2016 г. на СРС отношенията между страните по настоящото дело относно
1
запазената част на въззивницата са били уредени. Твърди се, че с оглед установената
по делото стойност на наследствената маса на С.Б. въззиваемата В. Б. дължи сумата от
5917,33 лева за възстановяване на запазената част на въззивницата М. Б.. Твърди се, че
с оглед установената по делото стойност на наследствената маса на П.Б. въззиваемата
В. Б. дължи сумата от 17 162,41 лева за възстановяване на запазената част на
въззивницата М. Б.. Излагат се съображения за начина, по който следва да бъдат
изчислени двете наследствени маси по делото. Предвид изложеното се моли се за
отмяна на обжалваното решение и уважаване на претенциите за възстановяване на
запазена част. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата – ответницата В. С. Б., оспорва жалбата. Поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно. Твърди, че искът за възстановяване на
запазена част от наследството на С.Б. е недопустим, тъй като законът не допуска две
последователни дела за възстановяване на запазена част от наследството на едно и
също лице. Твърди, че от имуществото на П.Б. въззивницата М. Б. е получила
имущество, което е на по-висока стойност от стойността на запазената й част. Предвид
изложеното въззиваемата В. Б. моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
прие от фактическа страна следното:
Софийски районен съд е сезиран с претенции по чл. 30 ЗН за намаляване на
дарение на право на строеж. За уважаването им ищецът следва да установи пълно и
главно следните обстоятелства: 1/ че има качеството на наследник със запазена част; 2/
размера на запазената част; 3/ извършеното от наследодателя в полза на ответника
безвъзмездно разпореждане; 4/ че е приел по опис наследството, в случаите когато
искът е предявен срещу лице, което не е призовано към наследяване; 5/ да установи
паричната стойност на оставеното от наследодателя имущество в наследствената маса.
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените
писмени доказателства, че наследодателят Д.Д.Б. е починал на 24.01.2016 г. Същият е
оставил като наследници по закон – съпругата си П.И.Б. и двете си дъщери – М. С. Б.
и В. С. Б..
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените
писмени доказателства, че наследодателката П.И.Б. е починала на 02.02.2018 г. Същата
е оставила като наследници по закон двете си дъщери – М. С. Б. и В. С. Б..
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от Акт за женитба №
943, че на 02.09.1955 г. е сключен граждански брак между наследодателите Д.Д.Б. и
П.И.Б..
С Нотариален акт за покупко-продажба № 14, том XIII, дело № 2301/1958 г. по
време на брака си със Д.Д.Б. наследодателката П.И.Б. е придобила съвместно с трети
за спора лица собствеността върху дворно място с актуален идентификатор
2
68834.801.26 и актуален административен адрес в гр. София, ул. ****.
Съгласно Протокол за доброволна делба от 25.01.1962 г. наследодателката
П.И.Б. е придобила по време на брака си със Д.Д.Б. в индивидуална собственост 1/3
ид. ч. от горепосоченото дворното място с актуален идентификатор 68834.801.26,
както и е придобила собствеността върху построените в сграда в същия двор
апартамент с актуален идентификатор 68834.801.26.3, избено помещение № 1 и таван
№ 3, преобразуван в ателие № 3, последното с актуален идентификатор
68834.801.26.3.7.
Със заявление по чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.) наследодателите Д.Д.Б. и П.И.Б.
са учредили на 03.05.1985 г. в полза на дъщеря си В. С. Б. право на строеж върху
дворно място с актуален идентификатор 68834.801.26. Страните по делото не спорят,
че правото на строеж е било учредено безвъзмездно в полза на въззиваемата В. С. Б.,
като именно тази сделка се оспорва в настоящото производство.
По делото е представен също така Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 69, том XII, рег. № 36464, дело № 1977 от 2007 г. на нотариус И.Д., вписан в
СВп – гр. София с вх.рег. № 88397/20.11.2007 г., акт № 29, том CCXXV, дело №
61192/2007 г. От същия е видно, че наследодателите П.И.Б. и Д.Д.Б. са продали на
въззиваемата В. С. Б. 1/12 ид. ч. от притежаваното от тях дворно място с актуален
идентификатор 68834.801.26. Вследствие от това разпореждане наследодателите са
останали собственици на 3/12 ид. ч. от дворно място с актуален идентификатор
68834.801.26.
По делото са представени писмени доказателства (молба за вписване на законна
ипотека в полза на ДСК, молба за заличаване на законна ипотека, удостоверение от
„Банка ДСК” АД), от които е видно, че правото на строеж е реализирано от
въззиваемата В. С. Б. и съпруга й чрез кредит. В този смисъл са и изслушаните по
делото показания на свид. С.на Велизарова.
По делото са представени доказателства и че наследодателят Д.Д.Б. е оставил
саморъчно завещание от 24.04.2015 г., с което се е разпоредил в полза на дъщеря си В.
С. Б. и внучка си С.Л.Б. с притежаваните от него идеални части от апартамент с
актуален идентификатор 68834.801.26.3, ателие № 3 с актуален идентификатор
68834.801.26.3.7 и дворното място с актуален идентификатор 68834.801.26.
Завещанието е обявено на 05.02.2016 г. от нотариус И.Д., за което е съставен надлежен
протокол.
Страните в настоящото производство не спорят, че към деня на смъртта си
наследодателят Д.Д.Б. не е притежавал друго имущество освен това, с което се е
разпоредил чрез саморъчното завещание.
По делото е представен препис от Решение № 366315/20.03.2018 г. по гр.д. №
27548/2016 г. на СРС, 81 състав, влязло в сила на 12.06.2018 г., с което в полза на
въззивницата М. С. Б. са намалени с 1/4 ид. ч. на основание чл. 30 ЗН завещателните
разпореждания, извършени от Д.Д.Б. със саморъчно завещание, обявено с протокол от
05.02.2016 г. на нотариус И.Д.. Съгласно решението на СРС е възстановена запазената
част на М. С. Б. от наследството на Д.Д.Б., в общ размер от 1/8 ид. ч. от описаните в
завещанието недвижими имоти.
С Решение № 118441/08.06.2020 г. по гр.д. № 54331/2017 г. на СРС, 79 състав,
влязло в сила на 25.06.2020 г., в полза на наследодателката на страните по делото –
П.И.Б., са намалени с 1/4 ид. ч. на основание чл. 30 ЗН завещателните разпореждания,
извършени от Д.Д.Б. със саморъчно завещание, обявено с протокол от 05.02.2016 г. на
нотариус И.Д.. Със същото решение е възстановена е запазената част на П.И.Б. от
наследството на Д.Д.Б., в размер от 1/8 ид. ч. от описаните в завещанието недвижими
3
имоти.
По делото е представено удостоверение за наследници на И.А.В., от което е
видно, че същият е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга, както и
седемтима синове и дъщери, сред които е и наследодателката П.И.Б..
Между страните по делото не е спорно, че делът на преживялата съпруга на
И.А.В. е наследен от синовете и дъщерите й, сред които е и наследодателката П.И.Б..
От удостоверението за наследници на И.А.В. е видно, че синът А.А. е починал
след родителите си, като е оставил за свои наследници шестимата си братя и сестри.
От посоченото удостоверение за наследници на И.А.В. се установява също така,
че синът му К.А. е починал и е оставил за свои наследници преживялата си съпруга и
петимата си братя и сестри. При липса на други данни, предоставени от страните по
делото, СРС правилно е приел, че най-благоприятно за ищцата (настояща въззивница)
е да се приеме, че бракът на К.А. е продължил повече от 10 г., поради което на
основание чл. 9, ал. 2 ЗН преживялата му съпруга е придобила 2/3 ид. ч. от
наследството му, а останалата 1/3 ид. ч. е придобита общо от петимата му живи братя
и сестри, сред които и наследодателката П.И.Б..
Предвид горното СРС правилно е формирал извод, че наследодателката на
страните по делото – П.И.Б., е придобила общо 16/90 ид. ч. от наследството на баща си
И.А.В.. Вследствие от преразпределянето чрез наследяване на дела на майка й и
починалия й брат А.А. наследодателката П.И.Б. е придобила 1/6 ид. ч. от наследството
на баща си И.А.В.. А по пътя на наследяването на брат си К.А. наследодателката
П.И.Б. е придобила още 1/90 ид. ч. от наследството на И.А.В. (1/6 + 1/90 = 15/90 + 1/90
= 16/90).
По делото са представени 4 бр. решения от проведени производства за
реституция, от които е видно, че в полза на наследниците на И.А.В. е възстановена
собствеността върху следните 13 бр. ниви и широколистна гора в землището на с.
Слаковци:
Нива от 6.797 дка, седма категория, местност „Чучка”, имот № 010014;
Нива от 10.698 дка, пета категория, местност „Чифлик”, имот № 012016;
Нива от 3.207 дка, пета категория, местност „Маньовец”, имот № 017010;
Нива от 4.201 дка, пета категория, местност „Сайрид”, имот № 039026;
Нива от 1.899 дка, пета категория, местност „Отава”, имот № 042038;
Нива от 1.403 дка, пета категория, местност „Смърделян”, имот № 046046;
Нива от 1.599 дка, пета категория, местност „Делниче”, имот № 076105;
Нива от 4.239 дка, пета категория, местност „Цвилва”, имот № 033013;
Нива от 6.707 дка, пета категория, местност „Бабке/Делниче”, имот № 052046;
Нива от 2.072 дка, седма категория, местност „Село”, имот № 019015;
Нива от 2.945 дка, седма категория, местност „Шумки”, имот № 019039;
Нива от 7.837 дка, седма категория, местност „Рид”, имот № 025030;
Нива от 0.843 дка, шеста категория, местност „Поятище”, имот № 063029;
Широколистна гора от 5.001 дка, местност „Груина кория”, имот № 078017.
По делото е представен също така Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот по наследство и давностно владение № 144, том I, дело № 239/1976 г.,
от който е видно, че И.А.В. е признат за собственик на дворно урегулирано място от
4931 кв. м., представляващо имот с пл. № 64 в кв. 26 по плана на с. Слаковци.
Представена е и молба-декларация от И.А.В. за признаването му за собственик
въз основа на делба и давностно владение повече от 30 г. върху дворно урегулирано
място от 1068 кв. м., представляващо парцел II-83 в кв. 25 по плана на с. Слаковци. По
делото няма представен акт на компетентен орган, от който да е видно, че правото на
4
собственост на И.А.В. върху посочения недвижим имот е установено.
На л. 197 от делото на СРС е представен констативен нотариален акт за
собственост от 15.03.2022 г., от който е видно, че трето за спора лице (В.С.И.) е
признато за собственик на УПИ II-70, с площ от 705 кв. м., находящо се в кв. 10 на с.
Слаковци.
В хода на първоинстанционното производство са изготвени и приети
съдебнооценителни експертизи на имотите, включени в наследствената маса на Д.Д.Б.
и П.И.Б..
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното по искането за възстановяване на запазена част от наследството
на Д.Д.Б.:
При служебно извършена проверка въззивният съд намира, че в частта за
възстановяване на запазената част от наследството на Д.Д.Б. решението на СРС е
валидно, но е недопустимо поради недопустимост на иска. Трайно в практиката на
ВКС се приема, че след като потестативното право за възстановяване на запазената
част е упражнено, наследникът не разполага с друго потестативно право за
възстановяване на запазената си част. Наследникът може единствено да иска
допълване до пълния размер на накърнената си запазена част чрез намаляване и на
друг безвъзмездно разпореден имот.
В чл. 32 ЗН е посочено, че завещателните разпореждания се намаляват
съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако
завещателят е посочил друго. Завещателните разпореждания могат да бъдат изцяло
отменени, ако това е необходимо, за да се възстанови накърнената запазена част.
Съгласно чл. 33 ЗН даренията се намаляват само след пълното изчерпване на
завещаните имущества. Ако се наложи намаляване на дарения, то ЗН изисква да се
започне от най-късното такова.
Съвместното тълкуване на горните разпоредби на ЗН води до извода, че ако е
имало направени и завещателни разпореждания и дарения, то е допустимо даренията
да се атакуват само с цел допълване на накърнената запазена част след пълната отмяна
на завещателните разпореждания.
Горепосочените разпоредби на ЗН са с императивен характер, поради което не
може да има отклонения от реда, по който се намаляват безвъзмездните
разпореждания на наследодателя.
В случая е безспорно между страните по делото, че вече е имало отчасти
намаляване на извършените от наследодателя Д.Д.Б. завещателни разпореждания в
полза на въззиваемата В. С. Б. и третото неучастващо по делото лице С.Л.Б.. Тоест с
Решение № 366315/20.03.2018 г. по гр.д. № 27548/2016 г. на СРС, 81 състав, със сила
на пресъдено нещо е решен въпросът за възстановяването на запазената част на
ищцата (настояща въззивница) от наследството на баща й Д.Д.Б., поради което е
недопустимо в последващ процес отново да се поставя същата претенция. Съдът е
длъжен да зачете съгласно чл. 299 ГПК формираната сила на пресъдено нещо по
първото дело. Съобразявайки решението по предходното дело, съдът е длъжен да
приеме, че в производството от 2016 г. въззивницата доброволно се е съгласила да се
извърши възстановяване на запазената й част само чрез частично намаляване на
атакуваните завещателни разпореждания, с което спорът за запазената й част е бил
окончателно разрешен. Не е възможно завещателните разпореждания на Д.Д.Б. да са
намалени (отменени) само частично и въпреки това съдът да допусне да се намалява
извършено от наследодателя дарение. Подобен резултат е в пряко противоречие с
горецитираните императивни разпоредби на ЗН и води до мултиплициране на спорове,
5
което не съответства на целта на закона.
Ако ищцата (настояща въззивница) счита, че са налице предпоставките за това,
тя може да поиска отмяна на първото решение по реда на чл. 303 ГПК. При уважаване
на искането от страна на ВКС ще се стигне до възобновяване на висящността на спора
за възстановяване на накърнената запазена част на ищцата (настояща въззивница) от
наследството на Д.Д.Б. и може да се прецени кои от всички безвъзмездни
разпореждания на наследодателя могат и следва да бъдат намалени.
Предвид изложено по-горе въззивният съд намира, че правото на иск на М. С. Б.
за възстановяване на запазената част от наследството на баща й е погасено от
формираната по-рано сила на пресъдено нещо. Поради това първоинстанционното
решение следва да се обезсили в частта, в която е разгледана по същество
недопустимата претенция за възстановяване на запазената част на М. С. Б. от
наследството на Д.Д.Б. чрез отмяна на извършено от наследодателя на 03.05.1985 г.
дарение на право на строеж в полза на въззиваемата В. С. Б.. В тази част
производството следва да се прекрати.
По искането за възстановяване на запазена част от наследството на П.И.Б.:
В частта за възстановяване на запазената част от наследството на П.И.Б.
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено и в
съответствие със закона.
СРС правилно е приел, че за преценка за основателността на иска за отмяна на
дарение, извършено от наследодателката П.И.Б., следва да се образува наследствена
маса по правилата на чл. 31 ЗН. Твърденията във въззивната жалба обаче, че
наследствената маса на П.И.Б. към момента на откриване на наследството възлиза на
344 173,73 лева, са неправилни поради следното:
Както се посочи по-горе, 1/3 ид. ч. от дворното място в гр. София, с актуален
идентификатор 68834.801.26, е придобито възмездно по време на брака на
наследодателката П.И.Б. със съпруга й Д.Д.Б.. Имотът е придобит чрез договор за
покупко-продажба от 1958 г. и последвала доброволна делба от 1962 г.
С чл. 103 СК от 1968 г. (отм.) е предвидено, че правилата на кодекса относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити
преди влизането му в сила от съпрузите при заварени бракове. Разпоредбите на чл. 103
от СК от 1985 г. (отм.) и § 4, ал. 1 от ПЗР на СК от 2009 г. са с идентично съдържание.
И трите кодекса предвиждат, че възмездно придобитите вещни права на името на
единия от съпрузите по време на брака принадлежат общо на двамата съпрузи. При
липса на данни за избор на друг имуществен режим след приемането на СК от 2009 г.
следва да се приеме, че 1/3 ид. ч. от дворно място в гр. София, с актуален
идентификатор 68834.801.26, е придобито от П.И.Б. и Д.Д.Б. в режим на съпружеска
имуществена общност.
Горните разсъждения са относими и към находящите се в дворното място
апартамент с актуален идентификатор 68834.801.26.3 и ателие № 3 с актуален
идентификатор 68834.801.26.3.7. Тоест и тези два недвижими имота са придобити от
наследодателката П.И.Б. и Д.Д.Б. в режим на съпружеска имуществена общност.
Със смъртта на Д.Д.Б. на 24.01.2016 г. съпружеската имуществена общност е
прекратена на основание 27, ал. 1 вр. чл. 44, т. 1 СК. Към този момент поради
посочената по-горе продажба от 2007 г. на В. С. Б. на 1/12 ид. ч. от дворното място в
гр. София, съпрузите П.И.Б. и Д.Д.Б. са притежавали съвместно само 3/12 ид. ч. (3/12
= 1/4) от дворно място с актуален идентификатор 68834.801.26.
Към 24.01.2016 г. съпрузите са притежавали съвместно също така апартамент с
актуален идентификатор 68834.801.26.3 и ателие № 3 с актуален идентификатор
6
68834.801.26.3.7.
Тоест вследствие от прекратяването на съпружеската имуществена общност
наследодателката П.И.Б. е останала собственик на половината от гореизброеното
имущество, а именно останала е собственик на 1/8 ид. ч. от дворното място, 1/2 ид. ч.
от апартамента и 1/2 ид. ч. от ателието.
Другата половина от имуществото от прекратената съпружеска имуществена
общност е било завещано от Д.Д.Б.. Но след влизане в сила на решението по гр.д. №
54331/2017 г. на СРС на П.И.Б. е възстановена 1/8 ид. ч. от завещаните от Д.Д.Б.
имоти. Тоест вследствие от успешно проведения иск по чл. 30 ЗН П.И.Б. е придобила
още 1/64 ид. ч. от дворно място с актуален идентификатор 68834.801.26, 1/16 ид. ч. от
апартамент с актуален идентификатор 68834.801.26.3 и 1/16 ид.ч. от ателие № 3 с
актуален идентификатор 68834.801.26.3.7.
С други думи към деня на смъртта си наследодателката П.И.Б. е притежавала
общо 9/64 ид. ч. от дворно място с актуален идентификатор 68834.801.26, 9/16 ид. ч. от
апартамент с актуален идентификатор 68834.801.26.3 и 9/16 ид. ч. от ателие № 3 с
актуален идентификатор 68834.801.26.3.7. До този правилен извод е достигнал и
първоинстанционният съд.
Видно от протокол за проведено о.с.з. на 21.02.2023 г. страните не са оспорили
изготвената по делото оценителна експертиза касателно горепосочените три
недвижими имота, находящи се в гр. София. В тази връзка съдът намира, че следва да
кредитира дадените оценки за тези имоти от вещото лице, като приема, че
заключението е компетентно и задълбочено изготвено в тази част.
В съответствие с приетото по делото заключение СРС правилно е изчислил, че:
паричната равностойност на 9/64 ид. ч. от дворно място с актуален
идентификатор 68834.801.26 към 02.02.2018 г. се равнява на 98 020,97 лева;
паричната равностойност на 9/16 ид. ч. от апартамент с актуален идентификатор
68834.801.26.3 към 02.02.2018 г. се равнява на 155 385,00 лева;
паричната равностойност на 9/16 ид.ч. от ателие № 3 с актуален идентификатор
68834.801.26.3.7 към 02.02.2018 г. се равнява на 25 882,31 лева.
Следователно паричната равностойност към 02.02.2018 г. на всички имоти,
които П.И.Б. е притежавала в гр. София след прекратяване на съпружеската
имуществена общност и уважаване на иска й по чл. 30 ЗН, възлиза на 279 288,28 лева
(98 020,97 + 155 385,00 + 25 882,31 = 279 288,28).
За формиране на наследствената маса на П.И.Б. към горепосочените имоти
следва да се прибави и имуществото, което наследодателката е придобила от баща си
И.А.В. по наследство.
Както беше обяснено по-горе, П.И.Б. е придобила само 16/90 ид. ч., а не 1/5 ид.
ч. от наследството на И.А.В., както неправилно се поддържа във въззивната жалба.
Този извод на първата и въззивната инстанции обаче е благоприятен за въззивницата,
доколкото се установява, че в действителност в наследствената маса се включват по-
малък обем имуществени права (16/90 <1/5, доколкото 1/5 се равнява на 18/90).
Съгласно доказателствата по делото следва да се приеме, че наследството на
И.А.В. обхваща единствено 13 бр. ниви, които са били реституирани в землището на с.
Слаковци, широколистна гора в землището на с. Слаковци и дворно място, което
съгласно документ за собственост представлява имот с пл. № 64 в кв. 26 по плана на с.
Слаковци. СРС правилно е приел, че не може да се приеме, че П.И.Б. е придобила по
пътя на наследяване идеална част от УПИ II-70, с площ от 705 кв. м., находящо се в кв.
10 на с. Слаковци. Представените доказателства по делото сочат, че този имот е
7
собственост на трето за спора лице и на общината. Същевременно изводът, че П.И.Б.
не е била съсобственик на УПИ II-70, с площ от 705 кв. м., находящо се в кв. 10 на с.
Слаковци, също е благоприятен за въззивница М. С. Б., тъй като води до намаляване
на броя на имуществата, включени в наследствената маса на П.И.Б..
В хода на производството въззивницата М. С. Б. многократно е поддържала, че
оценителната експертиза не следва да се кредитира в частта относно имотите в
землището на с. Слаковци, придобити от П.И.Б. по наследство. Въззивният съд намира
тези оплаквания за неоснователни. Видно от приетото по делото заключение експертът
е определил паричната равностойност на активите след подробно проучване на пазара
на имоти в област Перник. Вещото лице е взело предвид сключвани договори за наем
и аренда, предлагани имоти за продажба с близки характеристики, приложил е няколко
метода за оценка и съответен коригиращ коефициент с оглед датата, към която се
изготвя оценката. В този смисъл съдът приема, че експертното заключение и в частта
относно имотите в с. Слаковци е компетентно и задълбочено изготвено, като вещото
лице е отговорило на поставените от съда въпроси. Тоест заключението следва да бъде
кредитирано в частта, в която са оценени имотите в с. Слаковци.
В съответствие с кредитираната експертиза следва да се приеме, че към
02.02.2018 г. паричната равностойност на 16/90 ид. ч. от дворно място, което съгласно
документ за собственост представлява имот с пл. № 64 в кв. 26 по плана на с.
Слаковци, се равнява на 12 782,22 лева.
В съдебнооценителната експертиза на стр. 293 от делото на СРС е дадено
заключение за стойността за 1/5 ид. ч. от всяка от придобитите по наследство от П.И.Б.
ниви в с. Слаковци. Както неколкократно се посочи обаче П.И.Б. притежава само 16/90
ид. ч. от тези ниви. Поради това съдът използва таблицата на вещото лице, за да
изчисли стойността на 16/90 ид. ч. от всяка нива към 02.02.2018 г. За целта съдът
умножава стойността за всяка нива по 5, за да получи пълната парична стойност на
недвижимия имот към деня на откриване на наследството. След това съдът умножава
получената пълна стойност за всяка нива по 16/90. След провеждане на посочените
математически операции съдът установи следната парична равностойност към
02.02.2018 г.:
16/90 ид. ч. от Нива от 6.797 дка, седма категория, местност „Чучка”, имот №
010014, се равняват на 1017,78 лева;
16/90 ид. ч. от Нива от 10.698 дка, пета категория, местност „Чифлик”, имот №
012016, се равняват на 1601,78 лева;
16/90 ид. ч. от Нива от 3.207 дка, пета категория, местност „Маньовец”, имот №
017010, се равняват на 480,00 лева;
16/90 ид. ч. от Нива от 4.201 дка, пета категория, местност „Сайрид”, имот №
039026, се равняват на 628,44 лева;
16/90 ид. ч. от Нива от 1.899 дка, пета категория, местност „Отава”, имот №
042038, се равняват на 284,44 лева;
16/90 ид. ч. от Нива от 1.403 дка, пета категория, местност „Смърделян”, имот №
046046, се равняват на 209,78 лева;
16/90 ид. ч. от Нива от 1.599 дка, пета категория, местност „Делниче”, имот №
076105, се равняват на 239,11 лева;
16/90 ид. ч. от Нива от 4.239 дка, пета категория, местност „Цвилва”, имот №
033013, се равняват на 634,67 лева;
16/90 ид. ч. от Нива от 6.707 дка, пета категория, местност „Бабке/Делниче”, имот
№ 052046,се равняват на 1003,56 лева;
16/90 ид. ч. от Нива от 2.072 дка, седма категория, местност „Село”, имот №
019015, се равняват на 310,22 лева;
8
16/90 ид. ч. от Нива от 2.945 дка, седма категория, местност „Шумки”, имот №
019039, се равняват на 440,89 лева;
16/90 ид. ч. от Нива от 7.837 дка, седма категория, местност „Рид”, имот №
025030,се равняват на 1173,33 лева;
16/90 ид. ч. от Нива от 0.843 дка, шеста категория, местност „Поятище”, имот №
063029, се равняват на 126,22 лева;
Тоест паричната равностойност на 16/90 ид. ч. от всички ниви към 02.02.2018 г.
възлиза на 8150,22 лева.
В съответствие с приетото по делото без възражения експертно заключение
относно оценката на широколистната гора в землището на с. Слаковци съдът приема,
че към 02.02.2018 г. паричната равностойност на 16/90 ид. ч. от гората възлиза на
987,38 лева.
Следователно паричната равностойност към 02.02.2018 г. на 16/90 ид. ч. от
всички придобити по наследство от П.И.Б. недвижими имоти в с. Слаковци възлиза на
21 919,82 лева (12 782,22 + 8150,22 + 987,38 = 21 919,82).
С други думи към 02.02.2018 г. П.И.Б. е притежавала общо имущество на
стойност от 301 208,10 лева – сбор от стойността на имуществото, придобито в
съпружеска имуществена общност, и от имуществото, придобито по наследство (279
288,28 + 21 919,82 = 301 208,10).
На основание чл. 31, изр. 2 ЗН към сумата от 301 208,10 лева следва да се
прибави стойността на даренията, извършени приживе от наследодателката П.И.Б.. В
тази връзка следва да се отбележи, че съдът намира за погрешни твърденията на
въззивницата М. С. Б., че оценката на процесното дарение следва да бъде извършена
към днешна дата. ЗН категорично сочи, че дарени недвижими имоти се оценяват към
деня на откриване на наследството. Това правило трябва да се приложи и при
оценяване на дарено право на строеж, което представлява ограничено вещно право
върху недвижим имот.
Съдът намира, че са погрешни и твърденията на въззивницата М. С. Б., че при
оценяване на дареното право на строеж следва да се извърши оглед и оценка на
апартамента, който е построен вследствие реализирането на учредената суперфиция. В
наследствената маса се включва единствено стойността на учреденото ограничено
вещно право. Няма как да се вземе предвид стойността на изградения обект, тъй като
той като самостоятелна вещ не е принадлежал на наследодателката. Освен това, както
правилно СРС е посочил, от събраните по делото доказателства не се установява
наследодателката П.И.Б. да е имала какъвто и да е материален принос за изграждане
на апартамента. Напротив писмените доказателства, събрани по делото сочат, че
средствата за апартамента на въззиваемата, изграден въз основа на учреденото право
на строеж, са осигурени чрез заем от ДСК, който заем е погасяван след това от съпруга
на възизваемата. Показанията на разпитаната пред СРС свидетелката С.на Велизарова
са в аналогичен смисъл и доколкото не се разколебават от други данни по делото,
същите следва да се кредитират.
С оглед горното следва да се приеме, че към 02.02.2018 г. паричната
равностойност на 1/2 ид. ч. от дареното на въззиваемата В. С. Б. правото на строеж
възлиза на 18 199,47 лева.
С други думи съдът формира наследствена маса по чл. 31 ЗН на
наследодателката П.И.Б., която е в общ размер от 319 407,57 лева (18 199,47 + 301
208,10 = 319 407,57).
На основание чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част е 2/3 при оставени две деца. Тоест
запазената част на всяко дете е в размер на 1/3. В случая запазената част на
9
въззивницата М. С. Б. възлиза на 106 469,19 лева (319 407,57 / 3 = 106 469,19).
От друга страна, въззивницата М. С. Б. има право на основание чл. 5, ал. 1 ЗН да
получи 1/2 от имуществото, което наследодателката П.И.Б. е притежавала към деня на
смъртта си – 02.02.2018 г. Видно от гореизложените изчисления тази 1/2 възлиза на 150
604,05 лева (301 208,10 / 2 = 150 604,05), което е повече от стойността на запазената
част на въззивницата М. С. Б. от наследството на майка й П.И.Б.. Следователно
абсолютно правилно е крайното заключение на първоинстанционния съд, че с
атакуваното в настоящото производство дарение на право на строеж не е допуснато
превишаване на разполагаемата част на наследодателката П.И.Б., в резултат от което
да се стигне до накърняване на запазената част на въззивницата М. С. Б..
Действително извършеното дарение е незначително с оглед стойността на придобитите
от въззивницата имоти от наследството на П.И.Б..
Предвид горното крайните изводи на първата и въззивната инстанции съвпадат.
Тоест първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която е
оставена без уважение претенцията на М. С. Б. за възстановяване на запазената й част
от наследството на П.И.Б..
По разноските:
Предвид изхода от инстанционния контрол право на разноски за въззивното
производство има въззиваемата В. С. Б.. Същата своевременно е представила списък с
разноски по чл. 80 ГПК, като е претендирала адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лева.
Съгласно приложения на л. 16 от делото на СГС договор за правна защита и
съдействие № 969974/05.08.2023 г. е уговорено В. С. Б. да заплати на адв. П. С.
възнаграждение за процесуалното представителство пред въззивната инстанция в
размер на 1500 лева. Страните са се договорили възнаграждението да бъде заплатено
по банкова сметка.
До края на устните състезания пред въззивния съд не са представени
доказателства за това, че адвокатското възнаграждение, дължимо на адв. П. С., е
заплатено.
На основание чл. 273 вр. чл. 78 ГПК подлежат на присъждане само разноските,
за които е доказано от страната, че са били реално сторени. В случая това изискване не
е спазено, поради което съдът не следва да присъжда на нито една от страните по
делото разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20089610/04.05.2023 г. по гр.д. № 48322/2020 г. на
СРС, 57 състав, В ЧАСТТА, с която е разгледан по същество и е отхвърлен
предявеният от М. С. Б. срещу В. С. Б. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за
възстановяване на запазената част на М. С. Б. от наследството на Д.Д.Б., починал на
24.01.2016 г., чрез намаляване на дарението, извършено в полза на В. С. Б. със
Заявление за учредяване на право на строеж по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.) с нотариална
заверка на подписите с рег. № 7477/03.05.1985 г., до размера на запазената част на М.
С. Б., и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20089610/04.05.2023 г. по гр.д. № 48322/2020 г.
10
на СРС, 57 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М. С. Б. срещу В.
С. Б. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на
М. С. Б. от наследството на П.И.Б., починала на 02.02.2018 г., чрез намаляване на
дарението, извършено в полза на В. С. Б. със Заявление за учредяване на право на
строеж по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.) с нотариална заверка на подписите с рег. №
7477/03.05.1985 г., до размера на запазената част на М. С. Б..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при наличие
на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11